Решение № 14332 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1510/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от С. П. Г., с [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 4, срещу Решение по Протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет (КС) на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ), с което е оставена без уважение жалба с вх. № 9539/15.10.2024 г. от С. П. Г. срещу Решение на Управителния съвет (УС) на КНОБ по Протокол № 205 от 21.08.2024 г., с което на основание чл. 11, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 10, ал. 2 от Закона за независимите оценители (ЗНО), е заличен оспорващият от регистъра на независимите оценители. С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Изложени са доводи за нищожност на административния акт поради липса компетентност на неговия издател и неспазване на законоустановената форма, тъй като липсват задължителните реквизити на административния акт, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението. Твърдят се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради непредоставяне на указания и неизслушване на оценителя. Сочи се избирателност и тенденциозност при прилагане на най-тежката санкция, както и крайност и несъразмерност на санкцията. Изтъква се, че не е регламентиран ред за подаване на въпросния отчет и не е сведен до знанието на жалбоподателя. Навеждат се доводи, че е заплатен дължимият членски внос и ежемесечно оспорващият получава регулярната си уведомителна кореспонденция с КНОБ за семинари, обучения, новини и др. подобни. Твърди се, че заличаването в регистъра е несъразмерна санкция, тъй като прекратява възможността за упражняване на професията. Искането е да се отмени оспореният акт. В съдебно заседание жалбоподателят, представляван от адв. К. Т., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Контролен съвет на Камарата на независимите оценители, с писмени молби (л. 107 и л. 118 от делото), чрез процесуалния си представител – адв. Г. Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата. По твърденията на оспорващия конкретно се сочи следното: ЗНО не съдържа посочване на реквизити на решението на УС по чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. чл. 10, ал. 2 за заличаване от регистъра, а процесният акт съдържа посочване на издателя му, датата и мястото на съставяне, мотивите и диспозитива; в ЗНО липсва изискване за изслушване на независимите оценители както от УС, така и от КС на КНОБ; за неподаване на отчет в срок е предвидена една единствена последица – заличаване от регистъра по решение на УС, като УС няма възможност да извършва преценка относно тежестта на нарушението и да приеме решение, различно от заличаването на оценителя; оспорващият е уведомен още през 2020 г. за реда за подаване на отчета; заплащането на месечния внос и получаването на кореспонденция, участието в обучения и др. не санира неизпълнението на законовото задължение за отчитане на дейността, което е изрично предвидено в чл. 10, ал. 2 ЗНО; срокът за подаване на отчета е преклузивен и неизпълнението на задължението е скрепено със санкция – заличаване от регистъра на независимите оценители; доколкото в акта на УС се твърди отрицателни факти, в тежест на оспорващия е да ги опровергае; решението на КС на КНОБ е законосъобразен акт, проверена е компетентността на УС на КНОБ и наличието на доказателства за изпълнение на задължението на оценителя по чл. 10, ал. 2 ЗНО; когато не е опровергано твърдението на УС за неподаване на годишна декларация от независимия оценител, КС не може да проверява целесъобразността на решението на УС, а само неговата законосъобразност; не са представени и доказателства за неизпълнение на задължението на оспорващия, респ. за наличието на обективни обстоятелства, които са довели до невъзможност за неизпълнение на това задължение. Искането е да се отхвърли жалбата. Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 27.06.2025 г., видно от приложената разпечатка от електронно поща /л. 19 от делото/, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, считано от съобщаването на акта на 13.06.2025 г., предвид приложена разпечатка от изпратено съобщение по електронна поща /л. 41 от делото/. С Решение по т. 1 подточка 1.1.99 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, на основание чл. 11, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 10, ал. 2 ЗНО, е заличен от регистъра на независимите оценители С. П. Г., който не е подал в срок до 30.06.2024 г. отчет за дейността си като независим оценител за 2023 година /л. 4-5 от адм. пр./ Решението е съобщено на Г. на 11.10.2024 г. – известие за доставяне, л. 6 от адм.пр. Решението е обжалвано от Г. по административен ред с жалба вх. № 9539/15.10.2024 г., в която се сочи, че тъй като не е имал достъп до електронната си поща, не е изпълнил законовото задължение да подаде в срок отчет за дейността си като независим оценител за 2023 година. Твърди, че не са му налагани други наказания и нарушението не е извършено умишлено, поради което моли Контролния съвет на КНОБ да преразгледа и да отмени решението по т. 1 подточка 1.1.99 от Протокол № 205/21.08.2024 г. на УС на КНОБ. Към жалбата са приложени годишен отчет на независимия оценител за 2023 г. съгласно чл. 10, ал. 2 ЗНО и справка за 2023 г. в изпълнение на задълженията на независимия оценител по чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 7 ЗНО /л. 7-9 от адм. пр./ С Решение към Протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на КНОБ е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. Г. срещу Решение по т. 1 подточка 1.1.99 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ. Решението на КС е взето с абсолютно мнозинство. Изпратено е на имейл уведомление за взетото решение с изх. № 10595/13.06.2025 г. /л. 39, л. 41 от делото/. От ответника по делото е представена анкетна карта за регистрация за вписване в Регистъра на независимите оценители на С. П. Г. /л. 65 от делото/. От Протокол № 194/30.04.2020 г. от заседание на УС на КНОБ се установява, че е прието решение за подаване на годишните отчети по електронна поща /л. 113-116 от делото/. Съгласно Протокол № 1 от Общо събрание на КНОБ, състояло се на 05.09.2009 г., е приет Правилникът на Управителния съвет на КНОБ /л. 82-97 от делото/, Правилник за работата на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България /л. 76-78 от делото/. Представена е разпечатка от изпратено съобщение на оспорващия по електронна поща за приети решения от УС на КНОБ от 30.04.2020 г., както и разпечатка от сайта на КНОБ, където е публикувано съобщението за приетото решение на УС на КНОБ по Протокол № 194/30.04.2020 г. за подаване на годишните отчети по електронна поща /л. 110 и 112 от делото/. През 2020 г. оспорващият е подал отчет за дейността си по електронна поща /л. 111 от делото/. По правото: С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗНО независимият оценител е задължен да представя ежегодно до 30 юни в КНОБ годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от управителния съвет. При неизпълнението на това задължение, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗНО независимият оценител се заличава от регистъра, като заличаването от регистъра се извършва с решение на УС на КНОБ и със заличаването се обезсилва издаденият сертификат за придобиване на правоспособност. По аргумент от чл. 11, ал. 3 ЗНО, след изтичане на една година от заличаването му независимият оценител може да подаде ново заявление за вписване в регистъра по общия ред. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗНО решението на УС на КНОБ за заличаването от регистъра, се мотивира и може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред КС на КНОБ по реда на АПК, като КС на КНОБ следва да разгледа жалбата по същество да се произнесе с решение в 14-дневен срок от постъпването й. Според чл. 12, ал. 3 ЗНО решението на КС на КНОБ по ал. 2 подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК. Установените от съда факти, отнесени към правото, обуславят следните правни изводи: По отношение компетентността на издателя на акта: Оспореното решение е издадено от компетентен орган – КС на КНОБ, съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗНО, в кръга на предоставените му правомощия, поради което възражението за нищожност е неоснователно. По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта: Актът е постановен в писмена форма – решение, но при липса на мотиви – не са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган е приел, че жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той задължително трябва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства извършването на този контрол. Неизлагането на мотиви винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Решението не съдържа каквито и да е било мотиви по отношение на наведените доводи в жалбата. В същото е посочено само, че жалбата на С. П. Г. срещу решението на Управителния съвет на КНОБ по Протокол № 205/21.08.2024 г. е неоснователна. Липсват каквито и да било мотиви за така взетото решение. Налице е неяснота относно обстоятелството какво е приел органът, дали че жалбоподателят изобщо не е подавал годишния си отчет за 2023 г., защото такъв не е получен на ел. поща на КНОБ, или е подал отчета, но със закъснение. Ако е приел, че е налице подаден отчет след срока, то липсват констатации кога е подаден, липсват каквито и да било мотиви по твърденията на оспорващия за причините за допуснатото закъснение, и за съразмерност и пропорционалност на наложената мярка. Единствено е посочено, че решението е взето „след обсъждане на представените доказателствата“, но не е посочено кои доказателства са обсъдени – тези, представени от жалбоподателя с депозираната по административен ред жалба, или тези, въз основа на които се е произнесъл УС на КНОБ. Освен изложеното не е спазено и изискването на чл. 35 АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Нещо повече, в случая дори няма твърдения и данни, оспорващият да е бил уведомен за започване на производство по заличаването му от регистъра на независимите оценители и да му е дадена възможност да направи възражение, да даде обяснения и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Следва да се посочи, че последният порок не е бил отстранен и при разглеждането на жалбата от страна на Контролния съвет, който не трябва да доказва отрицателни факти, но дължи да извърши проверка и установи в пълнота обстоятелствата посочени в жалбата. Освен това следва да се има предвид, че решение по Протокол № 205/21.08.2024 г. на УС на КНОБ за заличаване от регистъра на независимите оценители на оспорващия, поради нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗНО – неподаване на отчет в срок до 30.06.2024 г., се състои в утвърждаване на списък на независимите оценители, които не са подали годишен отчет за 2023 г., поради което същото е формално. То представлява констатация за правна последица, която не настъпва по силата на закона, а се изисква акт на УС на КНОБ, което изключва възможността този УС да утвърди само списъка на лицата, които не са спазили срока без каквато и да било преценка на фактите към датата, на която утвърждава този списък. Изрично е указано в чл. 12, ал. 1 ЗНО, че решението на УС трябва да се мотивира, тоест законовият автоматизъм е изключен, но в противоречие със задължението си за преценка на фактите УС на КНОБ е подходил автоматично като е утвърдил списък на независимите оценители, които следва да бъдат заличени от регистъра с обезсилване на издадения им сертификат. Постановеното от КС на КНОБ решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неспазване на установената форма (чл. 146, т. 2 АПК) и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 146, т. 3 АПК) и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 АПК и във връзка с правомощията по чл. 12, ал. 2 ЗНО следва преписката да се върне на КС на КНОБ за ново произнасяне по подадената от С. П. Г. жалба № 10595/13.06.2025 г. срещу Решение по т. 1, подточка 1.1.99 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя следва на същия да се присъдят разноски общ в размер на 510 лева, от които 500 лева – адвокатски хонорар, и 10 лева – държавна такса. Ответникът е отправил своевременно и мотивирано възражение за прекомерност относно заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно с оглед осъществената правна помощ от упълномощения процесуален представител на жалбоподателя и фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд