Решение № 5175 от 20.5.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 379/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, депозирана от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково, подадена чрез пълномощник, против Решение № 193/16.12.2024 г., постановено по АНД № 353/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, както и поради наличие на съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът, при постановяването на атакуваното решение, изтъкнал, че в административнонаказателното производство е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В АУАН и последвалото го наказателно постановление липсвали изискуеми реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В мотивите било посочено, че нарушението не било индивидуализирано – липсвали както конкретна дата, така и място на извършването му. Съдът възприел, че описаното от фактическа страна деяние не кореспондира ясно с конкретна правна разпоредба и санкционна норма. В този контекст било прието, че не били посочени необходимите елементи, които да дефинират нарушението и да индивидуализират поведението на нарушителя. Освен това съдът приел, че актът не съдържа ясно формулирано описание на нарушението – то било неясно и формално, а липсата на дата и място на извършване на нарушението възпрепятствала възможността за проверка по чл. 34 от ЗАНН. Допълнително въззивният съд отбелязал, че в АУАН № 7-2024 била изписана дата на издаване - 09.12.2024 г., която не съответствала на фактическите обстоятелства. Касаторът твърди, че това е напълно невярно. В АУАН, видно от приложения по делото екземпляр, за дата на издаване била посочена 09.01.2024 г., въпреки че дори и да била допусната посочената грешка в изписването на месеца на съставяне на АУАН, същото не следвало да се счита от съда за допуснато съществено нарушение, което да обуславя отмяна на наказателно постановление, доколкото в правомощията на АНО по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН било да издаде наказателно постановление, и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Според касатора, изложените мотиви за отмяна на НП били общи, неотносими към конкретния случай и напълно необосновани. Не било ясно на какво основание съдът стигнал до извода, че била възпрепятствана възможността за проверка относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От фактическите данни по делото ясно следвало, че от издаването на Разпореждането за насочване на храни № 231216-03 от 16.12.2023 г., както и от установяването на нарушението на 18.12.2023 г., не бил изтекъл срок, по-дълъг от един месец, още по-малко – от три месеца или една година. АУАН бил съставен на 09.01.2024 г., а НП било издадено в рамките на предвидения срок. Въззивният съд не изложил мотиви защо счел правната квалификация по чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ и с чл. 138, параграф 2, букви „г“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 за неправилна. Не било посочено коя според съда е правилната санкционна разпоредба и защо приетата от административния орган квалификация била неточна. Касаторът счита, че в акта за установяване на нарушение били включени всички задължителни реквизити по чл. 42 от ЗАНН, като в него били ясно посочени длъжностното лице, изготвило акта, датата на съставянето му, датата и мястото на нарушението, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то било извършено, включително била налице идентификация на нарушителя, както и правна квалификация на деянието. Съдът неправилно пренебрегнал обстоятелството, че при проверката, проведена на 18.12.2023 г., в [населено място], били установени както неизпълнението на разпореждането, така и липсата на възбранените храни и нарушената цялост на удостоверителните знаци. Касаторът твърди, че Наказателно постановление № 9-2024 от 02.07.2024 г. на Директора на ОДБХ – Хасково, е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 96, ал. 2 от ЗУАВ и Заповед № РД11-1883/17.08.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ. То съдържало всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН, а видът и размерът на наложеното административно наказание били съответстващи на закона. В заключение, касаторът изразява несъгласие и с мотивите относно присъждането на разноски. Районният съд приел, че са налице доказателства за заплатени адвокатски хонорари в размер на 1000 лв., като се позовал на два договора, представени в съдебно заседание. Касаторът обаче не бил уведомен за представянето им и не му била предоставена възможност да възрази по същите. Освен това, не бил представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, което нарушавало правото на защита на административнонаказващия орган. Аргументът на съда, че делото било с определена правна и фактическа сложност, също не бил убедително обоснован, като се имало предвид, че става въпрос за административнонаказателно дело с минимален материален интерес. Поради изложеното, касаторът моли, след преценка на всички горепосочени съображения, да бъде отменено Решение № 193 от 16.12.2024 г. на Районен съд – Харманли като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № 9-2024 от 02.07.2024 г., издадено от Директора на ОДБХ – Хасково. От пълномощник на касационния жалбоподател – юриск.Ч., по делото е постъпило писмено становище с вх.№ 5872/22.04.2025 г., с което се поддържа касационната жалба и се ангажира становище по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в случай, че съдът намери касационната жалба за неоснователна и са налице искания за разноски от насрещната страна – се прави възражение за прекомерност на същите и се моли да бъдат намалени до минимален размер. ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – Ш. С. К., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното съдебно решение Районен съд – Харманли е отменил Наказателно постановление № 9/24 от 02.07.2024 г. на Директора на ОДБХ - Хасково, с което на жалбоподателя Ш. С. К., [ЕГН], от [населено място], на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига за извършено нарушение на чл. 24, ал. 1, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от същия закон, във вр. чл. 138 параграф 2, буква „г“ и „ж“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017, е наложено наказание "Глоба" в размер на 1 000 лв. Със същото решение съдът е осъдил Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково да заплати на Ш. С. К. сумата от 1 000, 00 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16 декември 2023 г. служители на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково извършили проверка в [населено място], [община], в имот, стопанисван от жалбоподателя. Същият представлявал дворно място, в което се намирала сграда в груб строеж – зидани постройки, обособени като месопреработвателно предприятие от типа транжорна, с директна дистрибуция на хранителни продукти от животински произход. Служителите констатирали, че в обекта се съхранява подробно описано по вид и количество разфасовано месо. В резултат на установеното, на жалбоподателя било издадено Разпореждане за насочване на храни с рег. № 231216-03 от 16.12.2023 г., както и Разпореждане за забрана с рег. № 231216-02 от същата дата. На сградата, в която били открити храните, били поставени уведомителни лепенки, съдържащи указание за спиране на реализацията на хранителни продукти от животински произход с общо тегло 449, 200 кг. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя, като същият заявил, че има възражения спрямо съдържанието му. Впоследствие, в рамките на предвидения срок, същият подал писмено възражение срещу акта. Изложената фактическа обстановка от районния съд се изчерпва с гореописаното, независимо от наличието на други съществени факти, които не са намерили отражение в оспореното съдебно решение. В тази връзка настоящата инстанция приема, че в същото е налице съществена непълнота на фактическото описание, като не са установени и обсъдени редица обстоятелства, които имат решаващо значение за формиране на правните изводи по делото. Въз основа на тази фактическа обстановка, районният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, както и при издаването на обжалваното наказателно постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От фактическата обстановка, така както била изложена в акта и възпроизведена в наказателното постановление, се установявало, че същите не съдържали задължителните реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираното от служителите на ОДБХ – Хасково, отдел "Контрол на храните", нарушение по чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на агрохранителната верига, не било индивидуализирано по необходимия начин – липсвали конкретни данни относно датата и мястото на извършване на деянието. Макар да била посочена нарушена правна норма и съответната санкционна разпоредба, описанието на фактическата страна на нарушението не било достатъчно ясно, за да обоснове административнонаказателна отговорност. Отсъствието на всички съществени елементи, необходими за определяне и индивидуализиране на административното нарушение, поставяло под съмнение обосноваността на издаденото постановление и правомерността на ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Посочено е още, че актът не съдържал всички задължителни реквизити, предвидени в закона. Описанието на нарушението било неясно и формално, като най-съществен пропуск представлявала липсата на конкретна дата и място на извършване на нарушението, което съставлявало нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Изложените в акта данни се отнасяли до датата на извършване на проверка – 18 декември 2023 г., но не и до конкретна дата на извършване на самото деяние. Освен това, съдържанието на акта не позволявало ясно да се установи какво конкретно нарушение е било вменено на жалбоподателя. Тази липса на дата на нарушението препятствала и извършването на надлежна проверка относно приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, който уреждал сроковете за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Освен това в акта фигурирала дата на издаване – 9 декември 2024 г., която към момента на подаване на жалбата и разглеждане на делото не била настъпила. Съдът възприел, че тази дата не представлява техническа грешка, а още едно съществено процесуално нарушение. На следващо място, въззивната инстанция е приела, че в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение било отразено твърдение за неизпълнение на Разпореждане за насочване на храни № 231216-03 от 16 декември 2023 г. Въз основа на така описаното деяние, актосъставителят дал правна квалификация, позовавайки се на чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на агрохранителната верига, както и на чл. 138, § 2, букви „г“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. Правната квалификация обаче не съответствала на изложената в акта фактическа обстановка и е възприета от въззивния съд за неправилна и непрецизна. Според съда, между формулираното твърдение за нарушение и съответната правна норма липсвала пряка и обоснована връзка, поради което не било възможно по убедителен начин да се ангажира административнонаказателната отговорност на адресата на акта. Тези процесуални нарушения били пренесени и в съдържанието на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Там отново не била посочена конкретна дата на извършване на деянието, като същевременно описаното в диспозитива нарушение не кореспондирало с дадената му правна квалификация. Така се създала обективна несъгласуваност между фактическото описание и приложените правни норми, което довело до неяснота относно характера на нарушението и основанието за санкциониране, нарушавайки изискванията за законосъобразност и обоснованост на административнонаказателния акт. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и липса на мотиви. В мотивите си районният съд е приел, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство, без обаче да изложи пълната фактическа обстановка, относима към нарушението. По-конкретно, съдът е описал единствено фактите, свързани с издаването на разпореждането на 16.12.2023 година, но е пропуснал напълно да отрази данните от последващата проверка на 18.12.2023 година, при която повторна проверка фактически е констатирано неизпълнението на даденото разпореждане, което съставлява обективната страна на административното нарушение. Решението на съда трябва да съдържа всички относими обстоятелства по делото, тоест съдът е длъжен да установи, анализира и изложи всички релевантни факти, необходими за правилното решаване на спора. Неизпълнението на това задължение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсата на цялостно изложение на фактическата обстановка води до невъзможност за извършване на необходимия анализ и за обосноваване на направените правни изводи. В конкретния случай районният съд не е изпълнил своето задължение да изложи пълната фактическа обстановка по делото, което е от съществено значение, тъй като процесното административно нарушение се изразява именно в неизпълнение на разпореждането от 16.12.2023 г., като фактите, установени на 18.12.2023 г., представляват обективната страна на същото. Без пълно и точно установяване на тези факти е невъзможно да се прецени дали е било осъществено нарушението по смисъла на приложимата материалноправна норма. В случая е препятствана и възможността на касационната инстанция да осъществи ефективен контрол върху материалната законосъобразност на съдебното решение. На следващо място, макар настоящият съдебен състав принципно да споделя становището, че непосочването на датата и мястото на извършване на административното нарушение е съществен порок на НП, обуславящ отмяната му само на това основание, в процесния случай както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление изрично е отбелязано, че нарушението е установено на 18.12.2023 г., като в наказателното постановление е допълнително уточнено, че същото е извършено в периода от 16.12.2023 г. (датата на издаване и връчване на разпореждането) и 18.12.2023 г. (датата на установяване на нарушението), както и че нарушението е осъществено в [населено място], [община], [област]. При тези обстоятелства, остава неясно как районният съд е достигнал до извода за липса на тези съществени реквизити от съдържанието на АУАН и НП. В АУАН и НП са посочени изрично както датата, когато е дадено процесното разпореждане, така и датата на констатиране на противоправното поведение, което очертава периода на действието/бездействието на адресата на задължението. Немотивиран е и изводът, че описанието на фактическата страна на нарушението не е достатъчно ясно, за да обоснове административнонаказателна отговорност и че между формулираното твърдение за нарушение и съответната правна норма липсва пряка и обоснована връзка, поради което не било възможно по убедителен начин да се ангажира административнонаказателната отговорност на адресата на акта. В случая районният съд не е извършил детайлен анализ на фактическите обстоятелства, свързани с нарушението, нито е посочил в какво се изразява несъответствието между описаното деяние и цитираните правни разпоредби. Съдът е следвало да посочи какво конкретно регламентират цитираните текстове на закона и Регламент (ЕС) 2017/625 и да изложи съображения защо описаното неизпълнение на разпореждането за насочване на храни не попада в приложното поле на посочените разпоредби. За да бъде изводът му действително обоснован, съдът е следвало да извърши цялостен анализ на правното съответствие между описаното деяние и приложените норми, а не да се ограничи до общи формулировки. Същият е следвало да изложи конкретни и изчерпателни съображения за твърдяната неяснота на фактическата страна на нарушението, като посочи кои елементи от състава на нарушението не са надлежно описани. Съдът не е обосновал и защо правната квалификация по чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона, във вр. с чл. 138, параграф 2, букви "г" и "ж" от Регламент (ЕС) 2017/625 е неприложима към конкретното нарушение, свързано с неизпълнение на разпореждане за насочване на храни. Този пропуск съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не позволява на касационната инстанция да упражни контрол за правилното прилагане на материалния закон. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид обстоятелството, че районният съд не е изложил съображения по съществото на спора и забраната за нови фактически установявания в касационното производство, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Последният следва да се произнесе и по въпроса за разноските на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът