Решение № 9147 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1774/2024 г.

Производство по реда на чл.145, ал.1 АПК, във връзка с чл.30а, ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРППСМ). Образувано е по жалба на К. С. К. от [населено място] срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 8 от 31.07.2024 г., на началника на Шесто РУ, ОДМВР Пловдив, с която на К. С. К., [ЕГН], от [населено място], община Родопи, област Пловдив, ул. „9-та“ № 5, на основание чл.25, ал.1 ЗООРПСМ е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 АПК, във връзка с чл.27 и чл.29 ЗООРПСМ, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение, поради което се иска отмяна на оспорената заповед. Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в първия работен ден след изтичане на преклузивния 3-дневен срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 31.07.2024 г., и срещу заповед, която съгласно чл.30а, ал.1 ЗООРПСМ подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Принудителната административна мярка е наложена на К. К. за това, че на 28.07.2024 г., за времето от 22, 48 часа до 22, 49 часа, в [населено място], в спортен обект „Христо Б.“, находящ се на [улица], [населено място], по време на провеждане на футболна среща от кръг „П. професионална лига“ между отборите на ПФК „Б.“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив, като посетител на мероприятието, е извършил противообществена проява, изразяваща се в предизвикване на сбиване, чрез блъскане с ръце и ритане с крака други фенове на футболен клуб „Б.“, в резултат на което настъпва масово сбиване между привържениците на клуба (деянието е с широк обществен отзвук и се характеризира с изключителна дързост и цинизъм). Обстоятелствата по извършеното спортно хулиганство са отразени в акт № 12 от 31.07.2024 г. (л.5) за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРППСМ). Същата фактическа обстановка е отразена в обяснението и докладната записка на инспектор С. С. и обяснението на В. А.. В административната преписка е приложен също протокол за преглед на видеозаписи от футболната среща, съгласно който в клип NVR25432 за времето от 22, 48 часа до 22, 49 часа се забелязва лице, разпознато като К. С. К., [ЕГН], да участва в сбиване с други посетители на футболната среща. Жалбоподателят не сочи доказателства, които да оборват констатациите на контролните органи, отразени в цитираната докладна записка, обясненията и акта за констатиране на противообществена проява, които като официални писмени документи се ползват с материална доказателствена сила и тази доказателствена сила не е оборена при доказателствена тежест за жалбоподателя. Следователно голословно и недоказано се явява възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушение или противообществена проява. При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна. Оспорената заповед е издадена от началника на Шесто РУ на ОДМВР Пловдив, компетентен да издава заповед с правно основание чл.30а, ал.1, във връзка с чл.42 ЗООРПСМ. При издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за нейната отмяна. Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително фактическите и правните основания за нейното издаване. Фактическите обстоятелства са точно описани, ясно и конкретно е посочено нарушението на жалбоподателя – предизвиква сбиване, чрез блъскане с ръце и ритане с крака, с други фенове на футболен клуб „Ботев“ Пловдив, в резултат на което настъпва масово сбиване между привържениците на клуба (деянието е с широк обществен отзвук и се характеризира с изключителна дързост). Горното се потвърждава и от приложения по административната преписка протокол за преглед на видеозаписа на футболната среща, на който лицето е разпознато да участва в сбиване с други посетители на футболната среща. Съгласно чл.29 ЗООРПСМ за установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при провеждането на спортното мероприятие; видеозаписите и/или фотоснимките по ал.1 се приобщават чрез съставяне на протокол, подписан от органите по чл.26, ал.1 (органите на МВР) и от специалист-технически помощник. Видно от съдържанието на докладна записка от 31.07.2024 г. и от обясненията на служителите в сектор „Криминална полиция“ в ОДМВР Пловдив, в конкретния случай този ред е спазен. Извършен е оглед на видеозаписите, за което е съставен нарочен протокол на основание чл.29, ал.2 ЗООРПСМ. Следователно видеозаписът от футболната среща представлява надлежно доказателство за извършеното от жалбоподателя нарушение на обществения ред, представляващо противообществена проява по смисъла на чл.21, т.10 ЗООРППСМ. Оспорената заповед съдържа точни и ясни мотиви, които съгласно установената съдебна практика и правната теория е допустимо да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, предхождащ нейното издаване. В случая това е акт № 12 от 31.07.2024 г., както вече се каза, в който ясно и точно е описано нарушението и който е част от административната преписка по издаване на оспорената заповед. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл.27 и чл.29 ЗООРПСМ, чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 АПК. В хода на производството по издаване на оспорената заповед са събрани достатъчно доказателства за извършеното от жалбоподателя нарушение на обществения ред, включително и видео материал. Неоснователно е също възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в срока по чл.30, ал.1, т.1 ЗООРПСМ (не по-късно от 24 часа от съставянето на акта) и е съобщена на адресата, като му е осигурено правото на съдебна защита. Изричното позоваване в заповедта на правното основание на чл.25, ал.1 ЗООРПСМ за нейното издаване и препращането на чл.25, ал.1 към чл.21, т.1-10 ЗООРПСМ дават в достатъчна степен яснота относно правната квалификация на противообществената проява. Не е препятствана възможността на жалбоподателя да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито възможността му да реализира правото си защита, както и не се препятства съдебният контрол.. Съгласно чл.21, т.10 ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в предизвикване или участие в сбивания. В случая определената принудителна мярка е в минимално предвидения от закона срок от една година, съответно ще въздейства на жалбоподателя в достатъчна степен без непропорционално да засяга други негови права освен правото да посещава спортни мероприятия, което е и целта на мярката, за да се постигне възпиращото и възпитателното въздействия от налагането й. Тъй като мярката е наложена за минималния срок от една година, за административния орган не съществува задължение да мотивира срока. Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,