РЕШЕНИЕ

№ 422

гр. Силистра, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100024 по описа за 2024 година Ищцата Д. Н. Г. твърди, че била член на кооперацията, като такъв бил и нейния баща Н. Д. Г., понастоящем покойник. Твърди, че въпреки опитите да се снабди с информация от кооперацията относно нейни имуществени права, до този момент тя не получила сведения относно нейната и на баща (на когото тя била единствен наследник) встъпителна и дялова вноска, за поименните компенсационни бонове, внесени от баща в кооперацията и за тяхната осъвременена стойност, както и за периода, за който тя е била член на кооперацията съобразно нейното счетоводство. Моли съда да задължи ответника да предостави така посочената информация.

Ответникът ЗК „16 д." – с. Г. счита че искът е неоснователен, тъй като с две молби и две жалби № 5, 6, 7 и 8 от 25.01.2021 г. тя поискала информация по няколко въпроса, всред които и тези, посочени в исковата молба, и получила търсените от нея данни чрез писмо изх. № 3 от 16.02.2021 г. Заявява, че ищцата депозирала молба с вх. № 89 от 28.12.2018 г. за напускане на кооперацията, поради което членството се прекратило автоматично с изтичане на един месец от тази дата. В съдебно заседание изразява становище, че ищцата не е член – кооператор, тъй като не е подавала молба за приемането в кооперацията, а освен това твърди, че поименните компенсационни бонове нямат отношение към имуществото на кооперацията, не подлежат на внасяне в нея и тя не би могла да борави с тях.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 60 ЗК във вр. чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗК.

От представен по делото актуализиран списък на член кооператорите към 01.05.2022 г., представен пред Агенция по вписванията, е видно, че към този момент ищцата е вписана като член на кооперацията (според списъка е била утвърдена като такъв от ОС на 27.02.1993 г.), с което се опровергава тезата на ответника, че тя не е членувала в тази организация, още повече че същата се основава единствено на невъзможността да бъде открита молбата за членство. На 28.12.2018 г. ищцата депозирала молба за напускане на кооперацията, но не била формално заличена като неин член до 26.05.2022 г., когато с решение на УС е освободена от членство, въпреки че според чл. 12, ал. 3 ЗК същото се прекратява след изтичане на един месец от предизвестието, а не след нарочно произнасяне на управителния орган (по делото няма данни, че уставът предвижда различна процедура за напускане). В течение на времето ищцата е депозирала различни молби и жалби до кооперацията, в отговор на които получила писмо с изх. № 3 от 16.02.2021 г., чрез което била осведомена по различни въпроси, относими към имуществените права, включително и за дяловия капитал (възлизащ на сумата от 567, 01 лв.), определен от председателя на кооперацията като „наследен“.

Според чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗК членството в кооперацията се прекратява със смъртта на член – кооператора, като законът не предвижда наследяване на членственото правоотношение, което идва да потвърди тезата на ищцата, че тя е членувала в ответната кооперация на самостоятелно основание, а не като наследник на своя баща, още повече че според актуализирания списък на член кооператорите към 01.05.2022 г. молбата за приемане е била утвърдена от ОС на 27.02.1993 г., т.е. много преди смъртта на баща, настъпила през 2004 г. Чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗК гласи, че членът на кооперацията има право да иска информация от нейните органи за изпълнението на приети решения и да иска сведения по въпроси, които засягат интересите му, както и интересите на кооперацията, като съдът приема, че правото да се търсят сведения по въпроси, които засягат интересите на член – кооператора се запазва и след прекратяване на членството, така както и правото по чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗК (за получаване на дяловата вноска) се реализира именно след прекратяване на членственото правоотношение, тъй като произтича именно от него.

Тъй като писмото на председателя на кооперацията с изх. № 3 от 16.02.2021 г. съдържа информация за наследения от ищцата дялов капитал, следва да се приеме, че кооперацията все още не е изпълнила задължението си да предостави информация за нейната лична дялова вноска, каквато тя следва да е направила при встъпването си в кооперацията, осъществило се през 1993 г. съгласно списъка на член кооператорите към 01.05.2022 г., представен пред Агенция по вписванията. Тази информация обосновава извода, че ищцата не е наследила членственото правоотношение на своя наследодател (каквато възможност не е предвидена в закона), нито е встъпила в кооперацията с неговия дялов капитал, тъй като същият е починал на по – късен етап - през 2004 г., поради което следва да се приеме, че до този момент всеки от тях е членувал в ответната организация самостоятелно и е бил носител на собствени права и задължения, включително и на задължение за внасяне на дялова вноска. Поради изложените причини искът за задължаване на ответната кооперация да предостави на ищцата информация за размера на дяловата вноска, актуализирана по установения нормативен ред, се явява основателен и следва да се уважи. Искът за предоставяне на информация за дяловото участие на бащата на ищцата следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като такава информация се съдържа в цитираното по – горе писмо с изх. № 3 от 16.02.2021 г., в което е отбелязано, че наследеният от нея дялов капитал възлиза на сумата от 567, 01 лв.

Чл. 30, т. 1 и 2 ЗК определя като източници на средства на кооперацията встъпителните и дяловите вноски на членовете, но според чл. 14, ал. 1 ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви. Тъй като след прекратяването на членственото правоотношение встъпителната вноска на член – кооператора не подлежи на възстановяване, съдът счита, че ищцата няма правен интерес да търси информация за размера на нейната и на баща встъпителни вноски, поради което в тази му част производството по делото следва да се прекрати.

Чл. 29, ал. 1 ЗК гласи, че имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, права върху обектите на интелектуална собственост, ценни книги, дялови участия в дружества и от други права и задължения. Тази разпоредба регламентира правото на кооперацията да придобива ценни книги, откъдето следва и правната възможност член кооператорите да прехвърлят притежавани от тях поименни компенсационни бонове, издадени по реда на чл. 35 ЗСПЗЗ, с оглед на отпадналите след 1999 г. ограничения за такова прехвърляне – чл. 35, ал. 4 ЗСПЗЗ, редакция след изменение с ДВ, бр. 68 от 1999 г. Възможна е практика, при която прехвърлянето на притежавани от член – кооператорите поименни компенсационни боновете да се предприема под формата на дялова или друг вид вноска, каквато кооперацията би имала интерес да получи с оглед на възможността да ползва боновете за закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд, за участие в приватизацията, както и за придобиване на собственост на земите по чл. 27, ал. 6 (чл. 35, ал. 3 ЗСПЗЗ), т.е. за закупуване на активи, които имат отношение към типичната търговска дейност. Поради тези причини съдът намира, че становището на ответника, че поименните компенсационни бонове не подлежат на внасяне в кооперацията и последната не била в състояние да борави с тях е несъстоятелно, поради което исковата претенция в тази част следва да се уважи, като ответникът бъде задължен да информира писмено ищцата дали нейният баща му е прехвърлил поименни компенсационни бонове, на каква стойност са били те, на какво основание е извършено прехвърлянето и ако те представляват дялова, допълнителна или целева вноска – какъв е нейният актуализиран по установения нормативен ред размер. С оглед немалкия период, за който следва да се извършат проверките и да се набави информацията, на ответника следва да се предостави срок за предоставянето с продължителност от един месец, считано от влизане в сила на съдебното решение. Същевременно искането за предоставяне на информация на продължителността на членството на ищцата в кооперацията следва да се остави без уважение, тъй като от представените по делото доказателства е видно, че тя разполага с данни по този въпрос - според списъка на член кооператорите към 01.05.2022 г., представен пред Агенция по вписванията, тя е била утвърдена като член от ОС на 27.02.1993 г., а с молба с вх. № 89 от 28.12.2018 г. тя е напуснала (тази молба следва да се тълкува като едномесечно предизвестие по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗК. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд