Решение № 1329 от 14.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4275/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 53 от 02.07.2025г., издадено от •••• за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Х.Г.Д.•••, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на §70, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. Жалбоподателят, „Електроразпределение Юг" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Г., обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди се, че в случая е налице договорно задължение, което не може да се санкционира по административен ред, както и че сочената за нарушена правна разпоредба е некоректна. Също така се навеждат аргументи, че обвинението не е аргументирано, а датата на нарушението е неправилно определена. Алтернативно се излагат съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна, „•••• за енергийно и водно регулиране“, редовно призована, се представлява от юрк. К., който в писмено становище и лично в съдебно заседание оспорва подадената жалба като намира същата за неоснователна и недоказана, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: Към 2023г. ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ имало започната процедура по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 30 кW към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, предвиден за изграждане в УПИ VIII, кв. 5092, ул., , В. •••, гр. С.З., със заявител ЕТ, , Т.-К.П.‘‘. На 06.03.2024 г. дружеството-жалбоподател изпратило на производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия. При извършване на служебна проверка от служители на Комисията за енергийно и водно регулиране на процедурите по присъединяване на електрически централи от възобновяеми източници било установено, че „Електроразпределение Юг" ЕАД с подписването на горепосочения договор със заявителя е продължило процедурата по присъединяване, вместо след 15.01.2024 г. процедурата да бъде прекратена поради неспазване от страна на ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ на разпоредбата на § 70 ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници вр. чл. 29, ал.1 от ЗЕВИ, а именно в тримесечен срок от влизане в сила на този закон /13.10.2023г./ да предостави в полза на оператора на съответната ел. енергия от възобновяеми източници гаранция под формата на депозит или банкова гаранция. Така проверяващите органи, сред които и Г. В. П. на длъжност - •••• в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” към КЕВР приел, че като е продължило на 06.03.2024 г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон процедура № 4574134 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия с мощност 30 kW, предвиден за израждане в УПИ VIII, кв. 5092, ул., , В. •••, гр. С.З., със заявител ЕТ, , Т.-К.П.‘‘, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2025 г., с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. На 25.03.2025 г. за извършеното от „Електроразпределение Юг“ ЕАД административно нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № Е-КРС-50/25.03.2025г., съставен, предявен и връчен на дружеството жалбоподател. Против АУАН било подадено възражение, но същото било прието за неоснователно от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по административната преписка и събрани в настоящото производство писмени доказателства: Така от Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, се установява, че то е било подадено от ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ на 18.05.2023г., тоест преди влизане в сила на измененията на чл.29 от ЗЕВИ. От Становище с № 4574134 за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа издадено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД до ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ се установява, че последното е било издадено на 18.10.2023 г., като същото е било получено от последния на 23.10.2023 г. От Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД се установява, че дружеството- жалбоподател е изпратило на ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ окончателният вариант на договора. а последният е бил сключен между двете дружества на 06.03.2024 г. От Заповед № 3-Е-291 от 11.10.2024 г. на председателя на КЕВР, Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022 г. на председателя на КЕВР и Заповед № З- Е-45 от 23.02.2024 г. на председателя на КЕВР се установява, че за конкретната проверката е била сформирана работна група от надлежно оправомощени лица за извършване на проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. От Констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024 г. се установява, че на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е била извършена планова проверка. От Писмо с изх. № Е-13 262 192 от 14.10.2024 г. ведно с таблица № 1 „Искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ“ се установяват постъпилите заявления за присъеднияване на обекти към „Електроразпределение Юг" ЕАД за производство на ел. енергия, постъпили жалби и изпълнени процедури от дружеството за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2024 г.“ Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото. Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи: Съгласно §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59- 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. Също така разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.) гласи, че в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина на присъединяване производителят на електрическа енергия е длъжен да предостави гаранция (депозит или банкова гаранция) в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност. При непредоставяне в срок становището за присъединяване се счита за невалидно. На следващо място съобразно правната норма на чл. 29, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията по присъединяването и се освобождава при реализиране на присъединяването, като може да се прихване с дължимата цена. Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка настоящият състав намира, че правилно административнонаказващият орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по §70, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. Това е така, тъй като по делото не съществува какъвто и да било спор относно основните съставомерни факти, въз основа на които са издадени процесните АУАН и НП, а именно, че към дата 13.10.2023г. ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ като заявител е нямал сключен нито предварителен нито окончателен договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Също така се доказа, че на 18.05.2023г е било подадено заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия относно обект УПИ VIII, кв. 5092, ул., , В. •••, гр. С.З., със заявител ЕТ, , Т.-К.П.‘‘. Изяснено е и няма спор и че на 06.03.2024г. между заявителя и оператора е бил сключен Договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Също така е доказано и че не е била внесена изискуемата гаранция. По тези обстоятелства няма спор. Същите се установяват от приложените по преписката писмени доказателства и се признават и от самия жалбоподател. В този смисъл всичко гореизложено води до правния извод, че фактите са доказани до степен на категоричност, отговарят на правните норми и съответно водят до доказаност на описаното в АУАН и НП административно нарушение, а именно, че към 13.10.2023г. ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ е нямал сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване към обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като такъв е бил сключен на 06.03.2024г. и в този смисъл в тримесечен срок от получаване на становище с № 4574131/18.10.2023г. за условията и начина за присъединяване се е дължало внасянето на банкова гаранция или депозит по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ от страна на заявителя, която не е била внесеса и следователно с невнасянето й, след изтичането на този срок, процедурата е била прекратена ex lege. Тук следва да се посочи, че съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за дължимост на процесната гаранция, респ. доводът, че невнасянето й е въпрос на договорно отношение. В тази връзка в жалбата се твърди, че § 70 намира приложение към „други“ производства, различни от тези, уредени в отменените разпоредби и че същият не намира приложрние в конкретната „висяща“ процедура. На първо място следва да се посочи, че § 70 ясно и недвусмислено е адресиран единствено до производители на електроенергия от ВЕИ. На следващо място, видно е, че цитираната норма не съдържа ограничение относно това по кой от отменените чл. 23, чл. 24 или чл. 25 ЗЕВИ е започнала процедурата от една страна, а от друга - видно е, че процесната материя не съдържа уредба на „други“ производства. Единствената различна процедура е тази по новия чл. 26 ЗЕВИ, но за нея не е необходима преходна уредба, защото чл. 29 ЗЕВИ е приложим пряко, като и двете норми влизат в сила едновременно. Ето защо несподелими се явяват доводите на жалбоподателя за неприложимост на § 70 в конкретната процедура. Несподелим се явяват и доводът, че дори и такава гаранция да се дължи, невнасянето й било въпрос на договорни отношения между страните - производителят на електроенергия от ВЕИ и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, доколкото правната регламентация на тази материя и квалифицирането на нарушаването й като административно нарушение, с предвидени санкции, обосновават точно обратния извод. В тази връзка следва да се оценят като неоснователни и възраженията за некоректно посочване на нарушената правна норма. В конкретния случай като такава е визирана нормата на чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, вр. §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023г.). Съгласно §70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца. При непредоставяне процедурата по присъединяване се прекратява ex lege. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. По делото се установява, че „Електроразпределение Юг” ЕАД не е следвало да продължава процедурата по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, тъй като с изтичане на предвидения в закона срок за внасяне на изискуемата гаранция, процедурата се счита за прекратена. Вместо това на 06.03.2024 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило на производителя ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, след изтичане на срока по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, поради което правилно е прието, че с това действие „Електроразпределение Юг” ЕАД в нарушение на закона, е продължило процедура, която е била ex lege прекратена. Видно е, че установената по делото фактическа обстановка кореспондира по недвусмислен начин с цитираната разпоредба, поради което правилно и законосъобразно в случая е преценено, че с това си действие е нарушило разпоредбите на ЗЕВИ. Следва да се отбележи, обаче, че в съставения акт за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление данни за това на коя дата е започнала процедурата по присъединяване със заявител ЕТ Т.-К.П.‘‘ няма. Няма данни и на коя дата до заявителя е изпратено становище за присъединяване. В акта за установяване на адм. нарушение и в наказателното постановление се съдържат данни за заявителя - обекта на производство, номерът на започналата процедура, датата, на която процедурата се счита прекратена по силата на закона, датата на сключване на договора за присъединяване със заявителя от дружеството оператор на ел. енергия, но не и за горепосочените съставомерни елементи. Тъй като по отношение на санкционираното дружество е била ангажирана административно-наказателна отговорност за това, че дружеството е продължило чрез сключване на договор прекратената по закон процедура по присъединяване на обект за производство на ел.енергия, в нарушение на § 70 ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници вр. чл. 29, ал.1 от ЗЕВИ - без заплащане на предвидената в тази норма гаранция или депозит, дължима и за започнали процедури на основание § 70, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ, в съставените два акта както актосъставителят, така и наказващият орган са дължали посочване на всички факти, които са елементи от състава на вмененото на жалбоподателя нарушение. За да се ангажира административно-наказателна отговорност на санкционираното лице за нарушение на горната разпоредба от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ, вр. чл.29 от ЗЕВИ, следва да се съдържат данни, че процедурата е започнала преди датата на влизане в сила на ЗИД на ЗЕВИ и е била висяща към датата на влизането му в сила, както и следва да има данни изпратено ли е било становище за присъединяване от заявителя и на коя дата. При подадено заявление след влизане в сила на измененията на чл.29, ал.1 от ЗЕВИ този срок за плащане на гаранция започва да тече, считано от получаване на становище от оператора, а според § 70, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ в тримесечен срок от влизане в сила на закона. Във всички случаи висящността на процедурата по присъединяване и изпращането на становището за присъединяване са все елементи от състава на § 70, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ. Данни за това дали е изпратено становище и кога е било изпратено в АУАН и НП липсват. Тези данни са елементи от състава на § 70, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ, вр. чл.29 от ЗЕВИ, които са основни, а посочването на датата на изпращане на становището е критерий за приложимостта на § 70, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ, вр. чл.29 от ЗЕВИ. Непосочването на тези данни води до извод, че в издадените актове липсват съставомерни за вмененото нарушение елементи, което пък на свой ред ограничава правото на защита на санкционираното лице да ангажира защитата си в пълен обем. Разбира се в хода на проверката са били събрани достатъчно доказателства за получаване на тази информация, но по този начин не може да се отговори на изискването на чл.42 и чл.57 от ЗАНН нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление да бъде описано по ясен начин, чрез посочване на факти от значение за всичките му съставомерни елементи, което е гаранция нарушителят да организира защитата си в пълен обем. На следващо място основателно е възражението от страна на жалбоподателя и че датата на извършване на нарушението е била неправилно определена. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ, ред. ДВ бр. 86/2023. обезпечението за всеки 1мW инсталирана мощност се предоставя в срок до три месеца от датата на получаване на становището за присъединяване и се освобождава при присъединяването на обекта, като е възможно прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване, определена с договора, от което следва, че срокът от три месеца тече от датата на получаване на становището. Последното е било получено от ЕТ, , Т.-К.П.‘‘ на 23.10.2023г. видно от известие за доставяне, от което следва, че тримесечнит срок е изтекъл на 23.01.2024г., като 24.01.2024г. е датата, на която следва да се счита, че процедурата на производителя е била прекратена, а не 15.01.2024г. В производството по раздел V от глава трета на ЗАНН районният съд действа като въззивна инстанция. Определянето за пръв път със съдебното решение на нова дата на извършване на нарушението, за която до момента жалбоподателят не се е защитавал, би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което е недопустимо действие със съдебното решение по аргумент от чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. В случая действителната дата на извършване на деянието обективно се пада след приетата в наказателното постановление, поради което жалбоподателят не се е бранил по такова обвинение от фактическа страна. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Тя служи за индивидуализация на деянието (наред с мястото и начина на неговото извършване), има значение за преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, а също така и с оглед формирането на сила на пресъдено нещо по отношение на конкретното нарушение, което следва да бъде с установена дата на извършване, за да не може лицето да бъде наказано в последствие за същото нарушение. Следователно грешката при определяне на датата на извършване на нарушението винаги ще е съществен порок на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил. На следващо място съдът намира и че не е бил посочен конкретният размер на гаранцията, който е трябвало да бъде внесен от производителя, доколкото в задълженията на жалбоподателя се пада да получи гаранция в точно определен размер в зависимост от присъединителната мощност. Така в АУАН и НП е посочен размерът на гаранцията за 1 мегават, но не е посочено в конкретния случай какъв е дължимият размер гаранция за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 30 kW. Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който в качеството си на въззивна инстанция за първи път с акта си да установи наличието на обстоятелства, без които описаното в АУАН и НП е несъставомерно, но същевременно не са надлежно предявени на нарушителя. Липсата на посочен точен размер на конкретната гаранция, която е трябвало да бъде внесена води и до индиция за непропорционално определяне на санкцията, тъй като в случая в АУАН и НП е цитаран какъв размер предвижда законът за 1 мегават, но е и за 30 кW, a е ноторно известно, че 1 мегават е равен на 1000 кW, като в случая става въпрос за енергия от възобновяем източник в размер на едва 30 кW, от което е ясно, че размерът на гаранцията ще е символичен в сравнения с този за мегават час, а същевременно размерът на санцията е определен в размер на 5000 лева. Също така следва да се посочи, че жалбоподателят е наказан с така посочената санкция за неизпълнение на законови разпоредби, които са приети изцяло, за да гарантират неговите собствени икономически интереси, при това при прокламирана цел от законодателя да не се създават допълнителни тежести от административен и финансов характер за оператора на електроразпределителната мрежа, което следва от законопроект № 49-302-01- 1. А следва да се има впредвид, че в процесния случай не само не се установява недобросъвестно поведение на заявителя, а точно обратното, налице е окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на жалбоподателя със сключен договор много преди издаване на АУАН, от което следва, че жалбоподателят не е претърпял във връзка с откритата процедура по присъединяване някакви вреди, различни от наложената му административна санкция. От гореизложеното следва, че наложената санкция се явява не само непропорционална, но и изцяло несъответна на целта на закона. При наличието на посочените обстоятелства, наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. По разноските: При този изход на спора на основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП право на разноски има жалбоподателят, доколкото е защитаван в производството от юрисконсулт. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и това, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съдът счита, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева. Съгласно т.6 от §1 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Така мотивиран, Съдът