РЕШЕНИЕ

№ 8378

София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - II отделение, 48 състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КАЛИНА ПЕЦОВА При секретар ЕВГЕНИЯ СТОИЧКОВА като разгледа докладваното от съдия КАЛИНА ПЕЦОВА административно дело № 20257010700651 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по повод жалбба от А. Е. А. от [населено място], Кралство [държава] срещу отказ на Кмета на район „Слатина“ СО да издаде удостоверение за наследници на лицето Д. М. Д. по заявление от жалбоподателя.

Жалбата е подадена до СГС / л. 7 по делото/, поради което е оставена без движение с указание жалбоподателят да заяви дали поддържа същата пред АССГ, на който съд е изпратена чрез органа. Получено е потвърждение и е внесена държавна такса от 10 лева.

Преписката е постъпила чрез районна администрация „Слатина“ СО със становище за неоснователност.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Депозира писмено становище, в което поддържа жалбата и моли актът да бъде обявен за нищожен и незаконосъобразен.

Ответникът Кмет на Район „Слатина“ СО се представлява от юрк Дъбов с редовно пълномощно. Поддържа депозираното становище, като по същество изразява мнение за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице предпоставките да бъде извършена исканата административна услуга – издаване на препис от акт за смърт и удостоверение за наследници на лицето Д. Д., поради липса на данни за родствени връзки със заявителя, респ. останалите предпоставки, предвидени в Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основата на регистъра на населението.

Съдът, на база данните по делото, становищата на страните и въз основа на закона, намира следното:

Жалбоподателят А. А. е сезирал Районната администрация „Слатина“ СО с искане от 29.09.2024г. за издаване на препис от смъртен акт и удостоверение за наследници на лицето Д. М. Д., роден на [дата]. и починал на 15.11.2021г. Заявлението е входирано два пъти в район „Слатина“ СО с вх. № РЛС24-ДИ04-333/05.11.2024Г.г. и № РЛС24-УГ01-599/08.11.2024г. след препращане по компетентност от Столична община /л.15/.

Изготвен е отговор от 12.11.2024г. от името на Кмета на район „Слатина“ СО, който е предмет на оспорването, съгласно който искането за издаване на акт за смърт и удостоверение за наследници по отношение на лицето Д. М. Д. не може да бъде удовлетворено. Позовават се на разпоредбите на Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основата на регистъра на населението, съгласно която удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. След проверка в НБД „Население“ се установило, че А. не попада в кръга на наследниците на Д. М. Д.. Същият попада в хипотезата на чл. 2 от Наредбата, която норма гласи, че удостоверения могат да се издават на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1 или по реда на ГПК и НПК.

Няма данни кога това писмо е връчено на лицето, като жалбата срещу него е входирана в СГС на 17.12.2024г. С оглед това и предвид липсата на указание за възможността за оспорването му, съдът приема, че същото е в срок, предвид разпоредбата на чл. 140, ал.1 от АПК. С оспореното писмо по същество се отказва издаването на търсените документи, удостоверяващи данни от регистъра на населението по заявление на лицето, поради което жалбата се явява допустима.

По законосъобразността на акта, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) ( чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. ).

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. изрично предвижда, че за определяне на наследниците по закон, длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние.

Когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК, в изпълнение разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Следователно, съответно е сезиран Кмета на съответния район, където е била последната адресна регистрация на починалото лице, удостоверение за наследниците на когото се търси. Мотивът на заявителя е свързан с водено съдебно производство в Кралство [държава] от Първоинстанционен и Следствен съд № 3 на Пикансент. Представен е преведен документ от служител на съдебната администрация при посочения съд г-жа М. И. Г. М. от 17.05.2024г., от което е видно, че е налице производство в съда по искане на настоящия жалбоподател. Същото е получено от първоинстанционния съд на Валенсия № 13 във връзка с искане за определяне на родство, отправено от А. Е. А., български гражданин, регистрирано под № 450/2024г.

Същото е оставено без движение, поради констатиране на следните недостатъци: 1. Липсва надлежно явяване и надлежно представяне на иска с адвокат и съдебен представител; 2. Като български гражданин, ищецът не е представил съответното приложимо право на своята националност, за да се провери дали определянето на претендираното родство е приложимо към личното право; 3. Липсват лицата, които да бъдат призовани и лицето, срещу което е насочена молбата, както и адрес и данни за родство на неговата майка; 4. Липсва съответния принцип на доказване за неговото определяне; 5. Липсва смъртен акт на предполагаемия родител, както и доказателство за родствена връзка на лицето, чието биологично изследване се търси Д. Д. – български гражданин, пребиваващ в тази държава.

В представени писмени бележки по делото лицето се позовава и на друго дело в Кралство [държава] №000082/2025г. и определение по него от 22.01.2025г., които не представя нито на испански език, нито с нужния превод.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс ( чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. ). А. А. не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредбата, поради което няма право да поиска издаването на удостоверение за наследници.

Приложима за подобни искания е разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация, според която данните от системата ЕСГРАОН могат да се предоставят на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Искането на А. обаче не е подадено на това основание и не отговаря на изискванията на чл. 144 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, тъй като в него не се посочва законовата норма, съгласно която заявителят като трето лице има право на достъп до търсените данни.

Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в [държава] и източник на лични данни за тях. Данните за законните наследници на едно физическо лице се съхраняват в ЕСГРАОН. Всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, съответно - издаването на документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. Редът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН е уреден в нормата на чл. 106, ал. 1 ЗГР. Условията, при наличието на които данните подлежат на предоставяне са различни и разликите са обусловени от вида на правния субект, поискал достъп до личните данни.

В съответствие с приложимата спрямо жалбоподателя норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР, поисканите от него данни биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. В процесния случай липсва което и да е от трите алтернативно предвидени условия, поради което постановеният отказ е постановен при правилно приложение на закона.

Безспорно липсват акт на съда или конкретно разрешение на КЗЛД. В заявлението не е посочена и законовата норма, въз основа на която лицето има право на достъп до търсените данни, в който смисъл е и изискването на чл. 144 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация.

Данните от гражданската регистрация на едно лице са лични данни, които са предмет на защита по ЗЗЛД. При предоставянето на информация за тези данни следва да се зачитат интересите на физическите лица и да се спазва целта на ЗЗЛД - гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент /ЕС/ 2016/679, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи– чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД. Ето защо, А. следва да се обърне към КЗЛД за даване на становище/разрешение на основание чл. 10а, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД относно предоставяне на данните на лицата, които са наследници на Д. Д.. Издаването на удостоверение за наследници и предоставянето на данни от ЕСГРАОН са предмет на две различни административни производства, които се развиват при наличието на самостоятелни материалноправни и процесуалноправни предпоставки.

С оглед този извод, постановеният районния кмет на район „Слатина“ СО отказ за издаване на удостоверение за наследници по заявлението на А. е законосъобразен.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът