Решение № 2537 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 430/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на И.д. Кмет на Община Плевен, чрез юрисконсулт З. З., против Решение № 137/14.03.2024г. по АНД № 201/2024г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е правилно установена, като е установено разкопаване на две места на бетонната настилка, представляваща тротоарна площ пред жилищната сграда на посочения адрес, с площ от около 4 кв.м. всяка, като изрязаната настилка е с неправилна форма, запълнена с баластра и почва, като е подготвено за възстановяване. Проверяващите констатирали също, че височината на изрязания участък е с ниво по-високо от съществуващата бетонна настилка, като и че настилката не е била възстановена и след изтичане на определения 10 дневен срок. Сочи се в касационната жалба, че фактическата обстановка се подкрепя от писмените и гласни доказателства по делото. Твърди се в жалбата, че са неправилни изводите на съда, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. Т. като физическо лице. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.5 т.6 от Закона за устройство на териториите (ЗУТ) инж.К. Т. носи отговорност без да е предвиден състав на допустителство по смисъла на чл.24, ал.2 вр. чл.10 ЗАНН. Твърди се, че липсват твърдения за допускане или нареждане на извършеното нарушение от страна на административно наказващият орган, като последният е приложи чл.24, ал.1 от ЗАНН. Посочва се още, че изводът че за нарушение на чл.232, ал.5 от ЗУТ носи отговорност юридическото лице влиза в колизия с предвиденото наказание Глоба в нормата. Твърди се, че в случая отговорността е била търсена и рeализирана с оглед извършване на строителство на техническата инфраструктура, каквото е отстраняването на аварии по подземни мрежи и съоръжения на същата и е наложена на извършителя в личното му качество. Сочи се в жалбата, че от анализа на доказателства в съвкупност се обуславя извод, че инж.Т. е осъществил състава на административно нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност. Поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е допуснато несъответствие между установеното от доказателства, поради което постановеното съдебно решение е и неправилно. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 137/14.03.2024г. по АНД № 201/2024г. по описа на РС-Плевен, както и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № Р-6-ДНСК-168/02.08.2023г. на Началника на ДНСК като правилно и законосъобразно. Касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява от юрисконсулт З. З., която поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи. Ответникът – К. Х. Т., редовно уведомен по реда на чл.138, ал.2 от АПК, не се явява и не се представлява. Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш., която взема становище правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда да го потвърди. Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Предмет на оспорване пред РС-Плевен е Решение № 137/14.03.2024г. по АНД № 201/2024г. по описа на РС-Плевен, с което е отменено Наказателно постановление №72/03.11.2023г., издадено от И.д. Кмет на Община Плевен М. Я., с което на К. Х. Т., в качеството му на управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Плевен, на основание чл. 232, ал.5 т.6 от ЗУТ е наложено административно наказание – Глоба в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.74, ал.1 т.8 вр. чл. 72, ал.2 от ЗУТ. РС-Плевен установил, че на 06.07.2023г. служители на общинската администрация към Община Плевен констатирали, че в град Плевен на ул.“ П.Р.Славейков“ №30 бетонна настилка, съставляваща тротоарна площ пред жилищна сграда, била разкопана на две места с площ от 4 кв.м. всяка.Проверяващите възпирали мястото с неправилна форма, запълнено с баластра и почва, като не било подготвено за възстановяване, както и констатирали, че височината на запълненият с баластра и почва участък е по-висок от съществуващата бетонова настилка. Бетонната настилка на тротоара не била възстановена. На 21.06.23 и 24.08.23г. в Община Плевен постъпили нови сигнали за невъзстановена настилка на адрес гр.Плевен, ул.“ П.Р.Славейков“ №30, блок „Даскал Димо“ 2 след авария на ВиК инсталация в района. Съдът установил, че с писмо изх.№ ЖГСУ-26-2725-85/07.06.2023г. на инж.К. Т. – управител на „ВиК“ ЕООД-Плевен била уведомена Община Плевен за извършени аварийно –ремонтни работи при възстановяване на повреда в подземната мрежа на техническата инфраструктура и предстоящо асфалтиране на засегнатия участък. Съдът установил още, че до жалбоподателя било изпратено писмо изх.№ ТСУ-94-2239-1/06.07.23г. на Кмета на Община Плевен, с което на основание чл. 74, ал.1 т.8 от ЗУТ му бил определен 10 дневен срок от получаване на писмото за възстановяване на бетоновата настилка на ул.“П.Р.Славейков“ №30 т.е. до 21.08.23г. След изтичане на срока била извършена проверка и констатирано, че нарушената настилка не е възстановена. Констатациите намерили отражение в протокол № СК-54/08.09.2023г. Така установената фактическа обстановка съдът приел за доказана от писмените и гласни доказателства по делото в тяхната съвкупност. Съдът приел за доказано обстоятелството, че „ВиК“ ЕООД – Плевен е строител на обекта по смисъла на чл.74, ал.1 т.8 от ЗУТ, но е и наличие на елементите от състава на нарушение на чл.74, ал.1 т.8 вр. чл.72, ал.2 от ЗУТ. РС-Плевен счел, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на инж.К. Т. като физическо лице, въпреки че административнонаказателната отговорност е лична. Приел, че чл.24, ал.2 от ЗАНН допуска ръководители на предприятия, учреждения, организации, да носят отговорност за нарушения, извършени от работници и и служители, ако са наредили или допуснали да бъдат извършени. Въззивната инстанция приела, че както в АУАН, така и в НП-то липсват твърдения жалбоподателят да е наредил или да е допуснал извършването на нарушение. Ето защо съдът приел, че НП-то следва да бъде отменено, а в полза на инж.К. Т. - да бъдат присъдени направените разноски по делото. Решение № 137/14.03.2024г. е връчено на 18.03.24г. Срещу решението е подадена касационна жалба вх.№ 9162/01.04.24г. Гореизложеното обуславя извод, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от страна, която е била призована и участвала в производството пред районния съд, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното Наказателно постановление кметът на Община Плевен е ангажирал отговорността на К. Х. Т., в качеството му на управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Плевен, на основание чл. 232, ал.5 т.6 от ЗУТ е наложено административно наказание – Глоба в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.74, ал.1 т.8 вр. чл. 72, ал.2 от ЗУТ. Към датата на издаване на НП-то функциите на кмет на Община Плевен са изпълнявани от М. К. Я. на основание Решение №1555/19.10.2023г. на Общински съвет – Плевен. Съгласно решението на Общинския съвет – л. 31-32 от делото, Общинският съвет избрал Яков – заместник-кмет на Община Плевен за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Плевен за времето от края на мандата – 27.10.2023г. до полагане на клетка от новоизбрания кмет. Видно от материалите по делото като страна в производството по АНД № 201/24г. е конституиран „Милен Яков – изпълняващ функциите на Кмет на Община Плевен“ – л. 15 от делото. Същевременно по делото са били приобщени писмени доказателства – л. л.64, че към датата на подаване на молба с вх.№ 4079/09.02.2024г. – л. 30, от юрисконсулт З. З., функциите на кмет на Община Плевен са изпълнявани от д-р В. В. Х.. В периода от 09.02.24г. до приключване на производството пред РС-Плевен вкл. в срока за обжалване на постановеното съдебно решение, кмет на Община Плевен е било друго лице, а не и М.Яков. подадената касационна жалба с вх.№ 9162/01.04.2024г. също е подадена от юрисконсулт З. З., от името на М. Я. – и.д. кмет на Община Плевен. С протоколно определение от 20.06.24г. касационният състав е указал на жалбоподателя да уточни активната процесуална легитимация по касационната жалба. С молба с вх.№ 3640/25.06.2024г. на юрисконсулт З. З., страната уточнява, че към датата на подаване на касационната жалба функциите на кмет на Община Плевен са изпълнявани от М. Б. – А.. В тази насока са и писмените доказателства – уточняваща касационна жалба, копие на удостоверение № 1/10.11.2023г. на Общински съвет – Плевен, заповед № РД-10-45/29.03.2024г., заповед за отпуск и извлечение от счетоводна програма. Видно от представеното копие на удостоверение № 1/10.11.2023г. на Общински съвет – Плевен, с решение № 245-МИ/06.11.2023г. за кмет на Община Плевен е избран В. В. Х.. Липсват доказателства, от коя дата кметът е положил клетва като такъв. Въпреки последното, считано от м.11.2023г. функциите на кмет вече не са били изпълнявани от определеното лице с Решение №1555/19.10.2023г. на Общински съвет – Плевен и в производството пред въззивната инстанция не е участвала надлежната страна – кмета на Община Плевен, издател на оспореното наказателно постановление. Съгласно чл.61 ал.1 от ЗАНН в редакцията обн.ДВ бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г., при разглеждане на делото пред районния съд се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д т.4 от ЗАНН т.е. при съдебни производства по обжалване на наказателни постановления започнали в районните съдилища след 23.12.2021г. като ответник следва да бъде призован наказващият орган, като в конкретния случай това е кмета на Община Плевен, като функциите му могат да бъдат изпълнявани от различни лица и следва да са налице доказателства за материална компетентност на административнонаказващият орган не само към датата на подаване на жалбата срещу НП-то, която е доказана в случая, но и впоследствие, при участието на страната в производството вкл. връчването на съдебното решение и относно правото на обжалване пред касационната инстанция. Гореизложеното обуславя извод, че с участието на ненадлежна страна в производството пред районния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В практиката е прието, че нарушението на правилата по издаване на административния акт е съществено, когато е повлияло (или е могло да повлияе) върху съдържанието на акта, когато ако не бе допуснато, би могло да се стигне до друго решение на поставения въпрос (Решение №7118/27.05.2013г.по адм.д.№ 4838/2013г. на ВАС, Решение № 9625/26.06.2013г. по адм.д.№ 3933/2013г. на ВАС и др.). Конкретният случай е именно такъв. Ето защо решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на РС-Плевен за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на К. Х. Т.. Районният съд следва да се произнесе и за разноските в настоящето производство на основание чл.226 ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът