Решение № 1280 от 3.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4424/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-13 от 02.07.2025 г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл.60а, ал.3, вр. чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за нарушение на чл.26 ал.3 от ЗЕВИ. В жалбата и в съдебно заседания се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните: От фактическа страна се установява следното: Дружеството - жалбоподател „Електроразпределение Юг“ ЕАД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „•••, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С. З. В., З. О. Б. и Й. Г.. На дружеството е издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за осъществяваната от него дейност по разпределение на електрическа енергия. Със Заповед № З-Е-291 /11.10.2024г., изменена със Заповед № З-Е-378/ 19.12.2024г., двете на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране била сформирана работна група от експерти в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, сред които свид.М. А. която работна група да извърши планова проверка по документи и на място по изпълнение на издадена на дружеството - жалбоподател лицензия за периода от 01.03.2023г. до 31.08.2024 г. При извършване на проверка на постъпилите искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ, на територията на дружеството, което било част от обхвата на проверката, работната група установила следното: На 05.04.2023г. ЕТ“Д. •• Д. К.“ подало до дружеството - жалбоподател искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг АД с мощност 30 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 ЗЕВИ, предвидена за изграждане в ПИ •••, в землището на с.Кирково общ.Кирково, обл.Кърджали. В законоустановения 30-дневен срок от постъпване на искането, а именно до 05.05.2023г., а именно на 09.05.2023г.„Електроразпределение Юг“ ЕАД не издало становище, с което да определи условията за присъединяване на горепосочения обект към електроразпределителната мрежа. Такова било издадено на 02.10.2023г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а именно - Становище № 4567555/ 02.10.2023 г. за условията и начина на присъединяване на обекта. Констатираното по време на проверката било квалифицирано от като нарушение на чл.26, ал.3 ЗЕВИ и осъществен състав на чл.60а, ал.3 ЗЕВИ /редакция ДВ, бр.86 от 13.10.2023г., в сила от 13.10.2023г./, по-благоприятен закон от чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г., в сила от 10.04.2012г. до 12.10.2023г.), за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-10 от 25.03.2025г., в който свид. А. приела, че вмененото административно нарушение е извършено при условията на повторност. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП. Така описаната е неоспорена от страните фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност, включваща приложените по преписката писмени доказателства, както и показанията на разпитания като свидетел актосъставител – М. А.. Съдът кредитира в цялост показанията на свид. А. като намира същите за добронамерени, ясни, точни и в унисон с останалия кредитиран доказателствен материал. От фактическа страна съдът кредитира приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, като същите са изготвени от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело. Законът за енергията от възобновяеми източници урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на: 1.електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 2.биогаз и зелен водород; З.енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта. Изрично в чл.1, ал.2 от ЗЕВИ е посочено, че за неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката. Противно на възраженията в жалбата в АУАН и НП достатъчно ясно са изложени съставомерните факти, които позволяват да се приеме, че правната квалификация на вмененото деяние е именно такава по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г.). Посочената правна норма указва, че за обектите по чл.24, т.1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл.27, ал.5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. Обекти по чл.24, т.1 от ЗЕВИ в приложимата редакция са с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. А чл.27, ал.5 от ЗЕВИ в приложимата редакция предвижда, че мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл.24, т.1 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия, в случаите, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е ясно, кой от двата срока по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ е нарушен. И в АУАН, и в НП е посочено, че на 05.04.2023г. е подадено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обект с мощност 30 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г.). Следователно безспорен по делото е фактът, че в случая присъединителната процедура касае обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл.24, т.1 от ЗЕВИ. ред. до ДВ. бр.86 от 2023г. Този факт е посочен и от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в издаденото становище №4564445 от 21.06.2023г. за условията и начина на присъединяване на процесната електрическа централа към електроразпределителната мрежа, което становище е приложено и към жалбата срещу НП. Съгласно чл.60а, ал.2 от ЗЕВИ (в редакция ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), при повторно извършено нарушение имуществената санкция е в размер на 150 000 лв. Разпоредбата на чл.60а, ал.3 от ЗЕВИ (в редакция ДВ, бр.86 от 13.10.2023г.) предвижда, че при повторно извършване на нарушение по ал.1 имуществената санкция е в размер от 30 000 до 3 000 000 лв. От изложеното следва, че чл.60а, ал.3 от ЗЕВИ (в редакция ДВ, бр.86 от 13.10.2023г.) се явява по-благоприятен от чл.60а, ал.2 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г.). В основата на всяко административно наказателно производство стои точната и безспорна индивидуализация на твърдяното нарушение. Тази индивидуализация включва наред с другото, правилното определяне на времето, мястото и начина на извършване на нарушението. В конкретния случай и в АУАН, и в НП е вписано, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило чл.26, ал.3 от ЗЕВИ. По отношение на възражението за неточно описание на датата на извършване на нарушението в АУАН и различно описание на същото в НП, следва да се отбележи следното: в АУАН като дата на нарушението е вписана дата 05.05.2023г., а в НП 09.05.2023г. В случая представеното по делото становище №4567555 от 02.10.2023г. свидетелства за спазени изисквания по отношение на техническите условия от страна на възложителя на обект, но въпреки това издаването му не е станало в нормативно определения срок. Неспазването на посочения срок се установява по безспорен начин от представените по делото доказателства. Видно от представената по административната преписка заявка за услуга същата е изпратена до „Електроразпределение Юг“ ЕАД на 05.04.2023г. Съгласно чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр.29/2012г.) срокът за произнасяне е 30 дни, което в конкретния случай е 05.05.2023г. От представеното по административната преписка становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа 4567555 до заявителя се установява, че дружеството не е издало становището в законоустановения 30-дневен, а е издало становището повече от пет месеца по-късно - а именно на 02.10.2023г., за което и е ангажирана административно наказателната му отговорност. Следователно, дружеството-жалбоподател е било наясно, както с приложимата по случая правна уредба, така и със задължението си да издаде становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа в 30-дневен срок, от което следва, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършило административно нарушение, като не е издало в предвидения в чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29/2012 г.) 30-дневен срок от представянето му. Независимо от горното обаче е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради следното: В случая представеното по делото заявление за присъединяване е подадено на 05.04.2023. Съгласно чл.26, ал.3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр.29/2012г.) срокът за произнасяне е 30 дни. При липса на специални правила относно броенето на сроковете в ЗЕВИ, приложение намира чл.60, ал.5 от ГПК, по силата на който срокът, който се брои на дни, започва да тече от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. В конкретния случай срокът започва да тече от 06.04.2023г. и изтича в края на 05.05.2023г. /присъствен ден/. Това е последният ден, в който е било възможно законосъобразно да бъде издадено становище. Следователно, правилната дата на извършване на нарушението е 09.05.2023г. - първият ден след трите почивни дни-6, 7 и 8.05.23г. Тоест това е правилната дата, която е посочена в НП.Но, неправилно същата е посочена в АУАН.Като според настоящия съд грешно посочената дата на извършване на нарушението в АУАН представлява допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на тези, които съществено нарушават правото на защита на жалбоподателя.Касае се за съществен елемент от описанието на нарушението, какъвто е датата. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на акта за установяване на нарушение и на наказателното постановление, съгласно чл.42 ал.1т.2 и 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Тя служи за индивидуализация на деянието (наред с мястото и начина на неговото извършване), има значение за преценка за спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство, а също така и с оглед формирането на сила на пресъдено нещо по отношение на конкретното нарушение, което следва да бъде с установена дата на извършване, за да не може лицето да бъде наказано впоследствие за същото нарушение. Следователно грешката при определяне на датата на извършване на нарушението винаги ще е съществен порок, тъй като санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил. Това порочно засяга индивидуализацията на деянието и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което пък определя неговата отмяна.Като според настоящия съд, този порок не може да бъде преодолян по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. По разноските: При този изход на спора на основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП право на разноски има жалбоподателят, доколкото е защитаван в производството от юрисконсулт. Съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в максималния размер от 150 лева, което следва да бъде заплатено от въззиваемата страна.Като следва да се има предвид депозираното писмено становище по делото и участието в съдебно заседание Съгласно т.6 от §1 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Мотивиран от гореизложеното, съдът