Решение № 96 от 8.3.2021 г. на Районен съд - Търговище по дело № 1347/2020 г.

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 от ЗЗД, при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- ФДР„НЕБЛО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД, гр.София. Ищецът „Топлофикация София”ЕАД гр.София, ЕИК 831609046, представлявано от изп. директор А.А., действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М. К., твърди в исковата си молба, че ответникът ЕТ“ЕЛ БРУС-Д.Д.“ ЕИК 835012657, гр.Търговище, представлявано от Д.Д. е потребител на топлинна енергия(ТЕ) за битови нужди, която ищецът доставял в имот на ответника, находящ се в гр.•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, по силата на публично известни Общи условия, като ответникът не заплатил начислените суми за ТЕ в размер на 436, 54лв. за доставена ТЕ за периода от м.11.2017г. до м.4.2019г., ведно със законната лихва от 26.02.2020г. и обезщетение за забава в размер на 58, 26лв. за периода от 31.12.2017г. до 24.02.2020г., както и сумата от 23, 98лв. за дялово разпределение за периода от м.5.2017г. до м.4.2019г., ведно със законната лихва от 26.02.2020г. и обезщетение за забава в размер на 3, 85лв. за периода от 30.06.2017г. до 24.02.2020г., за които суми ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 276/18.06.2020г. по ч.гр.д.№ 623/2020г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от установяване съществуването на посочените вземания, претендира законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-26.02.2020г. и разноските в заповедното и в настоящото производства. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Направил е искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като се иска уважаване на претенциите изцяло.С допълнителна молба е признал обстоятелството, че ответникът е изплатил в хода на процеса сумата от 522, 63 на 07.01.2021г., с която сума е погасено задължението за главница в размер на 436, 54лв. и лихвата за забава в размер на 62, 11лв., като остават непогасени задълженията за разноски в заповедното производство, като моли съда да присъди същите, както и сторените в настоящото производство разноски. В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника се признават обстоятелствата, изложени в исковата молба, предявените искове се признават изцяло по основание и размер, като ответникът представя и доказателства за пълно погасяване на претендираните суми в общ размер от 522, 63лв., извършено от него на 06.01.2021г.В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от третото лице - ФДР„НЕБЛО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД, гр.София, не е постъпил, липсва становище по исковете. В съдебно заседание третото лице не се представлява.Постъпила е молба, с която третото лице представя изисканите документи и прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното копие на НА за покупко-продажба на имот № 68, том ХХХХХХХХVII, дело № 17138/1991г. се установява, че ответникът е придобил собствеността върху топлоснабдения имот, представляващ жилище с адм. адрес в гр.•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. От Протокол от 25.09.202г. на ОС на ЕС е взето решение да се сключи договор с топлинен счетоводител, а именно- третото лице помагач на ищеца ФДР„НЕБЛО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД, гр.София, а видно от приложението към протокола, сред етажните собственици, под № 20 е посочен Д.Д.. Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр.София, относими към процесния период, одобрени с решение № ОУ - 0 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР, както и следващите, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.1 от ЗЕ и чл. 298, ал.1 от ТЗ. Според клаузите на тези общи условия купувачите са длъжни да уведомят продавача за промяна на титуляра на правото на собственост или на вещното право на топлоснабдявания имот в 30-дневен срок от настъпването на това обстоятелство, а още-купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.От извлечение от сметки за абонатен номер 058813 е видно, че за процесния период от м.11.2017г. до м.4.2019г., дължимите суми са 460, 52лв. за ТЕ, обезщетението за забава е в размер на 62, 11лв., като всички тези обстоятелства не се оспорват от ответника. От преводно нареждане от 06.01.2021г. се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 522, 63лв. с посочено основание „по гр.д.№ 2020350101347”, като ищецът на свой ред признава обстоятелството, че с посоченото плащане са погасени дължимите суми за главница и обезщетение за забава. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове за съществуване на вземане за доставена топлоенергия и за обезщетение за забава върху него. Страните не спорят за това, че процесният имот е топлоснабден, нито за това, че ОУ са влезли в сила след публикуването им и валидно обвързват страните по тях. Ответникът изрично признава както обстоятелствата, изложени в исконата молба, така и предявените искове по основание и размер. От събраните доказателства по делото съдът приема за установено, че към депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК на 26.02.2020г., ответникът е имал непогасени задължения към ищеца в размер на 436, 54лв. за доставена ТЕ за периода от м.11.2017г. до м.4.2019г., дължимо обезщетение за забава в размер на 58, 26лв. за периода от 31.12.2017г. до 24.02.2020г., както и сумата от 23, 98лв. за дялово разпределение за периода от м.5.2017г. до м.4.2019г., и обезщетение за забава в размер на 3, 85лв. за периода от 30.06.2017г. до 24.02.2020г., от които в хода на процеса, на 06.01.2021г. е погасил задълженията си за главница за ТЕ и дялово разпределение, както и дължимото обезщетение за забава върху тях, поради което предявените установителни искове за съществуване на вземанията по издадената заповед по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърлят, поради извършено плащане в хода на процеса, на осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 от ЗЗД. По разноските на страните съдът съобрази, че ищецът е направил разноски в настоящото производство в размер общо на 200лв. внесена държавна такса, като следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. или общо 250лв., а разноските, направени от него в заповедното производство са в размер общо на 75лв., или общо 325лв., които следва да се присъдят(съобр. ТР № 4/2013г. на ОСГТК, т.12), доколкото плащайки в хода на процеса ответникът е станал причина за образуването на заповедното и на настоящото производство, поради което ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство и направените в настоящото производство в размер общо на 325лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Доколкото решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца, то на осн. чл. 223, ал.1 ГПК, решението има установително действие в отношенията между ФДР„НЕБЛО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД, гр.София и ответника ЕТ“ЕЛ БРУС-Д.Д.“ ЕИК 835012657, гр.Търговище, представлявано от Д.Д., а на осн. чл. 223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите на решението е задължително за ФДР„НЕБЛО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД, гр.София в отношенията му с "Топлофикация София“ЕАД гр. София. Мотивиран от изложеното, съдът