Решение № 140 от 2.7.2021 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 263/2021 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ СВ. СТ. Д. от •••, ЕГН •••••••••• останал недоволен и чрез адв. Д.Д. от САК обжалва Наказателно постановление № 0400000467/18.03.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Велико Търново, с което на основание чл.130, ал.1, т.1, предл. първо от Закона за храните /ЗХ/ му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, за това че е нарушил чл.38, ал.1, изр. второ от същия закон. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага, че в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление липсва пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които потвърждават нарушението. Счита, че нарушението не е доказано. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа жалбата. ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представлявана от адв. Д.С. от ВТАК, оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства е безспорно доказано, че жалбоподателят е изложил и е предлагал за продажба яйца, за които е имало обявена цена. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Съгласно Заповед № 08/05.01.2021 г. на Директора на ОДБХ – Велико Търново комисия инспектори в отдел „Контрол на храните“ д-р Т.К., д-р Д.П. и д-р Й.Й. в присъствието на представител на РУ – Горна Оряховица – инсп. Е.Х., на 10.01.2021 г. извършили проверка на територията на обект – Пазар в с. Джулюница, общ. Лясковец, находящ се в центъра на селото. Свидетелите К. и Й. твърдят, че при извършване на проверката установили жалбоподателя да продава яйца, които били изложени на сергия /маса/ в кори по 30 бр. Имало табелка с цена 0, 20 лв. Зад масата имало бус с яйца. Жалбоподателят стоял зад сергията. Яйцата били приблизително 600 бр. и нямали идентификационна маркировка, нито придружаващ документ. Жалбоподателят заявил, че яйцата са негови, както и че е регистриран като земеделски производител. За извършената проверка д-р Т.К. съставил Констативен протокол от 10.01.2021 г. К. и Й. сочат, че не са извършвали контролна покупка. В момента на проверката никой не е купувал от сергията. При съставянето на констативния протокол жалбоподателят не е давал обяснения и не е правил възражения. Инспекторите допуснали продажба, защото яйцата били изложени на маса и били с обявена цена. К. сочи, че на пазара съставили още няколко акта. След извършване на проверката извършили такава и в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ, но жалбоподателят не бил вписан. С АУАН № 294/18.02.2021 г. д-р Т.К. констатирал, че на 10.01.2021 г. на територията на обект – Пазар в с. Джулюница, общ. Лясковец, находящ се в центъра на селото, СВ. СТ. Д. продава кокоши яйца без маркировка, приблизително 600 броя, без да е вписан в регистъра по чл.24, ал.1 от Закона за храните, каквото е изискването на чл.38, ал.1, изр. второ от ЗХ при извършване на директни доставки на малки количества първични продукти. АУАН е предявен на Д. същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д. депозирал писмени възражения, в които посочил, че на 10.01.2021 г. на пазара в с.Джулюница е закупил 700 броя разплодни яйца, които сложил на новозакупена градинска маса. Малко преди да започне да ги товари в автомобила, дошли двама мъже и съставили протокол с опис на яйцата. Отрича да е извършвал търговия. По повод твърденията на Д. с писмо изх. № 264/04.03.2021г. е поискана информация от ОДБХ – Търговище дали Д. има регистриран животновъден обект – люпилня. С писмо вх. № 1255/09.03.2021г. на ОДБХ – Търговище уведомява, че С.Д. няма регистриран животновъден обект. Д. е поканен в 7-дневен срок да предостави копия на документите, удостоверяващи закупуването на около 700 броя разплодни яйца от пазара в с.Джулюница на 10.01.2021 г., както и да предостави информация за лицето, което ги е продало. С вх. № 1318/11.03.2021 г. е получено заявление от Д., че не може да представи документ за закупуването на разплодните яйца, тъй като хората, които са му ги продали, не издават такъв документ и са частни лица. Извършена била справка в Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход /регистър по чл.24, ал.1 от ЗХ/, публикуван на страницата на БАБХ, от която се установило, че СВ. СТ. Д. няма вписване като производител на първични продукти в съответствие с чл.39, ал.1 от ЗХ, във вр. с чл.39, ал.1 и ал.6, във вр. с чл.1, т.1 от наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. В законоустановения срок д-р М.М. Д.а – Директор на ОДБХ – Велико Търново, след като намерила възражението за неоснователно, издала против СВ. СТ. Д. обжалваното Наказателно постановление № 0400000467/18.03.2021 г., в което дословно са възпроизведени отразените в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. С наказателното постановление на основание чл.130, ал.1, т.1, предл. първо от ЗХ на Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, за това че е нарушил чл.38, ал.1, изр. второ от същия закон. Наказателното постановление е връчено на Д. на 22.03.2021 г. и с пощенско клеймо от 28.03.2021 г. Д. изпратил по пощата жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица. Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Т.К. и Й.Й., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно подкрепящи се и от приетите по делото писмени доказателства. Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. АУАН е съставен от лице, което съгласно чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ може да съставя АУАН за нарушения по по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл.42, т.1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения. НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОДБХ – Велико Търново, който на основание чл.139, т.1 от ЗХП е компетентен да издава наказателни постановления по Закона за храните. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от ЗАНН. В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН както в АУАН, така и в НП не се съдържа пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е описано по следния начин: „На 10.01.2021 г. на територията на обект – Пазар в с. Джулюница, общ. Лясковец, находящ се в центъра на селото, ….СВ. СТ. Д. продава кокоши яйца без маркировка, приблизително 600 броя, без да е вписан в регистъра по чл.24, ал.1 от Закона за храните, каквото е изискването на чл.38, ал.1, изр. второ от ЗХ при извършване на директни доставки на малки количества първични продукти“. Това описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено не отговаря на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа елементи от състава на нарушението по чл.130, ал.1, т.1, пр. първо от ЗХ, за което е санкциониран жалбоподателя. Нещо повече деянието, в което се е изразило нарушението е описано като „продава“, а съгласно състава на нарушението по чл.130, ал.1, т.1, пр. първо от ЗХ, деянието, в което се е изразило нарушението е „извършва“. Липсата на надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и да организира в пълен обем защитата си по административнонаказателното обвинение. Нарушението не може да бъде санирано в съдебната фаза и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства не се установява на 10.01.2021 г. на пазара в с.Джулюница, общ.Лясковец жалбоподателят да е извършвал директни доставки на първични продукти /продажба на кокоши яйца, приблизително 600 броя/ в нарушение на чл.38, ал.1 от ЗХ, без да е вписан в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. От показанията на свидетелите К. и Й. се установи, че не са извършили контролна покупка и в момента на проверката никой не е купувал от сергията. По делото липсват каквито и да е доказателства, че Д. е извършил продажба на кокоши яйца. Обстоятелството, че яйцата, които били без маркировка и придружаващи документи били изложени на маса и били с обявена цена не обуславя извод, че жалбоподателят е извършил директни доставки на първични продукти /кокоши яйца/ чрез продажба. Съдът изцяло споделя като правилен изводът на процесуалния представител на ОДБХ – Велико Търново, че от събраните по делото доказателства е безспорно доказано, че жалбоподателят е изложил и е предлагал за продажба яйца, за които е имало обявена цена. Поради това би могло да се приеме, че жалбоподателят е извършил опит за извършване на административно нарушение по чл.130, ал.1, т.1, пр. първо от ЗХ, но съгласно чл.9, ал.2 от ЗАНН опитът към административно нарушение не се наказва, освен в изрично посочените случаи. Настоящият случай не е такъв. С оглед изложените съображения изводът на наказващият орган, че СВ. СТ. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.130, ал.1, т.1, пр. първо от ЗХ, следва да бъде оценен като предположение, което не се основава на установени в хода на административнонаказателното производство обективни факти и обстоятелства. Нарушението по чл.130, ал.1, т.1, пр. първо от ЗХ е недоказано, поради което наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния закон. Изложените съображения налагат отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Поради това следва да осъди ОДБХ – Велико Търново да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 23.03.2021 г. Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът