РЕШЕНИЕ

№ 49

гр. Велико Търново, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ Членове: ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500212 по описа за 2024 година С Решение № 18 от 17.01.2024 г., постановено по гр. д. № 458/2022 г. по описа на ОС – Габрово М. А. М. от гр. Варна е осъдена да заплати на В. С. П. от гр. Габрово сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2021 г., представляваща извършените подобрения, с които се е увеличила стойността на апартамент с идентификатор 14218.515.237.1.33 по КК и КР на гр. Габрово, представляващ жилище с адрес в гр. Габрово, ••••••••, на основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 от ЗС.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника М. А. М., чрез процесуален представител адв. Л.. Въззивникът не е доволен от атакувания съдебен акт, в неговата цялост. Прави оплакване за недопустимост и неправилност на същия. Активна процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 от ЗС, така, както е квалифициран от ОС-Габрово, имало единствено лице, притежаващо качеството владелец. Същевременно по делото липсвали каквито и да било данни у ищеца В. П. да е било налице намерение за своене по отношение на процесния имот, нито той самият е заявявал, че счита имота за свой собствен. В. П. притежавал качеството на държател, а не на владелец по отношение на процесния имот, като нямало и как да упражнява намерение за своене на семейното жилище, собственост на М. М., докато двамата са имали сключен граждански брак. Обжалваното съдебно решение било недопустимо, тъй като искът по чл. 74 от ЗС принадлежал единствено и само на лице, имащо качеството владелец, в който смисъл било и ППВС № 6/1974 г. Отделно от горното, въззивникът счита решението и за изцяло неправилно. Нито от свидетелските показания, нито от останалите доказателства по делото можело да бъде установено с високо ниво на сигурност каква е причината за изтеглените кредити от въззиваемия и дали сумите от същите са вложени в ремонт на апартамента. Показанията на св. И. били кредитирани от съда, въпреки липсата на документи, които да ги подкрепят, а същевременно показанията на св. Ж. относно наличието на хазартна зависимост у ищеца не били кредитирани поради липса на други доказателства, кореспондиращи със заявеното от свидетелката. Твърдените от ищеца обстоятелства относно вложените лични средства в ремонта на апартамента не били подкрепени нито от свидетелските показания, нито от представените документи по делото. Свидетелите никъде не били посочили и били в обективна невъзможност да узнаят чии са парите, с които въззиваемият им е заплащал извършената работа. Останалите твърдения относно вложения труд от В. П. срещали частична подкрепа единствено в показанията на свидетелите В. и И.. Неправилни били изводите на съда относно обстоятелството, че В. П. се явява недобросъвестен владелец. Неясен бил и начинът, по който първоинстанционният съд установил, че изтеглените суми под формата на кредит от В. П. са вложени именно в ремонтните дейности по апартамента.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Габрово и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от В. С. П. иск като неоснователен и недоказан, както и да осъди въззиваемия да възстанови сторените от жалбоподателката разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея В. С. П. от гр. Габрово.

В съдебно заседание пред въззивния съд М. А. М., чрез процесуалния си представител адв. Л., поддържа депозираната въззивна жалба по подробно изложените в нея съображения.

В съдебно заседание пред въззивния съд ответникът по жалбата В. С. П. не се явява. По делото е постъпило писмено становище чрез процесуалния му представител адв. П., с което страната оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на сторените в производството разноски.

Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че първоинстанционният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, на ясен и разбираем български език и е подписано от съдията.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за недопустимост на съдебния акт. Изложените във въззивната жалба съображения, мотивирани включително с разрешенията, дадени с ППВС № 6/1974 г., всъщност касаят правната квалификация на иска, която съобразно трайната съдебна практика на ВКС има отношение към правилността на съдебния акт, а не към неговата допустимост. Наведените в тази връзка възражения на жалбоподателката следва да бъдат обсъдени по същество на правни спор при осъществяване преценката за основателност на исковата претенция.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото. При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от фактическа страна следното.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение същата следва да бъде посочена накратко така:

Не е спорно по делото, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 621, том IV, рег. № 2637, дело № 87/11.04.2016 г. на нотариус П. К., с район на действие Габровски районен съд, ответницата по делото М. А. М. придобила собствеността върху процесния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14214.515.237.1.33 по КК и КР на гр. Габрово, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес на имота: гр. Габрово, ••••••••, с площ 76.28 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

Безспорно е също, че с решение № 260066 от 16.02.2021 г. по гр.д. № 2/2020 г. на Габровски районен съд е прекратен бракът, сключен с акт № 0037/17.04.2016 г. на Община Габрово между М. А. М. и В. С. П., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на М. М.. Не се спори и обстоятелството, че при закупуването му жилището не е било в добро състояние, което е наложило да бъде извършен ремонт, за да може да бъде обитавано от семейството.

Видно от представеното към исковата молба удостоверение изх. № ТС455888 от 20.11.2019 г., издадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ищецът В. С. П. е ползвал многократно кредитни продукти от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както следва: потребителски кредит в размер на 483.78 лв. за закупуване на мебели – детско обзавеждане, съгласно договор за потребителски кредит № 4000276732/13.05.2016 г.; потребителски кредит в размер на 2161.34 лв. за закупуване на обектив, съгласно договор за потребителски кредит № 4000625112/11.08.2017 г.; потребителски кредит в размер на 819 лв. за закупуване на климатик, съгласно договор за потребителски кредит № 4000684565/24.10.2017 г.; потребителски кредит в размер на 1657.10 лв. за закупуване на мултифункционално устройство, съгласно договор за потребителски кредит № 4001217346/23.05.2019 г., както и още 7 бр. потребителски кредита на различна стойност с неуточнено предназначение, ползвани съобразно договори за потребителски кредит, сключени от ищеца в периода от 11.05.2016 г. до 03.09.2018 г. Видно от приложеното към исковата молба удостоверение изх. № ИД- 37149-2019 от 21.11.2019 г., издадено от „ОББ“ АД – клон Габрово, В. С. П. е ползвал потребителски кредит с първоначален разрешен размер от 10000 лв., съгласно договор от 17.06.2016 г., който е рефинансиран с новоотпуснат потребителски кредит в размер на 15000 лв., съгласно договор от 28.02.2018 г. В. П. е ползвал също и потребителски кредит в размер на 10000 лв., съгласно договор от 30.03.2018 г. Не е посочено конкретно предназначение на ползваните кредити.

Видно от представената по делото Справка относно данните за осигуряването на В. П., издадена от ТД на НАП – Велико Търново, в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. ищецът е бил осигуряван от работодателя „Сев – Брокерс“ ООД – гр. Габрово, с подробно посочени размери на осигурителния доход за всеки месец от периода.

По делото е представен приемо-предавателен акт за МПС, видно от който на 16.02.2016 г. М. М. продала на трето лице свое собствено МПС за сумата от 800000 рубли (равняващи се на 18099.26 лв. по курса на БНБ към 16.02.2016 г.). Представено е също извлечение по сметката на М. М. в АО „Алфа – Банк“ – Русия, разкрита на 16.03.2016 г., видно от което на 29.03.2016 г. по сметката е постъпила сума в размер на 2450000 рубли (равняващи се на 62 446, 32 лв. по курса на БНБ към 29.03.2016 г.). Представено е и извлечение по сметката на ответницата за периода от 10.05.2016 г. до 10.06.2016 г., видно от което входящото салдо за периода е било в размер на 1000 евро, общият размер на постъпленията – 3999.08 евро, общият размер на разходите – 4629.81 евро, а крайното салдо за периода – 369.27 евро, като в табличен вид е представена подробна информация за извършените в периода трансакции в различни търговски обекти в гр. Габрово, гр. Ямбол, гр. Букурещ, гр. Велико Търново и гр. Дряново.

От заключението по допуснатата и изслушана по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния апартамент към датата на заключението, ако не са били извършени ремонтните работи, би била 50214 лв. Съобразно изчисленията на вещото лице, в резултат на извършените строително-ремонтни дейности стойността на апартамента се е увеличила със 17151 лв.

От заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че справедливата пазарна стойност на имота към дата на оценката (29.06.2023 г.) възлиза на 97485 лв.

Св. М. В. установява в показанията си, че познава В. П. и М. М. откакто последната пристигнала в България. Знаел за апартамента, който те взели до бензиностанция ОМВ, срещу централната поща в гр. Габрово. Ходил да помага на ищеца да разчисти и да прави ремонт. Първоначално апартаментът бил в много окаяно състояние, не бил подходящ за живеене, било разбито, със счупени прозорци, с очернени стени на груба мазилка. Заедно с ищеца махали и качвали мебели, като свидетелят боядисвал. Помагал на ищеца почти през целия процес по ремонтните дейности, като дори му давал пари на заем, когато такива са му били необходими. Свидетелят посочва, че не е виждал ответницата в апартамента по време на ремонта, нито я е виждал да плаща за материалите. Тя участвала в обсъждането на отделни въпроси във връзка с разпределението на стаите. Детската стая била за дъщерята на ответницата. Излага, че св.И. И. участвал в ремонта с направата на ел. инсталация. Към края на есента апартаментът бил готов. Ремонтът продължил около 5-6 месеца. Боядисването на детската стая и кухнята отнело 3-4 дни. Всички части от ремонта се движели едновременно – лепенето на плочки, слагането на тавани, ел. инсталация, гипсокартон, като те били поверени на други лица и свидетелят не е участвал в тях. Помагал е в носенето на мебели. Към м. октомври бил приключен целия ремонт. Според свидетеля ищецът и ответницата си разпределяли задачите по ремонта, като той не я е виждал да говори с работниците, нито да участва в боядисване, почистване или други подобни дейности. Тя избирала и поръчвала мебели, като свидетелят е присъствал когато В. П. е заплащал за това. Понякога той плащал в брой, понякога по банков път, като предимно използвал карта. Свидетелят сочи и че понякога е предоставял в заем парични средства на ищеца, когато последният е заплащал за ремонтните дейности в брой.

От показанията на св. И. И. се установява, че е електротехник и е правил изцяло ел. инсталацията на процесния апартамент. Останал с впечатлението, че недвижимият имот е собственост на ищеца В. П., тъй като неговият баща имал апартамент на същото място, а когато се налагало нещо да се уточнява във връзка с ремонта, ищецът идвал между 12ч. и 13ч. и казвал какво да се прави. Когато се налагало закупуването на материали, свидетелят отивал до „Сев Брокерс“, където работел ищеца, за да получи парични средства от него, след което му се отчитал. По думите на свидетеля апартаментът бил в много лошо състояние и всичко се изграждало наново. Направата на цялата ел. инсталация отнела около 2 месеца. През това време ответницата М. М. идвала в апартамента заедно с ищеца В. П.. Тя не е давала парични средства на свидетеля, нито ищецът го е пращал да взема пари от нея. Апартаментът бил закупен около края на м. април, като не били извършвани никакви други ремонтни дейности когато свидетелят го посетил за пръв път. През периода, в който свидетелят работил, в апартамента имало и други лица, на които била поверена направата на нова ВиК инсталация, мазилка, замазка, гипсокартон. Всичко било направено наново. По думите на свидетеля М. М. не е разговаряла нито с него, нито с някой от останалите майстори. Комуникацията се осъществявала от В. П., който превеждал на майсторите от руски език. За работата на свидетеля било заплатено в брой. Осветителните тела за апартамента били предадени на свидетеля от В. П. Свидетелят сам закупил ключовете за тях. Поставянето на осветителните тела приключило през есента.

Св. Ю. Ж. излага в показанията си, че се запознала с М. М., когато последната се преместила да живее в гр. Габрово през 2015 г. и я открила в качеството на председател на Сдружението за рускоговорящи, в което имала желание да членува. Сприятелили се и станали близки, като през 2016 г. свидетелката била поканена на парти в ремонтирания апартамент. Партито било през лятото, м. юли, тъй като било топло и те били навън до късно. Апартаментът бил красиво и стилно направен. Били монтирани нови врати, нова дограма, нови мебели, всичко било оправено, включително и на терасата. През един от прозорците на кухнята имало достъп на терасата и през него била доставяна храната за партито. Банята била готова и стилно завършена (с джакузи и мивка с течаща вода като фонтан), подът бил направен, стените – шпакловани. Кухнята също била готова. За кухнята се минавало през детската стая, където били поставени две легла, бюро, лунички и килим. Били поставени и осветителни тела, като свидетелката няма спомен дали в апартамента са били монтирани климатици. М. М. сама финансирала целия ремонт на жилището със средства от продажбата на свой имот и автомобил в Русия. В. П. влагал труд и помагал. През това време М. М. не е работила на трудов договор в България. Тя правела фотосесии на приятели, познати, на абитуриенти, които се заплащали, като според свидетелката реализирала доходи именно от тази дейност. Не е споделяла да работи нещо друго освен фотосесиите. По време на партито, което М. организирала, в коридора на апартамента нямало мебели, било празно, като все още очаквали доставка на мебели за антрето. В жилището имало и камина, но не работела, тъй като стъклото на вратата било счупено. Ответницата сама казвала, че тя финансира целия ремонт на жилището. По това време въобще не разбирала и не говорела български език, поради което комуникирала само с В. П.. След раздялата на двамата, ответницата оставила ключ от апартамента на св. Ж., за да го наглежда. Жилището било отдадено под наем, като на свидетелката не е известно наемателите да са правили ремонт. М. М. се оплаквала, че В. П. има хазартна зависимост, вземал пари от нея и ги проигравал в различни казина. Двамата много се карали в тази връзка. М. оставила дебитната си карта, от която П. теглел пари. Това св. Ж. научила от приятелка на име Л., на която М. М. е споделяла.

От показанията на св. О. Г. се установява, че познава страните по делото от 2016 г., като с М. са се събирали често през 2016 г. като рускоговорящи. За първи път посетила процесния апартамент именно по повод на такова събиране през лятото на 2016 г. Тогава свидетелката посетила коридора, кухнята с всекидневната, терасата и тоалетната на жилището, като всичко било в завършен вид, кухнята била нова, подът бил сменен. Имало и довършителни работи, на стълбището отвън имало още строителни материали и вътре в апартамента още течали довършителни дейности. Мивката в банята привлякла вниманието на св. Г., тъй като по нея имало светещи елементи. Били монтирани душ, вана, тоалетна. Стените в кухнята били боядисани, дограмата била подменена. Ремонтът бил финансиран от М. М. – това самата тя споделила на свидетелката. Докато ремонтът бил в ход, двамата с В. П. живеели на квартира и бързали да го завършват, за да се преместят. Към 2016 г. М. не говорела български език. След развода си с ищеца В. П., ответницата останала за кратко в гр. Габрово, след което се преместила, като отдала апартамента под наем. Осветителните тела в кухнята и банята били монтирани, като имало още довършителни неща. Коридорът бил готов, на терасата били поставени люлки и градински мебели. М. М. имала онлайн бизнес с родителите си в Русия и от него получавала доходи, като не е споделяла в какъв размер.

При тези данни, установени от фактическа страна първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 от ЗС. Съображенията за това са следните:

Всяко лице /физическо или юридическо/ извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността й чрез влагане на материали и труд, има право на възмездяване /обезщетение/, за да бъде избегнато недопустимото от гледна точка на принципите на правото неоснователно разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване, размер и срокове на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето- подобрител – владелец, държател или гестор /Решение № 106 от 28.12.2015г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ/. С разясненията ППВС 6/1974г., действащи и към настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само подобрителят-владелец, но не и лицето-държател.

Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Държането не е владение, защото при него липсва един от съществените елементи на владението - намерението да се държи вещта като своя. С ППВС № 6/1974 г. е прието, че при разрешаването на въпроса кога вещта се владее и кога е налице държане, следва да се изхожда от законната презумпция на чл. 69 от ЗС, че до доказването на противното този, който държи вещта, я държи като своя и следователно я владее. Съдебната практика приема и това, че за да се придаде на извършилия подобрения в чужд имот качеството владелец, следва да се изложат мотиви относно фактите, даващи основание да се приложи разпоредбата на чл. 69 от ЗС, а именно – относно намерението на подобрителя да държи имота като свой, извършвайки действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственика.

С нормата на чл. 69 ЗС законодателят е установил оборима презумпция по отношение на намерението да се владее за себе си. От това следва, че субективният елемент от фактическия състав на владението - намерението да се владее за себе си, се предполага докато не се установи, че владелецът е владял за другиго. Тази презумпция размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът не е владял за себе си, оспорващият следва да докаже това. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че в случая установената в закона презумпция по чл. 69 от ЗС не е оборена от ответника по делото.

От показанията на свидетелите В. и И. категорично се установява, че ищецът В. П. единствен е комуникирал с лицата, ангажирани да извършват ремонтните дейности в апартамента, като сам е участвал в тях. Св. И. се е отчитал лично и единствено на него. Ищецът се е ангажирал с набавянето на необходимите материали, като е заплащал за това на съответните лица. Св. И. дори излага в показанията си, че с оглед поведението на В. П., е смятал, че процесното жилище е негова собственост. Тези данни не са оборени от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, нито от съвкупността от приети по делото доказателства. Възприемайки установеното по делото поведение, ищецът П. е манифестирал достатъчно ясно и явно фактическата си власт върху имота, като от изяснените по-горе обстоятелства следва да се съди и за намерението му да го владее за себе си. Както бе посочено, от страна на ответницата по делото не е оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Не следва друг извод и от съвкупната преценка на всички доказателства по делото. С оглед на това той притежава качеството владелец по отношение на процесния недвижим имот.

Безспорно В. П. не е упражнявал фактическа власт върху имота на правно основание, годно да го направи собственик, съобразно изискването на чл. 70 от ЗС. В този смисъл той е бил недобросъвестен владелец. Същевременно от данните по делото е установено категорично, че за упражняваната от ищеца фактическа власт е била наясно ответницата М. М. като собственик на имота. Вл.П., като неин съпруг е бил допуснат от нея в имота и е упражнявал фактическа власт върху него. Извършването от него на значителни подобрения за собствените им нужди сочи на намерение за своене и определя качеството му на владелец. Фактът, че двамата са съпрузи, и предвид на това дори да се приеме, че действията по извършване на ремонта са предприети от него за осигуряване на семейното благополучие /както твърди жалбоподателката/, това не е пречка да се формира анимус у упражняващия фактическа власт. Липсват каквито и да било твърдения от страна на жалбоподателката, или данни по делото, тя да се е противопоставила на действията на ищеца. С оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 74 ал. 2 от ЗС-ремонтните дейности, извършени в процесния апартамент представляват подобрения, които ищецът е извършил в качеството си на недобросъвестен владелец със знанието, но без противопоставянето на неговата съпруга (към момента на извършването на подобренията), чиято собственост е било жилището. В този смисъл на ищеца следва да бъде признато правото да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения съобразно чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС. Тъй като подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на собственика-М.М., то той е приравнен на добросъвестен владелец макар да няма това качество и съгласно нормата на чл. 74, ал.2 ЗС има право на сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията, извършени от него. С оглед изложеното по-горе оплакванията във въззивната жалба, касаещи правната квалификация на предявения иск и приетото по отношение на ищеца качество владелец се явяват изцяло неоснователни.

Не могат да бъдат споделени и съображенията на въззивника, касаещи проведеното от ищеца доказване на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства във връзка с реализираните ремонтни дейности по жилището. По делото е категорично установено, че към периода на ремонтните дейности (м. април – м.октомври 2016 г.) ищецът е реализирал доходи от трудова дейност, като е ползвал и кредитни продукти от различни кредитни институции, с оглед на което е разполагал с парични средства да осъществи подобренията в процесния имот. Тези данни, съчетани с данните за ангажираносттта му-с личен труд и заплащане на ремонтните дейности, установени от показанията на св. В. и св. И., които кореспондират помежду си, са достатъчни, за да се приемат за доказани заявените в исковата молба твърдения за извършване на посочените подобрения от ищеца в имота на ответницата.

В тази насока не без значение е и това, че горния извод не може да бъде разколебан от останалите доказателства по делото. Впечатленията на св. Ж. и св. Г. са от период, следващ приключването на ремонтните дейности, като по отношение на произхода на средствата за тези дейности те изцяло възпроизвеждат твърдения на самата ответница. Безспорно е установено, че към релевантния период тя също е разполагала с парични средства и е взела участие при набавянето на отделни материали, но твърденията, ангажирани в отговора на исковата молба, че именно нейните собствени средства са послужили изцяло за заплащането на подобренията, са недоказани по делото. В тази насока следва да бъдат кредитирани показанията на св. В. и св. И. относно това, че само и единствено ищецът е заплащал на лицата, анагажирани с ремонтните дейности. Не бе доказано и твърдението на ответницата за налична хазартна зависимост у ищеца, която да обясни множеството кредити, ползвани от него. Показанията на св. Ж. в тази насока са неподкрепени от други данни по делото и представляват преразказ на впечатленията, които трето лице е добило от споделеното от ответницата пред него, поради което не следва да се кредитират.

От заключенията по допуснатите и приети по делото съдебно- техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи е установено, че към датата на оценката пазарната стойност на процесния апартамент, ако не бяха извършени ремонтни дейности, би била 50214 лв., докато справедливата пазарна стойност на процесния имот в състоянието, в което се е намирал след извършването на подобренията, възлиза на 97485 лв. Предвид на това, безспорно е, че е налице увеличение на стойността на процесния имот вследствие на извършените в него подобрения.

Предвид изложеното, настоящият състав на въззивната инстанция достига до извод за основателност на предявената искова претенция в пълния претендиран размер от 35000 лв., представляващи увеличената стойност на имота вследствие извършените в него подобрения. Предвид пълното съвпадение на крайните решаващи изводи на първоинстанционния и въззивния съд, следва обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция и направеното искане в тази насока, в полза на ответника по въззивната жалба В. С. П. следва да бъде присъдена сумата 1900 лв., представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар за производството пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът