Решение № 1984 от 2.12.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 162/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.62, ал.1 и чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ /Закон за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление/. ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, Булстат 000261517 със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Велбъжд“ № 1 със законен представител кмета инж.О. О. А. чрез пълномощника адв.Е. Р. обжалва решение от 22.02.2024 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ /ОПОС 2014-2020 г./. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Неспазването на формата по т.1 от решението се свързва с неясен начин за формиране на сумата по отказа за верификация, тъй като тази сума не съответства на сумата по искането за плащане. Нарушението на формата по т.2 от решението се свързва с липса на посочен метод за извършване на финансовите корекции /ФК/, тъй като не е ясно върху кои допустими разходи са извършени ФК. Нарушението на административнопроизводствените правила е поради неспазване на чл.35, чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.8, ал.1 от АПК. Отделно от това се твърди, че ако има промяна на верифицирани разходи по предходно искане за плащане /ИП/, органът следва да процедира по реда на чл.99 и сл. от АПК, каквото произнасяне липсва. Противоречието с материалния закон по т.1 от решението се свързва с отсъствие на нарушение по чл.116, ал.1, т.3 във вр. с чл.117а от ЗОП, а при наличие на такова нарушение следва да се определи ФК, което производство е различно от производството по верификация. Счита се, че разходът е допустим като отговарящ на изискванията по чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Касае се за действително извършени строителни дейности с представени документи за тяхното изпълнение. Моли се за отмяна на оспореното решение. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълва, че намаляването на размера на верифицираната сума по т.2.1 от решението е в противоречие с влязло в сила решение по адм.д. № 521/ 2024 г. на КАС, потвърдено с решение на ВАС. В писмени молби пълномощникът на ответния РУО на ОПОС 2014-2020 г. към МОСВ оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора: На 10.04.2019 г. между РУО на ОПОС 2014-2020 г. и община Кюстендил като водеща община и общините Трекляно и Невестино като партньори е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/, по силата на който на община Кюстендил като бенефициер е предоставена БФП в максимален размер от 7 007 023.20 лв. по процедура BG16M1OP002-2.002 „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци“ по приоритента ос 2 „Отпадъци“ на ОПОС 2014-2020 г., съфинансирана в размер до 85 % от ЕФРР на ЕС за изпълнение на проект по ИСУН № BG16M1OP002-2.002-0002 „Изграждане на екологична инфраструктура за РСУО „Рила Еко“, като максималния размер на БФП по процедурата възлиза на 169 014 132.52 лв. Проектът е с шест основни дейности: Дейност 1 – Подготовка на проектно предложение, Дейност 2 – Проектиране, изграждане, доставка на оборудване и авторски надзор на инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци и на компостираща инсталация за разделно събиране и оползотворяване на зелени и/или биоразградими отпадъци, включително изграждане на външни връзки за водоснабдяване и електроснабдявяане, Дейност 3 – Консултантски услуги по смисъла на чл.166 от ЗУТ, Дейност 4 – Доставка на специализирано оборудване за разделно събиране и транспортиране на зелени отпадъци, Дейност 5 – Управление на проекта и Дейност 6 – Дейности по информация и комуникация. В договора е предвидено, че бенефициерът изпълнява проекта съгласно одобреното проектно предложение, насоките за кандидатстване в частта „условия за изпълнение“ и клаузите на договора. Общият размер на междинните плащания и на окончателното плащане по проекта се определят по реда на условията за изпълнение, които са неразделна част от АДБФП. Между страните са сключени 6 бр. допълнителни споразумения за изменение на АДБПФ. С допълнително споразумение № 4/ 05.12.2022 г. е увеличена стойността на предоставената БФП на 11 526 214.39 лв. с разпределение по отделни финансирания и дейности. С допълнително споразумение № 5/ 26.04.2023 г. е създаден нова „т.3.24. Други специфични права и задължения, свързани с разпоредбите на ЗОП“ с подточки 3.24.1, 3.24.2 и 3.24.3. Подточка 3.24.1 съдържа правомощие на УО при изменение на договор по ЗОП да поиска от бенефициера анализ на обстоятелствата, поради които е възникнала необходимостта от изменение на договора по ЗОП с изпълнителя и съответствие на това изменение с изискванията на чл.116, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗОП. Подточка 3.24.2 съдържа изискването, че плащанията по ред 1.3 от бюджета на проекта ще са само за разходи, представляващи индексация по договорите за строителство единствено за част СМР по дефиницията на §5, т.40 от ДР на ЗУТ /“Строителни и монтажни“ са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтиран, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват/. Подточка 3.24.3 предвижда, че на индексация по смисъла на Методиката за изменение на цената на договора за обществени поръчки в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/ 2022 г. подлежат разходи, за които верификацията на основните дейности е отнесена само към редове 1.1. и 1.2“. В раздел „Бюджет“ на АДПБФП е създаден бюджетен ред 1.3 с наименование „Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгласно чл.117а от ЗОП, по Договор № Д-00-577/ 28.08.2020 г. /към дейност 2/, а в поле „Стойност/Сума“ се попълва „960 930.23“. Допълнителни споразумения № 4 и № 5 към АДБФП са сключени във връзка с изпълнение на договор № Д-00-577/ 28.08.2020 г. за обществена поръчка по реда на ЗОП, сключен между община Кюстендил като възложител и „Еврорециклиране-Кюстендил“ ДЗЗД като изпълнител по дейност 2 от АДПБФП с общо възнаграждение за дейностите по проекта от 6 837 994.75 лв. без ДДС, респ. 8 205.593.70 лв. с ДДС. С допълнително споразумение от 24.10.2022 г., на основание чл.116, ал.1, т.3 във вр. с чл.117а, ал.1 от ЗОП, чл.72, §1, буква в/ от Директива 2014/24/ЕС и чл.12, ал.6 от договора с изпълнителя и при прилагане на Методика за Изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация страните по договора са увеличили общото възнаграждение за дейностите по проекта на 8 461 026.07 лв. без ДДС, респ. 10 153 231.28 лв. с ДДС и са подписали приложение № 1, представляващо сметка за необходимата индексация към 21.10.2022 г. на договора в общ размер от 1 623 031.32 лв. по протоколи 1 и 2. С допълнително споразумение от 08.03.2023 г., на основание чл.116, ал.1, т.3, чл.72, §1, буква в/ от Директива 2014/24/ЕС и чл.12, ал.6 от договора с изпълнителя и допълнително споразумение № 4/05.12.2022 г. към АДБФП страните са договори, че от сумата по уговорената в допълнителното споразумение от 24.10.2022 г. необходима индексация от 1 623 031.32 лв., сума в размер на 960 930.23 лв. без ДДС ще се осигури като допустими разходи чрез допълнително споразумение № 4/ 05.12.2022 г. към АДБФП. За изпълнение на Дейност 6 – Дейности по информация и комуникация от одобрения проект, бенефициерът община Кюстендил е сключила договор № Д-00-454/ 16.06.2020 г. с изпълнителя „И к“ ЕООД с общо възнаграждение от 35 850 лв. без ДДС, респ. 43 020 лв. с ДДС. За изпълнение на Дейност 5 – Управление на проекта от одобрения проект, бенефициерът община Кюстендил е сключила договор № Д-00-309/ 02.03.2020 г. с изпълнителя „К С К“ ЕООД с общо възнаграждение от 198 000 лв. без ДДС, респ. 237 600 лв. с ДДС. На 27.11.2023 г. бенефициерът е представил чрез ИСУН 2020 пакет отчетни документи /ПОД/ № 18, съдържащ искане за окончателно плащане. На основание чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ, УО на ОПОС в периода 18-19.12.2023 г. е извършил проверка на място за установяване на физическото и финансово изпълнение на проекта преди окончателно плащане. Проверката включва цялостното изпълнение на дейностите по АДБФП. На 12.01.2024 г. е изготвен доклад от проверката. Констатирано е, че бенефициерът и партьорите са изпълнили задълженията по АДБФП, като обектът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване без избран оператор, който да експлоатира изградената станция по проекта поради обжалване на решението за избор на изпълнител от 20.10.2023 г. Съгласно доклада от проверката, за изпълнението на проекта бенефициерът е подал 18 бр. искания за плащане, от които са верифицирани 15 бр. междинни и 2 бр.авансови искания, като 1 бр. окончателно искане за плащане е в процес на проверка, поради което за включените в него разходи и тяхната допустимост УО на ОПОС ще се произнесе след издаване на решение за верификация. Констатирано е наличието на сигнали за нередности по договорите с изпълнителите „Е К“ Д, „И к“ ЕООД и „К С К“ ЕООД. По посочените сигнали за нередности са издадени следните решения на определяне на ФК: -с решение от 08.11.2023 г. на РУО на община Кюстендил е определена ФК в размер на 25% от стойността на разходите, признати като допустими за финансиране по сключения договор № Д-00-577/ 28.08.2020 г. с изпълнител „Е-К“ ДЗЗД за две нарушения, едното от които е нарушение на чл.116, ал.1, т.3 във вр. счл.117а, ал.1 от ЗОП. С решение № 525/ 15.03.2024 г. на КАС по адм.д. № 383/ 2023 г. е отменено решението за определяне на ФК. С решение № 10865/ 141.10.2024 г. на ВАС по адм.д.4354/ 2024 г. е отменено решението на КАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение № 158/ 31.01.2025 г. на КАС по адм.д. № 521/ 2024 г. е отменено решението за определяне на ФК, което решение е оставено в сила с решение № 5974/ 04.06.2025 г. на ВАС по адм.д. № 4809/ 2025 г. -с решение от 14.08.2020 г. на РУО на община Кюстендил е определена ФК в размер на 5% от стойността на разходите, признати като допустими за финансиране по сключения договор № Д-00-454/ 16.06.2020 г. с изпълнител „Издателска къща АБ“ ЕООД. Решението не е оспорено, съгласно писмото на ответника на л.235 от делото. -с решение от 19.05.2020 г. на РУО на община Кюстендил е определена ФК в размер на 5% от стойността на разходите, признати като допустими за финансиране по сключения договор № Д-00-309/ 02.03.2020 г. с изпълнителя „Кей Си Консултинг“ ЕООД. С решение № 218/ 06.10.2020 г. на КАС по адм.д. № 250/ 2020 г. е отхвърлена жалбата на община Кюстендил срещу решението на органа. Решението на съда е влязло в сила на 03.11.2020 г. С решение от 23.11.2023 г. по подаденото от бенефициера искане за междинно плащане № 17/ 08.09.2023 г. на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ, РОУ на ОПОС не е верифицирал средства в размер на 773 596.88 лв. от БФП и не е признал сумата в размер на 91 240.33 лв. от допустимо собствено финансиране по дебитно известие № 9/ 05.12.2022 г. към фактура № 5/ 28.06.2022 г. по бюджетен ред I.1.3 „Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгласно чл.117а от ЗОП“ по договор № Д-00-577/ 28.08.2020 г. с изпълнителя „Е-К Д. Исканите суми касаят допълнителни разходи за индексация. Недопустимостта е установена на основанието по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ поради липса на изискванията на чл.116, ал.1, т.3 във вр. с чл.117а от ЗОП. С решение № 1828/ 24.10.2024 г. на КАС по адм.д. № 417/ 2023 г. е отменено решението от 23.11.2023 г. и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Решението на КАС е влязло в сила на 21.11.2024 г. С ново решение от 07.02.2025 г. на РУО е постановен отказ за верификация и плащане на разходи в общ размер на 773 596.88 лв. от БФП и не са признати разходи в размер на 91 240.33 лв. от собствено финансиране. С решение № 961/ 12.06.2025 г. на КАС по адм.д. № 126/ 2025 г. съдът е отменил решението на органа и е изпратил преписката за ново произнасяне, но с решение № 10647/ 30.10.2025 г. на ВАС по адм.д. № 7656/ 2025 г. е отменено решението на КАС и е отхвърлена жалбата на община Кюстендил срещу решението на органа от 07.02.2025 г. В мотивите на ВАС е прието, че отказът е правилен след като бенефициерът е поискал да му се възстановят категория разходи за закупуване/доставка/монтаж (пускане в експлоатация) на оборудване, съоръжения и обзавеждане по бюджетен ред 1.3, тъй като тези разходи са относими към ред 5 от бюджета на проекта във връзка с допълнително споразумение № 5/ 26.04.2025 г. към АДБФП. Оспореното по настоящето дело решение на РУО е издадено на 22.02.2024 г., връчено е на адресата на 23.02.2024 г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриер на 07.03.2025 г. Решението е издадено на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕСФУ във връзка с искането за окончателно плащане № 18/ 23.01.2024 г. на стойност 21 882.81 лв. по АДБФП. Органът е приел, че приложените разходооправдателни документи са на обща стойност 1 085 645.66лв., от които 722 585.13 лв. БПФ и 363 060.53лв. от собствено финансиране. От посочените стойности не са верифицирани средства в размер на 85 955.21 лв. от БФП и не са признати съответстващите според АДБФП на тях средства в размер на 10 137.81 лв. от допустимото собствено финансиране във връзка с изпълнението на договор № Д-00-577/ 28.08.2020 г. с изпълнител „Е-К“ Д по фактура № 0000000015/ 01.11.2023 г. по бюджетен ред I.1.3 „Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгласно чл.117а от ЗОП, по Договор № Д-00-577/ 28.08.2020 г.“, по дейност 2 /по т.1 от решението/. Мотивите за отказа от верификация органът е свързал с идентичната му преценка за недопустимост на разходите в ПОД № 17/ 07.08.2023 г., извършена с решение от 23.11.2023 г., тъй като поисканите за възстановяване допълнителни разходи по индексация в окончателното искане за плащане са съответстващи на посочените такива в предходното решение. Органът е приел, че разходите са недопустими за финансиране на основанието по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ и не изпълняват изискванията на чл.116, ал.1, т.3 във вр. с чл.117а от ЗОП във вр. с Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/ 2022 г. След приспадане на недопустимите за верифициране разходи, органът е приел, че общият размер на верифицираната сума преди извършване на ФК е 636 629.92 лв. от БФП и 75 086.04 лв. от собствено финансиране. Така определените суми по верифицираните разходи органът е намалил с общата сума от 148 968.23лв. за сметка на БФП и 17 569.75 лв. собствено финансиране поради извършени на основание чл.75, ал.1 във вр. с чл.71, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ финансови корекции /по т.2 от решението/, както следва: -извършена финансова корекция и неодобрена за възстановяване сума в размер на 147 601.66 лв. от БФП и 17 408.58 лв. от собствено финансиране от поисканите за верифициране разходи в размер на 660 040.96 лв. по фактури № 0000000013/ 24.10.2023 г. и № 0000000014/ 01.11.2023 г. по дейност № 2 от бюджетни редове I.1.1, I.1.2, I.2.1, I.2.2, I.5.1, I.5.2, I.6.1, I.6.2, IV.17.3 и IV.17.4, поради наложена ФК в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередовността разходи по договор № Д-00-577/ 28.08.2020 г. с изпълнител „Е-К“ ДЗЗД, определена с решението на РУО от 08.11.2023 г. /по т.2.1 от оспореното решение/, -извършена финансова корекция и неодобрена за възстановяване сума в размер на 481.02 лв. от БФП и 56.74 лв. от собствено финансиране от поисканите за верифициране разходи в размер на 10 755 лв. по фактура № 1000000884/ 25.10.2023 г. по дейност № 6 от бюджетен ред IX.34.1 поради наложена ФК в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередовността разходи по договор № Д-00-454/ 16.06.2020 г. с изпълнител „И к ЕООД, определена с решението на РУО от 14.08.2020 г. /по т.2.2 от оспореното решение/ и -извършена финансова корекция и неодобрена за възстановяване сума в размер на 885.55 лв. от БФП и 104.43 лв. от собствено финансиране от поисканите за верифициране разходи в размер на 19 800 лв. по фактура № 1000000169/ 24.10.2023 г. по дейност № 5 от бюджетен ред IX.3331 поради наложена ФК в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередовността разходи по договор № Д-00-309/ 02.03.2020 г. с изпълнител „К С К“ ЕООД, определена с решението на РУО от 19.05.2020 г. /по т.2.3 от оспореното решение/. След извършване на ФК размерът на верифицираната сума е 487 661.69 лв. БФП и 57 516.29 лв. собствено финансиране, представляващи извършените от бенефициера разходи в съответствие със закона. От верифицираната сума за сметка на БФП е приспаднат одобрения и изплатен аванс по АДБФП на стойност 700 702.32 лв., поради което органът е приел, че бенефициерът следва да възстанови сума в размер на 213 040.63 лв. В съдебното производство е приета заповед № РД-572/ 07.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на оспореното решение Г. С. С. – Главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ“ е оправомощена да изпълнява функциите на РУО на ОПОС 2014-2020 г. в пълен вид и обем, определен в нормативната уредба, с изключение на издаването на заповеди за предоставяне на БФП чрез бюджетна линия по приоритента ос 6 „Техническа помощ“ на ОПОС 2014-2020 г., както и заповеди за тяхното изменение и/или допълване и отмяна. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателства. С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от представител на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, при условията на чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира жалбата за частично основателна. Съображенията за това са следните: По компетентността на органа: Досежно компетентността на органа по отказа за верифициане на разходите по т.1, включени в окончателното искане за плащане: Оспореното решение е издадено на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ, като с него е отказана верификация на средства по окончателно искане за плащане по изпълнението на АДБФП, като отделно от това органът е извършил намаляване на размера на верифицираната сума, като е извършил ФК по 3 броя решения за определяне на ФК. Съгласно §70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕФСУ /обн. ДВ, бр.51/ 01.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 г./ до приключване на програмите за програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от ЕСИФ, разпоредбите на СУСЕФСУ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програма. Следователно, приложението на ЗУСЕСИФ спрямо процесния казус касае редакцията на закона, обнародвана в ДВ, бр.39/ 27.05.2022 г. Съгласно чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ отказът за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост, се извършва от РУО. Съгласно правилото на чл.9, ал.5, изр.2 от ЗУСЕФСУ, РУО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО, или определено от него лице. По правилото на чл.33, ал.2 от УП на МОСВ, ГД „Оперативна програма „Околна среда“ изпълнява функциите на УО на програмите за околна среда, които се финансират чрез фондовете на ЕС по съответната Многогодишна финансова рамка, и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС. Следователно, РУО е ръководителя на МОСВ, което ще рече министъра на околната среда и водите по см. на чл.3, ал.2 от УП на МОСВ. В случая по делото, с приетата заповед № РД-572/ 07.08.2023г. на министъра на околната среда и водите е осъществена законовата делегация по чл.9, ал.5, изр.3 от ЗУСЕСИФ, като правомощията на РУО на ОПОС 2014-2020 г., считано от 07.08.2023 г. са възложени за изпълнение от издателя на оспореното решение. Изложеното обосновава извод за материална, персонална и времева компетентност на издателя на оспорения акт. Досежно компетентността на органа за извършване на ФК от размера на верифицираната сума по т.2 от оспореното решение: Извършването на ФК по чл.75, ал.1 във вр. с чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ представлява акт на изпълнение на решението за определяне на ФК. Органът определил ФК е компетентен да извърши същата. По см. на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, ФК се определя по основание и размер с мотивирано решение на РУО, одобрил проекта. В настоящият случай във връзка с приложението на чл.9, ал.5, изр.3 от ЗУСЕФСУ това ще рече, че компетентен орган за извършване на ФК е РУО на ОПОС 2014 -2022 г. Този орган е издателя на оспорения акт, съгласно посочените по-горе правни изводи. По формата на акта: Специалните правила на чл.60-64 и чл.75 от ЗУСЕФСУ не съдържат уредба за формата на акта, поради което по реда на чл.2, ал.1 от АПК приложение намират общите изисквания за писмена форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. Видът на оспореното решение съдържа предвидените в общите правила на АПК реквизити. Посочени са имената и длъжността на издателя, неговият адресат, има фактически и правни основания за издаване и ясно формирани волеизявления на органа. Налице е пълно съответствие между фактическите обстоятелства и разпореденото задължение на бенефициера. Обемът на произнасяне е съобразен с обхвата на поисканите за верифициране разходи по окончателно искане за плащане № 18/ 23.01.2024 г. Макар, че исканата сума за плащане е в размер на 21 882.81 лв., правно значение за произнасянето на органа има общата стойност на разходите за БФП по финансовия отчет към искането за плащане, която стойност е в размер на 722 585.13 лв. /вж. л.73/. Тази сума е коректно отразена в съдържанието на оспореното решение и представлява базата, от която започва преценката на органа за наличие на условията за верифициране по смисъла на регламентацията по чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ и чл.43, ал.4 от Условията за изпълнение към АДБФП. Преценката на органа за извършване на ФК по чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ се извърша върху размера на верифицираната сума съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ, тъй като чрез извършване на ФК се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. В случая органът е приложил втората хипотеза на чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ. С последвалото волеизявление за приспадане на одобрения и изплатен аванс по АДБФП се изпълнява задължението по чл.46 от Условията за изпълнение към АДБФП, съгласно което размерът на окончателното плащане се изчислява от УО като от общата стойност на верифицираните от него общо допустими разходи по проекта се приспаднат сумите на извършените авансови и междинни плащания. След изпълнение на посочените правомощия на органа в посочената по-горе последователност е установена сума за възстановяване в размер на 213 040.63 лв. Сумите в оспореното решение са правилно изчислени по начина, описан от органа. Този начин е последователен и ясен, поради което мотивите на органа във връзка с приложимото национално право изпълняват общите изисквания за форма на акта по чл.59, ал.2 от АПК. Волеизявленията на органа включват осъществени правомощия по отказ от верифициране на суми по искането за плащане и по извършване на вече определени ФК. Мотивите на органа по т.1 от решението са правно издържани, тъй като е допустимо препращане към вече издаден акт /решението на РУО от 23.11.2023 г./, с който бенефициерът е запознат и е упражнил правото на защита. Обратно на твърдението в жалбата, в оспореният акт липсва смесване на производствата по верификация на разходите и по извършване на ФК. Верификацията на разходите е процедура, имаща за предмет проверка на начина, по който е използвана предоставената БФП, в контектста на приложимите норми, обуславящи нейната допустимост. Тази процедура започва по искане на бенефициера и предполага представяне на доказателства за направени разходи и завършва с акт на органа, с който се потвърждава или отрича правото на съответното плащане. Този акт подлежи на самостоятелно обжалване по правилото на чл.64, ал.4 от ЗУСЕФСУ. От своя страна, извършването на ФК съгласно чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ е начин на отразяване на факта на вече определена по основание и размер ФК в хода на висящо производство по верификация и при постъпило искане за плащане. Действително, ФК се определя върху разходи приети за допустими, но така определената основа не означава, че издаването на акт за определяне на ФК по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ предполага вече завършила процедура по верификация. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ, ФК се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, а ако актът е издаден след съответното плащане, ФК се извършва чрез доброволно изпълнение. Издаденият акт за определяне на ФК подлежи на предварително изпълнение, което позволява намаляване/приспадане на размера на верифицираните засегнати от нарушението средства със стойността на ФК, поради което няма пречка двете волеизявления да се направят в рамките на един акт. Изложеното прави произнасянето на органа по чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ в хода на висяща процедура по верфикация абсолютно допустимо. Противно на твърдението в жалбата, ФК са извършени по ясен метод върху конкретно посочени допустими разходи. По процедурата: Процедурата по издаване на решението е стартирала с подаване на окончателно ИП. РУО е осъществил правомощието за извършване на проверка на документите и проверка на място по чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Правилото на чл.63, ал.1 от ЗУСЕФСУ за допълнително представяне на документи и разяснения от бенефициера не представлява императивно задължение за органа, който има право на преценка в конкретно посочените четири хипотези на правната норма, които отсъстват по делото. Липсват съмнения за нередност, относима към съответните разходи, тъй като волеизявленията на органа са формирани въз основа на издадени решения за определяне на ФК, които педставляват индивидуални административни актове с предварително изпълнение. Противно на твърдението в жалбата, органът е спазил общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като е изяснил относимите към ИП фактически обстоятелства, основани на съдържанието на искането. Оспореното решение почива на действителни финансови документи, неоспорени от страните поради което е спазен принципа за истинност по чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК. Лисва нарушение и на принципа за равенство по чл.8 от АПК. Неоснователно жалбоподателят твърди за приложение на реда за възобновяване по чл.99 и сл. от АПК. Волеизявленията на органа по начина на тяхното отразяване в оспореното решение не предполага преразглеждане на вече верифицирани разходи по предходни искания за плащане /междинни/ с влезли в сила решения по чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ. По материалния закон: Досежно отказът за верифициране в т.1 от оспореното решение: По правилото на чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ окончателното плащане се извършва след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съгласно чл.62, ал.2 от ЗУСЕФСУ чрез окончателното плащане се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от УО. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕФСУ. В т.1 от оспореното решение отказът за верификация органът е свързал с изпълнението на договора с изпълнителя „Еврорециклиране-Кюстендил“ ДЗЗД досежно представената фактура № 15/ 01.11.2023 г. и по-конкретно – с отнасянето на разходите по бюджетен ред I.1.3 „Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгласно чл.117а от ЗОП, по Договор № Д-00-577/ 28.08.2020 г.“ по дейност 2 от проекта по АДБФП. Фактическите твърдения на органа са свързани е аналогичните такива във вече издаденото решение от 23.11.2023 г. поради съответствието на разходите по това решение с процесните такива и приемането им за недопустими на основанието по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ /в редакцията, обн. ДВ, бр.39/ 2022 г. във вр. с §70 от ПРЗ на ЗИД на ЗУСЕФСУ/ с привръзката с чл.116, ал.1, т.3 във вр. с чл.117а от ЗОП и Методиката за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлацията. Твърдението на органа е незаконосъобразно поради две причини. Първата причина е свързана с последващата отмяна като незаконосъобразно на решението от 23.11.2023 г. с влязлото в сила решение 1828/ 24.10.2024 г. на КАС по адм.д. № 417/ 2023 г. Това решение е нов факт от значение за спора, установен след издаване на оспореното решение, който на основание чл.142, ал.2 от АПТК следва да се прецени от съда към момента на приключване на устните състезания. Отмененото решение от 23.11.2023 г. се явява фактическо основание за приетият от органа недопустим размер на разходите поради което органът не е доказал в съответствие с чл.170, ал.1 от АПК съществуването на фактическите основания, посочени в т.1 от оспореното решение. Налице е нов факт от значение за делото, който е настъпил след издаване на оспорения акт и който е отменил съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел своето решение. Това означава, че основанията на органа за волеизявлението по т.1 от оспореното решение не могат да служат като годно основание за постановяване на целения правен резултат. Отпадналото фактическо основание за волеизявлението по т.1 от решението презумира незаконосъобразност на акта в посочената част. Отмененото решение на органа се счита за неиздадено и правните последици от издаването му се счита за ненастъпили. На основание чл.177, ал.1 от АПК решението, с което се отменя предходният акт има действие по отношение на всички, включително и за съда, който следва да го съобрази при взимане на решението си. Издаденият нов акт от органа /решението от 07.02.2025 г., чиято законосъобразност е потвърдена с решение № 10647/ 30.10.2025 г. на ВАС по адм.д. № 7656/ 2025 г./ не представлява нов факт по см. на чл.142, ал.2 от АПК, тъй като това решение не е посочено като фактическо основание за издаване на оспорения в настоящето производство акт на органа. Втората причина за незаконосъобразност на извода на органа по т.1 от оспореното решение е свързана с липсата на основанието за недопустимост на разходите по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ във връзка с изискванията на чл.116, ал.1, т.3 във вр. с чл.117а от ЗОП. В съдържанието на Допълнително споразумение № 5/ 26.04.2023 г. към АДБФП страните са уговорили промени в договора, като по т.3.24.1 са договорили възможност за индексация на разходите, възникнали поради изменение на договора между бенефициера и изпълнителя по реда на чл.116, ал.1, т.3 във вр. с чл.117а от ЗОП. Налице е валидно изменение на договора с изпълнителя и увеличение на разходите по АДБФП със сумата по индексацията. Следователно, разходите изпълняват изискванията на правилата по ЗОП. Въпросът дали тези разходи правилно са отнесени към бюджетен ред I.1.3 вместо към ред 5.1 /в светлината на разсъжденията в решение № 10647/ 30.10.2025 г. на ВАС по адм.д. № 7656/ 2025 г./ е неотносим към процесния казус, тъй като органът не е формирал подобни мотиви нито в оспореното решение, нито в отмененото такова от 23.11.2023 г. Изложеното налага отмяна на т.1 от оспореното решение като незаконосъобразно. Досежно извършването на ФК в т.2 от оспореното решение: Анализът на приложените по делото доказателства установява незаконосъобразност на т.2.1 от решението. В т.2.1 е извършено намаляване на общият размер на верифицираната сума с размера на определената ФК с изпълнителя „Еврорециклиране-Кюстендил“ ДЗЗД с решението от 08.11.2023 г. Вярно е, че това решение има предварително изпълнение, но при прилагане на правилото по чл.142, ал.2 от АПК неговата отмяна с решение № 158/ 31.01.2025 г. на КАС по адм.д. № 521/ 2024 г., оставено в сила с решение № 5974/ 04.06.2025 г. на ВАС по адм.д. № 4809/ 2025 г. е заличила с обратна сила основанието за определяне на ФК, а от тук и за налагане на същата по реда на чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Това обстоятелство води до незаконосъобразност на т.2.1 от решението и неговата отмяна. Не така стои въпросът с волеизявленията на органа по т.2.2 и т.2.3 от оспореното решение. По отношение на посочените в тях намаления е налице основанието по чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Касае се за допустими средства, за което страните не спорят, като не се спори и че върху тези средства са извършените ФК. Размерите на ФК са определени с нарочни актове по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, при проверката на които е установена тяхната законосъобразност. Решението за определяне на ФК по отношение на договора с изпълнителя „Издателска къща АБ“ ЕООД от 14.08.2020 г. не е обжалвано, влязло е в законна сила, поради което породените правни последици от неговото предварително изпълнение не са заличени с обратна сила. Решението за определяне на ФК по отношение на договора с изпълнителя „К С К“ ЕООД от 19.05.2020 г. е обжалвано, но с решение № 218/ 06.10.2020 г. на КАС по адм.д. № 250/ 2020 г., влязло в сила на 03.11.2020 г., жалбата е отхвърлена, поради което правните последици от акта на органа са произвели валидно правно действие, което също не е заличено с обратна сила от съдебното оспорване. Проверката на самото извършване на ФК по двата договора с изпълнителите води до законосъобразно приложение на правилото по чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ, т.к. двете ФК са извършени от плащания по проекта на бенефициера, в които са включени засегнатите от нарушенията разходи и в рамките на техния размер по искането за окончателно плащане. Следователно, волеизявленията на органа по т.2.2 и т.2.3 от оспореното решение са законосъобразни тъй като почиват на годно правно и фактическо основание. Изложеното налага отмяна на оспореното решение в частта по т.1 и т.2.1 и изпращане на административната преписка по реда на чл.173, ал.2 от АПК на органа за ново произнасяне по искането за окончателно плащане в частта за верифициране на средствата по договора с изпълнителя „Еврорециклиране-Кюстендил“ ДЗЗД. Органът следва да извърши нова преценка на основанията за допустимост на процесните разходите по т.1, съобразявайки мотивите на съда в настоящето решение относно приложението на материалния закон и да не извършва намаляване на размера на верифицираната сума с определената ФК по отмененото решение от 08.11.2023 г. по договора с изпълнителя „Е- К“ ЕООД. На основание чл.143, ал.1 от АПК МОСВ дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 2 050 лв. по компенсация. Сумата е изчислена върху претендираните по списъка на л.639 разноски, включващи 1 700 лв. ДТ и 2 400 лв. адвокатско възнаграждение. Присъдените разноски се отнасят до отменените части на оспореното решение /две точки от общо четири/. Заплатеното адвокатско възнаграждение не подлежи на намаляване по възражението на ответника, тъй като е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и отговаря на изискванията по чл.36, ал.2 от ЗА. Заплатеното възнаграждение е справедливо и обосновано, съобразено с големия обем от доказателства и сравнително високата правна и фактическа сложност на делото. На основание чл.143, ал.3 от АПК община Кюстендил дължи заплащане на МОСВ на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. по компенсация за отхвърлените части от жалбата. Възнаграждението е изчислено върху претендираната сума от 360 лв., която съответства на чл.24, изр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и тежестта на делото. Мотивиран от горното, съдът