РЕШЕНИЕ

№ 295

гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова Членове: Георги Иванов, Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501290 по описа за 2024 година Разгледа в съдебно заседание на 17.02.25г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 1290/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-8 състав от 09.02.24г. по г.д. № 1080/22г. е уважен /за сума в размер 87 943, 3 лева –обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 14.01.22г./ иск по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД на С. М. против Агенцията по вписванията.

Със същото решение е отхвърлен /за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди/ иск по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД на С. М. против Агенцията по вписванията.

Решението на СГС се обжалва само от Агенцията по вписванията /в осъдителната част/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

С договор за продажба /обективиран в нотариален акт № 138 от 19.10.16г. на нотариус Г. Г./ ищцата е придобила /от „АММ – Инженеринг“ ЕООД/ собствеността върху недвижим имот /ателие – индивидуализирано подробно в посоченото писмено доказателство/. При изповядването на сделката /към момента на учредяване на горното правоотношение/ е било представено удостоверение от 09.09.16г. на АВ, съгласно което – процесният недвижим имот /обект на продажбата/ не е бил обременен с тежести. В процеса е установено /категорично-еднозначно/, че посоченият /спорният/ документ е бил с невярно съдържание /имотът е бил и ипотекиран, и възбранен/. Вследствие на това /поради наличието на вписаните тежести/ срещу имуществения актив са били предприети изпълнителни действия /в рамките на дело № 20138440400666 на ЧСИ С. Я./.

Ищцата поддържа, че е сторила разходи /в размер на общо 87 943, 3 лева/ с оглед запазване на собствеността на имота /с оглед избягване на образуваното срещу имота й принудително изпълнение/ като е придобила - купила вземането на взискателя по изпълнителното дело /на практика като е погасила заявения от взискателя дълг/. С оглед това: С. М. претендира да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ до размера на посочената сума /обезщетение за имуществени вреди/.

Описаната фактическа обстановка /очертаваща правната рамка на процесния правен спор/ е установена надлежно /конкретно и подробно/ от СГС /след обсъждане на съдържанието на всички събрани по делото доказателства: писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/.

Настоящият състав на съда препраща към тази /описателна/ част на атакуваното решение.

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения /в контекста на изричното правило по чл. 49 от ПВ, преценено във връзка с чл. 44 от ПВ във връзка с чл. 47 от ПВ във връзка нормата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с принципното правило на основния текст на деликтната отговорност - чл. 45 от ЗЗД/, с които е обосновал материално-правната легитимация на Агенцията, наличието на противоправност в действията /бездействията/ на ответника, размера на процесната имуществена вреда, причинно-следствената връзка между вредата и „поведението“ на Агенцията, постановката по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във връзка с хипотезата по чл. 49 от ЗЗД/.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС в тези насоки /които са съобразени и с постановките на съдената практика; в това число - цитираната такава в обжалвано решение/.

В допълнение /към доводите на СГС/ и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателя /преценени в контекста на постановката по чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/:

Налице е многобройна съдебна практика /в това число и цитираната такава от първоинстанционния съдия/ където редица идентични на процесния искове /като фактическа обстановка, като правна конструкция и като страни/ са разгледани по същество /от една страна/ в рамките на производство именно пред граждански съд /а не пред административен такъв/ и са уважени /от друга страна/ именно срещу АВ. Посочената съдебна практика /като цяло/ кореспондира по съдържание с конкретното /и изрично/ правило на чл. 49 от ПВ /което регламентира специфичен състав на общата деликтна отговорност по Раздел 2-ри, т. 4-та от ЗЗД/; с правилата на чл. 569, т. 5 и т. 7 от ГПК /позиционирани в Част 6-та от ГПК, Глава 54-та от ГПК/; с Решение на ВКС по г.д. № 2805/21г. /което препраща към посочените текстове от ГПК; същото решение се явява обосновано и с постановките по т. 7 от ТП № 2 от 15г. на ВКС и ВАС, както и с тези по т. 6 от ТР 7 от 13г. на ВКС/. В обсъжданата съдебна практика е застъпено /и обосновано/ становището, че: дейността на АВ /конкретно в хипотезата на чл. 49 от ПВ/ не е административна, а е с характер на охранително производство /и именно поради това – отговорността по този законов текст следва да се търси в рамките на процес пред граждански, а не пред административен съд/. По същите съображения: обстоятелството дали процесното удостоверение е било издадено по разпореждане на съдия по вписванията се явява ирелевантно досежно възможността да се ангажира имуществената отговорност на АВ. Обратната теза /застъпвана от ответника и обоснована с правилото на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. - последно от ЗСВ/ би лишила от реално приложение изричното правило на чл. 49 от ПВ.

Действително: налице е и съдебна практика /в това число и цитираната такава от жалбоподателя/ в обратен смисъл /съгласно която – спорове като настоящия следва да бъдат разгледани по реда АПК/. Наличието на противоречива съдебна практика /в горната насока/ обаче – не може да бъде възложено в негатив на ищцата /и да обоснове – обезсилване на атакуваното решение/ особено доколкото: и двете производства /и пред гражданския, и пред административния съд/ изследват един и същи фактически състав. На последно място /в същата насока/: дори и делата по АПК /които са разгледали идентични правни спорове/ възлагат имуществената отговорност /в хипотезата на чл. 49 от ПВ/ именно в тежест на АВ.

С оглед това: доводите на АВ, с които се обосновава недопустимостта на атакуваното решение /като постановено от ненадлежен съд и срещу ненадлежен ответник/ се явяват – неоснователни.

Релевантното обстоятелство в случая /което обосновава възможността да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника – при условията на цитираните по-горе законови текстове/ е това, че: процесното /спорното/ удостоверение е с било с невярно съдържание. Именно това обстоятелство се явява категорично /в този смисъл – надлежно/ установено в настоящото производство /с констатациите на приетата по делото техническа експертиза/. В този смисъл /предвид изложеното/: съдържащите се във въззивната жалба доводи /обосновани с фактическата трудност или невъзможност да бъде проследена-установена правилно идентификацията на процесния имот – в рамките на производството по оформяне и издаване на процесното спорно удостоверение/ не могат да изключат /да дерогират/ отговорността на Агенцията.

По същата причина /посочена в горния абзац/ се явяват неоснователни и възраженията на ответника /обосновани с поведението – действията и бездействията на ищцата/: самото съществуване /което обстоятелство е доказано категорично и еднозначно – съобразно изложеното по-горе/ на неверен документ – позволява ангажирането на имуществената отговорност на Агенцията /независимо от извън-съдебното поведение на ищцата; особено при липса на доказателства, а и на твърдения за недобросъвестно или злонамерено поведение от страна на С. М./. Мотивацията /причината/ на ищцата да сключи процесната сделка е обстоятелство – ирелевантно за фактическия и правен състав на нормата по чл. 49 от ПВ. Фактът, че процесното /спорно/ удостоверение е било издадено известен период преди /а не към самия момент на/ сделката също се явява ирелевантно /доколкото порочността на документа се явява установена/.

По същите /изложените/ съображения /а и предвид постановката по чл. 53 от ЗЗД във връзка с правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД/ обстоятелството – дали и друг правен субект /в случая дружеството – продавач на процесния имот/ носи имуществена отговорност се явява – ирелевантно /досежно правата на ищцата срещу АВ/.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищцата следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК обаче се явява – основателно: заявеното адвокатско възнаграждение се явява – прекомерно /преценено в контекста на: вида, естеството и обема на осъществената пред САС адвокатска защита, която на практика преповтаря вече застъпена теза в рамките на първоинстанционното производство; преценено в контекста и на актуалната практика на СЕС, която позволява адвокатски хонорар да бъде редуциран и под минимума по Наредба № 1/. С оглед изложеното: претендираният адвокатски хонорар следва да бъде намален до размера на сумата 1 000 лева.

Допълнително постановеното от СГС определение по чл. 248 от ГПК - не е обект на въззивна проверка /срещу този съдебен акт не е постъпила частна жалба при условията на чл. 248, ал. 3 от ГПК/.

Съдът,