Решение № 2596 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2885/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба от „Д. ТРАНС 69“ ЕООД, 201221669, с управител М. К. Н., чрез адв. на Ю. Д. против Решение № 240/24.10.2024 г. на директора на ТД НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0007222/20.09.2024 г. и Разпореждане № [рег. номер]-137-0007234/24.09.2024 издадени от главен публичен изпълнител при ТД НАП – Варна. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилно прилагане на материалния закон, поради което счита, че процесните вземания са погасени по давност. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение. По същество на спора жалбата се поддържа, чрез процесуалния представител и претендира за присъждане на сторените разноски в производството. В писмени бележки са изложени съображения за основателност на жалбата. Ответникът – директор на ТД на НАП- Варна, в съдебно заседание чрез ст. юрисконсулт И. Г. оспорва жалбата и са изложени доводи за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема за установено от фактическа страна следното: От жалбоподателят е подадена молба № 48417/18.09.2024 г. за отписване на публични задължения. С Разпореждане изх.№[рег. номер]-137-0007222/20.09.2024 г., в което публичните задължения са описани в 346 точки и Разпореждане с изх.№[рег. номер]-137-0007234/24.09.2024 г., в което публичните задължения са описани в 5 точки, от гл. публичен изпълнител в ТД НАП – Варна е отказано да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията. Подадена е жалба вх. № 52750/14.10.2024 г. срещу разпорежданията от жалбоподателя. С Решение № 240/24.10.2024 г. на директора на ТД НАП Варна жалбата е оставена без уважение. В ТД НАП Варна, срещу длъжника „Д. ТРАНС 69“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 3140019387/2014 г. за изискуеми публични задължения. С Постановление №[рег. номер]-022-0019445/19.08.2016 г. е наложен запор на четири броя МПС-та. До ОД МВР – Варна е изпратено запорно съобщение. С Писмо № УРИ№819000-30657/07.09.2016 г. от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР – Варна е уведомена ТД НАП – Варна, че налагането на запора относно четирите МПС е регистрирано. Жалбоподателят е бил уведомен за насрочен опис на четирите МПС, на основание чл.233, ал.1 ДОПК и в отговор е подал молба № 34374/31.07.2017 г. за отлагане на описа, защото МПС предмет на описа не са в РБългария. С Постановление с изх.№[рег. номер]-022-0019445/19.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200, и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195 ал. 1-3 от ДОПК е наложен запор на банкови сметки в ТБ „УНЕКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Изпратено е запорно съобщение с изх. №[рег. номер]-146-0008595/19.08.2016 г., на основание чл. 202, ал. 1, от ДОПК, до „УНЕКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. С Писмо изх. № 0890-49-053534/01.09.2016 г. от ТБ „УНЕКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е уведомена ТД НАП – Варна, че сметките на жалбоподателя са запорирани. С Постановление с изх. №[рег. номер]-022-0012663/08.03.2018 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200, и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195 ал. 1-3 от ДОПК е наложен запор на банкови сметки в ТБ „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД. Изпратено е запорно съобщение изх. №[рег. номер]-003-0043981/08.03.2018 г., до ТБ „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД. С писмо от 08.03.2018 г. от ТБ „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД е уведомена ТД НАП – Варна, че запорът е наложен. С Постановление с изх.№[рег. номер]-022-0104325/14.12.2018 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200, и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195 ал. 1-3 от ДОПК е наложен запор на банкови сметки в ТБ „ДСК“ АД. Изпратено е запорно съобщение до ТБ „ДСК“ АД. С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки № [рег. номер]-024-040755/18.12.2018 г. по молба на жалбоподателя № 67265/18.12.2018 г. е отменен запора върху тов. автомобил „Ивеко“ с рег. № [рег. номер], на основание чл. 208, ал.1 ДОПК, поради тотална щета на автомобила. С Постановление с изх.№[рег. номер]-022-0015417/09.03.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200, и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195 ат. 1-3 от ДОПК е наложен запор на банкови сметки в ТБ „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, връчено по електронен път на жалбоподателя на 18.03.2020 г. На същата дата с изх. №[рег. номер]-003-0012205/09.03.2020 г., на основание чл. 202, ал. 1, от ДОПК. е изпратено запорно съобщение до ТБ „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД. С Постановление с изх.№[рег. номер]-022-0093479/30.12.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200, и чл. 202, ат. 1, във вр. с чл. 195 ат. 1-3 от ДОПК е наложен запор на банкови сметки в ТБ „ДСК“ АД, връчено на 30.12.2020 г. на жалбоподателя и на ТБ „ДСК“ АД. От ТБ „ДСК“ АД с писмо изх. № 17-10-162123/1/30.12.2020 г. е уведомена ТД НАП – Варна, че запорът е наложен. С Постановление №0240003-022-0070748/07.08.2024г. е наложен запор на два броя МПС-та и едно товарно ремарке. До ОД МВР – Варна и Агенция по вписванията е съобщено за наложения запор. С разпореждания за присъединяване на вземания по ИД №3140019387/2014 г. издадени от публичен изпълнител, представени с молба № 426/10.2025 г. и молба № 1888/03.02.2025 г. от ответника се установява, че процесните публични вземания са надлежно присъединени към посоченото изпълнително дело. С оглед установеното съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес, в 7-дневния срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, тъй като решението е съобщено на 11.11.2024 г., а жалбата е подадена на 18.11.2024 г., поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Разпорежданията на публичния изпълнител са издадени на основание чл.226, ал.1 от ДОПК, вр.чл.225, ал.1 от ДОПК. Оспореното решение на директора на ТД на НАП – Варна е издадено на основание чл.267, ал.2, т. 5 от ДОПК. Посочените актове са издадени от компетентни органи. Същите са в писмена форма, мотивирани са, поради което липсват съществени процесуални нарушения при издаването им. Спорът е, погасени ли са по давност задълженията описани в процесните разпореждания. На основание чл.162, ал.1, т.1 и т.7 от ДОПК, публични са: т.1 - държавните и общински вземания за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; т. 7 - по влезлите в сила наказателни постановления. На основание чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] довнесен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки. Съобразно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно чл.217, ал.1 ДОПК, в производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане, като ал.2 на същия член предвижда, че присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Нормата е в Раздел III „Способи“ на глава ХХV „Принудително изпълнение“ от ДОПК, но това не прави присъединяването на задължения действие по принудително събиране по смисъла на чл.172, ал.2 от ДОПК. За да е налице прекъсване на давността не е достатъчно в хода на изпълнителното производство да бъде извършено действие, а е необходимо това действие да бъде по принудително изпълнение. Действията чрез които се осъществява изпълнението са регламентирани в глава ХХV „Принудително изпълнение“, раздел ІV „Действия“ от ДОПК, а конкретните способи са посочени в чл.215, ал.1, т.1-3 от ДОПК. В случая е извършено принудително изпълнение на вземания, чрез изпълнение върху парични средства в банки и изпълнение върху движими вещи – МПС, съгласно чл.215, ал.1, т.1 и 3 от ДОПК. Съобразно чл. 200, чл.201, ал.1, ал.3, и чл. 202, ал.1 от ДОПК запорът на движими вещи и върху вземания на длъжника в банки се извършва със съобщение до органите на МВР, съответно със съобщение до банките. В този смисъл довода на жалбоподателя, че след като не са му връчени част от постановленията за налагане на обезпечителни мерки следва да се приеме, че с тези постановления не са наложени обезпечителни мерки е неоснователен. На основание чл. 217, ал.4 ДОПК извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Предвид издадените разпореждания от публичен изпълнител за присъединяване на публични взискатели, следва, че относно всички задължения описани в оспорените разпореждания са наложени обезпечителни мерки. Относно задълженията ДЗПО, ДОО и здравно осигуряване: Съобразно чл.6, ал.8 /предишна ал.7/ от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Нормите на чл.6, ал.8 от КСО и чл.2, ал.4 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица предвиждат, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващо се лице, се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. На основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. На основание чл. 157 и чл.158 от КСО, размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване е от 2007 г. - 5 на сто. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 се удържат и внасят по реда на чл. 4а, ал. 7. От посочената правна уредба следва, че задълженията за ДЗПО, ДОО и здравно осигуряване /посочи в оспореното решение и разпореждане „НЗОК“/ подлежат на окончателно деклариране и внасяне през годината следваща календарната година, за която се отнасят, съответно давностния срок от 5 години по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава следващата година на придобиване на дохода и тогава се определя и дължи окончателния данък. В този смисъл Решение № 1554 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2021 г., Решение № 12367 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2023 г. Задълженията за фонд ДОО, ДЗПО, НЗОК за 2014 г. е следвало да се декларират през 2015 г., поради което давността е започнала да тече от 01.01.2016 г. Срокът от 5 години по чл.171, ал.1 от ДОПК за погасяване на тези публични задължения е започнал да тече на 01.01.2016 г. и е бил до 01.01.2021 г. С Постановление №[рег. номер]-022- 0019445/19.08.2016 г. е наложен запор на четири броя МПС. Това е довело до правния ефект съобразно чл.171, ал.1, т.5 от ДОПК на спиране на [възраст] погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. След като за най-ранното задължение от 2014 г. за фонд ДОО, ДЗПО, НЗОК не е изтекъл довнасяния срок, следва че и за най-късно възникналото задължение този срок не е изтекъл. За установените задължения за фонд ДОО, ДЗПО, НЗОК не е изтекла погасителната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК. Към момента за задълженията за фонд ДОО, ДЗПО, НЗОК не е изтекъл и абсолютния довнесен срок от 10 години по чл.171, ал.2 ДОПК, поради което жалбата в тази част е неоснователна. На основание чл. 171, ал.3 от ДОПК, лихвите за публичните вземания се погасяват с изтичането на сроковете на главното вземане по ал.1 и 2 независимо от начина на погасяване на главницата. След като не е погасено по давност главното задължение, независимо от плащането му, следва че и задължението за лихви не е погасено по давност. Относно задълженията за лихви за ДДС: Най-ранното задължение за ДДС е за периода м.09.2015 г., срокът за плащане е до 14 – то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят, съгласно чл. 89, ал.1 вр. чл. 125, ал.5 ЗДДС. Давността е започнала да тече на 01.01.2016 г. С ПНОМ от 19.08.2016 г. е наложен запор на 4 бр. МПС, поради което е налице спиране на давността и към момента, както за най-ранното задължение, така и за всички останали задължения за ДДС давност не е изтекла. Също така не е изтекла и абсолютната давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК. На основание чл. 171, ал.3 от ДОПК, след като не е погасено по давност главното задължение следва, че и задължението за лихви не погасено по давност, независимо от това, че главницата е била платена. Относно задължението за лихви за корпоративен данък за 2013 г., т.6 и т.7 от Разпореждане № [рег. номер]-137-0007222/20.09.2024 г.: Задължението за корпоративен данък за 2013 г., е със срок за плащане 30.04.2014 г. на основание чл.202, ал.6 3КПО, поради което давностния срок по чл.171, ал.2 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 01.01.2025 г. На основание чл. 171, ал.3 от ДОПК, след като давността за главното вземане е изтекла, лихвите за публичното вземане същото са погасени по давност. Към момента на издаване на оспореното решение – 24.10.2024 г. давностния срок по чл. 171, ал.2 от ДОПК не е бил изтекъл, но това е станало в хода на съдебното производството и на основание чл. 142, ал.2 АПК, вр. §2 ДР ДОПК следва решението, съответно разпореждането в тази част да се отмени и преписката да се върне на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна за отписване на задълженията описани в т.6 и т.7 от Разпореждане № [рег. номер]-137-0007222/20.09.2024 г. Относно наложените имуществени санкции: От представените наказателни постановления, които са предмет на разпорежданията се установява, че с всяко едно от тях е наложена имуществена санкция на жалбоподателя. В разпореждане № [рег. номер]-137-0007234/24.09.2024 г. е посочено, че НП № 23-000738/27.08.2020 г. е за задължение - глоба, но от представеното НП е видно, че е наложена имуществена санкция. Не са налице доказателства, че процесните НП са оспорени, поради което те са годно изпълнително основание по аргумент на чл. 162, ал.2, т.7 ДОПК. Съобразно мотивите на Тълкувателно решение №3/03.07.2014 г. по тълк. дело №5/2013 г. на ВАС за имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН, като вид публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.5, вр. т.7 от ДОПК давността е уредена в чл. 171 от ДОПК. НП №14-120729/21.10.2014 г., е с отбелязване, че е влязло в сила на 15.11.2014 г. Давността по чл.171, ал.1 ДОПК е започнала да тече на 01.01.2015 г. и на 01.01.2025 г. е изтекла давността по чл. 171, ал.2 ДОПК, поради което на основание чл. 142, ал.2 от АПК, вр. §2 ДР ДОПК следва да се отмени решението и Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0007222/20.09.2024 г. в частта на т. 45, съответно преписката да се върне на публичния изпълнител за описване на това публично задължение. Относно останалите НП, които са през периода 2015 г. – 2020 г. давността по чл. 171, ал.1 ДОПК е прекъсната с наложените обезпечителни мерки и не е изтекла. Към момента за тях не е изтекла абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, поради което в тази част решението, с което са потвърдения разпорежданията е законосъобразно и не са налице основание за отмяната му. Относно НП №03-006255/13.07.2016 г. на директора на ДИТ - Варна е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.22, ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, поради което на основание чл. 417, ал.3 от КТ законосъобразно е определена лихва, в този смисъл е Тълкувателно решение №3/03.07.2014 г. по тълк. дело №5/2013 г. на ВАС. След като давността за главното задължение по НП 03-006255/13.07.2016 г. не е изтекла, то и за лихвата не е настъпила погасителна давност по арг. на чл.171, ал.3 от ДОПК. Относно разноските: Спорът не е с материален интерес, защото се разглежда не размера на определените публични задължения, а налице ли е настъпила давност за събирането им, съответно не е приложима нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 143, ал.1 и 3 от АПК, вр. §2 ДР ДОПК е приложима при определяне размера на разноските, адвокатското и юрисконсултското възнаграждение, защото е оспорен акт издаден по реда на ДОПК различен от ревизионен акт, без определен материален интерес. В разпоредбата на чл. 143 от АПК законодателят не е предвидил как се разпределят разноските при частично уважаване на жалбата, с оглед на което по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, както и §2 ДР ДОПК, за неуредените въпроси са приложими субсидиарно разпоредбите на ГПК. В настоящия случай, при частично уважаване на жалбата, не могат да са приложими нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които предвиждат, че заплатените от ищеца, съответно ответника разноски се заплащат съразмерно с уважената част от иска, защото спорът по случая не е по иск, а е административноправен и е без материален интерес, поради което не може да се направи компенсация между разноските, направени от страните, спрямо уважената и отхвърлената част от жалбата. В този смисъл определение № 10190 от 01.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6602/2015 г., Определение № 7258 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2015 г. С оглед частичната основателност на жалбата само жалбоподателят има право на сторени разноски и възнаграждение за адвокат, по аргумент на чл. 143, ал.1 АПК, вр. §2 ДР ДОПК. Жалбоподателят е заплатил държавна такса 50 лева и възнаграждение за адвокат 1200 лева. На основание чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат е 1000 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност и същото е основателно, тъй като делото е приключило с провеждането на две заседания, без нуждата от изготвяне на експертизи. Следва НАП, съгласно §1, т.6 от ДР АПК и чл.2, ал.2 от ЗНАП да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева и заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.3 от АПК, вр. §2 ДР ДОПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Предвид изложеното и на основание чл. 268 от ДОПК съдът