Решение № 619 от 14.2.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 10313/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес в с. Ц., ул. „А. З.“ № • чрез адв. Р. Р. против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени следните обективно и субективно съединени искове:

• установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10, с който се иска да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за заем № •••/•••• г. е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.

• осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с които се иска ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 54, 29 лева – недължимо заплатена възнаградителна лихва по нищожен Договор за заем № •••• от •••• г., платена в периода от 16.06.2020г. до 14.01.2021г.;

• установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено че сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № •••• е нищожен поради липса на основание, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави;

• осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати на ищеца сумата от 254, 60 лв. – платено без основание възнаграждение за поръчителство по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № •••• от •••• г., платено в периода 16.06.2020г. до 14.01.2021г. /съобразно допуснатото увеличение на исковете/.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за заем № ••••/•••• г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя паричната сума в размер на 1250, 00 лв. Годишният лихвен процент по договора бил 35, 00 %, а ГПР - 40, 83%, за срок от 30 седмици, разсрочен на 15 двуседмични вноски. Общата сума, дължима от заемателя била 1388, 85 лв. Твърди се, че според чл.4 от договора заемателят в три дневен срок е следвало да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор с одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на посоченото задължение на същата дата - •••• г. между ищеца и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който вторият ответник поел задължение да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищеца. Ищецът следвало да заплати на гаранта /втория ответник/ възнаграждение в размер на 651, 15 лв.

Твърди се, че ищецът погасил задълженията си и по двата договора, но счита, че същите са нищожни и на връщане подлежала само главницата от 1250 лева, като всички други суми, платени над нея (лихва и възнаграждение за поръчителство) били платени без основание и подлежали на връщане.

Счита, че процесният договор за заем бил нищожен на основание чл.22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Сочи, че посочения в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действително приложения, тъй като уговореното възнаграждение за дружеството – поръчител представлявало добавък към договорната лихва, което водило до скрита печалба за кредитора. Смята, че с цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК кредитодателят въвел изисквания за обезпечения на кредита, за които бил наясно, че потребителят не може да изпълни, като по този начин си осигурявал допълнителна печалба.

Твърди, че поради невключването на възнаграждението за дружеството-поръчител в посочения в договор за заем размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания между страните, което водило до нищожност на кредитната сделка.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Относно договора за поръчителство с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – счита същия за недействителен, тъй като била налице недействителност на договора за заем, а договорът за поръчителство можел да съществува само за действително задължение, с оглед на което смята, че липсва основание за сключване на договора за поръчителство. Твърди, че договорът за поръчителство бил недействителен и на самостоятелно основание, тъй като бил сключен с цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ГПК, като по този начин се целяло единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнителна печалба за заемодателя.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като ищецът не получавал никаква престация срещу заплатеното възнаграждение.

С оглед гореизложеното моли предявените искове да бъдат уважени.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД:

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество, е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.

Прави искане на основание чл.213 ГПК съдът служебно да присъедини към настоящото производство гр.д. № 10323/24, гр.д. № 10324/24, гр.д. № 10326/24, гр.д. № 10327/24, гр.д. № 10432/24; гр.д. № 10434/24, гр.д. № 10435/24 и гр.д. № 10439/24 по описа на Районен съд Пловдив, тъй като смята, че били налице предпоставките за това. Прави възражение за нередовност на исковата молба, както и за недопустимост на установителния иск. Моли производството по делото да бъде прекратено, по отношение на установителния иск като недопустимо.

Оспорва наведените доводи за нищожност на договора за заем. Твърди, че договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.9, тъй като лихвеният процент по договора бил фиксиран и ясно посочен, като условията за прилагането му били описани в чл.2, т.6.1 от договора. Сочи, че договорът не нарушавал и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него били посочени годишния процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания. Посочва, че ГПР бил изчислен към момента на сключване на договора, като заемодателят нямал задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляване на ГПР. Твърди, че ГПР по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК, изчислен бил съобразно изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК и неговият размер бил в съответствие с изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи и че ГПР не бил по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и валута, определена с ПМС, поради което нямало нарушение на чл.19 от ЗПК. Надвишаването на законовия размер на ГПР не водило до недействителност на договора, а само клаузите, с които се надвишава размерът му се считали за нищожни. Ответнотно дружество твърди също, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §1, т.1 ДР ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти, възникнало след сключването на договора за кредит. Ищецът по собствена воля бил избрал да обезпечи задължението си чрез поръчителство, сключването на договора с дружеството – гарант не било задължително условие за получаване на кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включи при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита. Договорът за предоставяне на поръчителство бил подписан след сключване на договора за заем и получаване на заемната сума.

Твърди, че преди да сключи договора за кредит, ищецът бил запознат с условията на договора и с условията за предоставяне на обезпечение, като със сключването на договора той се съгласил с тези условия и поел задължение да представи избраното от него обезпечение.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника „Файненшъл България“ ЕООД:

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество, е депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражения за нередовност на исковата молба и за недопустимост на установителния иск. Моли производството по делото да бъде прекратено, по отношение на установителния иск като недопустимо.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или че твърдените пороци не водят до нищожност на договора. Сочи, че по силата на договора за поръчителство едната страна – „Файненшъл България“ ЕООД се задължила да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за паричен заем, като другата страна се задължила да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД уговореното за тази услуга възнаграждение. Излага, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.

Несъстоятелно било твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство бил недействителен, тъй като обезпечавал нищожна кредитна сделка. Твърди, че правоотношението между кредитополучателя и „Файненшъл България“ ЕООД било самостоятелно и дори да се приемело, че договорът за заем бил нищожен, то на „Файненшъл България“ ЕООД се дължало възнаграждение в пълен размер. Смята, че дори да се установи, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, потребителят оставал задължен за чистата стойност на кредита, а докато имало главен дълг, то договорът за поръчителство не можело да е нищожен. Промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника били непротивопоставими на поръчителя, тъй като отговорността му била функция на отговорността на длъжника, но такава каквато е била към момента на сключване на договора за поръчителство.

Сочи, че твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство бил нищожен поради липса на основание било недоказано и неоснователно. Твърди, че именно изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем било породило сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а Дружеството било сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.

Счита, че договорът за гаранция не бил в противоречие с добрите нрави. Излага, че като всеки алеаторен договор престацията по договор за поръчителство на пръв поглед изглеждала нееквивалентна, но поръчителството се простирало върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, с оглед на което престациите могат да бъдат нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство било определено след извършена преценка на риска, а ако насрещната страна го е считала за несправедливо високо, то тя изобщо не би сключила договора. Твърди, че при сключването на договора дружеството е действало добросъвестно. Несъстоятелно било твърдението, че договорът за предоставяне на поръчителство бил сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ГПК.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетия по делото като доказателство договор за паричен заем № •••/•••• г. се установява, че на •••• г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника Изи Асет Мениджмънт в качеството на заемодател договор за заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1250, 00 лв. Годишният лихвен процент по договора е посочен в размер 35, 00 %, а ГПР - 40, 83%, за срок от 30 седмици, разсрочен на 15 двуседмични вноски. Общата сума, дължима от заемателя е посочена в размер на 1388, 85 лв.

Страните са се договорили, че с подписване на договора заемателят удостоверява, че е получило от заемодателя изцяло и в брой заемната сума като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има - кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Уговорено е и следното обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Въз основа на така уговореното на •••• г. между ищеца в качеството на потребител и ответника Файненшъл България ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за предоставяне на поръчителство. По силата на така сключения договор поръчителят се е задължил да обезпечи задълженията по сключения с Изи Асет Мениджмънт АД договор за кредит, като сключи със заемодателя Изи Асет Мениджмънт АД договор за поръчителство. Уговорено е възнаграждение за поемане на задължението за сключване на договор за поръчителство за поемане на солидарна отговорност със заемополучателя по сключения договор за паричен заем в размер на 651, 15 лв., платимо разсрочено, като към всяка погасителна вноска по заема се прибавя сумата от още 43, 41 лева.

Не се оспорва, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител по сключения договор за поръчителство.

Приети са като писмени доказателства представените от ответниците справки за извършени плащания по договора за паричен заем и по договора за предоставяне на поръчителство, от които се установява, че по договора за паричен заем е заплатена главница в размер от 1250 лв. и възнаградителна лихва в размер от 54, 29 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство е заплатена сумата в размер от 254, 60 лв.

Между ищеца и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Относно възраженията за недействителност на процесния договор за паричен заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:

Съдът счита за основателни възраженията на ищеца за нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът намира, че посочените в договора годишен процент на разходите от 40, 83 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 1388, 85 лв. не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора за предоставяне на поръчителство, който е сключен чрез кредитора ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ, че сумата за гаранта, която представлява 45% от предоставената в заем сума, ще се изплаща ведно с предоставения заем. Тази сума обаче не е включена в посочената в договора за заем общо дължима сума.

Така въведените изисквания в чл.4, ал.1 от договора за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждение за поръчител по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, възнаграждение за гарант (поръчител) на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по -специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.

С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ищеца и ответника съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на това основание.

С оглед недействителността на договора за кредит, то на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на предоставената в заем сума, поради и което искът за връщане на сумата от 54, 29 лв. за погасяване на възнаградителна лихва поради липса на основание за плащането й, се явява основателен и следва да се уважи.

По отношение на предявения иск за прогласяване на недействителен на договор за предоставяне на поръчителство от същата дата против „Файненшъл България“ ЕООД, то съдът счита същият за основателен и доказан.

При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.

С оглед недействителността на договора за предоставяне на поръчителство и на клаузата, уреждаща заплащане на възнаграждение, то искът за връщане на сумата от 254, 60 лв. поради липса на основание за плащането й, следва да се уважи, като доказан по основание и размер.

По отговорността за разноски:

Ищецът е освободен от такси и разноски по делото, поради и което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се осъди всеки от ответниците да заплати дължимите държавни такси, като Изи Асет Мениджмънт АД следва да се осъди да заплати таксата в размер от 105, 56 лв., а Файненшъл България ЕООД следва да бъде осъден да заплати държавна такса в общ размер от 100 лв.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Действително в случая са предявени общо четири иска, но се касае за обусловени една от друга претенции за признаване на недействителен на договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство и връщане на недължимо платени суми по двата договора, поради и което съдът счита, че следва да се определи общо възнаграждение по всеки от договорите.

По исковете, касаещи договора за паричен заем, съдът определя възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед цената на исковете, конкретната фактическа и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия следва да се определи в размер на 438, 88 лева. В размер на 400 лева ще се определи възнаграждение по исковете, касаещи договор за предоставяне на поръчителство. Общият размер на възнаграждението, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с цитираните разпоредби от Наредбата е в общ размер от 838, 88 лв.

В случая разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не намира приложение. Макар да не е предявен един иск, същата следва да бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство следва да се вземат предвид - характерът на исковете - оценяеми/неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването на исковете - субективно и обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 да се тълкува във връзка с чл. 7 от Наредбата. Горните изводи са съобразени и с практиката на СЕС.

Така мотивиран, съдът