Решение № 910 от 20.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1719/2023 г.

С присъда от 07.07.2022г., постановена по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав съдът е признал Ц. И. В., за виновен в това, че в периода 19.01.2016г.- 31.01.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с П. Т. М., с цел да набави за себе си, за П. М. и за В. В. парична имотна облага, възбудил заблуждение у Б. А. И.- гражданин на Сирийска арабска република, със статут на поС.но пребиваващ в Република България чужденец, че работи като прокурор, че ще го срещне с колега- прокурор от Софийска градска прокуратура, който наблюдавал дела за извършени убийства и би могъл да му помогне по дело /ДП № 272/2015г. по описа на СДВР/, по което, като обвиняеми били привлечени племенниците на Б. И. /М.А. и Х.А./, и едновременно с това, и след като П. Т. М. вече бил „влязъл“ в ролята на /мнимия/ прокурор М.Д. от Софийска градска прокуратура, поддържал у Б. И. заблуждението, че „прокурор М.Д.“ бил сериозен човек и щом поемел ангажимент вършел работа и в резултат на всички тези измамливи действия, в периода 01.02- 23.02.2016г. причинил на Б. И. имотна вреда в размер на 55 000, 00 лева /петдесет и пет хиляди/ лева, като Ц. В. и П. М. са се представили за длъжностни лица- прокурори и причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл.304 от НПК го съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Ц. И. оправдал по обвинението измамата да е извършена след предварителен сговор с В. И. В., за разликата в размера на причинената вреда до 70 000, 00 лева /седемдесет хиляди/ лева, по обвинението причинената вреда да е в особено големи размери и деянието да представлява особено тежък случай, както и по квалификацията по чл.211 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК и чл.59, ал.2 от НК при евентуално привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ В. е бил задържан по наказателното производство- със заповед за задържане по реда на ЗМВР, с постановление на основание чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „домашен арест“. С присъдата съдът е признал подсъдимия П. Т. М. за виновен в това, че в периода 31.01.2016г.- 01.02.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с Ц. И. В., с цел да набави за себе си, за Ц. В. и за В. В. парична имотна облага, възбудил заблуждение у Б. А. И.- гражданин на Сирийска арабска република, че се казва М.Д. и работи като прокурор в Софийска градска прокуратура, че В. И. В. му бил личен шофьор, с малко име „И.“, както и че срещу паричната сума от 70 000, 00 лева би могъл да направи така, че да замени титулярния наблюдаващ прокурор /С.Ш./ по делото /ДП № 272/2015г. по описа на СДВР/, по което, като обвиняеми за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК били привлечени племенниците на Б. И. /М. И. А. и Х. И. А./, след което щял да извърши и/или да разпореди извършването на съответните процесуални и процесуално- следствени действия, за да се стигне първо до изменение на наложените поотделно на двамата обвиняеми по- тежки мерки за неотклонение /задържани под стража и домашен арест/ в по- лека/и/ мярка/и/- гаранция, а след това в рамките на четири месеца, обвиненията за умишлено убийство щели да бъдат снети и вместо тях щели да им бъдат повдигнати обвинения за по- леко престъпление, за да можело делото да приключи с налагане на глоба и с това в периода 01.02.2016г.- 23.02.2016г. причинил на Б. И. имотна вреда в размер на 55 000, 00 лева /петдесет и пет хиляди/ лева, като сговорилите се П. М. и Ц. В. са се представили за длъжностни лица- прокурори и причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението измамата да е извършена след предварителен сговор с В. И. В., за разликата в размера на причинената вреда до 70 000, 00 лева /седемдесет хиляди/ лева, по обвинението причинената вреда да е в особено големи размери и деянието да представлява особено тежък случай, както и по квалификацията по чл.211 от НК. На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК и чл.59, ал.2 от НК при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият П. Т. М. е бил задържан по наказателното производство- със заповед за задържане по реда на ЗМВР, с постановление на основание чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „домашен арест“. На основание чл.25, вр.чл.23 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на П. Т. М. наказания по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС и НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години при първоначален общ режим. На основание чл.59 от НК при изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият П. Т. М. е бил задържан по делата в съвкупността. На основание чл.25, ал.2 от НК при изтърпяване на така определеното общо най- тежко наказание съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанията по делата в съвкупността. На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ наказанието „Лишаване от право да упражнява професия „счетоводител“ за срок от пет години, наложено му по НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. И. В. за невиновен в това, че в периода 01.02.2016г.- 23.02.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с лицата Ц. И. В. и П. Т. М., с цел да набави за себе си, за П. М. и за Ц. В. парична имотна облага, възбудил заблуждение у Б. А. И.- гражданин на Сирийска арабска република, че е личен шофьор на представилия се за прокурор М.Д.- П. Т. М. и с това, в същия времеви период, причинил на Б. А. И. имотна вреда в размер на 70 000, 00 лева /седемдесет хиляди/, като двама от сговорилите се- Ц. В. и П. М. са се представили за длъжностни лица- прокурори, а измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1 т.1 и т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК. На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Ц. И. В. и П. Т. М. да заплатят солидарно на З. Н. И.- И. сумата от 18 333, 33 лева припадащата се част от уважения размер на гражданския иск, ведно със законната лихва върху сумата от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Ц. И. В. и П. Т. М. да заплатят солидарно на Д. Б. А. И. сумата от 18 333, 33 лева припадащата се част от уважения размер на гражданския иск, ведно със законната лихва върху сумата от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Ц. И. В. и П. Т. М. да заплатят солидарно на Е.- А. Б. А. И. сумата от 18 333, 33 лева припадащата се част от уважения размер на гражданския иск, ведно със законната лихва върху сумата от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът отхвърлил гражданския иск до пълния предявен размер от 56 000, 00 лева, като и срещу подсъдимия В. И. В.. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Ц. И. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 3 295, 65 лева, на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК- сумата от 1 100, 000 лева- припадаща се част от държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- сумата от по5, 00 лева- такса за служебното издаване на всеки изпълнителен лист. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил Ц. И. В. да заплати на З. Н. И.- И., Д. Б. А. И. и Е.- А. Б. А. И. сумата от по 1 352, 67 лева, на всеки един от тях, представляваща направени в производството разноски. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил П. Т. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 3 295, 65 лева- разноски в наказателното производство, на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК- сумата от 1 100, 000 лева- припадаща се част от държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- сумата от по 5, 00 лева- такса за служебното издаване на всеки изпълнителен лист. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил П. Т. М. да заплати на З. Н. И.- И., Д. Б. А. И. и Е.- А. Б. А. И. сумата от по 1 352, 67 лева на всеки един от тях, представляваща сторени в производството разноски. На основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство един брой мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕИ 3525458058582630, иззет при обиск на подсъдимия П. Т. М., извършен на 23.02.2016г. Съдът е върнал на З. Н. И.- И., Д. Б. А. И. и Е.- А. Б. А. И. като наследници на Б. А. И. веществените доказателства- парична сума в размер на 15 000, 00 лева. Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпил протест от СРП, в който са изложени доводи, че обвинението спрямо В. И. В. е доказано по несъмнен и категоричен начин. Твърди се, че в рамките на инкриминирания период подсъдимият, заедно с останалите двама е участвал активно в подготовката за реализиране на престъплението и в самото му изпълнение. Поддържа се, че формата на изпълнителното деяние „поддържане на заблуждение“ по смисъла на чл.209, ал.1, пр.2 от НК не изисква активността на дееца по утвърждаване на вече създадена невярна представа, а е допустимо поддържането да се е проявило и с други действия или в съвкупност от действия и бездействия. Твърди се, че подсъдимите следвало да носят отговорност по чл.211, пр.1 от НК, а не по по-леко наказуемия състав на чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5 от НК, тъй като изначално поставената и преследвана от тримата подсъдими противоправна цел е била те да генерират противозаконна имотна облага в размер на 70 000, 00 лева. Предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от гражданските ищци и частни обвинители З. Н. И.- И., Д. Б. А. И. и Е.- А. Б. А. И., чрез адв.М. А., в частта, с която съдът е оправдал подсъдимите В. И. В. и П. М. по обвинението измамата да е извършена след предварителен сговор с В. И. В., за разликата в размер на причинената вреда до 70 000, 00 лева, в частта, с която спрямо Ц. В. е приложен института на условното осъждане и в частта, с която подсъдимият В. В. е изцяло оправдан. Поддържа се, че са събрани непротиворечиви доказателства, от които по безспорен начин се установява, престъпната деятелност и на тримата подсъдими и необосновано съдът не е кредитирал показанията на Б. И., дадени в хода на съдебното следствие. Твърди се, че подсъдимият В. В. е поддържал заблуждението, че подсъдимият П. М. е прокурор при СГП и това поведение било трайно, последователно и съпровождащо всички действия на прокурор Димитров при срещите му с Б. И. и през цялото време на осъществяване на състава на престъплението и от останалите подсъдими. Поддържа се, че макар и да признава, че поведението на този подсъдим би могло да се прецени като помагаческа или подбудителска дейност, според съда след като прокурорът не е предприел действия по реда на чл.287 от НПК, сам той не разполага с правна възможност да ангажира отговорността на подсъдимия по различни факти, без инициатива на държавното обвинение. Твърди, че неправилно съдът е преквалифицирал деянието като такова по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК. Поддържа се, че наложените на подсъдимите П. М. и Ц. В. са необосновано занижени. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба и допълнение към нея в осъдителната й част от подсъдимия Ц. И. В., чрез адв.С. Н., в която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът неправилно е проверил и оценил доказателствения материал, като вътрешното си убеждение не е изградил при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Поддържа се, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, каквото изискване поставя разпоредбата на чл.303, ал.2, вр.ал.1 от НК. Моли присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста на СРП и пледира, че събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства убедително сочели, че и подсъдимият В. В. е бил част от инкриминирания предварителен сговор, като неговото поведение е било изцяло насочено към поддържане на вече създаденото заблуждение у пострадалия Б. И., че е личен шофьор на мнимия прокурор Димитров, в чиято роля е бил подсъдимият П. М.. Счита, че това поведение на подсъдимия В. В. стои в пряка причинна връзка със затвърждаване на версията, представена пред пострадалия, че срещу себе си има действащ прокурор от СГП, който не само би се заел с решаване на казуса с племенниците на пострадалия в благоприятна за тях посока, но и който е имал достатъчно значими влияния и властова позиция в прокуратурата, за да стори това, и която му позволявала да разполага дори със свой личен, служебен шофьор. Поддържа, че освен физическо присъствие на мястото на предаване на паричните суми от пострадалия и лично получаване на част от инкриминираните суми, от доказателствата по делото се установявало, че подсъдимият В. В. е извършил активни действия по непосредствена вербална комуникация по телефон с пострадалия Б. И.. Счита, че във времето между първата и втората среща между пострадалия И. и подсъдимия П. М., когато вече гражданският ищец и частен обвинител се е бил разпоредил със сумата от 19 000, 00 лева и преди да се разпореди със сумата от 31 000, 00 лева гражданският ищец и частен обвинител Б. И. е звънял на предварително предоставения му от подсъдимия П. М. телефонен номер и на обаждането му е отговорил не кой и да е, а подсъдимият В. В., който му е заявил, „че шефът му е бил в заседание и щял да му звънне, след като излезе от залата“. Прокурорът поддържа че, освен в присъствие на мястото на предаване на паричните суми и в помагачески действия, имало и активна вербална комуникация, извършена с участието на В. В., която потвърждавала обвинителната теза, че той е съпричастен и към формата на изпълнителното деяние поддържане в заблуждение и е бил част от предварителния сговор. Счита, че изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо положение съдържа в себе си всички установени по делото фактически данни относими към време, място и начин на извършена деятелност от всеки един от тримата подсъдими лица. Прокурорът поддържа, че по делото са налице достатъчно убедителни доказателства, които да сочат, че действията на всеки един от тримата подсъдими са покрили обективните и субективните признаци на измама в особено големи размери, съставляващи особено тежък случай. Предлага съдът да уважи подадения от прокуратурата протест и да отмени първоинстанционната присъдата, като вместо нея постановите такава, каквато е поискала прокуратурата в протеста. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители адв.М. А. моли съдът да уважи подадената въззивна жалба и да отмени присъдата на първоинстанционния съд в обжалваната й част. Поддържа, че необосновано районният съд е приел, че подсъдимият В. В. не е проявявал никакви активни действия по отношение на Б. И. и в този смисъл същият не може да бъде осъден като съучастник. Позовава се на Решение № 478 от 23.02.2015г. по нак. дело № 1502/2014г. на ВКС, според което, когато деецът не действа сам, а в съучастие с други лица усложнената конструкция на измамата позволява общият им умисъл да обедини отговорността като на извършители, както на предизвикали заблуждението, така и на само поддържали го, като в тази връзка се позовава на Решение № 573/2012г. по нак. дело № 2844/2011г. на ВКС. Счита, че от събраните по делото доказателства категорично се установявало, че В. В. през цялото време е присъствал на всички срещи между П. М. и пострадалия Б. И., т.е. той по никакъв начин не е отричал или не е дал да се разбере, че П. М. не е прокурор от СГП, нито пък, че сам той не е шофьор на този прокурор. По отношение на останалите двама подсъдими П. М. и Ц. В. твърди, че е налице критерия особено големи размери, тъй като подсъдимите са желаели да получат сумата от 70 000, 00 лева и в нито един момент не са се отказали от нейното получаване и се позовава на Решение № 441/2014г. по нак. дело № 1409/2013г. Повереникът счита, че случаят е особено тежък и неправилно първоинстанционният съд е приел, че той не е такъв само и единствено предвид укоримото поведение на пострадалия Б. И., който макар и да не е посочил пред съда какъв вид помощ е очаквал от съответния прокурор, той не е инициирал тези срещи. Твърди, че тези срещи или предложението за помощ е дошло от свидетеля Е.Д., което е било подсилено от другия подсъдим Ц. В., който се е представил за прокурор от СГП и е предложил услугите си да предложи друг прокурор, който се занимава с тежки икономически дела и който би могъл да помогне. Счита, че поведението на Б. И. не може да бъде критерий за изключване на критерия особено тежък случай по чл.211 от НК. Поддържа, че наложените наказания на П. М. и Ц. В., доколкото съдът е изхождал единствено и само от това, че лицата имат чисто съдебно минало, младата възраст са занижени. Твърди, че поведението на Б. И. не е противоправно, защото бил убеден, че предоставя суми на прокурор и помощта му е била предложена, първо от свидетеля Е.Д., а след това от подсъдимия Ц. В. и когато отишъл на среща в Мола с подсъдимия П. М., Б. И. не е предлагал сума, а там му е било предложено какъв вид помощ точно ще окажат на неговите близки и срещу каква сума, а именно 70 000, 00 лева. Поддържа, че Б. И. не е казал, че е съгласен, а е казал, че ще си помисли, но от това негово поведение са се възползвали още същата вечер да му се обадят по телефона и да кажат, че вече е сменен наблюдаващия прокурор, т.е. че вече са започнали действия, които могат да задвижат процеса в посока по-благоприятна за неговите близки. Твърди, че свидетелят е отказал да даде сумата по начина, по който му е поискана- първо 50 000, 00 лева, после 20 000, 00 лева и е предложил първо да даде 20 000, 00 лева, но му било представено постановление за назначаване на нов наблюдаващ прокурор и така същият е бил въвлечен в тази игра, убеждавайки го, че това е човек от СГП, който наистина може да помогне. Моли съдът да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционната присъда в обжалваните части. Защитата на подсъдимия Ц. В. адв.С. Н. пледира, че от събраните доказателства не би могъл да бъде изведен извод, който да е съотносим със стандартите, които е заложил законодателят в разпоредбата на чл.303 от НПК за несъмненост и категоричност на доказване на деянието и в основата на първостепенната присъда по отношение на признаването на неговия подзащитен за виновен стояли единствено показанията на свидетелите Б. И., който е пострадал, граждански ищец и частен обвинител в настоящото производство, и тези на свидетеля Е.Д.. Счита, че съпоставени помежду им показанията на тези свидетели по отношение на много съществени факти стоят в противоречие, от една страна, а от друга страна, показанията на тези двама свидетели стоят в противоречие и с дадените обяснения от страна на неговия подзащитен. Твърди, че за да преодолее това положение първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля Е.Д., депозирани в хода на досъдебното производство, като не е кредитирал тези, дадени в хода на съдебното следствие, поради което би следвало да бъдат интерпретирани като такива с по-ниска доказателствена стойност, тъй като тези показания били лишени от редица гаранции, които се предвиждат, както от вътрешната, така и от международната уредба, като липса на тази гаранция се явявало обстоятелството, че показанията в хода на досъдебното производство били дадени при липса на състезателност. Защитата поддържа, че квалификацията, така, както е дадена от първостепенния съд и така, както е в резултат на протеста и на въззивната жалба се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.211 от НК, като това стане като се игнорира поведението на пострадалия, като обстоятелство, което допринасяло за оценка на обществената опасност на деянието. Твърди, че пострадалият Б. И. е търсил хора от средите на магистратската общност чрез които да въздейства върху разследването, търсел е свидетели, поемни лица, правил е опит да се свързва и с вещи лица. Доводът, че пострадалият Б. И. не е съзнавал или не е знаел в какво би се изразявала една помощ от страна на прокурор, който той корумпира, подкупва, предоставя парични средства, бил несъстоятелен. В тази връзка изразява становище, че поведението на пострадалия следва да бъде критерий при определяне на обществената опасност на деянието, защото от римското право било ясно и действал принципа и до ден днешен, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и в случая се касаело за такова поведение, изключително укоримо и явяващо се първопричина за настъпване на престъпния резултат. Поддържа, че съществувало и още една интерпретация, а именно, че ако пострадалият със своето поведение се е съобразявал със законите или се е стремял към законосъобразно поведение, то той не би претърпял никакви вреди, а в случая се касае за престъпление против собствеността, чийто предмет основно били имуществените блага на пострадалия. Счита, че при решаване на въпроса за квалификацията на деянието, дали осъществява признаците на чл.211 от НК трябва да бъде взета предвид обществената опасност на деянието, както и обществената опасност на дееца в контекста на извършеното деяние и извън него, а именно чисто съдебно минало и характеристичните данни на дееца. По въпроса за наказанието моли съдебният състав в нито един момент да не излиза от принципа в наказателното производство за законоустановеност на наказанието и на целите на наказанието, тъй в случая се касае за един стремеж от страна на частното обвинение да използва наказателно- правната санкция или наказанието не във връзка на законоустановеност на целите, които се преследват с налагането му, а във връзка с желанието им за отмъщение или реваншизъм, което било незаконосъобразно и недопустимо, тъй като наказанието никога не можело да служи за постигане на такива цели, които се извеждат от емоционалния, личен момент, който първоначално е присъствал при пострадалия. Поддържа, че определянето на наказанието, че според него престъпното поведение на пострадалия, бидейки първостепенна причина за настъпване на престъпния резултат, това обстоятелство не следва да бъде третирано и интерпретирано като обикновено смекчаващо такова, а би следвало да бъде третирано от категорията на изключителните. Твърди, че като тактова обстоятелство би следвало да се третира и продължителността на наказателното производство и не може да се очаква, че след провеждането на процес, в рамките на повече от осем години, ще се постигне онази ефективност на възпитателното и предупредителното въздействие върху другите членове на обществото, каквато би била налице при един своевременно приключил наказателен процес. Защитата на подсъдимия П. М. адв.С. Н. оспорва протеста на прокуратурата и жалбата на частния обвинител в частта им, която касае неговия подзащитен. Счита, че първоинстанционният съд в резултат на дългогодишните усилия, които е положил е изяснил обективно, всестранно и пълно фактическата обстановка по делото, което му е позволило да постанови съдебен акт, който е законосъобразен и справедлив. Определяйки размера на наказанието на неговия подзащитен, съдът изцяло е преценил и се е съобразил, както с неговото поведение, така и с неговите личностни характеристики, включително и здравословното му съС.ие. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Защитата на подсъдимия В. В. адв.Г.М. моли съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърдите първоинстанционната присъда спрямо подзащитния му В. В. и остави без уважение подадените частен протест и частна жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а именно, че подзащитният му реално нямал никаква деятелност, никакви активни действия относно поддържането на евентуално създадено заблуждение. Твърди, че подзащитният му със своите действия по никакъв начин не е допринесъл за получаване на неследваща му се имотна облага и изтъкнатото от прокурора и от частният обвинител, че е воден разговор с подзащитния му не се подкрепя от събрания и проверен доказателствен материал и правилно първоинстанционният съд го е приел за неустановен този факт.Счита, че посоченото, че подзащитният му не бил заявил, че твърдяното лице, което се е представило за прокурор не било прокурор е илеревантно, тъй като същият нямал задължения да споделя кой какъв е. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Защитата на подсъдимия В. В. адв.В. К. моли съдът да потвърди присъдата на първостепенния съд, с която подзащитният му е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение и отхвърли протеста на СРП и въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец като неоснователни. В последна дума подсъдимият Ц. В. моли за справедлив съдебен акт. В последна дума подсъдимият П. М. моли съдът да остави без уважение въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец и да приеме като неоснователен протеста от страна на СРП. Моли съдът да потвърди присъдата на СРС, постановена спрямо него. В последна дума подсъдимият В. В. моли съдът да потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата намира за установено следното: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че към 2015г. и 2016г. свидетелят Е.Д. стопанисвал заведение механа „Дълбок зимник“, находящо се в гр.София, на ул.„••••••• и се познавал с подсъдимия Ц. В. от преди 2015г. по повод на това, че подсъдимият Ц. В. бил работил в заведение при сестрата на свидетеля Е.Д.. На неустановена дата през лятото на 2015г. свидетелят и подсъдимият Ц. В. се срещнали в района на стопанисваното от Е.Д. заведение, двамата се заговорили и подсъдимият Ц. В. се похвалил, че е станал прокурор в Софийска градска прокуратура. Подсъдимият Ц. В. предоставил на свидетеля Е.Д. и телефон за връзка •••••••, като изрично уточнил, че този телефон му е служебен и предупредил свидетеля да не го търси на него. Впоследствие му предоставил друг телефон, на който свидетелят Е.Д. да го търси, а именно- •••••••. Свидетелят Е.Д. по това време ползвал телефони с номера ••••••• В действителност подсъдимият Ц. В. имал завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, но не бил назначен на магистратска длъжност в съдебната система. През 2015г. подсъдимият Ц. В. подал заявления за участие в обявените от ВСС конкурси за младши съдии и младши прокурори, но не бил класиран и не бил назначен на длъжност младши съдия или младши прокурор в органите на съдебната власт. От месец декември 2014г. и към месец януари и февруари 2016г. подсъдимият Ц. В. работел в „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД на длъжност „юрисконсулт“. Свидетелят Б. А. И. бил гражданин на Сирийската арабска република със статут на поС.но пребиваващ в Република България чужденец. На 13.09.2015г. в град София на ул.„Цар Симеон“ и ул.„Княз Борис I” била причинена смъртта на Ш.А.Р. и било образувано ДП № 272/2015г. по описа на СДВР, пр. пр. № 14693/2015г. по описа на СГП, като обвиняеми по обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115 от НК, били привлечени Х. И. А. и М. И. А.- племенници на свидетеля Б. И.. По отношение на двамата първоначално била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и за наблюдаващ досъдебното производство прокурор била определена прокурор С.Ш. при Софийска градска прокуратура. Убийството било извършено в близост до стопанисваното от свидетеля Е.Д. заведение, поради което свидетелят участвал като поемно лице при извършване на действия по разследването по разследването, а жената, с която той живеел в условията на фактическо съжителство с малко име Е. била разпитана като свидетел по досъдебното производство. Свидетелят Б. И. бил много близък с племенниците си и след извършване на убийството и задържането им започнал да провежда собствено разследване по случая. Свидетелят започнал често да посещава района на ул.„Цар Симеон“ в гр.София, за да търси лица, които били възприели случилото се, и да разговаря със свидетелите по делото. По този повод свидетелят Б. И. се запознал със свидетеля Е.Д. и започнал често да посещава заведението му, да разговаря с него и с фактическата му съпруга за случилото се с племенниците му и затова как може да им бъде оказана помощ по воденото наказателно производство, като искал от съпругата на свидетеля Е.Д. да го срещне и с друга жена, също свидетел по ДП № 272/2015г. по описа на СДВР, пр. пр. № 14693/2015г. по описа на СГП. С определение, постановено на 03.12.2015г. по НЧД № 4772/2015г. по описа на СГС, НО, 1-ви състав, в сила от 08.12.2015г., мярката за неотклонение, изпълнявана по отношение на Х. И. А., била изменена от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. През този период и до 29.03.2016г. по отношение на обвиняемия М. И. А. се изпълнявала мярка за неотклонение „Задържане под стража“. По повод на разговорите, провеждани със свидетеля Б. И., свидетелят Е.Д. си спомнил за казаното му от подсъдимия Ц. В., че е станал прокурор в Софийска градска прокуратура, и предложил на свидетеля Б. И. да ги запознае, с което последният се съгласил. Свидетелят Е.Д. организирал среща между подсъдимия Ц. В. и свидетеля Б. И., която се провела в неговото заведение на неустановена дата в периода 19.01.2016г.- 30.01.2016г. Свидетелят Е.Д. присъствал на срещата между двамата, като понякога напускал масата, тъй като бил ангажиран и с дейността на заведението. На срещата подсъдимият Ц. В. отново заявил, че е прокурор, но уточнил, че е прокурор, който се занимава с кражби и грабежи, и предложил на свидетеля Б. И. да го запознае със свой колега- прокурор, който се занимавал с тежки престъпления и който можел да помогне по делото, по което обвиняеми били племенниците на свидетеля. Свидетелят Б. И. приел предложението. По време на срещата подсъдимият Ц. В. не назовал името на прокурора, с когото щял да запознае свидетеля И.. На тази среща подсъдимият Ц. В. и свидетелят Б. И. не разменили телефонните си номера за контакт, като комуникацията между двамата следвало да се осъществява чрез свидетеля Е.Д.. В този период от време подсъдимият П. М. бил страна по няколко съдебни производства пред СРС и СГС, където негов упълномощен представител била адв.ВТ. от САК. По този повод и във връзка с необходимост от счетоводно съдействие на подсъдимия В. В., подсъдимият П. М. се познавал с подсъдимия В. В., който бил съпруг на дъщерята на адвТ. и брат на подсъдимия Ц. В.. Подсъдимият В. В. запознал подсъдимия П. М. с брат си- подсъдимия Ц. В.. Съдът е приел, че на неустановена дата в периода 19.01.2016г.- 30.01.2016г. подсъдимите П. М., Ц. В. и В. В. се сговорили да възбудят заблуждение у свидетеля Б. И., че същият контактува с прокурор от Софийска градска прокуратура, който срещу значителна парична сума можел да облекчи процесуалното положение на племенниците на свидетеля, като съдейства за изменение на мерките им за неотклонение, а впоследствие и като предприеме действия производството да приключи с оправдателен съдебен акт. Подсъдимите създали конкретен план, по който да възбудят и поддържат заблуждението у свидетеля Б. И., като разпределили и ролите си. Съобразно начертания план подсъдимият П. М. следвало да се срещне със свидетеля и да се представи за прокурор М.Д. при Софийска градска прокуратура. Обстоятелството, че в Софийска градска прокуратура има прокурор с име М.Д. било известно на подсъдимия П. М., по причина, че като прокурор в Софийска градска прокуратура Димитров се бил произнасял по жалби на подсъдимия П. М.. Подсъдимият В. В. пък следвало да бъде представен на свидетеля Б. И. като шофьор на прокурор М.Д. с малко име „И.“ и същият следвало да придружава подсъдимия П. М. на срещите със свидетеля Б. И.. За да възбудят и поддържат заблуждението у свидетеля, че подсъдимият П. М. е прокурор в Софийска градска прокуратура и че извършва действия по досъдебното производство, по което обвиняеми били племенниците на свидетеля Б. И., в плана на подсъдимите се включвало да се сдобият с номера на прокурорската преписка. След като се сдобил с него по неустановен начин, вечерта на 27.01.2016г. подсъдимият В. В. изпратил снимка на листче, на което бил записан номера на прокурорската преписка, на подсъдимия П. М. чрез приложението вайбър. В създадения от подсъдимите план се включвало и след като се сдобият с информация за номера на прокурорската преписка, да бъдат изготвени документи- постановления, разпореждания, протоколи, решения, на които да бъде придаден вид, че изхождат от прокурори при СГП и ВКП, както и от ВКС, че са постановени по прокурорската преписка, по която обвиняеми били племенниците на свидетеля И., и които подсъдимият П. М., представяйки се като прокурор М.Д., да представя пред свидетеля Б. И. в уверение на това, че работи по изпълнение на поетия ангажимент. В изпълнение на създадения план подсъдимите се снабдили с телефон и със СИМ- карта, която не била регистрирана на нито един от тримата подсъдими, а била предназначена за провеждане на разговорите между „прокурор М.Д.“ и свидетеля Б. И.. Около седмица след срещата между свидетеля Б. И. и подсъдимия Ц. В. в механа „Дълбок зимник“, свидетелят Е.Д. се обадил на свидетеля Б. И. и му казал да отиде в ресторанта, защото е уговорил среща с „прокурора“. На 31.01.2016г. около обяд свидетелят Б. И. отишъл в ресторанта на свидетеля Е.Д.. Тогава подсъдимият Ц. В. се обадил по телефона на свидетеля Е.Д. и казал, че срещата между свидетеля Б. И. и неговият колега- прокурор ще се състои в MOЛ-София, находящ се на бул.„••••••• •••••••“. В изпълнение на казаното, свидетелят Б. И. отишъл в МОЛ-София и когато пристигнал, подсъдимият Ц. В. го очаквал на входа на търговския център и го завел до кафене на първия етаж, където на маса бил седнал подсъдимият П. М.. Подсъдимият Ц. В. представил подсъдимия П. М. на свидетеля Б. И. като прокурор М.Д. от Софийска градска прокуратура. Подсъдимият П. М. също се представил на свидетеля като прокурор М.Д. от Софийска градска прокуратура. За да затвърди убеждението у свидетеля Б. И., че е прокурор, подсъдимият П. М. бил поставил на масата пред себе си два сборника с нормативни актове, съдържащи НК и НПК. Подсъдимият Ц. В. и свидетелят Б. И. седнали на масата при подсъдимия П. М., който започнал да разлиства поставените пред него сборници с нормативни актове, да цитира разпоредби от тях и дал да се разбере, че е запознат със случая на племенниците на свидетеля Б. И.. След това подсъдимият П. М. казал на свидетеля, че ще измени изпълняваните по отношение на роднините му мерки за неотклонение в парична гаранция, като поел ангажимент и делото да приключи в рамките на три- четири месеца с оправдателен съдебен акт. Подсъдимият П. М. обяснил на свидетеля, че ще го свърже и с адвокат, който да поеме защитата на роднините му, като изрично го предупредил да не споменава нищо на упълномощените адвокати на племенниците си. В хода на разговора свидетелят Б. И. намекнал, че бил в съС.ие да предостави значителна парична сума в случай на благоприятен за племенниците му развой на делото. В един момент в хода на разговора подсъдимият П. М. казал на подсъдимия Ц. В. да стане от масата и когато подсъдимият П. М. и свидетелят Б. И. останали сами, подсъдимият П. М. поискал от свидетеля Б. И. сумата от 70 000, 00 лева, за да облекчи процесуалното положение на роднините му, като първо предприеме действия за изменение на мерките им за неотклонение, а след това- за оправдаването им. Подсъдимият П. М. посочил, че част от сумата- 50 000, 00 лева свидетелят следвало да даде предварително, а остатъка от сумата от 20 000, 00 лева трябвало да бъде лично за представилия се за прокурор П. М. и трябвало да му бъде предадена след приключването на делото с обещания резултат. Свидетелят Б. И. казал, че сумата е голяма и поискал време да си помисли. На тази среща двамата разменили и телефонните си номера за връзка, като свидетелят Б. И. предоставил на подсъдимия П. М. телефонния си номер 0888 620 206, а подсъдимият му дал за връзка телефонен номер, завършващ на „585“, който не бил регистриран на негово име и бил осигурен от подсъдимите специално за целите на комуникацията със свидетеля Б. И.. Когато срещата приключила, подсъдимият Ц. В. и свидетелят Б. И. си тръгнали заедно и свидетелят споделил на подсъдимия за поисканата му сума. Подсъдимият Ц. В. казал на свидетеля, че прокурор М.Д. е сериозен и го посъветвал да му даде парите. След срещата в MOЛ- София подсъдимият Ц. В. и свидетелят Б. И. разменили телефонните си номера за контакт, като подсъдимият Ц. В. предоставил на свидетеля Б. И. телефонен номер •••••••. По време на срещата между подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И., подсъдимият В. В. също се намирал на територията на търговски център MOЛ- София и наблюдавал провеждането й от горните етажи на търговския център. Първоинстанционният съд е приел, че вечерта на 31.01.2016г. подсъдимият П. М. се обадил по телефона на свидетеля Б. И. и го попитал дали е готов с исканата парична сума, но свидетелят отговорил, че все още няма готовност. Тогава подсъдимият П. М. поискал двамата да се срещнат лично. Срещата се състояла на следващия ден в кафе „Каса де Куба“ в гр.София, ж.к.„Лозенец“ и за да докаже, че вече е предприел действия по изпълнение на поетия към свидетеля Б. И. ангажимент, подсъдимият П. М. му предал документ, озаглавен „Постановление за проверка и преразпределение на прокурорска преписка“, на който бил придаден вид, че изхожда от прокурор при СГП и в който било посочено, че от 02.02.2016г. за наблюдаващ прокурор по пр. пр. № 14693/2015г. на СГП е определен прокурор М.Д.. След като срещата между двамата приключила, свидетелят Б. И. решил да се обърне за съдействие към един от упълномощените защитници на племенниците си- адв. М. А.. Свидетелят я посетил, показал й документа, който подсъдимият П. М. му бил предал, а адв. А. телефонирала на свои познати, за да провери дали в СГП има прокурор с имена „М.Д.“. Свидетелят Б. И. чул провеждания от нея телефонен разговор, разбрал, че в СГП има прокурор с имена М.Д., който е сериозен. Въпреки, че адв.А. казала на свидетеля Б. И. да не дава парични суми, същият не се съобразил с казаното и взел решение да предаде сумите, които му поискал подсъдимият П. М., за да постигне облекчаване на процесуалното положение на племенниците си. След като свидетелят се разделил с адв.А. по телефона с него се свързал подсъдимият П. М., представящ се за прокурор М.Д., и го попитал дали е приготвил парите, на което свидетелят И. отвърнал утвърдително. Двамата се разбрали да се срещнат по-късно същия ден за предаване на парите, като подсъдимият П. М. определил срещата да се проведе отново в кафене „Каса де Куба“ в ж.к.„Лозенец“. Свидетелят Б. И. се прибрал и взел от касата в дома си две пачки банкноти с номинал от 100, 00 лева, като считал, че паричната сума е в размер на 20 000, 00 лева, докато в действителност сумата била в размер на 19 000, 00 лева, след което се отправил към мястото на срещата, като помолил брат си и племенника си да го придружат. Свидетелят Б. И. влязъл в заведението и седнал сам на една маса, за да изчака идването на подсъдимия П. М.. Докато свидетелят бил в кафенето, подсъдимият му се обадил от телефонния номер, който му бил предоставил за връзка с прокурор М.Д., и му казал да излезе и да се качи в такси пред заведението. Свидетелят Б. И. се качил в таксито и седнал на задната седалка до подсъдимия П. М.. Освен водачът на таксиметровия автомобил, останал неустановен по делото, в автомобила на предна дясна седалка бил и подсъдимият В. В.. Свидетелят Б. И. първоначално се смутил от присъствието и на други, непознати лица в автомобила, но подсъдимият П. М. го успокоил, като казал, че това били негови хора. Свидетелят Б. И. казал, че носи само 20 000, 00 лева, тъй като няма повече в момента, и предал сумата на подсъдимия П. М., която била поставена в черен непрозрачен плик. Подсъдимият П. М. взел парите, не ги преброил и ги предал на подсъдимия В. В. с думите: „И., ето!“. След като подсъдимият В. В. взел парите, таксито направило една обиколка около кафенето, през което време свидетелят Б. И. обяснил на подсъдимия П. М., че ще му се отблагодари щедро, след което слязъл пред кафенето. По-късно същата вечер подсъдимите П. М., В. В. и Ц. В. преброили предадената от свидетеля Б. И. сума и установили, че тя е 19 000, 00 лева вместо исканите 20 000, 00 лева. Подсъдимият П. М. се обадил на свидетеля Б. И. и му казал, че сумата е по-малко с 1 000, 00 лева, на което последният не възразил. На 02.02.2016г. подсъдимият П. М. определил среща на свидетеля Б. И. в сладкарница „Неделя“ на бул.„Черни връх“. В заведението бил и подсъдимият В. В., като подсъдимият П. М. и свидетеля Б. И. седнали на маса във вътрешността на заведението, а подсъдимият В. В. останал отвън. На срещата подсъдимият П. М. попитал свидетеля Б. И. дали е готов с остатъка от парите. Свидетелят се съгласил да предаде остатъка от сумата, но поставил условие първо да освободят племенниците му с мярка за неотклонение „парична гаранция“. Подсъдимият П. М. му казал, че ако предаде парите вечерта, племенниците му ще бъдат освободени на следващия или по-следващия ден, след което двамата се разделили. След тази среща и след като приготвил остатъка от сумата в размер на 31 000, 00 лева, свидетелят Б. И. се обадил на телефонния номер, предоставен му от подсъдимия П. М., но на обаждането не отговорил подсъдимият П. М., а неустановено лице от мъжки пол, което казало, че шефът му е в заседание и ще му се обади по- късно. По-късно подсъдимият П. М. действително се обадил на свидетеля Б. И. и му определил среща на същата вечер отново в кафе- сладкарница „Неделя“ на бул.„Черни връх“. В уреченото време свидетелят Б. И. отишъл до сладкарницата с автомобила си, като видял подсъдимите П. М. и В. В. пред заведението. Тъй като свидетелят Б. И. нямало къде да паркира, подсъдимият П. М. се качил при него в автомобила, а подсъдимият В. В. останал на улицата. Свидетелят спрял автомобила в близост и предал на подсъдимия П. М. сумата от 31 000, 00 лева, която последният поставил в мъжка кожена чанта, която носел със себе си. Подсъдимият П. М. казал на свидетеля Б. И., че ще се обади на шофьора си И., за да не се притеснява, след което останали в колата още около 5- 10 минути, разговаряли как се развива делото с племенниците на свидетеля Б. И. и се разделили. Първоинстанционният съд е приел, че на неустановена дата след предаването на сумата от 31 000, 00 лева, но преди 23.02.2016г., подсъдимият П. М. отново се свързал по телефона със свидетеля Б. И. и поискал двамата да се срещнат отново в сладкарница „Неделя“ на бул.„Черни връх“. На срещата подсъдимият П. М. и свидетеля Б. И. седели на една маса, а на друга маса зад свидетеля седял подсъдимият В. В.. На тази среща подсъдимият П. М. предоставил на свидетеля Б. И. документи, на които бил придаден вид, че изхождат от прокурор при Върховна касационна прокуратура с имена „И. Ч.“, и че са постановени по досъдебното производство, по което обвиняемия били племенниците на свидетеля. Подсъдимият П. М. казал на свидетеля Б. И., че е необходимо да „почерпят“ прокурор Ч. и му поискал сумата от 10 000, 00- 12 000, 00 лева, но последният отговорил, че сумата е голяма и двамата се споразумели Б. И. да даде 5 000, 00 лева. За предаването на сумата от 5 000, 00 лева подсъдимият П. М. определил следваща среща на свидетеля Б. И. отново в сладкарница „Неделя“ на бул.„Черни връх“, като срещата се състояла на неустановена дата преди 23.02.2016г. На нея свидетелят Б. И. предал на подсъдимия П. М. сумата от 5 000, 00 лева, които били поставени в хартиен плик. По време на срещата в заведението присъствал и подсъдимият В. В., който седял на отделна маса зад гърба на свидетеля. По време на същата среща подсъдимият П. М. предал на свидетеля Б. И. лист от тефтер с логото на „Българо-американска кредитна банка- Зелената банка на България“, на който бил изписал документите, които било нужно свидетелят да представи, за да бъдат изменени мерките за неотклонение на племенниците му. На същия лист подсъдимият П. М. изписал и че всички документи следва да се предоставят до 17.02., като му казал и че на тази дата ще бъдат изменени мерките за неотклонение на роднините на свидетеля. Съдът е приел, че на неустановена дата след тази среща, но преди 19.02.2016г. подсъдимият П. М. определил среща на свидетеля Б. И. в кафе пред болница „Царица Йоанна- ИСУЛ“. На срещата присъствали подсъдимите П. М. и В. В., тримата седнали на една маса в кафенето, като свидетелят Б. И. дал на подсъдимия П. М. папка с документи, касаещи здравословното съС.ие на племенниците му. Тогава подсъдимият П. М. поискал от свидетеля Б. И. сумата от 25 000, 00 лева, като казал, че тя е предназначена за тогавашния директор на СДВР М. М., който трябвало да издаде доклад от значение за промяната на мерките за неотклонение на племенниците на свидетеля Б. И.. Свидетелят започнал да недоволства от новата поискана му сума, като казал на подсъдимия П. М., че първоначално договорената сума започва да се увеличава. След това подсъдимият П. М. помолил подсъдимия В. В. да отиде да му купи цигари, а разговорът между свидетеля Б. И. и подсъдимият П. М. продължил, след около 5-10 минути подсъдимият В. В. се върнал и свидетелят Б. И. и подсъдимите се разделили. В свидетеля Б. И. вече били възникнали съмнения за самоличността на лицата, с които се среща, и за заеманите от тях длъжности, поради което се обърнал за съдействие към един от упълномощените му адвокати- адв.А., като й показал и предадените му от „прокурор М.Д.“ документи. Адвокатът се усъмнила в истинността на показаните й документи и на 19.02.2016г. свидетелят Б. И. подал сигнал в Държавна агенция „Национална сигурност“. Докато свидетелят Б. И. бил в сградата на Държавна агенция „Национална сигурност“ по телефона му се обадил подсъдимият Ц. В., който започнал да го убеждава, че трябва да даде исканата от подсъдимия П. М. сума, защото в противен случай „прокурор М.Д.“ щял да го освободи от заеманата длъжност, тъй като подсъдимият Ц. В. го запознал със свидетеля Б. И. и предвид отказа на И. да предостави исканата сума, станал повод прокурор М.Д. да се злепостави пред колегите си. Подсъдимият Ц. В. казал на свидетеля че „прокурор М.Д.“ му е предоставил бланка, за да попълни сам заявлението си за напускане на работа. Същото подсъдимият Ц. В. бил казал и пред свидетеля Е.Д.. Свидетелят Б. И. и подсъдимият Ц. В. се разбрали да се срещнат в заведението на свидетеля Е.Д., за да обсъдят по-нататъшните действия на свидетеля и предаването на сумата от 25 000, 00 лева. Считано от 19.02.2016г. с разпореждане на заместник- председател на СГС било разрешено прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на свидетеля Б. И. чрез подслушване. Междувременно подсъдимият П. М. променил телефонния номер, който използвал за контакт със свидетеля Б. И., и със съобщение го уведомил, че новият му телефонен номер е •••••••. Съдът е приел, че на 19.02.2016г. вечерта в механа „Дълбок зимник“ се провела среща между подсъдимия Ц. В. и свидетелите Е.Д. и Б. И., на която свидетелят Б. И. изразил недоволството си, че вече е дал уговорената сума, но въпреки това в процесуалното положение на племенниците му не е настъпила промяна. Подсъдимият Ц. В. го убеждавал, че допълнителната сума, която е поискал от него подсъдимият П. М., е необходима, за да се даде на М. М. и той да предостави доклад във връзка с експертизите на обвиняемите. Пред свидетеля Б. И. подсъдимият Ц. В. продължил да твърди, че „прокурор М.Д.“ му е предоставил молба за напускане, която Ц. В. трябвало да попълни и подаде заради поведението на свидетеля. По време на срещата подсъдимият Ц. В. заявил и че той всъщност е помощник-прокурор и старши прокурорски помощник. В края на разговора свидетелят Б. И. и подсъдимият Ц. В. се разбрали свидетелят да се срещне с „прокурор М.Д.“, за да разговарят за поисканата от последния сума и И. да се увери в неговата самоличност и заеманата длъжност. След тази среща свидетелят Б. И. провел телефонни разговори с подсъдимия П. М., при които последният продължил да го убеждава, че е необходимо да даде поисканата сума от 25 000, 00 лева, която била необходима за мотивите към доклад, които трябвало да послужат за образуване на секретно общо наказателно дело с двама подсъдими и да бъде освободен племенникът на свидетеля, който се задържал с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Подсъдимият П. М. заявил, че той нищо не е оставил за себе си от получените от пострадалия суми, а всички са предавани на други лица и дори е дал свои лични 5 000, 00 лева. Пред свидетеля Б. И. подсъдимият П. М. отново повторил, че заради отказа му да предостави исканата сума, подсъдимият Ц. В. е изпаднал в немилост, дал му е да попълни молба за напускане и дори помолил Б. И. да му намери работа. Първоинстанциониият съд е приел, че действайки и в изпълнение указания на разследващите органи, свидетелят Б. И. инициирал среща с подсъдимия П. М., за да се разберат за размера на сумата, в сладкарница „Неделя“ на бул.„Черни връх“. Срещата се провела на 22.02.2016г. и на нея свидетелят отишъл заедно със свидетеля С.М., като го помолил да снима мъжа, с когото ще се срещне. В заведението свидетелят С.М. седнал на друга маса. На срещата подсъдимият П. М. дошъл заедно с подсъдимия В. В., последният останал пред заведението, а П. М. влязъл вътре и седнал при свидетеля Б. И.. Двамата се разбрали подсъдимият П. М. да предостави 3 000, 00 лева свои лични средства, а свидетелят И. 15 000, 00 лева, като подсъдимият казал на свидетеля, че на следващия ден- 23.02.2016г., ще го уведоми за датата и часа на заседанието, по което ще се разгледа делото на племенниците му, ще му даде препис от документа от разпоредителното заседание, след което ще му каже в колко часа да очаква племенника си пред ареста на бул. •••••••. На 19.02.2016г. и на 23.02.2016г. свидетелят Б. И. предал на служители на Държавна агенция „Национална сигурност“ сумата от 15 000, 00 лева в банкноти по 50, 00 лева и по 100, 00 лева, като банкнотите с номинал по 100, 00 лева били белязани по реда на чл.9 ЗРС и след това цялата сума била върната на свидетеля Б. И.. На 23.02.2016г. около обяд бил проведен телефонен разговор между свидетеля Б. И. и подсъдимия П. М., за да се уговорят за мястото на срещата, където свидетелят да предаде сумата от 15 000, 00 лева. Първоначално Б. И. предложил да се срещнат отново в района на сладкарница „Неделя“ на бул.„Черни връх“, но подсъдимият П. М. казал, че има работа в района на MOЛ- София и предложил срещата да се състои там около 13: 00 часа. На 23.02.2016г. около 13, 00 часа свидетелят Б. И. отишъл с автомобила си на уреченото място, като на тротоара пред MOЛ- София видял подсъдимите П. М. и В. В.. Подсъдимият П. М. се качил в колата при свидетеля, който му дал сумата от 15 000, 00 лева, част от която- в белязани банкноти, като за разлика от друг път, банкнотите не били опаковани. Подсъдимият П. М. ги взел и повикал подсъдимия В. В. също да се качи в колата, като отново се обърнал към него с името „И.“. Когато подсъдимият В. В. се качил в автомобила, подсъдимият П. М. му предал банкнотите, като му казал, че знае къде да отиде. Подсъдимият В. В. слязъл от автомобила и бил задържан, като в впоследствие бил задържан и подсъдимият П. М.. С присъда № 229 от 03.10.2017г., постановена по НОХД № 3720/2016г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав, влязла в законна сила на 19.10.2017г., Х. И. А. и М. И. А. били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.119, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.12, ал.4 от НК не им било наложено наказание. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимите Ц. В., В. В., П. М., показанията на свидетелите Б. И., Е.Д., С.М., М.Д., Р.П., Т.Д., Е. В., С. К., М.С., Х.К., протокол за обиск и изземване по отношение на подсъдимия В. В., протокол за освидетелстване по отношение на подсъдимия В. В., ведно с фотоалбум, протокол за обиск и изземване по отношение на подсъдимия П., протокол за освидетелстване по отношение на подсъдимия П. М., ведно с фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване на адреси гр.София, ул.„••••••• гр.София, ул.„••••••• и гр.София, ул.„•••••••, апартамент без означение за номер протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лице по снимка, ведно с фотоалбум, протокол за претърсване и изземване на лек автомобил с peг. № ••••••• протокол за претърсване и изземване на мазе към ап.3 на адрес гр.София, ул.„••••••• два броя удостоверения за раждане, справка от системата на прокуратурата на Република България за движение по пр. пр. № 14693/2015г. по описа на СГП, постановления на прокурор при СГП по пр. пр. № 14693/2015г. по описа на СГП, приемо- предавателен протокол за предаване на записи от охранителни камери, протокол за оглед на веществени доказателства, разписка, приемо- предавателни протоколи, справка от УИС- 2 на ПРБ, справки от мобилните оператори, удостоверение за раждане, отговор от ПРБ, банково удостоверение, два броя удостоверения за раждане, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за осигурителен стаж, трудов договор от 15.03.2012г., отговори от „Търговска банка Д“ АД, отговори от банки за наличието на банкови сметки на физически и юридически лица, трудов договор № 36/10.12.2015г., материали от ТД на НАП за фирма „В.“ ЕООД, отговори от НОИ, ТП- София- град, ведно с приложения, отговори за съхранени видеозаписи, отговори от банкови институции, служебна бележка от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, служебни бележки от ГУСВ, трудова характеристика за подсъдимия Ц. В., характеристики за подсъдимия Ц. В., приложение към диплома за висше образование на образователно- квалификационна степен „магистър“, специалност „право“ на подсъдимия Ц. В., трудова книжка на подсъдимия Ц. В., годишни финансови отчети за 2014г. и 2015г. за „Д. Б“ ООД, справки по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица, отговори от ТД на НАП- София и от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, справка за получени парични средства за Б. И. и З. И.- И., ведно със справки по чл.73 от ЗДДФЛ, протокол от о.с.з. по НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, проведено на 22.02.2016г., отговор от ГД “БОП“, ведно с приложения, заверен препис от присъда от 03.10.2017г. по НОХД № 3720/2016г. по описа на СГС, НО, 24- ти състав, ведно с мотиви, заверен препис от протокол от о.с.з., проведено на 21.03.2016г., по НЧД № 991/2016г. по описа на СГС, 15-ти състав, заверен препис от протокол от о.с.з., проведено на 29.03.2016г., по ВНЧД № 295/2016г. по описа на САС, медицински документи по отношение на подсъдимия П. М., препис от протокол от о.с.з., проведено на 03.12.2015г. по НЧД № 4772/2015г. по описа на СГС, НО, 1-ви състав, отговор от ВСС изх. № ВСС- 16619, трудов договор № 1/01.10.2021г., удостоверение за раждане, протоколи за изготвяне на веществени доказателствени средства, всички в папка „Разсекретени материали“, заключения на комплексни технически експертизи, комплексна графическа и технико-документна експертиза, звукозаписи, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, справка за движение по пр. пр. № 14693/2015г. по описа на СГП, решение на прокурор при ВКП, разпореждане на прокурор при ВКП, протокол от закрито съдебно заседание на ВКС от 17.02.2016г., решение№ 19 от 16.02.2016г., постановление за проверка и преразпределение на прокурорска преписка, информация за преписка, банкноти в купюри по 100, 00 лева и по 50, 00 лева в общ размер на 15 000, 00 лева, мобилен телефон марка „Нокия“ с ИМЕЙ 1 355768065901640 и ИМЕЙ 2 355768065901657, ведно с един брой СИМ карта с № 89359050000507676727, мобилен телефон марка „Самсунг“, със син панел със СИМ- карта № 89359032200040516140, мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕЙ 3525458058582630 с един брой СИМ- карта с № 89359032200039551983, тефтер с надпис на корицата „Българо- американска кредитна банка- Зелената банка на България“, хартиен лист с логото на „Българо- американска кредитна банка- Зелената банка на България“ с изписан текст със син химикал, справки за съдимост, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото. От приложените по делото справки за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимите Ц. И. В. и В. И. В. са неосъждани, а подсъдимият П. Т. М. е осъждан. Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Б. И. като детайлни, последователни и съответни на писмените и веществените доказателства и резултатите от специалните разузнавателни средства. Действително, че в показанията си свидетелят нееднократно заявява, че целта на срещите с подсъдимия П. М., представящ се за прокурор М.Д., е била да се „помогне“ на племенниците му, като не уточнява каква е била търсената помощ, очакваната от свидетеля помощ е следвало да се изрази именно в неправомерно въздействие от страна на представилия се за прокурор по отношение на длъжностни лица, натоварени с разглеждането на делото на племенниците му, и по този начин- облекчаване на процесуалното положение на роднините на Б. И.. От показанията на свидетеля се установява, че като защитници на племенниците му са били ангажирани трима адвокати, поради което и трудно би могло да се приеме, че търсената от свидетеля Б. И. „прокурорска“ помощ е следвало да се изрази в правни консултации или в нещо различно от оказване на користно въздействие върху магистратите и разследващите органи, натоварени с разглеждането на делото. От събраните доказателства се установява, че свидетелят Б. И. напълно доброволно се е съгласил да отиде на среща с лице, за което му е обяснено, че е прокурор по „тежки“ дела, като при срещата с подсъдимия П. М. свидетелят Б. И. е дал да се разбере, че има възможност да предостави значителна парична сума, ако делото се развива в правилна посока и когато подсъдимият П. М. е поискал сумата от 70 000, 00 лева за услугата, Б. И. не е отказал да предаде парите, а е поискал време, за да помисли. В тази част показанията на свидетеля се подкрепят от обясненията на подсъдимия П. М., поради което законосъобразно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Б. И. и обясненията на подсъдимия П. М.. От протоколите за изготвяне на веществените доказателствени средства се установява, че в разговорите, провеждани между свидетеля Б. И. и подсъдимия П. М., последният открито му е заявявал, че от дадените досега суми той не е получил нищо, а ги е раздал на длъжностни лица от съдебната система, което не изненадало, нито е смутило пострадалия. Показанията на свидетеля Б. И. по отношение на възбудените у него представи за заеманите от подсъдимите длъжности, за провежданите срещи, предаваните суми и конкретната цел, с която същите се предават, се подкрепят от показанията на свидетеля Е.Д., писмените доказателства, от протоколите от изготвянето на веществените доказателствени средства, а частично- и в обясненията на подсъдимия П. М.. Законосъобразно и правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Е.Д., дадени в хода на досъдебното производството и приобщени в цялост на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие свидетеля Е.Д. заявява, че не знае името на човека, който е искал пари от свидетеля Б. И., не знае какво е работил този човек, не знае дали исканата сума е действително предадена, не знае дали е искана наведнъж или на части, не е присъствал на никакви разговори между свидетеля Б. И. и подсъдимия Ц. В., знае, че е трябвало да се изпълнят някакви условия, но не знае какви. В показанията си, дадени в досъдебното производство, свидетелят Е.Д. е съобщил, че е присъствал на разговора в неговото заведение между свидетеля Б. И. и подсъдимия Ц. В., сочи името и длъжността на лицето, на което е следвало да бъдат дадени паричните суми, както и каква част от тях свидетелят Б. И. е споделил, че вече е дал. Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Е.Д., дадени в досъдебното производство в частта им, че пострадалият Б. И. е поискал от него да го запознае с длъжностно лице, че не той е организирал срещата между свидетеля Б. И. и подсъдимия Ц. В. в заведението си, а те са се засекли случайно, и че към този момент той не е имал телефон нито на подсъдимия Ц. В., нито на свидетеля Б. И.. В тази им част показанията се оборват от показанията на свидетеля Б. И., който твърди, че свидетелят Е.Д. е предложил да го запознае със свой познат прокурор и че срещата между двамата е била организирана от свидетеля. Показанията на свидетеля Е.Д. се опровергават и от писмените доказателства- разпечатки от мобилните оператори, от които се установява, че на 19.01.2016г. около 17, 00 часа е регистриран първо входящ СМС от номер •••••••, ползван от свидетеля Е.Д. към номер •••••••, ползван от подсъдимия Ц. В., след което е инициирано изходящо обаждане от номера, ползван, от подсъдимия Ц. В., към номера на свидетеля Е.Д.. На 31.01.2016г. в интервала от 13: 42 часа до 13: 26 часа има множество разговори между номер •••••••, ползван от свидетеля Е.Д. и номер •••••••, ползван от подсъдимия Ц. В., като ползвателят на номер ••••••• по това време се е намирал в района, обслужван от клетка „София Мол“ с административен адрес бул.„••••••• •••••••“ № 91, което кореспондира с показанията на свидетеля Б. И., че за провеждане на срещата с „прокурора по тежки престъпления“ първо е отишъл в заведението на свидетеля Е.Д., след което се е обадил подсъдимият Ц. В. за да определи като място на срещата MOЛ- София. При експлоатацията на специални разузнавателни средства е записан разговор между телефонен номер •••••••, ползван от свидетеля Е.Д. и номер 0878956810, ползван от подсъдимия Ц. В., от съдържанието на който, както и от употребените от лицата имена “Цеци“, „бай Емиле“, се установява, че се провежда между подсъдимия Ц. В. и свидетеля Е.Д.. В същия разговор свидетелят Е.Д. заявява, че той е направил „връзката“ и споделя опасенията си да не стане „некакъв фал“ и „тоя“ да „му виси с един взвод араби на главата“. Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Е.Д., че преди последното предаване на парична сума от пострадалия, подсъдимият Ц. В. е „променил“ твърденията си за заеманата от него длъжност, като е започнал да твърди, че всъщност е помощник– прокурор, като е преценил, че тези показания на свидетеля Е.Д. кореспондират с протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства, от които се установява, че в разговор със свидетелите Б. И. и Е.Д. подсъдимият Ц. В. е заявил точно това. Обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите М.Д., Е. В., Р.П., Т.Д., М.С. и С. К., тъй като същите са еднопосочни и непротиворечиви, като намират потвърждение в останалите доказателствени източници. От показанията на свидетеля М.Д. се установява, че същият не се е срещал със свидетеля Б. И., не е запознат с това дали негови роднини са били привлечени като обвиняеми, но и че свидетелят се е произнасял по жалби на подсъдимия П. М.. От показанията на свидетелите Т.Д. и Р.П. се установява познанството между подсъдимия В. В. и подсъдимия П. М., а от показанията на свидетелката Т.Д.- и че подсъдимият П. М. е оказвал съдействие на подсъдимия В. В. във връзка с кандидатстване за потребителски кредит и по повод проблем с изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на свидетелката Р.П.. Обосновано и законосъобразно съдът е кредитирал показанията на свидетеля С.М., като е приел, че същите кореспондират с показанията на свидетеля Б. И. и са напълно еднопосочни по отношение на мястото на провеждане на срещата, на която Б. И. го е помолил да го придружи, целта на присъствието на свидетеля С.М. на мястото на срещата- да заснеме лицето, с което Б. И. се среща, както и поведението на лицата- участници в срещата. Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия П. М.- както дадени в съдебното следствие, така и тези, дадени в досъдебното производство, и приобщени в отделни части на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 от НПК. В обясненията на подсъдимия М. се съдържат частични самопризнания както за собствената му престъпна дейност, така и за престъпната дейност на другите двама подсъдими, т.е. касае се за „оговор“. Единствено процесуалното качество на източникът на тази информация подсъдим по делото, не е самостоятелно и достатъчно основание да се отрече достоверността на съобщеното от него и значението им на доказателствено средство. „Утвърдено в доктрината и практиката е разбирането, че обясненията на подсъдимия са важен източник на доказателства както за престъпната деятелност, която той самият е извършил, така и за такава, реализирана от други подсъдими по същото дело лица. Съдът не само не може и не следва да ги изключи от доказателствената съвкупност, при положение, че са събрани по надлежния процесуален ред, но напротив, длъжен е да ги подложи на критичен анализ, така както дължи такъв и на останалите събрани по делото доказателства. Доколкото за съобщените от подсъдимото лице факти, то не носи наказателна отговорност, тъй като обясненията са освен доказателствен източник още и начин на реализация на правото на защита, съдът има задължението внимателно да ги анализира както в тяхната отделност, така и при съпоставка с останалите източници на доказателства“. В обясненията си подсъдимият П. М. твърди, че той лично не се е представял като прокурор М.Д. пред свидетеля Б. И., а е бил представен като такъв от подсъдимия Ц. В., било му е „сервирано“ от неговите съпроцесници и от съпругата на подсъдимия В. В., че е прокурор и то минути преди срещата в MOЛ- София, не е поемал ангажименти във връзка с процесуалното положение на племенниците на свидетеля, предавал му е документи, но не знае какво е било тяхното съдържание и не е искал и получавал парични суми от него, а размера на паричната сума, която пострадалият трябвало да предаде, е бил предварително уговорен с подсъдимия Ц. В.. В тази им част обясненията на подсъдимия П. М. се опровергават от показанията на свидетеля Б. И., който е категоричен, че при първата среща между двамата в MOЛ- София подсъдимият Ц. В. е представил подсъдимия П. М. като прокурор М.Д., но и П. М. сам е се е представил като прокурор М.Д., след което е подхванал темата за делото на племенниците му, позовавайки се на разпоредби от поставените пред него на масата сборници с нормативни актове. Свидетелят Б. И. твърди, че именно подсъдимият П. М. е помолил подсъдимия Ц. В. да стане от масата и когато са останали само двамата, П. М. е бил този, който е поискал от свидетеля Б. И. общо сумата от 70 000, 00 лева, за да облекчи процесуалното положение на роднините му. Подсъдимият П. М. твърди, че със свидетеля Б. И. не са разменяли телефонни номера за връзка, водили са два- три разговора по телефона и че в преимуществената част от случаите на обаждания по телефона, Б. И. е комуникирал с подсъдимия Ц. В., но свидетелят Б. И. е категоричен, че всички телефонни разговори е провеждал с „прокурор М.Д.“. Обясненията на подсъдимия П. М. по отношение на това разполагал ли е с телефонен номер на свидетеля Б. И. се опровергават както от показанията на свидетеля, така и от заключението на комплексна техническа експертиза, съгласно което в паметта на телефона на подсъдимия П. М. са съхранени снимки на визитната картичка на пострадалия. Законосъобразно и обосновано съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия П. М. в частта им, че ролята на прокурор М.Д. му е била „отредена“ от неговите съпроцесници, а неговото поведение е било изцяло пасивно. От тримата подсъдими единствено за подсъдимия П. М. са събрани доказателства, че му е било известно името на прокурор М.Д., тъй като последният се е произнасял по негови жалби като прокурор в СГП. За останалите двама подсъдими не са събрани доказателства да са имали досъдебни производства, още по-малко такива, по които наблюдаващ прокурор да е бил прокурор М.Д. или последният да се произнасял по реда на вътрешно-инстанционния контрол. Обясненията на подсъдимия П. М. в частта, в която твърди, че свидетелят Б.а И. е комуникирал по телефона с подсъдимия Ц. В., който понякога дори се е представял за прокурора Димитров, като в някои от случаите на телефонното обаждане на свидетеля Б. И. отговаряла и жена, която се представяла за секретарката на прокурора се оборват от показанията на свидетеля Б. И., който е категоричен, че прокурор М.Д. се е обадил и му е казал да се качи в такси пред кафенето и отново той му се е обадил и му е казал, че първата предадена сума е с 1 000, 00 лева по-малко. Категорично основание за извод за неистинността на обясненията на подсъдимия П. М. в частта им, че двамата със свидетеля Б. И. не са разменяли телефонните си номера и не са водили активна комуникация, са и протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства, където е отразена телефонна кореспонденция между подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И.- провеждани телефонни разговори и кратки текстови съобщения. Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия П. М. в частта им, че не е обещавал съдействие на други свои колеги- прокурори, като е приел, че в тази им част същите се опровергават от показанията на свидетеля Б. И., доколкото от показанията на свидетеля Б. И. се установява, че при една от срещите в сладкарница „Неделя“ подсъдимият П. М. му е показал документ, изхождащ от прокурор при ВКП с фамилия, започваща с „Ч“ и е поискал 10 000, 00 лева- 12 000 лева за „почерпка“ на прокурора. Обясненията му по отношение на това, че той никога не е получавал пакет с пари, даден от свидетеля Б. И. са вътрешно противоречиви и се опровергават от показанията на свидетеля Б. И.. В открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2021г. подсъдимият П. М. е заявил: „Винаги пакетът е бил предаван през мен визуално на лицето, което ги е получило.“, а след това твърди, че винаги подсъдимият В. В. е идвал и е вземал парите. В тази им част обясненията на подсъдимия П. М. се оборват от показанията на свидетеля Б. И., който твърди, че макар на всяка от срещите, когато са били предавани пари, дори да е присъствал и подсъдимият В. В., той винаги е предавал парите на „прокурор М.Д.“. За сумата от 5 000, 00 лева, дадена в сладкарница „Неделя“, свидетелят Б. И. заявява, че подсъдимият В. В. е седял зад гърба му, но той е дал парите на подсъдимия П. М.. Обясненията на подсъдимия П. М. в тази част се опровергават и от протокол за освидетелстване от 23.02.2016г., при което в областта на китките му и върху дланите са установени петна с жълтеникава флуорисценция, което сочи, че последното предадената от свидетеля Б. И. парична сума в белязани банкноти, е била в държане на подсъдимия П. М.. Обясненията на подсъдимия М. и по отношение на обстоятелство кой и кога е представил подсъдимият В. В. като „И.- шофьорът на прокурор Димитров“ на свидетеля Б. И., също противоречат на показанията на свидетеля Б. И.. Според подсъдимия П. М. подсъдимият В. В. е бил представен на свидетеля Б. И. по този начин от подсъдимия Ц. В., като тези му твърдения са лишени от всякаква конкретика- кога и как се е случило това представяне. Според свидетеля Б. И. той е видял подсъдимия В. В. за първи път в такси пред кафене „Каса де Куба“, като до момента, когато подсъдимият П. М. се е обърнал към него с името „И.“, той не е знаел името на този мъж, не го е познавал и дори се е смутил от присъствието му в автомобила. Обосновано и законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията си подсъдимият П. М., в частта относно активни действия на подсъдимия В. В. при провежданите срещи със свидетеля Б. И.. Така в обясненията си, дадени в съдебното следствие, твърди, че при срещата в таксито пред заведение „Каса де Куба“ подсъдимият В. В. е казал на шофьора да направи няколко обиколки около кафенето. В обясненията си, дадени в досъдебното производство, и прочетени в тази част, П. М. не е твърдял такива факти. Противоречиви са обясненията на подсъдимия П. М. и по отношение действията на подсъдимия В. В. по време на срещата в кафене пред болница „Царица Иоанна- ИСУЛ“. В съдебното следствие П. М. твърди, че В. В. се е включил в разговора по темата за обещания на свидетеля И. Б. адвокат, а в досъдебното производство- че В. В. се е обърнал към него с „шефе“ и му е припомнил, че ще са готови медицинските документи за племенниците на свидетеля И., за което на лекаря трябва да се заплати сумата от 5 000, 00 лева. Свидетелят Б. И. от своя страна не съобщава при двете срещи подсъдимият В. В. да е участвал в разговорите и заявява, че макар с него да са се поздравявали, никога не са водили разговори за пари. Правилно и законосъобразно съдът не е възприел обясненията на подсъдимия П. М. и в частта им относно причините да участва в осъществяване на деянието. Обясненията му, че по това време негов защитник по НОХД № 5 525/2014г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, е била адв. В.Т.- майка на съпругата на подсъдимия В. В., както и че същата не се е явила в о.с.з. на 22.02.2016г. и за отсъствието й подсъдимият П. М. е представил болничен лист, намират категорична опора в писмените доказателства по делото- протокол от о.с.з. по НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС, НО, 18- ти състав, проведено на 22.02.2016г. Обясненията на подсъдимия обаче относно причините, поради които адвокатската му защита по НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, е била поставена в зависимост от съгласието му да участва в инкриминираната деятелност са противоречиви- в съдебното следствие подсъдимият дава обяснения, че предоставяната от адв. В.Т. адвокатска защита е била безплатна, като в един момент съпругата на подсъдимия В. В. е заявила, че майка й следва да получава възнаграждение за оказваната правна помощ, а в досъдебното производство подсъдимият е заявил, че въпреки че в договорите за правна защита и съдействие е било посочвано, че адвокатската защита е задължителна, подсъдимият П. М. в действителност е заплащал адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание подсъдимият заявява при коментар на обясненията си в досъдебното производство, че там не е уточнено дали посочената сума от почти 30 000, 00 лева е заплатено адвокатско възнаграждение на адвоката или „просто й е дадена“, без да сочи друго основание за предаване на парични суми освен предоставяната правна помощ. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че обясненията на П. М. се опровергават от веществените доказателства и от заключенията на експертизите. Като веществено доказателство по делото е приобщен лист хартия с логото на „Българо- американска кредитна банка - Зелената банка на България“ с изписан текст със син химикал, предаден от свидетеля Б. И., на който са ръкописно изписани номера на прокурорската преписка, по която са били привлечени като обвиняеми роднините на свидетеля Б. И., дата „17.02“ и друг текст, в който се разчита „медицински документи“. Изготвената в досъдебното производство комплексна графическа и технико- документна експертиза е дала заключение, че ръкописният текст е изписан именно от подсъдимия П. М. и листът е бил част от страниците на тефтер от вида и модела на тефтера, открит на адрес гр.София, ул. „•••••••, обитаван от подсъдимия П. М., и от който тефтер е установено, че след последната страница има откъснати листа. Обосновано съдът е възприел частично показанията на свидетеля Х.К., като отчел от една страна близките му отношения с подсъдимия П. М., а от друга- ниската им информативност, липсата на детайлност и конкретика. Така свидетелят твърди, че подсъдимият П. М. му е споделил, че адвТ. няма да се явява по неговите дела, ако не направи това, което искат братята В.и и съпругата на подсъдимия В. В., но не знае нито какво точно са искали от него, нито дали П. М. е предприел исканото поведение, като заявява единствено, че знае, че е имало изнудване на човек за пари и че предполага, че и подсъдимият П. М. е участвал в това изнудване. Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия Ц. В., като е приел, че се оборват от показанията на свидетелите Б. И., Е.Д. и от писмените доказателствени средства- протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства. Свидетелите Б. И. и Е.Д. са категорични, че пред тях Ц. В. е казал, че е прокурор, а на първата им обща среща е уточнил, че е прокурор по ресор „кражби и грабежи“. От показанията на свидетеля Е.Д. и от писмените доказателствени средства се установява, че впоследствие преди предаването на последната парична сума от пострадалия Б. И., подсъдимият Ц. В. е променил длъжността, която заема, като е започнал да твърди, че е прокурорски помощник. Показанията на свидетелите Б. И. и Е.Д. за това каква длъжност им е казал, че заема подсъдимият Ц. В., се подкрепят от протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства. В разговор между свидетелите Б. И. и Е.Д., проведен на 19.02.2016г., свидетелят Б. И. кара свидетеля Е.Д. да провери дали подсъдимият Ц. В. наистина е прокурор, на което Е.Д. отвръща: „Цеци-и-и гаранция, че е. С'а дали точно е прокурор или е старши“, отхвърля възможността да е полицай и потвърждава, че работи в прокуратурата, което еднозначно сочи, че и у двамата свидетели са били формирани представи, че подсъдимият Ц. В. е прокурор. От писмените доказателства се установява, че през инкриминирания период подсъдимият Ц. В. не е бил назначен в органите на Прокуратурата на Република България. Твърдението на подсъдимия Ц. В., че никога не е представял документи за освобождаването си от длъжност като прокурор също се оборва не само от свидетелските показания на свидетелите Б. И. и Е.Д., но и от информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства. Свидетелите Е.Д. и Б. И. са напълно еднопосочни в твърденията си, че подсъдимият Ц. В. им е казал, че заради отказа на свидетеля Б. И. да даде 25 000, 00 лева за директора на СДВР, „прокурор М.Д.“ е предоставил на подсъдимия Ц. В. бланка на молба за напускане на работа, която Ц. В. да попълни. В протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства са записани разговори, в които подсъдимият Ц. В. споделя за това искане на „прокурор М.Д.“, оплаква се, че в резултат на стеклите се събития него ще го „махнат“ от работа, че е поставен „под атестация“ за три месеца, както и че е оставил дадената му от „прокурор М.Д.“ молба при свидетеля Е.Д., както и решимостта му да не подписва молбата Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приел, че обясненията на подсъдимия Ц. В., че не е знаел какви, колко и с какъв предмет и съдържание срещи се провеждат между свидетеля И. и подсъдимия П. М. се оборват от протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства от прилагането на специални разузнавателни средства. От същите се установява, че подсъдимият е съзнавал както с това под какво име и с каква длъжност се представя подсъдимият П. М. пред свидетеля Б. И., така и с уговорките между двамата. От съдържанието на разговор, обективиран по протокол № 52- 2186, се установява, че подсъдимият Ц. В. е бил запознат с това, че свидетелят Б. И. е дал пари на прокурора, колко точно, както и с предназначението на последно поисканата от „прокурор М.Д.“ сума. В разговора, обективиран в същия протокол, подсъдимият Ц. В. потвърждава, че мъжът, с когото комуникира свидетелят Б. И., е прокурор и работи в Софийска градска прокуратура. В протокола е отразено и че след като подсъдимият Ц. В. предлага да се обади по телефона на личния телефон, подсъдимият започва разговор с обръщението „Ало, господин Димитров...“, след което предава телефона на свидетеля Б. И., който също се обръща към събеседника си с „господин Димитров“. Обясненията на подсъдимия Ц. В. се опровергават и от заключението на комплексна техническа експертиза, изследвала съдържанието на иззетия при обиска на подсъдимия В. В. телефон „Nokia Lumia 630”. От експертното заключение е установена viber- кореспонденция между братята В.и, проведена на 18.02.2016г. около 17, 22 часа, при което между двамата се провежда следния разговор: подсъдимият Ц. В. задава въпрос: “всичко ток ли е?“, следва отговор на подсъдимия В. В.: „Да бе, сега са вътре, а аз съм отвън“, подсъдимият Ц. В.: „той е с шофьор, погледни към музея отсреща“, подсъдимият В. В.: „разбрах“, Ц. В.: „видя ли ме?“, В. В.: „Да, в храсталаците“, след което подсъдимият Ц. В. задава въпрос дали се вижда, а подсъдимият В. В. му отговаря, че го е видял от страната на Сити Център и уточнява, че е на една маса от ляво на входа. Съдържанието на разговора, споменатите локации- МОЛ „Сити център“, в близост до който се намира и музеят „Земята и хората“, конспиративността на подсъдимия Ц. В.- той наблюдава събитията от далеч, „в храсталаците“, не оставят съмнение, че проведения разговор касае една от проведените между П. М. и свидетеля Б. И. срещи в сладкарница „Неделя“ на бул.„Черни връх“, при която подсъдимият В. В. уведомява брат си за случващото се в реално време. Правилно и обосновано съдът е кредитирал частично обясненията на подсъдимия В. В., дадени в досъдебното производство и приобщени на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК, досежно повода за познанство с подсъдимия П. М., както и оказаното съдействие от страна на П. М. по повод кандидатстване за потребителски кредит през инкриминирания от обвинението период, както и по повод проблем с изплащане на обезщетение във връзка с временна нетрудоспособност на свидетелката Р.П.. В тази част обясненията му намират потвърждение в показанията на свидетелките Р.П. и Т.Д., както и в обясненията на подсъдимия П. М. и в писмените доказателства. Законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия В. В., че по повод проблема с болничния лист на свидетелката Р.П., подсъдимият В. В. е посещавал сградата на НОИ заедно със свидетелките Р.П. и Т.Д. и подсъдимия П. М., като е приел, че тези му обяснения се опровергават от показанията на свидетелките Р.Д. и Т.П., които са категорични, че при посещението в НОИ по горния повод са били заедно с подсъдимия В. В. и съпругата му, но не е имало други лица, включително и подсъдимият П. М.. Законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия В. В. в частта им, че той не е знаел за повода за срещите между подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И., както и че не е имал представи за съдържанието на разговорите помежду им и за това какво предава свидетелят Б. И. по време на тези срещи на подсъдимия П. М.. Обясненията, че в продължителен период от време е придружавал и транспортирал подсъдимия П. М. до различни части на територията на град София във връзка с ангажименти на П. М. и воден единствено от чувство на задълженост заради съдействието, оказвано от П. М., във връзка с кандидатстването за потребителски кредит, са крайно нелогични.Нелогично е и поведението на подсъдимия В. В., който- според обясненията му- в продължение на всички провеждани срещи мълчаливо се е съгласявал и е приел, без предварителна уговорка, подсъдимият П. М. да го нарича с друго име- „И.“. Нелогично изглежда поведението на подсъдимия В. В. по време на срещата между подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И. в такси пред заведение „Каса де Куба“- според твърденията на В. В. на тази среща за първи път подсъдимият П. М. го е нарекъл „И.“, без да го предупреди предварително, и то в хода на започнал разговор със свидетеля Б. И., като когато свидетелят е предал плика с парите на подсъдимия П. М. и след размяна на реплики: „Дай на И.!“, пликът е бил предаден на подсъдимия В. В. и той го е взел, без да демонстрира колебание дали той е лицето, за което е предназначен пликът, предвид на това, че не се казва „И.“. Обясненията на подсъдимия В. В. се опровергават от показанията на свидетеля Б. И., от обясненията на подсъдимия П. М. и от експертните заключения. В показанията си свидетелят Б. И. съобщава, че при част от провежданите с подсъдимия П. М. срещи, шофьорът И. е седял на съседна маса, което противоречи на обясненията на В. В., че е оставал извън заведението. Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия В. В. по отношение на това дали е присъствал на разговора, проведен между Б. И. и П. М. в кафенето пред болница „Царица Йоанна- ИСУЛ“. Свидетелят Б. И. и подсъдимият П. М. са еднопосочни в твърденията си, че подсъдимият В. В. е бил на една маса с тях, като свидетелят Б. И. е категоричен, че подсъдимият В. В. е бил на масата, когато той е предал на подсъдимия П. М. папката с медицински документи за своите племенници, обяснявайки какво съдържа, и когато П. М. е поискал поредната сума, която следвало да бъде дадена на тогавашния директор на СДВР. От показанията на свидетеля Б. И. се установява, че подсъдимият В. В. е присъствал при даване на първата сума в таксиметровия автомобил пред кафене „Каса де Куба“, седял е на съседна маса, зад гърба на свидетеля Б. И., при срещата в сладкарница „Неделя“, когато Б. И. е дал 5 000, 00 лева за „почерпка“ на прокурор Ч. от ВКП и е седял на една маса с подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И. в кафенето пред болница „Царица Йоанна- ИСУЛ“, които доказателства сочат на недостоверност на обясненията на В. В., че той не е възприел и не е бил наясно със съдържанието на провежданите разговори. Обясненията на подсъдимия В. В. се опровергават и от заключението на комплексна техническа експертиза, която е изследвала съдържанието на иззетия на 23.02.2016г. от подсъдимия В. В. мобилен телефон марка „Нокия“. В „Приложение № 1“ към експертизата е онагледено част от съдържанието на мобилния телефон на подсъдимия В. В.. Самият той в обясненията си сочи, че в телефонния му указател номерът на подсъдимия П. М. е бил записан като “Pepi Proekt”. От заключението на експертизата е видно съдържанието на СМС- кореспонденция, провеждана между подсъдимия В. В. и подсъдимия П. М. в периода 28.01- Решение по ВНОХД № 1719/2023г., СГС, НО, III- ти въззивен състав, 30 стр. 03.02.2016г., като на 01.02.2016г. от подсъдимия В. В. към подсъдимия П. М. е изпратено кратко текстово съобщение със следното съдържание: „АгЬ е zv па toq ot restr che e izkl tel. па choveka”. Независимо от използваните съкращения, обосновано съдът е приел, че значението на това съобщение е: „Арабинът е звънял на тоя от ресторанта, че е изключен телефона на човека.“, като под „арабинът“ се визира свидетеля Б. И., а под „тоя от ресторанта“- свидетелят Е.Д.. От заключението на комплексна техническа експертиза се установява, че на 27.01.2016г. в 22, 38 часа от телефона на подсъдимия В. В. чрез viber на телефона на подсъдимия П. М. е изпратена снимка на листче със записан номера на прокурорската преписка, по която обвиняеми са били роднините на свидетеля Б. И., след което комуникацията между двамата продължава на 29.01.2016г., когато подсъдимият П. М. изпраща на подсъдимия В. В. три снимки на екран на лаптоп, две от които изобразяват текстообработваща програма Notepad, където е визуализиран файл с наименование 14693_2015.txt, който съдържа информация за пр. пр. № 14693/2015 по описа на СГП- че преписката е за решаване при прокурор и е посочена дата на разпределяне на преписката 26.01.2016г. На третата снимка е заснет екран на компютър, на който е визуализирано извлечение от публичните регистри по отношение движението на пр. пр. № 14693/2015 по описа на СГП, което извлечение е почти идентично с извлечение от публичните регистри по отношение движението на пр. пр. № 14693/2015 по описа на СГП, предадена от „прокурор М.Д.“ на свидетеля Б. И. и впоследствие предадена от пострадалия за нуждите на разследването. Изпратените от подсъдимия П. М. на подсъдимия В. В. снимки са установени и в паметта на телефона на подсъдимия П. М.. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че преди 31.01.2016г. между подсъдимите П. М. и В. В. е протичала комуникация по повод прокурорската преписка, по която обвиняеми са били племенниците на свидетеля Б. И.. Установената комуникация между двамата е станала основание първоинстанционният съд да не кредитира обясненията на подсъдимия П. М. за неговата изцяло пасивна роля в инкриминираната деятелност и затова, че той е бил „поставен в ролята на прокурор“ от другите двама подсъдими, което се споделя и от настоящия съдебен състав. От заключението на комплексна техническа експертиза се установява, че в телефонния указател на подсъдимия В. В. с името “BratMi” е записан номер 0894807414- регистриран на името на подсъдимия Ц. В., като е видна активната комуникация между двамата в периода 12- 23.02.2016г., противно на твърденията на подсъдимия В. В., че двамата с брат му Ц. В. не са много близки. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия В. В., че не е съзнавал предмета на срещите и съдържанието на разговорите между подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И. и представляват единствено защитно средство. От събраните доказателства се установява не само, че В. В. е имал съзнание за измамливите действия на подсъдимия П. М., но в определена степен е бил и съпричастен към тях, макар и да не се събрани доказателства да е имал дотолкова ръководна и определяща роля, за каквато сочи в обясненията си подсъдимият П. М.. На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, ч е подсъдимият Ц. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 и т. 5 във вр. чл.209, ал.1 от НК, като в периода 19.01.2016г.- 31.01.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с П. Т. М., с цел да набави за себе си, за П. М. и за В. В. парична имотна облага, възбудил заблуждение у Б. А. И.- гражданин на Сирийска арабска република, със статут на поС.но пребиваващ в Република България чужденец, че работи като прокурор, че ще го срещне с колега- прокурор от Софийска градска прокуратура, който наблюдавал дела за извършени убийства и би могъл да му помогне по дело /ДП № 272/2015г. по описа на СДВР/, по което като обвиняеми били привлечени племенниците на Б. И. /М.А. и Х.А./, и едновременно с това, и след като П. Т. М. вече бил „влязъл“ в ролята на /мнимия/ прокурор М.Д. от Софийска градска прокуратура, поддържал у Б. И. заблуждението, че „прокурор М.Д.“ бил сериозен човек и щом поемел ангажимент вършел работа и в резултат на всички тези измамливи действия, в периода 01.02- 23.02.2016г. причинил на Б. И. имотна вреда в размер на 55 000, 00 лева, като Ц. В. и П. М. са се представили за длъжностни лица- прокурори и причинената вреда е в големи размери. На базата на възприетите фактически обстоятелства съдът обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият П. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 и т. 5 във вр. чл.209, ал.1 от НК, като в периода 31.01.2016г.- 01.02.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с Ц. И. В. с цел да набави за себе си, за Ц. В. и за В. В. парична имотна облага, възбудил заблуждение у Б. А. И.- гражданин на Сирийска арабска република, че се казва М.Д. и работи като прокурор в Софийска градска прокуратура, че В. И. В. му бил личен шофьор, с малко име „И.“, както и че срещу паричната сума от 70 000, 00 лева би могъл да направи така, че да замени титулярния наблюдаващ прокурор С.Ш. по делото /ДП № 272/2015г. по описа на СДВР/, по което като обвиняеми, за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6 във вр.чл.115, във вр.чл.20, ал.2 от НК, били привлечени племенниците на Б. И. /М. И. А. и Х. И. А./, след което щял да извърши и/или да разпореди извършването на съответните процесуални и процесуално-следствени действия, за да се стигне първо до изменение на наложените поотделно на двамата обвиняеми по-тежки мерки за неотклонение /задържане под стража и домашен арест/ в по-лека/и/ мярка/и/ - гаранция, а след това в рамките на четири месеца, обвиненията за умишлено убийство щели да бъдат снети и вместо тях щели да им бъдат повдигнати обвинения за по- леко престъпление, за да можело делото да приключи с налагане на глоба, и с това в периода 01.02.2016г.- 23.02.2016г. причинил на Б. И. имотна вреда в размер на 55 000, 00 лева, като сговорилите се- П. М. и Ц. В. са се представили за длъжностни лица- прокурори и и причинената вреда е в големи размери. От приобщената доказателствена съвкупност се извежда категоричният извод, че първоначално подсъдимият Ц. В., а впоследствие и подсъдимият П. М. са възбудили у свидетеля Б. И. неверни представи и мотивиран именно от формираните неверни представи свидетелят Б. И. е извършил акт на имуществено разпореждане, като е предал на подсъдимия П. М. парична сума в общ размер на 55 000, 00 лева. Първоначално, при запознанството си със свидетеля И., състояло се на неустановена дата в периода 19- 31.01.2016г., подсъдимият Ц. В. е създал у свидетеля И. неверни представи, заявявайки, че самият той работи като прокурор в СГП и предвид на заеманата длъжност познава и би могъл да го запознае с друг прокурор в същата прокуратура, който наблюдава досъдебни производства за тежки престъпления и който прокурор би могъл да съдейства на свидетеля Б. И. за облекчаване на процесуалното положение на неговите племенници. От писмените доказателства се установява с категоричност, че в този период подсъдимият Ц. В. е работил като юрисконсулт в „ГУСВ“ ЕАД, а не като прокурор в СГП. Еднопосочни са и доказателствата по отношение на това, че подсъдимият П. М., с когото Ц. В. е запознал свидетеля И., не е заемал длъжност прокурор в Софийска градска прокуратура и това обстоятелство е било известно на подсъдимия Ц. В.. Действията на подсъдимия Ц. В. по възбуждане на заблуждение у пострадалия Б. И. не са се ограничили само до заявеното от Ц. В. при запознанството му със свидетеля Е.Д., но са продължили и до 31.01.2016г., когато Ц. В. е завел свидетеля И. до мястото на срещата с подсъдимия П. М. и го е представил като „прокурор М.Д.“. След приключване на срещата между подсъдимия М. и свидетеля И., подсъдимият Ц. В. е затвърдил вече формираните у пострадалия неверни представи, казвайки му, че „прокурор М.Д.“ е сериозен човек, върши работа и съветвайки го да му даде поисканите от прокурора пари. Обосновано и законосъобразно пръвонистанционният съд е приел, че подсъдимият П. М. е възбудил неверни представи у пострадалия Б. И., като при срещата между двамата, състояла се на 31.01.2016г. в MOЛ- София, се е представил като прокурор М.Д. от СГП, след което е изложил и прокурорските си възможности- че може предприеме съответните действия за изменение на мерките им за неотклонение, а в срок от няколко месеца и производството да приключи с благоприятен за роднините на Б. И. резултат. За да възбуди заблуждение у пострадалия, подсъдимият П. М. не само устно е заявил пред него неистини, но и за да илюстрира своята опитност в наказателноправната материя, е боравил пред пострадалия със сборници с нормативни актове, съдържащи НК и НПК, така че да създаде у пострадалия представата, че пред него стои човек, който ежедневно в професионалната си дейност работи със същите и има добро познание в тази област. Създаването на неверните представи у пострадалия от страна на подсъдимия П. М. е продължило и на следващата дата- 01.02.2016г., когато подсъдимият П. М. е предал на пострадалия документ, на който бил придаден вид, че изхожда от прокурор при СГП, от който било видно, че наблюдаващият прокурор по пр. пр. № 14693/2015г. е сменен и за наблюдаващ прокурор е определен именно прокурор М.Д.. След първоначалното възбуждане на заблуждение, подсъдимите П. М. и Ц. В. с активни действия са продължили да поддържат вече създадените у пострадалия неверни представи и след 01.02.2016г., което поддържане на заблуждение се е случвало едновременно с предаването на парични суми от страна на пострадалия Б. И., каквото обвинение не им е било повдигнато. И след 31.01.2016г. подсъдимият Ц. В. е продължил да се представя като прокурор, а след 19.02.2016г.- като прокурорски помощник, като се е оплакал, че е изпаднал в немилост, че прокурорът М.Д. иска от него да подаде молба за освобождаване от длъжност и е показал такава непопълнена бланка, която „прокурор М.Д.“ му бил дал, при лична среща със свидетелите Б. И. и Е.Д., проведена в заведението на Е.Д., е увещавал пострадалия да предаде поисканите от подсъдимия П. М. 25 000, 00 лева, утвърждавайки казаното от подсъдимия П. М.- че те са предназначени за директора на СДВР за изготвяне на доклад и експертизи във връзка със здравословното съС.ие на родните на Б. И. и е потвърдил отново пред свидетеля Б. И., че подсъдимият П. М. е прокурор в Софийска градска прокуратура. Установява се, че в този разговор подсъдимият Ц. В. е посъветвал Б. И. да поиска от прокурор М.Д. да се легитимира, показвайки служебната си карта, но тези реплики, не са в съС.ие да обусловят извод, че подсъдимият Ц. В. преди това не е извършил активни действия, за да създаде у пострадалия Б. И. неверните представи за заеманата от самия него и от подсъдимия П. М. длъжност. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че след 01.02.2016г., когато подсъдимият П. М. е формирал неверни представи у пострадалия затова как се казва, какво работи и за поетия към него ангажимент, той активно е продължил за затвърждава вече създадените неверни представи, както в личните срещи с пострадалия, така и в телефонни разговори. Продължил е да му показва и предава документи, на които е придаден вид, че са съдебни и прокурорски актове по пр. пр. № 14693/2015г. по описа на СГП, обяснил му е, че е необходимо да бъде „почерпен“ друг прокурор от ВКП, изисквал е от него да му предостави документи за здравословното съС.ие на роднините си, които трябвало да послужат за изменение на мерките им за неотклонение. В проведените разговори му обяснявал, че има заседание, че ще го уведоми за датата, часа, залата и състава, който ще разгледа мерките за неотклонение на роднините му, че всички дадени от пострадалия суми са предадени на други длъжностни лица отново във връзка с производството, по което роднините на пострадалия са били обвинени в извършване на умишлено убийство. В проведените разговори подсъдимият П. М. е поддържал и формираните неверни представи по отношение на заеманата от подсъдимия Ц. В. длъжност, като включително заявил пред пострадалия, че е „дал“ подсъдимия Ц. В. „под атестация“ и помолил свидетеля Б. И. да му намери работа. Мотивиран от така създадените неверни представи, пострадалият Б. И. на няколко пъти е предал при провеждани лични срещи с подсъдимия П. М. парични суми в общ размер на 55 000, 00 лева, с което за него е настъпила и имотната вреда, като съставомерен резултат на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. По време на срещата, проведена на 31.01.2016г. в MOЛ- София, подсъдимият П. М., представяйки се за прокурор М.Д., е поискал от пострадалия сумата от 70 000, 00 лева, за да извърши обещаното- да предприеме действия за изменение мерките за неотклонение на роднините на свидетеля и в крайна сметка- делото им да приключи с благоприятен за тях изход. Именно мотивиран от представите, че подсъдимият П. М. е прокурор в СГП и че същият има възможност и ще съдейства за благоприятен за роднините на Б. И. развой на наказателното производство, пострадалият е предал парични суми в общ размер на 55 000, 00 лева. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че макар да се установява, че на 23.02.2016г. пострадалият е предал сумата от 15 000, 00 лева на подсъдимия П. М., същата не следва да се включва при определяне общия размер на настъпилата вреда, тъй като предадените банкноти са приобщени като веществени доказателства по делото и подлежат на връщане на наследниците на починалия пострадал и е оправдал подсъдимите Ц. В. и П. М. по обвинението за разликата в размера на причинената вреда до 70 000, 00 лева. Обосновано съдът е приел, че са налице квалифициращите признаци по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5 от НК. Подсъдимите Ц. В. и П. М. са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние на измамата, което се изразява във възбуждането или поддържането на заблуждение у пострадалия със специална користна цел, като и двамата са се представили за длъжностни лица - прокурори в Софийска градска прокуратура. Подсъдимият Ц. В. се е представил за прокурор с ресор „кражби и грабежи“, като едва след първоначално създадените представи, че е прокурор, е започнал да твърди, че е прокурорски помощник, а подсъдимият П. М.- за прокурор, който наблюдава по-тежки дела, включително и такива за убийство. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице квалифициращият признак по чл.210, ал.1, т.5 от НК причинената вреда да е в големи размери, тъй като имотната вреда, причинена на пострадалия, възлиза на 55 000, 00 лева, а към месец февруари 2016г. минималната работна заплата в страната е в размер на 420, 00 лева. Стойността на причинената вреда надхвърля критерия за „големи размери“, тъй като надвишава размера на седемдесет минимални работни заплати, като не изпълва изискването за „особено големи размери“, тъй като е по-малко от сто и четиридесет пъти установената за страната минимална работна заплата. От субективна страна подсъдимите П. М. и Ц. В. са действали при пряк умисъл, със специалната користна цел да набавят за себе си и за третия подсъдим- В. В. имотна облага, както и в условията на предварителен общ умисъл. Подсъдимите П. М. и Ц. В. са съзнавали, че възбуждат у пострадалия И. неверни представи за заеманата от всеки от тях длъжност и за поетия ангажимент на подсъдимия П. М., съзнавали са, че именно поради формираните неверни представи свидетелят Б. И. извършва имуществено разпореждане, което иначе не би извършил и по този начин за него настъпва имотна вреда, като пряко са целели това. Всеки от подсъдимите е съзнавал участието на другия подсъдим в осъществяване на изпълнителното деяние на измамата съобразно отнапред постигнатото между тях сговаряне и пряко е целял това. Подсъдимите Ц. В. и П. М. са действали и с изискуемата користна цел, като са целели да набавят за себе си и за подсъдимия В. В. имотна облага. Целта на подсъдимите П. М. и Ц. В. е била да набавят за себе си и за подсъдимия В. В. имотна облага, като от показанията на свидетеля Б. И. се установява, че при проведените срещи той е предавал парите на подсъдимия П. М., като при срещата в таксито пред кафене „Каса де Куба“ П. М. е предал сумата веднага след това на подсъдимия В. В.. За съставомерността на престъплението по чл.209, ал.1 от НК не е необходимо деецът действително да се е обогатил, а само да е действал с такава цел. Измамата е довършена с настъпване на имотната вреда, а не с облагодетелстването на дееца. Няма пречка и извършителят на измамата да е действал с намерение да набави имотна облага не само за себе си, но и за друго лице, включително и такова, което не е участвало в осъществяване изпълнителното деяние на измамата, каквато хипотеза е налице в случая, доколкото подсъдимите П. М. и Ц. В. са действали с цел да набавят облага както за себе си, така и за подсъдимия В. В.. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице и квалифициращият признак по чл.210, ал.1, т.2 от НК- измамата е извършена от две лица, които са се сговорили предварително за нейното осъществяване. Според разпоредбата на чл.93, т.12 от НК престъплението е извършено от „две или повече лица“, когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица. В случая в осъществяване на изпълнителното деяние са участвали две лица- подсъдимите П. М. и Ц. В., тъй като всеки от тях е участвал във възбуждането на неверни представи у пострадалия. В случая измамата е извършена и при предварителен сговор, постигнат между тях, за нейното осъществяване. Съгласно доктрината и трайната съдебна практика предварителен сговор е налице, когато решението за извършване на престъплението и съгласуването на престъпната воля на извършителите е извършено известно време преди деянието, в сравнително спокойно съС.ие и при обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършването му, като при осъществяването му лицата действат в изпълнение на предварително взетото решение. Предварително сговаряне има както в случаите, в които лицата, извършили грабежа, предварително и изрично са се уговорили да вършат такива престъпления или кражби, така и тогава, когато такива доказателства липсват, но отношенията между подсъдимите, начинът им на живот и действия, неколкократното им участие заедно в такива престъпления и другите обстоятелства по делото несъмнено говорят, че се касае до предварително разбирателство и съгласие да се вършат такива престъпления. За наличието на предварително сговаряне за извършване на грабеж може да се съди от предшестващите отношения между подсъдимите, от отношението им към пострадалия, както и от действията им по времеосъществяването на деянието. В случая са налице достатъчно основания за извода, че подсъдимите предварително са се сговорили за извършване на деянието, като са извършили съответна подготовка и са разпределили ролите помежду си. От проведената комуникация през приложението viber между подсъдимите В. В. и П. М., се установява, че преди срещата в МОЛ- София между подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И., подсъдимите са започнали подготовката си за осъществяване на престъплението, като са се сдобили по неустановен начин с номера на прокурорската преписка, информирали са се един друг за него и подсъдимият П. М. е извършил проверка за движението по преписката. Пак в този период подсъдимите са се сдобили и с телефонен апарат и СИМ- карта, която не е регистрирана на името на нито един от тях, така че още при първата среща между подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И., той му е предоставил телефон за връзка. Наличието на предварителен сговор се извлича и от обстоятелствата на престъплението, които изключват възможността същото да е осъществено при внезапен и спонтанно възникнал умисъл между съучастниците. Установяват се добре координирани действия между подсъдимите, осъществени при предварително разпределение на ролите. От начина на провеждане на срещата в МОЛ- София е видно, че в момента, в който подсъдимият П. М. и свидетелят Б. И. са се срещнали, вече е било избрано името на прокурора, с което П. М. да бъде представен пред свидетеля. Последващите срещи между свидетеля Б. И. и подсъдимия П. М., при които П. М. вече е бил придружаван от подсъдимия В. В., също сочат на предварително разпределение на ролите, при което всеки от подсъдимите е приел и е „влязъл“ в отнапред определената му съобразно предварителния им сговор роля. При срещата в таксито пред кафене „Каса де Куба“ подсъдимият П. М. се е обърнал към подсъдимия В. В. с името „И.“, а от показанията на свидетеля Б. И. не се установява подсъдимият В. В. да се е зачудил и поколебал дали именно него има предвид П. М.. Всички тези обстоятелства налагат извода, че действията на подсъдимите са осъществени при предварителен сговор, като специфична форма на съучастие. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на подсъдимия Ц. В. не е налице хипотезата на ексцес. От показанията на свидетеля Б. И. се установява, че веднага след срещата с подсъдимия П. М., свидетелят е споделил на Ц. В., че подсъдимият П. М. е поискал от него сумата от 70 000, 00 лева, а подсъдимият Ц. В. го е посъветвал да даде исканата сума, успокоявайки го, че прокурор М.Д. е сериозен човек и върши работа. При експлоатацията на специалните разузнавателни средства е записан и разговор между подсъдимия Ц. В. и свидетеля Б. И., в който свидетелят описва конкретно колко суми, на колко пъти и с какво предназначение е предал на подсъдимия П. М., като получава потвърждение от подсъдимия Ц. В., след което свидетелят Б. И. казва, че е изпълнил поетата уговорка, а подсъдимият Ц. В. му отговаря, че по принцип е така, но „той“ е казал, че се налага да се платят 25 000, 00 лева на М. М. за „някакъв доклад“. Доказателствата са достатъчни за съда, за да приеме, че липсва ексцес на умисъла, при който подсъдимият П. М. да е поискал и получил парични суми в повече от уговореното със съучастниците си и да предприел действия, които не се включват в общия им умисъл. Правилно съдът не е споделил възраженията на защитата на подсъдимия Ц. В. за общественополезния характер на действията на подсъдимите. Действително свидетелят Б. И. е имал съзнанието, че осъществява корупционно поведение, което е силно морално укоримо. Ако подсъдимият П. М. да беше в действителност прокурор, действията на свидетеля Б. И. биха осъществявали и състава на престъплението активен подкуп. Обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието, са предвидени в чл.12- чл.13а НК и готовността на пострадалото лице да извърши противоправно деяние не е сред тях. Нито подсъдимият Ц. В., нито подсъдимият П. М. са органи по разследването, така че да провеждат борба за разкриването и наказването на корупционно поведение, нито пък от разследващ орган им е било възложено да предприемат инкриминираните действия, така че да се достигне до разкриване на осъществено от пострадалия престъпление. Още повече, че целта и на двамата не е била да разкрият такава форма на поведение, а да се облагодетелстват неправомерно. В случай, че двамата са имали за цел да разобличат корупционно поведение, не е имало пречка да сигнализират съответните органи. В този смисъл дори и пострадалият да е имал много силно желание да даде подкуп на магистрати с цел да облекчи процесуалното положение на своите роднини, преди предприемането на активни действия в тази насока, същият не върши съставомерно деяние. А такова активно поведение пострадалият е предприел едва след като подсъдимите П. М. и Ц. В. са се представили за прокурори, а подсъдимият П. М. е поел ангажимент и да извърши конкретни действия по делото, по което роднините на свидетеля Б. И. са били привлечени като обвиняеми. Законосъобразно и правилно съдът е признал подсъдимите за невиновни и ги е оправдал по обвинението за разликата в причинената вреда до 70 000, 00 лева, по обвинението деянието да съставлява особено тежък случай и по квалификацията по чл.211 НК. За да е съставомерно деянието по чл.211 от НК, следва да са налице два признака- деянието да представлява особено тежък случай и причинената вреда да е в особено големи размери, като двата признака следва да съществуват кумулативно. Причинената вреда в случая не изпълва критерия за особено големи размери, деянието не може да бъде подведено под нормата на чл.211 от НК, като според съдебния състав не следва да се квалифицира и като опит към престъпление по чл.211 от НК. Размерът на вредата би изпълнил признака „особено големи размери“, ако се съобрази размерът на предадената от пострадалия сума- 15 000, 00 лева при задържането на подсъдимите, като съставомерният резултат не е настъпил по независещи от подсъдимите обстоятелства- свидетелят Б. И. се е обърнал за съдействие към органите на ДАНС и предаването на сумата е било контролирано от тях. От показанията на свидетеля Б. И. се установява, че от 19.02.2016г. и към датата на предаване на сумата от 15 000, 00 лева същият не е бил мотивиран и ръководен от неверните представи, създадени у него от подсъдимите Ц. В. и П. М.. След срещата пред болница „Царица Йоанна- ИСУЛ“, на която подсъдимият П. М. е поискал от свидетеля Б. И. сумата от 25 000, 00 лева, за която му казал, че е предназначена за директора на СДВР, у пострадалия са възникнали съмнения за истинността на казаното от подсъдимия П. М., поради което той се е обърнал към един от своите адвокати, който пък извършил проверка на предадените от „прокурор М.Д.“ документи и установил тяхната неистинност. От писмените доказателства се установява, че сигналът до ДАНС пострадалият е подал на 19.02.2016г., като след тази дата действията на пострадалия и контактите му с подсъдимите са били контролирани от органите на МВР и са били насочени към събиране на доказателства и изобличаване на престъпните действия на подсъдимите. Обосновано съдът е приел, че деянието не съставлява особено тежък случай. Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че предвиденият в нормите на особената част на Наказателния кодекс- квалифициращ признак- особено тежък случай на престъплението се преценява в съответствие с правните предписания на чл.93, т.8 от НК, с оглед настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и дееца. Обстоятелствата, които характеризират случая като особено тежък, са свързани както с обществената опасност на извършеното престъпление, така и с тази на дееца, начина на извършване на същото, тежестта на вината, личността на пострадалия и др. Случаят следва да се квалифицира като особено тежък, когато настъпилите вредни последици от престъплението и другите отегчаващи обстоятелства разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, по смисъла на чл.93, т.8 от НК е налице, когато в личността на подсъдимия, в начина на извършване на престъплението и в настъпилите вредни последици се съдържат обстоятелства, значително надхвърлящи необходимото за съставомерност на деянието, по обикновените квалифицирани състави на съответния вид престъпление. За да се квалифицира случаят като „особено тежък“ е необходимо извършеното деяние, поради обективната си специфика далеч да надхвърля обикновените случаи на същото престъпление. Особено тежкият случай може да е налице не само когато деянието и деецът се отличават с изключително висока степен на обществена опасност. Достатъчно е такава да е обществената опасност само на деянието или само на дееца.“ При това „преценката за степента на обществена опасност на дееца не може да бъде ограничена само до обстоятелствата за липсата на предходни осъждания и положителни данни за личността в сферата на социалната изява, защото следва да бъде обсъдено проявлението на личността при конкретното престъпно деяние“. В случая подсъдимите Ц. В. и П. М. са с чисто съдебно минало към датата на извършване на деянието. Последващото осъждане на подсъдимия П. М. правилно съдът е преценил единствено като негативни данни за личността му. Встрани от конкретното деяние се събрани положителни данни за личността на подсъдимия Ц. В.- същият е със завършено висше образование, семейно и трудово ангажиран е, ползва се с добро име в своето обкръжение. Обществената опасност на деянието и на дейците, проявена чрез деянието не е достатъчна, за да обуслови извода, че случаят е „особено тежък“, тъй като макар да се касае за добре планирано деяние, извършването на което е било предварително съгласувано и подготвено, при преценка обществената опасност на деянието не може да не бъде взето предвид противоправното поведение на пострадалия, който е бил със съзнанието, че осъществява корупционно поведение, че предлага и дава подкуп на действащи магистрати, но това по никакъв начин не го е мотивирало да се въздържи и да не даде поисканите суми. Пострадалият не е орган по разследването, но независимо от това е проявявал активно поведение да се среща и да разговаря със свидетели по делото на своите племенници, като не се задоволил само с това, но е взел решение и да не разчита единствено на действията на правоохранителните и правораздавателни органи, на действията на упълномощените трима защитници на своите роднини, но да „подсигури“ благоприятния развой на наказателното производство, сам осъществявайки противоправно поведение, което, ако подсъдимите да бяха магистрати, би било съставомерно по чл.304а НК. Поведението на пострадалия е обстоятелство, което е благоприятствало и е създало условия за подсъдимите да развият престъпната си дейност. Законосъобразно и обосновано съдът е оправдал подсъдимите Ц. В. и П. М. по обвинението деянието да е извършено след предварителен сговор с подсъдимия В. В., както и да оправдае изцяло подсъдимия В. В. по повдигнатото му обвинение по чл.211, np.l-во, във вр.чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. чл.209, ал.1 от НК. Съображенията затова са следните: Подсъдимият В. В. е предаден на съд по обвинение за това, че в периода 01.02.2016г.- 23.02.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с Ц. И. В. и П. Т. М., с цел да набави за себе си, за П. М. и за Ц. В. парична имотна облага, поддържал заблуждение у Б. А. И.- гражданин на Сирийска арабска република, че е личен шофьор на представилия се за прокурор М.Д.- П. Т. М. и с това, в същия времеви период, причинил на Б. И. имотна вреда в размер на 70 000, 00 лева, като двама от сговорилите се- Ц. В. и П. М. са се представили за длъжностни лица- прокурори, а измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, квалифицирано като престъпление по чл.211, пр.1-во, във вр.чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. чл.209, ал.1 от НК, т.е. по отношение на подсъдимия В. В. е повдигнато обвинение, че е осъществил втората форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, като е поддържал вече възбуденото у свидетеля Б. И. от другите двама подсъдими заблуждение. Правната теория и съдебната практика изключват възможността инкриминираната форма на изпълнителното деяние на измамата „поддържане на заблуждение“, да бъде осъществена чрез бездействие. За да е съставомерно деянието, е необходимо деецът да проявява определена активност, с цел утвърждаването на конкретната невярна представа в съзнанието на измаменото лице, с други думи, да извършва действия. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият В. В. не е извършвал активни действия в насока утвърждаване на заблуждението, че е шофьор на прокурора М.Д.. Действително той е присъствал на срещите между пострадалия и подсъдимия П. М., но не подсъдимият В. В. се е представил на пострадалия Б. И. като „И.- шофьора на прокурора“, а подсъдимият П. М. го е представил като „И.“. От показанията на свидетеля Б. И. се установява, че при провеждане на срещите разговорите му с подсъдимия В. В. са се ограничавали до обичайния поздрав и двамата не са говорили за парични суми или за прокурор М.Д.. Не са събрани убедителни доказателства подсъдимият В. В. да се е обръщал към подсъдимия П. М. с „шефе“ в присъствието на свидетеля Б. И.. Единствените твърдения за такова поведение на подсъдимия В. В. се съдържат в обясненията на подсъдимия П. М., според които В. В. го е нарекъл „шефе“ по време на срещата пред болница „ИСУЛ“. В конкретния казус единственото, което се доказва с категоричност е, че подсъдимият В. В. е присъствал при провеждане на срещите между подсъдимия П. М. и пострадалия, като не се е противопоставил на това П. М. да го нарича „И.“ и по никакъв начин не е опровергавал внушението, че е негов шофьор. Обосновано съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства, че В. В. е съзнавал характера и целта на провежданите срещи между подсъдимия П. М. и свидетеля Б. И., тъй като в един от случаите срещата се е провела в автомобил, като подсъдимият В. В. е седял на предната седалка, при предаване на сумата от 5 000, 00 лева в сладкарница „Неделя“ е седял на маса зад гърба на пострадалия, а при срещата в кафенето пред болница „Царица Йоанна- ИСУЛ“ е бил на една маса с пострадалия и подсъдимия П. М., когато Б. И. е предал папка, съдържаща медицински документи, а П. М. е поискал 25 000, 00 лева, предназначени за директора на СДВР. Това обстоятелство сочи, че подсъдимият В. В. е чувал провежданите разговори, а предвид на познанството си с подсъдимия П. М. и обстоятелството, че В. В. се е ползвал от професионалните му умения в сферата на финансите и счетоводството, подсъдимият В. В. е имал съвсем ясни представи, че подсъдимият П. М. не се казва М.Д. и не е прокурор. Единствено присъствието на подсъдимия В. В. на мястото на срещите, макар и с ясното съзнание за извършването на престъпление, без негови активни действия, насочени към утвърждаване на неверни представи, макар и силно укоримо, не е достатъчно, за да се приеме, че същият е съизвършител в осъществяването на измама. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че така повдигнатото обвинение на подсъдимия В. В. е несъставомерно. За да осъществява едно поведение състава на престъплението измама, не е достатъчно деецът да възбуди или да поддържа какви да е неверни представи у пострадалия, а такива неверни представи, мотивиран от които пострадалият да извърши акт на имуществено разпореждане. Т.е. неверните представи са онова, заради което пострадалият извършва имущественото разпореждане, като ако да не беше създаденото заблуждението, пострадалият не би извършил разпореждане с имуществото си. В случая на подсъдимия В. В. е повдигнато обвинение, че е поддържал заблуждение у пострадалия свидетел Б. И., че е личен шофьор на представилия се за прокурор подсъдим П. М.. Дори и да се приеме, че с появата си на всяка от срещите и с поведението си подсъдимият В. В. е поддържал заблуждението у свидетеля Б. И. за длъжността си, то не невярната представа, че подсъдимият П. М. има личен шофьор, е причината за имущественото разпореждане от страна на пострадалия. Свидетелят Б. И. е предавал парични суми на подсъдимия П. М. не заради това, че П. М. има личен шофьор и това е именно подсъдимият В. В., представен с името „И.“, а защото е смятал, че П. М. е прокурор в Софийска градска прокуратура и че предвид на заеманата длъжност може и ще окаже влияние върху конкретно наказателно производство в желаната от пострадалия насока. Законосъобразно и обоснова съдът е приел, че са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият В. В. е участвал при формиране на предварителния сговор за извършване на деянието с останалите двама подсъдими. Това обстоятелство се установява, както от протеклата кореспонденция през приложението viber между подсъдимия В. В. и подсъдимия П. М. в периода 27- 29.01.2016г., при която подсъдимият В. В. е изпратил на П. М. снимка на листче, на което е изписан номера на прокурорската преписка, по която обвиняеми са били роднините на свидетеля Б. И., но и от обстоятелствата на престъплението- че още при първата си среща със свидетеля Б. И. в такси пред кафене „Каса де Куба“ подсъдимият В. В. е влязъл в ролята на „И.“, както е бил представен на свидетеля Б. И. и от подсъдимия П. М.. Извод, че подсъдимият В. В. не само е съзнавал действията на другите двама подсъдими, но и е участвал във формиране на предварителния план за осъществяване на престъплението, се извежда и от присъствието му в MOЛ- София на 31.01.2016г., когато в търговския център се е състояло запознанството на „прокурор М.Д.“ и свидетеля Б. И.. В случая установеното от разпечатките от мобилните оператори, кореспондира с обясненията на подсъдимия П. М., от които се установява, че именно подсъдимият В. В. е бил в MOЛ- София в изпълнение на предварително създадена с другите подсъдими организация и не по случайност, а за да наблюдава срещата между П. М. и Б. И.. Доколкото обаче не се установява подсъдимият В. В. да е участвал в изпълнителното деяние на измамата, то единствено участието му при формиране на предварителния сговор не е достатъчно, за да се ангажира отговорността му като съизвършител в престъплението. Правилни и обосновани са изводите на СРС при определяне на наказанието. Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на двамата подсъдими към датата на извършване на деянието, изминалия значителен период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, противоправното поведение на пострадалия, както и продължителността на производството, което от момента на привличането им като обвиняеми в досъдебната фаза на производството- 24.02.2016г. до постановяване на присъдата от първата инстанция е почти шест години и половина, от които пет години и два месеца- в съдебната фаза на производството, влошеното здравословно съС.ие на подсъдимия П. М. и изразеното от него съжаление за извършеното, за подсъдимия Ц. В.- положителните данни, които са събрани за личността му- същият е със завършено висше образование, семейно ангажиран, полага грижи за едно малолетно дете, трудово ангажиран, а като отегчаващи- осъществяването на деянието при наличието на три квалифициращи признака по чл.210, ал.1 от НК, както и обстоятелството, че размерът на причинената вреда многократни надхвърля критерия „големи размери“. Въззивната инстанция счита, че законосъобразно и справедливо първоинсстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Ц. И. В.. Налице са предпоставките за приложение на цитираната разпоредба от НК, тъй като чистото съдебно минало, липсата на други противоправни прояви и положителните характеристични данни позволяват да се направи извода, че за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието му към спазване на законите не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание от една година „лишаване от свобода”. Ето защо, съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с приниципа за справедливост при определяне на наказанието, съдът правилно е отложил изпълнението на наложеното наказание. Настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно съдът е наложил на подсъдимия П. М. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест при първоначален общ режим, като е отчел активната му и водеща роля при осъществяването на деянието. Законосъобразно и правилно съдът е приел, че по отношение на подсъдимия П. М. са налице основанията по чл.25 вр. чл.23 НК, тъй като подсъдимият е осъден с отделни съдебни актове за престъпления, които е извършил в условията на реална съвкупност. С присъда по НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, в сила от 04.07.2018г., подсъдимият П. Т. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода 23.06.2009г.- 15.09.2009г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим, както и наказание „Лишаване от право да упражнява професия „счетоводител“ за срок от пет години. Деянията по настоящото наказателно производство и по НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС, НО, 18 състав, са извършени преди за което и да е от тях да е поставен краен съдебен акт, поради което са налице основания за определяне на едно общо най-тежко наказание. Най-тежко е наказанието, наложено на подсъдимия М., по НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС, НО, 18 състав, поради което то следва да бъде определено за изтърпяване по така формираната кумулативна група при първоначален общ режим. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, свързани с размера на уважения граждански иск. В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 56 000, 00 лева, предявен от гражданския ищец Б. И. солидарно срещу тримата подсъдими- обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Установява се по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите П. М. и Ц. В. виновно са осъществили противоправно деяние, в пряка причинна връзка с което за свидетеля Б. И. е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в предадената от него вследствие на възбуденото заблуждение парична сума. Имотната вреда, настъпила за пострадалия, е в размер на 55 000, 00 лева, поради което предявеният граждански иск следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 56 000, 00 лева. След настъпила в хода на процеса смърт на гражданския ищец като граждански ищци са конституирани наследниците му по закон- З. Н. И.- И.- преживяла съпруга, Д. А. И. и Е.- А. А. И.- низходящи от първи ред. Законосъобразно и правилно съдът е осъдил подсъдимите Ц. В. и П. М. на основание чл.45 от ЗЗД да заплатят солидарно в полза на всеки един от гражданските ищци част в размер на 1/3 от уважения размер на гражданския иск или по 18 333, 33 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да водят до отмяна на първоинстанционната присъда. Воден от изложеното и на основание на чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД: