Решение № 1929 от 13.11.2018 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5513/2018 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 18 -1030-00 5788 / 16.0 7.2018г., издадено от Началник група с-р ПП към ОД на МВР-Пловдив с което на Г.П.Д. с ЕГН: •••••••••• ••• за извършено от него нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП е било наложено административно наказание, , глоба’’ в размер от 200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.179, ал.1, т. 5 от ЗДВП, както и за нарушение по чл.132, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание, , глоба’’ в размер от 20/двадесет/ на основание на основание чл.185 от ЗДВП. Жалбоподателя Д., обжалва изцяло цитираното наказателно постановление, като намира същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. В съдебно заседание се явява и се представлява от адв.А.. Въззиваемата страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител и не изрази становище по съществото на спора. Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: В конкретния случай жалбоподателя Д. е бил санкциониран за това, че на 04.07.2018г. около 10: 45 часа в гр.Пловдив на бул.Цар Борис 3 като ••• на автобус с рег. номер ••• не осигурил безопасността на пътниците по време на обществен превоз, спрял рязко и пътничка се ударила в предно обзорно стъкло, като участник в ПТП не уведомил съответната служба и не останал да изчака органите на реда.За така описаните три нарушения бил издаден АУАН с номер 0000005059/04.07.2018г. от св.Р.Ж., който бил съставен по докладна. Противно на описаната в АУАН фактическа обстановка се показанията на св.Й.Т.В..Именно това е лицето което да се твърди, че се ударило в предно обзорно стъкло от представения по преписката протокол за ПТП.св.В. обаче заяви, че стояла на седалка в автобуса и изведнъж се събудила на земята, като била паднала от седалката.Никой от другите пътници не казал нищо, тя си слезнала от автобуса, но 2-3 часа по-късно почувствала силни болки в ръката си.В. не каза че се удряла в предно стъкло на автобуса при неправилно спиране, което да е било рязко.Ето защо съда приема, че няма извършено нарушение на чл.132, т.2 от ЗДВП.Що се касае до другото нарушение описано е НП, а именно че водача не е уведомил съответната служба за ПТП-чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДВП съда счита, също не е извършено тъй като фактически няма настъпило ПТП с пострадало лице. Ето защо съда не кредитира констатациите в АУАН и показанията на св.Ж. съставил АУАН въз основа на докладна, тъй като доказателствената сила на АУАН бе оборена от свидетеля В., която е пострадало лице, но не се доказа това да е във връзка с неправомерни действия и нарушения на ЗДВП на водача на автобуса Д.. Дори и съда да бе кредириал АУАН и показанията на св.Ж. и възприеме описаната там фактическа обстановка са налице други основания за отмяна на НП, поради множество извършени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство, изразяващи се в следното. В обстоятелствената част на НП са избрниени няколко нарушения като нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.А ЗДВП словом е описано като участник в ПТП, който не уведомил съответната служба на МВР.Нарушен е чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съгласно който следва да се даде ясно описание на фактическата обстановка и нарушената правна норма.Никъде в обстоятелствената част не е описано, че ПТП е със пострадали лица, нито кои са те.Ето защо според съда това процесуално нарушение, се е стигнало до липса на описание на съставомерните признаци от обективна страна на соченото цифром нарушение, което безспорно води и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Отделно от това в обстотелствената част на НП е описано, че жалбоподателя не останал на място да изчака компетентните органи, което пък принципно е нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДВП.Това създава допълнително объркване за какво точно е наказан нарушителя, което препяства и съда да провери правилността на издадение акт. Предвид всичко гореизложено, подадената от Д. жалба, следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление отменено като незаконосъобразно. По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XVI н. с.