Решение № 182 от 18.12.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 340/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: •, против Решение № 337 от 28.02.2023 г. по гр.д.1465/2021 г. по описа на ОС Бургас (изменено с определение № 1858/12.07.2023 г. в частта на разноските), В ЧАСТТА МУ, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на Н. И. С. от гр.Бургас, сумата от 23 359, 50 лв, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 46 200 лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 10.04.2020 г. застрахователно събитие - пожар на застраховано със застрахователна полица по застраховка „каско“ МПС „Ягуар Ф Пейс“, рег.№ •, както и сумата от 291, 99 лв - обезщетение за забава за периода 18.09.2020 г. - 01.11.2020 г. върху главницата в размер на 23 359, 50 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 5 243, 22 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски. Изложени са твърдения, че обжалваното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. На първо място се твърди, че решението е нищожно, поради липса на задължителен реквизит на решението и неотговарящо на изискванията на чл.236 от ГПК, относно съдържанието на решението, а именно – липса на задължително посочване на банковата сметка, по която ответникът (длъжникът) може да преведе присъдените по делото суми - задължителен реквизит, съгласно чл.236, ал.1, т.7 от ГПК. Сочи се, че решение е неправилно в частта относно размера на определеното обезщетение за процесния автомобил, тъй като съдът неправилно е приложил относимите към случая разпоредби от Кодекса за застраховането - неправилно не е отчел направеното от ответното дружество възражение за „надзастраховане“ съгласно чл. 388 от КЗ. Твърди се, че присъденото обезщетение е в прекомерен размер. Излагат се твърдения, че застрахователят е уведомил писмено ищеца за определената действителната стойност на процесното МПС (53 800 лв), като от определеното застрахователно обезщетение са приспаднати 120 лв запазени части и дължимите останали вноски (втора, трета и четвърта вноска) по сключената застраховка „Автокаско“, поради това му е изплатено обезщетение е в размер на 49 340, 50 лв, като срещу така определената стойност на автомобила ищецът не е възразил своевременно. Твърди се, че определената от застрахователя действителната стойност на процесния автомобил е много близка до определената от вещите лица по ДП № 3388-200 / 2020 г. по описа на 05 РУ – Бургас и по единичната САТЕ в първоинстанционното производство поради което не следва да се кредитира изслушаната тройна оценъчна експертиза, която посочва стойност на автомобила около 71 000 лв. В условие на евентуалност, ако съдът прецени иска за частично основателен, се прави искане да се отчетете наличието на „надзастраховане“ по смисъла на чл.388 от КЗ. Сочи се, че поради това, че застрахованият автомобил - английско производство, не се среща на българския пазар, застрахователят е бил затруднен да даде реална оценка на неговата стойност при сключване на застраховката. Твърди се, че първоинстанционният съд не отчел, че при надзастраховане, при настъпилата щета, застрахователят винаги отговаря до размера на реалната стойност на имуществото - в случая до 53 800, 00 лв. Също в условие на евентуалност, ако съдът счете иска за частично основателен, поради надзастраховането на автомобила, ищецът следва да върне частта от платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество. Твърди се още, че от представените от Община Бургас документи относно техническата изправност на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № • се установява, че това МПС е било технически неизправно към датата на събитието, тъй като е бил изтекъл срокът на експлоатация на монтираният му резервоар за ВНГ. Позовава се на Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Твърди се, че неправилно за въпросното МПС е бил издаден стикер за преминат годишен технически преглед въпреки, че автомобилът е бил неизправен, най-малкото защото е с резервоар за ВНГ монтиран през 2000 г. което са 20 г. до датата на събитието, което, според въззивника, е абсолютна предпоставка за възникването на инцидент, като процесния. На последно място се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускането на доказателствените искания на ответника, които са изцяло допустими и относими към спорния предмет на делото – своевременно поисканото допускане на СПТЕ. Твърди се, че по този начин делото е останало неизяснено, а ответникът е лишен от възможността да докаже наведените от него възражения, както и евентуалното си право на регрес към третите лица, конституирани в процеса. Претендира се отмяна на решението на БОС в обжалваната част и вместо това постановяване на решение, с което искът се отхвърля. При условията на евентуалност се претендира уважаване на иска в размер, съобразен със заявените от ответника възражения за надзастраховане на имуществото и за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира се съдът да приеме и наличието на солидарна отговорност на ответника с Гаранционен фонд, както и с Община Бургас. Претендират се съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства поради липсата на соченото от въззивника основание по чл.266, ал.3 ГПК. В срока по чл.263 ГПК въззиваемият-ищец Н. И. С. е представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва се оплакването, че постановеното решение е нищожно, като се сочи, че то е постановено от съдия в ОС - Бургас, написано и подписано от него, като волята на съда следва ясно от съдържанието на съдебния акт, а непосочването на банкова сметка в решението, по която ответникът може да извърши плащане, на влече нищожност на съдебният акт, тъй като в ГПК се съдържа разпоредба в този смисъл. На следващо място се твърди, че са неразбираеми и бланкетни оплакванията във въззивната жалба за завишен размер на обезщетението в нарушение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи се, в случая липсва предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди и съдът не дължи съобразяване на решението си с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че настъпването за застрахователно събитие в срока на сключения между страните застрахователен договор, е доказано от събраните по делото доказателства; определеното от ответника застрахователно обезщетение по щета № 0201-000434/2020-01 е в размер на 53 800 лв, от която са приспаднати 2-ра, 3-та и 4-та вноска в общ размер на 4 459, 95 лв, които не са платени при настъпване на събитието, като след извършеното прихващане ответникът е изплатил на ищеца сумата от 49 340, 05 лв. Твърди се че действителна стойност на застрахованото МПС към дата на събитието, съдът е приел съобразно заключението на разширената тройна САТЕ, като в мотивите на решението съдът е обсъдил останалите експертизи и изрично е посочил защо кредитира разширената тройна САТЕ. Посочено е, че вследствие на пожара застрахованото МПС е унищожено тотално, като от него няма запазени части, т.е. налице е покрит от полицата риск, което е приел и самият ответник, плащайки доброволно обезщетение в полза на застрахования. По изложените съображения се твърди, че всички доводи във въззивната жалба за причините довели до пожара, за техническото състояние на лекия автомобил Фолксваген са неотносими към предмета на доказване по приетия за разглеждане от съда иск. Сочи се, че по делото няма предявени регресни претенции срещу конституираните трети лица помагачи, за да се изследва въпроса за причините довели до пожара. Претендира се съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно и да присъди на въззиваемия съдебни разноски за въззивното производството. От конституираните по делото трети лица помагачи на страната на ответника – Община Бургас и Гаранционен фонд, не са постъпили становища относно въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на третото лице-помагач Община Бургас изразява становище за частична неоснователност на подадената въззивна жалба, а именно – в частта, с която на въззиваемия-ищец са присъдени допълнително 23 000 лв. Твърди се, че тази сума неправилно е присъдена на ищеца, тъй като стойността на застрахования автомобил не е била толкова висока. Оспорва се твърдението на въззивника, че Община Бургас била издала документ, че автомобилът „Фолксваген“ е бил неизправен. Също в съдебно заседание процесуалният представител на третото лице-помагач Гаранционен фонд изразява становище за основателност на въззивната жалба. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че паркираният до застрахования автомобил лек автомобил „Фолксваген“ е бил неизправен, но се твърди, че въззиваемият-ищец е бил надлежно обезщетен от ответника като застраховател по сключената между тях застраховка „Каско“, като изплатеното от застрахователя обезщетение съответства на действителния размер на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. С оглед твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия Н. И. С. от гр.Б., за осъждане на въззивника ЗАД „Далл Бог живот и здраве“ АД, да заплати на ищеца сумата от 25 001 лв, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 46 200 лв, представляващо дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 10.04.2020 г. застрахователно събитие - пожар на застраховано със застрахователна полица по застраховка „Каско“ МПС „Ягуар Ф Пейс“, рег.№ •, както и сумата от 334, 78 лв - обезщетение за забава за периода 18.09.2020 г. - 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за имуществена застраховка на сухопътни превозни средства по застраховка „каско“ № BG0201 20000000193, с период на покритие 14.01.2020 г. - 14.01.2021 г., е застраховал собственото си МПС „Ягуар Ф Пейс“, рег.№ •, като от дължимата застрахователна премия в размер на 5946, 60 лв, платима на 4 равни вноски, на 14.01.2020г. заплатил първата вноска от 1 486, 65 Твърди, че в срока на действие на застрахователния договор - на 10.04.2020 г., около 22, 03 часа в гр.Бургас, ж.к. З., на паркинга пред бл.20 автомобилът му е бил напълно опожарен, като за случая е било образувано ДП № 3388-200/2020 г. по описа на 5 РУ МВР Бургас, спряно с постановление от 28.07.2020 г. на ОП Бургас поради неразкриване на извършителя на деянието. Сочи се, че за настъпилото застрахователно събитие ищецът надлежно е уведомил ответното дружество като застраховател, който е образувал щета № 0201- 000434/2020-01. Сочи се, че ищецът е представил изисканите от ответника допълнителни доказателства. Твърди се, че ответникът е определил застрахователно обезщетение в размер на 53 800 лв, и след като прихванал от него непогасените три застрахователни вноски, изплатил на ищеца обезщетение в размер на 49 340, 05 лв. Ищецът твърди, че определеното от застрахователя обезщетение е несъобразено с действителната застрахователна стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че застрахователната сума към момента на сключване на договора възлиза на 110 000 лв, като процесното МПС е с дата на първа регистрация 12.10.2017 г., луксозна марка автомобил, притежаващ много екстри, няма обезценка към датата на застрахователното събитие (три месеца след сключване на застрахователния договор), настъпилата щета е тотална и не са останали запазени части, а само вторични суровини, определени от ответника на стойност 120 лв, които ответникът прихванал от признатия разход, направен от ищеца за репатриране на автомобила. Твърди, че плащането на сумата в размер на 49 340, 05 лв представлява извънсъдебно признание на основанието на иска от ответника. Предявените искове са с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.409 от КЗ, вр. 86 от ЗЗД. Ответникът ЗАД Далл Бог живот и здраве АД е оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че ответникът като застраховател е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение по договора – 49 340, 50 лв, в срок - след представяне от ищеца на допълнително изисканите от застрахователя документи, и след приспадане от дължимото застрахователно обезщетение (53 800 лв) на стойността на запазените части – 120 лв и на останалите дължими вноски от застрахователната премия. Оспорва се претенцията на ищеца, че му се дължи застрахователно обезщетение в искания размер, като се твърди, че при сключване на договора за застраховка „Каско“, автомобилът на ищеца е надзастрахован, поради това, че застрахованият автомобил е специфичен, рядко срещан на българския пазар, което е попречило на реалната оценкана неговата стойност при застраховането му. Отделно от това са изложени твърдения, че вина за настъпване на застрахователното събитие има Община Бургас, поради неизпълнение от нейна страна на задължението й за отстраняване на изоставени автомобили, в частност – на паркирания до застрахования автомобил лек автомобил „Фолксваген Пасат“, за който твърди, че е бил неизправен. Също с твърдението, че до момента по ДП не е доказано пожарът да е възникнал в застрахованото МПС, се прави извод, че при това положение пожарът е възникнал от изоставения автомобил, за който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, следователно щетите следва да се поемат от Гаранционния фонд. Заявено е искане за привличане в качеството на трети лица- помагачи на Община Бургас и Гаранционен фонд. Конституираните като трети лица - помагачи на страната на ответника Община Бургас и Гаранционен фонд оспорват исковете като неоснователни по съображения, че механизмът на възникване на пожара, при който е изгорял застрахованият автомобил, не сочи на наличие на основание за ангажиране на отговорността на третите лица. В хода на производството пред първата инстанция ищецът е изменил иска си за главницата като го е увеличил от 26 200 лв на 39 000 лв – частичен иск от 46 200 лв, а впоследствие е изменил иска си като го е намалил до размера от 25 001 лв. Заявен е отказ от останалата част от размера на предявения частичен иск за главницата. С протоколно определение от 10.02.2023 г. съдът е допуснал и второто изменение на иска като е приел, че той е предявен за 25 001 лв – частичен иск от вземане в пълен размер от 46 200 лв и е прекратил производството поради заявен отказ от иска, за горницата над 25 001 лв до първоначалния предявен размер на частичния иск – 26 200 лв. Против това определение не е подадена частна жалба, поради което е влязло в сила. С обжалваното решение първоинстанционният съд е констатирал, че с протоколно определение от 10.02.2023 г. е пропуснал да прекрати производството поради частичен отказ от иска за главницата по отношение на горницата над 26 200 лв до 39 000 лв съгласно допуснатото увеличение на размера на иска в с.з. от 08.07.2022 г., поради което е прекратил производството в частта, в която е образувано по иска за главницата по отношение на горницата над 26 200 лв до 39 000 лв, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 46 200 лв. Със същото решение съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 23 359, 50 лв, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 46 200 лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 10.04.2020 г. застрахователно събитие - пожар на застраховано със застрахователна полица по застраховка „каско“ МПС „Ягуар Ф Пейс“, рег.№ • както и сумата от 291, 99 лв - обезщетение за забава за периода 18.09.2020 г. - 01.11.2020 г. върху главницата в размер на 23 359, 50 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 5 243, 22 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски, като за горницата над уважените до предявените размери исковете са отхвърлени. Ищецът С. е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 422, 63 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски. След изменението на решението в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК, Дължимите от ищеца на ответника съдебни разноски за първоинстанционното производство са в общ размер от 422, 65 лв. Решението на БОС е обжалвано само от ответника и само в осъдителните му части, поради което в частта, с която производство е прекратено по иска за главница над 26 200 лв до 39 000 лв, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 46 200 лв, определението е влязло в сила, както е влязло в сила поради необжалването му и решението в отхвърлителната му част. С оглед влезлите в сила прекратителни определения от 10.02.2023 г. и инкорпорираното в решението определение за частично прекратяване на производството, както и с оглед подадената само от ответника въззивна жалба, към настоящия момент спорът е висящ само по отношение на исковата претенция за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 23 359, 50 лв, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 46 200 лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 10.04.2020 г. застрахователно събитие - пожар на застраховано със застрахователна полица по застраховка „каско“ МПС „Ягуар Ф Пейс“, рег.№•; на сумата от 291, 99 лв - обезщетение за забава за периода 18.09.2020 г. - 01.11.2020 г. върху главницата в размер на 23 359, 50 лв, и на законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 г. до окончателното плащане. При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост – решението е и допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които оплаквания въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: Страните не спорят, а се установява и от представените доказателства, че по застрахователна полица № BG020120000000193 от 14.01.2020 г., ищецът С. е застраховал при ответното застрахователно дружество по застраховка „Каско“ на МПС собствения си лек автомобил „Ягуар Ф Пейс“, рег.№ • със срок на покритие 14.01.2020 г. - 14.01.2021 г. Не е спорно, че страните са уговорили застрахователна сума в размер на 110 000 лв (като нито една от страните не твърди, че сумата от 110 000 лв представлява „договорена застрахователна стойност“ по смисъла на чл.387, ал.1 от КЗ, а самият ищец в исковата си молба твърди, че застрахователната сума от 110 000 лв по договора представлява „действителната стойност“ на автомобила), застрахователна премия в размер на 5 948, 60 лв, платима на четири равни погасителни вноски в размер на по 1 486, 65 лв с посочени падежи. Не е спорно, че на падежа на първата вноска от застрахователната премия - 14.01.2020 г., ищецът я е заплатил. Не е спорно, а е видно и от самата застрахователна полица, че по сключения между страните договор, застрахователят се съгласява да „застрахова срещу загуба, щета или разноски“ застрахованото МПС. Страните не спорят, че по процесния договор ответникът покрива риска „Пожар“. Не е спорно, а е видно и от представените Удостоверение от 13.04.2020 г. от Пето РУ на ВНР-Бургас, писмо рег.№ 793001-84/16.04.2020 г. от РД Пожарна безопасност и защита на населението-гр.Бургас, Постановление изх.№ 2628/20 от 28.07.2020 г. на ОП Бургас, че на 10.04.2019 г. в 22, 03 часа в гр.Б., ж.к.З, на паркинг до бл.20 е възникнал пожар, при който са изгорели процесният лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Ф Пейс“, рег.№ • и паркираният до него лек автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ •. Не е спорно, че по подадено от ищца заявление, при ответното дружество е образувана щета № 0201-000434/2020-01, по която с писмо от 17.08.2020 г., застрахователят е изискал допълнителни доказателства от ищеца за прекратяване на регистрацията на МПС поради тотална щета, определил е застрахователно обезщетение в размер на 49 340, 50 лв, получено като разлика между действителната стойност на МПС към 10.04.2020 г. - 53 800 лв и стойността на запазените части – 120 лв, признатия разход за репатриране 120 лв и удържани втора, трета и четвърта вноски от застрахователната премия съгласно т.73 от Общите условия към застрахователния договор. Не е спорно, а е видно и от приложената справка по движението на банковата сметка на ищеца в Юробанк България АД, че на 18.08.2020 г. му е заплатено застрахователно обезщетение от ответното дружество в размер на 49 340, 50 лв. Спорно по делото на първо място е каква е действителната застрахователна стойност на застрахования автомобил, съотв.налице ли е надзастраховане към момента на сключване на застрахователния договор и какъв е размерът на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение за пълното погиване на застрахованото МПС. Спорно на второ място е каква е причината за настъпване на пожара, при който е изгорял застрахованият автомобил. В този смисъл ответникът твърди в отговора си на исковата молба, че пожарът е възникнал „в едно от двете МПС марка „Ягуар“ модел „Ф Пейс“, рег.№ •/марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ •“ (т.2 от отговора на исковата молба); пожарът е възникнал от изоставения лек автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ •“, „който запалвайки се е подпалил и процесното МПС“ (т.8 от отговора на исковата молба). С оглед посоченото по-горе и при представените по делото доказателства, съдът приема за доказано по делото наличието на валиден застрахователен договор, по силата на който ищецът е застраховал при ответното дружество собствения си автомобил; настъпването в срока на договора на застрахователно събитие – погиване на застрахованото имущество от пожар – покрит риск по застраховката; своевременното уведомяване от ищеца на ответника за настъпилото застрахователно събитие; и изплащането от ответника като застраховател на застрахователно обезщетение в размер на 49 340, 50 лв след приспадане от застрахователя от определеното от него обезщетение от 53 800 лв (приета действителна стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие) на стойността на запазените части (120 лв) и на неплатения остатък от застрахователната премия. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл.386, ал.2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните (чл.387, ал.1 КЗ). Съгласно чл.400, ал.3 КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. В настоящия случай, както се посочи по-горе, нито една от страните не твърди, че посочената в договора застрахователна сума от 110 000 лв представлява договорена застрахователна стойност (фиксирана парична сума и съгласие на страните да се счита тя за действителен интерес), подобни изявления липсват в и полицата липсват. Нещо повече, ищецът твърди в исковата си молба, че застрахователната сума по договора е действителната стойност на автомобила (стр.2 от исковата молба), а ответникът твърди в отговора си на исковата молба, че поради спецификата на автомобила и това, че не се среща често на българския пазар, той е бил надзастрахован при сключване на застраховката, което застрахователят е констатирал едва при образуването на щетата. Ето защо, при липсата на договорена застрахователна стойност по смисъла на чл.387, ал.1 КЗ, ответникът дължи обезщетение равно на действително претърпените вреди. Реалният размер на вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл.400, ал.1 КЗ, т.е.с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. За установяване на застрахователната стойност на застрахования автомобил към момента на сключване на договора и на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, по делото са назначени и приети три съдебно автотехнически експертизи – две единични и една тройна. След запознаване с експертните заключения и с отговорите на зададените на вещите лица въпроси при изслушването им в съдебно заседание, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че досежно пазарната стойност на автомобила към датата на сключване на застрахователния договор и към датата на настъпване на застрахователното събитие, следва да кредитира заключението по тройната съдебно автотехническа експертиза. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че заключението на вещото лице Х. П. по първата САТЕ (оспорено от ответника и от третите лица-помагачи), в което е определена действителна пазарна стойност на застрахованото МПС в размер на 92 800 лв към настъпване на застрахователното събитие, не следва да бъде кредитирано, тъй като е изготвено преди по делото да бъдат представени о т MOTO-PFOE данните от официалната база данни на JLR относно автомобил с VIN SADCA2BNXJA267497, с което да бъдат установени точните характеристики на процесното МПС, сътов.базисно и специално оборудване на автомобила, за да се ползват най-близките сходни аналози при определяне на действителната му пазарна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съдът намира, че не следва да кредитира заключението на вещото лице Ю. П. по назначената втора единична авто-оценъчна експертиза, в която е определена средна пазарна стойност към 10.04.2020 г. на процесното МПС - 53 660, 39 лв, тъй като макар вещото лице да е взело предвид справката от Мото Пфое ЕООД за характеристиките на автомобила, е използвало аналози по предлагани обяви за продажба само от интернет сайтове „bazar.bg“ и „olh.bg“ към датата на изготвяне на заключението по отношение на употребявани автомобили с дата на производство приблизително близка до датата на производство на процесния автомобил, но които автомобили към датата на справката вече са били на около 5-6 години, докато проценият автомобил към датата на сключване на застраховката е бил на по-малко от 2 години. Освен това при изслушването на вещото лице П. в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че е намалил цените по офертите в сайтовете с 6%, защото винаги сделките се сключват на по-ниски от обявените цени. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на тройната САТЕ, изготвено от вещите лица Б. Т., Р. И. и И. Д., в което е определена действителна стойност на застрахования автомобил към 10.04.2020 г.в размер на 73 500 лв, тъй като вещите лица са съобразили датата на производство на процесния автомобил; базисното и специалното оборудване за модела, съобразно справката, изискана от Мото Пфое; обстоятелството, че по делото няма данни за фактурната стойност на автомобила в ново състояние, изминатия пробег и извършени сервизни и ремонтни дейности. Вещите лица са използвали два метода на оценяване съгласно международните и националните стандарти за бизнес оценяване - метод Autoexpert за определяне действителната стойност на процесното МПС към датата на застрахователното събитие - 10.04.2020 г., съобразно специализиран софтуеърен продукт за оценка на употребявани автомобили и метод на сравнимите пазарни аналози чрез справка в специализираните сайтове /cars.bg, auto.bg, autoscout.com, mobile.bg, autodata.net/ за продажба на употребявани автомобили с характеристики, сходни с процесния. По първия метод, разработен на базата на бюлетин Eurotaxschwake - Superschwake, след отчитане на цената на автомобила в ново състояние от завода-производител, допълнителните екстри, извън серийните по цени на официалния производител, дата на първоначална регистрация, година на производство, корекции за пробег, оборудване, повреди, състояние на гуми и брой предишни собственици, вещите лица са определили действителната стойност на застрахования автомобил към 10.04.2020 г. в размер на 73 500 лв. По втория метод на пазарните аналози (на 20 бр.сходни аналози, с най-близка дата на производство в шест специализирани сайта за продажба на употребявани автомобили), пазарната стойност на автомобила към същата дата възлиза на 71 900 лв. Вещите лица са приложили корекционен коефициент съобразно данните за годините експлоатация на автомобила към настъпване на застрахователното събитие, както и отчели инфлацията по данни на НСИ за периода м.април 2020 г. – м.декември 2022 г. При съобразяване на двата метода за ценообразуване и възможните отклонения в цените, които според вещите лица са до 10%, вещите лица посочват, че действителната стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 72 700 лв. При определяне на действителната пазарна стойност на автомобила, вещите лица посочват, че са съобразили и отразената при огледа от застрахователя при сключване на застраховката забележката за боядисване върху предния капак на автомобил, като са намалили стойността на автомобила с 300 лв. Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че заключението на вещите лица по тройна САТЕ следва да се кредитира като най-изчерпателно и аргументирано. Съдът не споделя оплакванията на въззивника във въззивната му жалба, изложени в §4-§9, че заключението по трайната САТЕ не следва да се кредитира, тъй като противоречи на „четири независими оценки“ (§9), определящи действителна средна пазарна стойност на процесното МПС в размер от 53 000 лв до максимум 58 000 лв. Посочените 4 независими експертни оценки, според въззивника, са заключението на инж.Г. по ДП, което поради принципа на непосредственост при събирането на доказателства, съдът няма как да съобрази, тъй като е дадено в друго производство; оценката на вещото лице Ю. П. по втората единична САТЕ, за което съдът по-горе изложи съображения защо не го кредитира; оценката на експертите на застрахователя при определяне на дължимото обезщетение, която е предмет на проверка в настоящото производство; и цитираното във въззивната жалба изявление на в.л.Р. И. при изслушването на експертите по тройната САТЕ в съдебно заседание („Аз мога да кажа, че този автомобил е със средна цена около 30 000 евро, мога да кажа, че и миналата година цената му е била същата. Вдигат се около 8-10 % цените“. Съдът не споделя твърдението на въззивника, че това изявление на вещото лице И. представлява оценка на процесното МПС в размер на „30 000 евро или 58 670 лв“. На първо място посоченият цитат е изваден от контекста на казаното от вещото лице в това съдебно заседание и съобразен с изложеното от вещото лице преди и след това изявление, този цитат изобщо няма вложения от въззивника смисъл. На второ място вещото лице Р.И. е подписал заключението на тройната САТЕ без особено мнение, в съдебното заседание при изслушването на вещите лица е заявил, че поддържа представеното заключение, и както се посочи по-горе, при защитаването на заключението в съдебно заседание е изложил подробни съображения как експертите са достигнали до тази пазарна стойност на автомобила и защо считат, че тя е коректна. На последно място и трите вещи лица още в заключението си – на л.12, абз.последен, са посочили, че „средната пазарна стойност на процесния автомобил след 5 години експлоатация към м.декември 2022 г. е 30 000 евро или 58 670 лв“, т.е.посочената пазарна стойност е към различен момент от този на настъпване на застрахователното събитие и при 5 години експлоатация, докато към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахованият автомобил е бил на 2 години и половина експлоатация. Ето защо съдът приема, че действителната стойност на лек автомобил марка „Ягуар“, модел „Ф Пейс“, рег.№ •, VIN SADCA2BNXJA267497, към момента на настъпване на застрахователното събитие – 10.04.2020 г. е 72 700 лв. В този смисъл съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице надзастраховане по смисъла на чл.388 КЗ при сключването на процесния застрахователен договор, при което, съгласно чл.388, ал.1 КЗ застрахователят дължи обезщетение в размер на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, т.е.в размер на действителната застрахователна стойност на застрахования автомобил. Съгласно чл.388, ал.2 КЗ, при надзастраховане застрахователят е длъжен да върне частта от платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество, освен ако застрахованият е бил недобросъвестен. В случая обаче такава претенция не е надлежно заявена от ищеца, не е такава надлежно предявена претенция и изявлението на въззивника-ответник във въззивната му жалба (§13), че в случай, че съдът счете предявения иск от застрахования за частично основателен, „следва да се приеме, че Застрахователят следва да върне частта от заплатената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната“. По изложените съображения съдът не дължи произнасяне по този въпрос. За пълнота следва да се посочи, че доколкото в случая предмет на иска е присъждане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско“, неоснователно, а и неотносимо, е възражението във въззивната жалба, че размерът на обезщетението е „завишен в нарушение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД“. Съдът намира за неоснователни и недоказани оплакванията във въззивната жалба (§14-§16), че при „установена по делото техническа неизправност“ на паркирания до застрахования автомобил лек автомобил марка „Фолксваген“ към датата на събитието, и необсъждането на това обстоятелство от първоинстанционния съд във връзка с причината за възникване на пожара, съдът е постановил неправилно решение. На първо място по делото не е доказано наличието на техническа неизправност на паркирания до застрахования автомобил лек автомобил марка „Фолксваген“ към датата на събитието. Обстоятелството, че той не е преминал технически преглед на монтираната му газова уредба, само по себе си не означава наличие на техническа неизправност, още по-малко – възникване на пожара в това МПС. Нещо повече, от данните по делото се установява, че в представените по делото документи от образуваното по случая ДП за престъпление по чл.330, ал.2, т.2, вр.ал.1 НК е отразено, че „огнището на възникналия пожар е между двата автомобила, но не може да се установи точно“; е запалено имущество на значителна стойност – лек автомобил марка „Ягуар, модел „Ф Пейс“ с рег.№ •... „като пожарът се е разпространил и върху друго имущество със значителна стойност – лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат с рег.№• … и лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат с рег.№•“. По делото липсват други доказателства, които да формират различен извод за причината за пожара, от формирания по ДП. При така събраните по делото доказателства съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано обстоятелство, което да изключва отговорността на ответника като застраховател по застраховка „Каско“ на процесния автомобил, или да сочи на наличие на основание за ангажиране на отговорността на някое от двете конституирани по делото трети лица-помагачи, както се домогва да докаже въззивникът. По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размера от 23 359, 50 лв. Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на БОС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част, при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК. При така постановения резултат, на основание чл.78, ал.1 ГПК, въззивникът- ответник следва да заплати на въззиваемия-ищец съдебни разноски за въззивното производство в размер на 2 502 лв, предвид представените Списък на разноските по чл.80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че от уговореното адв.възнаграждение от 6000 лв е заплатена сумата от 3 000 лв, и заявеното от въззивната страна своевременно възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адв.възнаграждение. Предвид потвърждаване на решението на БОС в обжалваната от въззивника- ответник част, на въззивника не се дължат разноски за въззивното производство- Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд