Решение № 97 от 11.6.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 150/2024 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения Е. М. Д. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 347/2021г. на Районен съд - Велинград, по което е постановена Присъда № 5/28.03.2022 г., потвърдена с Решение № 168/31.10.2023 г. по ВНОХД № 728/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик. С първоинстанционната присъда, осъденият Е. М. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 200 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК осъденият Д. е „Лишен от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал1, т.1 от НК е постановено приспадане от наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което осъденият е бил задържан за срок от 24 часа. С Решение № 168/31.10.2023 г. по ВНОХД № 728/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд присъдата е била потвърдена изцяло, като същото е окончателно. В шестмесечен срок от влизане в сила на решението на въззивния окръжен съд, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от осъдения Д. с твърдение, че постановените от двете съдебни инстанции актове са в нарушение на материалния и процесуалния закон по смисъла на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Основните доводи са свързани с обстоятелството, че присъдата на районния съд и решението на окръжния съд не са обсъдени с нужната пълнота направените възражения от защитата. Управлението на МПС след употреба на алкохол над 1, 2 на хиляда от страна на осъдения Д. не е било установено по надлежния ред, тъй като не са спазени изискванията на Наредба №1/19.07.2017г. От една страна е игнорирано обстоятелството, че двете основни части от протокола за химическата експертиза не са били попълнени от вещото лице В. в нарушение на императивните изисквания на чл.152, ал.1 от НПК. Той само е подписал заключителната част от експертизата. От друга страна по делото няма доказателства за спазването на основните разпоредби на наредбата по чл.15, ал.2 и ал.4, чл.16, чл.17, ал.1 и ал.4, чл.18, чл.22, ал.2, чл.24, ал.1 и ал.2, което не е било съобразено в нужната пълнота от изложените от съда мотиви към постановената присъда, както и в решението на окръжния съд. В тази връзка се иска на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК да се възобнови наказателното производство, като се отмени осъдителната присъда на районния съд и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав във фазата на съдебното следствие или алтернативно осъденият Е. Д. бъде признат за невинен и оправдан. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция осъденият Д. се явява лично и със своя защитник – адв. С. от АК – П, като излагат съображения в допълнение на направеното искане. Представителят на ПАП, намира искането за възобновяване за неоснователно, тъй като воденото досъдебно производство и постановените съдебни актове отговарят на процесуалните изисквания и липсва нарушаване на материалния закон. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване, намира и приема за установено, следното: ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО. В искането за възобновяване от страна на осъдения Б. и допълнението към него са посочени двете касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, свързани с нарушение на материалния и процесуален закон от страна на районния и окръжен съд. На първо място се твърди, че химическата експертиза не отговаря на изискванията на чл. 152, ал.1 от НПК, тъй като е изготвена от две лица. На този въпрос е обърнато нужното внимание от втория въззивен състав, който е съобразил дадените пред него показания на св. А. по отношение на това, че тя е попълнила протокола за химическата експертиза, но резултатът е нанесен от лицето, извършило изследването. Това се потвърждава и при изслушването на вещото лице В. пред районния съд, който е обяснил механизма на отваряне на пратката с пробите, попълването на данните от техническия помощник, как е извършил изследването, довело до съответния резултат и е подписал заключението. Технологично, няма пречка протоколът от химическото изследване да се попълва от лаборантката, но е по-важно, че самото изследване и резултатът е получен в резултат от действията на експерта, който накрая е подписал и заключението, съгласно изискванията на чл.152, ал.2 от НПК. На второ място се сочи, че са нарушени основополагащите разпоредби на Наредба №1/2017г. Въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото е съобразила дадените указания в отменителното Р. №264/13.07.2023г. по н.д. № 103/2023г. на 1 н.о. на ВКС. С основание е посочено, че съдебната практика е трайна по отношение на виждането, че не винаги допуснатите нарушения на наредбата, водят до изводи за несъставомерност на деянието по чл.343б, ал.1 от НК, какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата на чл.14 от Наредба №1/2017г. изисква да се впише името на лицето, от което е взета кръвната проба и за всяка кръвна проба се вписва номера на стикера с който е запечатана. В приложения протокол за медицинско изследване ясно е отразено на първата страница, че на 29.04.2021г. в 23.00ч. от С.Ю. е взета кръв от Е. М. Д. със съответните лични данни, а на втората страница, че е взета съответната кръвна проба за алкохол, отново с вписани имена на взелия кръвната проба и на Д.. Върху този протокол е залепен стикер с №06- 712.4.МВРА•••••. По досъдебното производство са назначени първоначална и повторна химическа експертизи, като вещото лице – химик П. В. от „УМБАЛ - П“ АД – П, във втория Протокол №270 - К/08.07.2021г. е описал отново, че пробите за изследване са изпратени от ФСМП гр. В. м.ф. Ю., наличието на протокол за медицинско изследване, талон № 0060712, стикер А •••••, получени в химическата лаборатория от Г. на 04.05.2021г. в 11.35ч., номера на стикера и предоставените му 2 бр. проби от по 4 мл, като е дал заключение, че след използване на газхроматографски метод в кръвта на Д. има установени 1, 25 промила етилов алкохол, залегнали и в повдигнатото обвинение. Защитата намира, че след като не са описани номерата на стикерите, които се залепват върху взетата кръвна проба, тогава се поставя под съмнение коя кръв е изследвана и дали тя е действително на Д.. В показанията на взелия кръвната проба св. Ю. е описана процедурата по вземане на кръвните проби, записването върху тях с лейкопласт имената на лицето от което са взети, запечатването им в кутия със съответната документация и съхраняването им в хладилник до идването на лицето, което да ги пренесе до лаборатория за изследване. По делото е налице и копие от амбулаторната книга на ФСМП – В., където изрично е отразено, че е взета кръвна проба от Е. Д., дата и час, както и кой е взел кръвната проба. Над името на Д. е изписан номер, който съответства на залепения стикер на протокола за медицинско изследване. От показанията на св. Ю. е видно, че е спазена разпоредбата на чл.17, ал.1 и 3 от Наредба №1/2017г. Правилно е съобразено, че в конкретния случай, дори и върху вакуумните епруветки да не са поставени стикери, то върху тях е изписано името на Д.. По този начин по несъмнен начин е установено от събраните по делото доказателства, че взетата от осъдения Д. кръвна проба е била предмет на изследване, като отразените резултати в повторната химическа експертиза са именно от неговата кръвна проба. Първостепенният и въззивният съд са обърнали подробно внимание на всички изложени доводи от защитата, като присъдата и решението отговарят на стандартите, заложени в чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК. В резултат на гореизложените съображения, не би могла да бъде възприета тезата на осъдения Д. за допуснато нарушение на материалния и процесуален закон в постановените съдебни актове по горепосочените дела н а Районен съд – Велинград и на Окръжен съд – Пазарджик във връзка с несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.343б, ал.1 от НК, което да доведе като резултат до тяхната отмяна и оправдаването му в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, респ. за връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид на гореизложеното и тъй като не намери основание за възобновяване на делото, Пловдивският апелативен съд и