Решение № 236 от 30.12.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 210/2019 г.
Административен съд - КърджалиНаказателно30.12.2019 г.докладчик ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 31 от 12.08.2019 год., пост ановено по А Н Д № 55 /20 19 год. по описа на Р айонен съд – Крумовград, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ н аказателно постановление №27 от 12.02. 20 19 г од., издадено от д иректора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив, с което, на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление •••, с ЕИК •••, представлявано от изпълнителния му директор П. И., на основание чл.200, ал.1, т.27, предл.ІІ/второ/ от Закона за водите/ЗВ/, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ л е в а, за извършено нарушение на чл.53, ал.1, във връзка с ал.4, т.2 от Закона за водите. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Мотиви
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ /второ/ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление •••, с ЕИК •••, представлявано от изпълнителния му директор П. И., подадена чрез процесуален представител – ст.юрк.Е. М., против Решение № 31 от 12.08.2019 год., пост ановено по А Н Д № 55 /20 19 год. по описа на Крумовградския районен съд, с което е потвърдено н аказателно постановление № 27 от 12. 02.20 19 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив. Касаторът заявява в жалбата, че счита решението за неправилно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно оценени фактическа и правна обстановка и доказателства по делото, довели до погрешни правни и логични съдебни изводи. На първо място тв ъ рди, че решението по АНД №5 5 /2019 г од. на РС – Крумовград е порочно, тъй като противоречи на императивната правна норма на чл.34 от ЗАНН, която се прилагала служебно. Твърди, че о т момента на откриването на нарушителя - в настоящия казус това било на 0 8.0 5.2018 г од. (алтернативно на 23.07.2018 г од.), започва л да тече 3 /три/ -месечн ият срок за съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и той щ ял да изключи приложението на годишния срок, ако изтича л преди края на едногодишния срок от извършването на нарушението, к ато тук с тава ло въпрос за ясен източник на материалното основание, попадащо в първата хипотеза от чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно - че АУАН е следвало да се издаде до три месеца от откриването на нарушителя. Твърди също, че в настоящия спор, тъй като АУАН №19 6 от 1 7. 12. 2018 г од. б ил издаден много след датата на откриване на нарушителя, т.е. след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, то актът, респективно издаденото впоследствие НП № 27 /1 2.0 2.2019 г од., се явява ло незаконосъобразн о, поради допуснато съществено процесуално нарушение в производството по ангажиране отговорността на „ НЕК ” ЕАД и представлява ло самостоятелно основание за отмяна на това НП. Твърди, на следващо място, че в Решение № 31 от 12.0 8.2019 г од. по АНД №5 5 /2019 г од., Р айонен съд - К румовград напълно декредитирал както материалноправните норми, приложими в случая, така и приобщените доказателства по делото, потвърждаващи по безспорен начин, че още на 08.0 5.2018 г од. БД ИБР е узнала за нарушението и неговия автор, алтернативно е оф и ц и ализирала знанието си за тях чрез издаването на К онстативен протокол (КП) с №•••/••• год. ( също приобщен като доказателство по делото). Касаторът счита, че и гнорирайки голяма част от доказателствения материал, съдът необосновано преценил, че нарушението е установено едва на 28.0 9.2018 год., визирайки издаването на втория КП №•••/••• г од. и респективно провъзгласил, че АУАН №19 6 от 1 7.12.2018 г од. е издаден в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Според касатора, в идно от мотивите на съда, водещото било обследването на датата на узнаване на нарушението, а не на автор а му, като счита, че т ози правен и фактически извод на съда е неправилен и необоснован и че д ори да се приеме хипотетично, че първата хипотеза на чл.34, ал.1 от ЗАНН се отнася и за датата на извършване на нарушението, то тогава било налице пълно противоречие с по-голямата част от доказателствения материал по делото. Твърди, че б езспорно б ило доказано и признато от ответната страна, че БД ИБР е знаела и за нарушението, и за автор а му, още през месец май 2018 год., като о свен от посочения КП, това било видно и от изпратените от „НЕК” ЕАД до контролиращия орган нормативно изискуеми ( съгл. чл.18 от Наредбата за ползването на повърхностните води ) 4 броя сведения - справки за състоянието на язовирите, стопанисвани от „ НЕК ” ЕАД. Сочи, че о т тях, първите 3 /три/, с дати - 10.0 4.2018 г од., 20.0 4.2018 г од. и 3 0.0 4.2018 г од., каса ели трите десетдневки на месец април 2018 г од., а последната се явява ла обща за месеца, като с правките били изпратени надлежно по електронна поща (видно от приобщените към делото имейли), а получаването им б ило потвърдено и от експертите на БД ИБР при проведения им разпит в откритото съдебно заседание. Касаторът счита, че като се има предвид, че разпитаните експерти - г-н П. и г-жа К., били автори на КП № •••/••• г од., на КП № •••/••• г од. и на порочно издадения на тяхна база АУАН №19 6 /1 7.12.2018 г од., то признанието им, че справките на „ НЕК ” ЕАД са изпратени надлежно още през месец юли, безспорно посочва ло, че датата, на която е започнал да тече давностния срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН, е 08.0 5.2018 г од. (датата на получаване на месечната справка по чл.18 НППВ). Според касатора, п роверката, извършена на 23.07.2018 г од. от експертите на БД ИБР е официализира знанието на същите лица за извършените превишения в обемите за водоползване от „ НЕК ” ЕАД за месеците април, май, юни и юли на 2018 г од. на каскада „•••”, включваща язовирите „ ••• ”, „•••” и „•••”, което било видно от съдържанието и данните в Констативен протокол № •••/••• година. Касаторът счита, че и здаването на втори такъв протокол, на 28.0 9.2018 г од., било по-скоро с цел да санира настъпилото закъснение в сроковете по чл.19 от НППВ и чл.34, ал.1 от ЗАНН и да легализира издаването на 11 броя АУАН през месец декември 2018 год., както и че о бективната логика на безспорно установените факти отвежда до единствено възможния правен и фактически извод, че нарушителят е бил известен преди 23.07.2018 година. На следващо място касаторът твърди, че р ешението на съда по АНД №5 5 /2019 г од. е в противоречие и с цялостната обстановка по казуса, дадена в становището на МОСВ, в качеството му на издател на месечните графици по чл.53 от ЗВ, като в тази връзка е цитирано и част от съдържанието на писмо № ••• / ••• г од. на МОСВ ( приобщено като доказателство по АНД № 5 5 /2019 г од. ), в което МОСВ тълкува ло конкретния казус, като сочи, че това п исмо било с копие и до Басейнова Дирекция „ Източнобеломорски район ”. Счита, че от цитиранато било ясно, че МОСВ отказва и ще продължава да отказва да променя своите месечни графици, когато е на лице явлението „Висока вълна ” и/или когато периодът, който е предимно сух, изненадва с неочаквано големи валежи, какъвто бил случаят, тъй като счита, че „ НЕК ” ЕАД е в хипотезата на чл.53, ал.5 от ЗВ, т.е. дори и „ НЕК ” ЕАД да б ила поискал а промяна на графика, то МОСВ щ яло да откаже, тъй като счита ло, че е налице хипотезата на изключване търсенето на отговорност. В контекст а на това, касаторът счита, че изводът е, че не е било необходимо търсене на отговорност, тъй като „ НЕК ” ЕАД е действал в хипотезата на „крайна сила ” и/или „неизбежна отбрана ”, което следва ло да бъде оценено от съда, но той напълно декредитирал обективността на казуса и приел, че БД ИБР правилно е възбудил а административнонаказателна отговорност на „ НЕК ” ЕАД, независимо, че същото противореч ало на закона и на тълкуването на казуса от по-високо поставеният й орган - МОСВ. С оглед това, касаторът счита, че съдът неправилно оценил и целостта на фактическата обстановка по казуса и направил погрешен извод, довел до неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Касаторът моли в жалбата, след като настоящата инстанция прецени в съвкупност всички изложени доводи, възражения и събраните по делото доказателства, да отмени Решение № 31 от 12.0 8.201 9 г од. на Р айонен съд - К румовград по АНД №5 5 /201 9 г од., като неправилно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и да постанови решение по същество, с което да отмени издаденото от д иректора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район ” НП № 27 от 12.0 2.2019 год., а а лтернативно, ако счете, че съдебното решение не страда от съществени пороци, водещи до неговата цялостна отмяна, да върне делото на първоинстанционен съд за ново разглеждане, съгласно предвидените хипотези на чл.221 от АПК, като бъдат даде ни указания, отговарящи на правилното прилагане н а закона. Редовно призован за съдебното заседание, касаторът „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление •••, с ЕИК •••, не се представлява. О т упълномощен ия му процесуален представител – ст.юрк. К. К., преди съдебното заседание е представена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. В молбата излага допълнителни доводи и аргументи в подкрепа на жалбата, като освен аргументите, изложени в същата и за настъплата погаситгелна давност, моли съдът да има предвид, че така вмененото на „НЕК” ЕАД нарушение не е извършено виновно, а е извършено в контекста и в изпълнение на разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба №РД-16-5757 за управление на електроенергийната система на страната. Отново моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и съответно, да отмени и потвърденото с него наказателно постановление. Ответникът по касация – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпил отговор на касационната жалба, в който заявява, че оспорва изцяло същата, като излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение на Районен съд - Крумовград и моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да го остави в сила, като правилно и законосъбразно. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като всички изложени съображения за отмяна на обжалваното решение не мо жели да бъдат възприети и споделени и че с ъщите не вод ели до краен извод, че следва да бъде отменено процесното НП, издадено спрямо дружеството-касатор или алтернативно, както било поискано, не може ло да бъде удовлетворено и искането за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Счита, че фактите по спора са правилно изяснени и категорично сочат, че налице осъществен състав на нарушение по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ и че следва да бъдат възприети всички изложени мотиви от първоинстанционния съд в тази насока. Намира, че к атегорично става ло ясно, че не се касае до извършено нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, каквото основание за отмяна на съдебния акт било въведено в касационната жалба и че н е могат да бъдат споделени и останалите доводи за отмяна на съдебното решение или за връщане на делото на първоинстанционния съд. Поради това предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Р ешение № 31 от 12.08. 20 19 г од., постановено по АНД № 55 /20 19 г од., Крумовградският районен съд е потвърдил н аказателно постановление №27 от 12.02. 20 19 г од., издадено от д иректора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, с което, на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление •••, с ЕИК •••, представлявано от изпълнителния му директор П. И., на основание чл.200, ал.1, т.27, предл.ІІ /второ/ от Закона за водите, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ л е в а, за извършено нарушение на чл.53, ал.1, във връзка с ал.4, т.2 от Закона за водите. За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28.09.2018 г од. актосъставителят В. П. и Т. К. - ••• в Дирекция „Контрол ” към БД ИБР – гр ад Пловдив, извършили проверка на язовир „••• ”, изграден на •••, разположен в землището на •••, •••, с № ••• от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, стопанисван от „НЕК ” ЕАД •••. Проверката била във връзка със спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 г од., утвърден от МОСВ и спазване на условията в издадено Р азрешително за водовземане по ЗВ с №•••/••• г од., изменено с Р ешение № ••• / ••• г од., последно изменено с Р ешение № ••• / ••• г од. на МОСВ, с титуляр дружеството - жалбодател. Контролните органи констатирали, че водното ниво в язовирното езеро се измервало посредством нивомерна рейка и нивомерно устройство, водел се ежедневен баланс за водното ниво, завирен обем, приток, разход и загуби на съоръжението. Разходът на водни маси на ВЕЦ „••• ” се изчислявал на база специфичен разход на вода за производство на 1 kWh електроенергия. С графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец април 2018 г од., утвърден от МОСВ, за язовир „••• ” бил определен максимален контролен обем 310. 20 млн.м 3 вода, който съоръжението да достигне и да не превишава, а з а ВЕЦ „••• ” за месеца били разрешени 350 млн.м 3 вода за производство на електроенергия. При извършената проверка на място и по документи било установено следното за месец април 2018 г од.: 1. Завирен обем в язовирното езеро в 8: 00 часа на 10.04.2018 г од. ( час на изготвяне на дневния баланс) – 371. 789 млн.м 3 вода или превишение на обема в язовира, определен с месечния график, с 61. 589 млн.м 3 вода; 2. Завирен обем в язовирното езеро в 8: 00 часа на 20.04.2018 г од. ( час на изготвяне на дневния баланс) – 339. 441 млн.м 3 вода или превишение на обема в язовира, зададен с месечния график, с 29. 241 млн.м 3 вода; 3. Кота на водното ниво в язовирното езеро в 8: 00 часа на 30.04.2018 г од. ( час на изготвяне на дневния баланс) – 328. 547 млн.м 3 вода или превишение на обема в язовира, определен с месечния график, с 18. 347 млн.м 3 вода. Завиреният обем в язовир „••• ” през целия месец април 2018 г од. надвишавал разрешения максимален обем за съоръжението - 310. 20 млн.м 3, съгласно месечния график, утвърден от МОСВ. Това означавало, че „НЕК ” ЕАД ••• поддържало обем в язовир „••• ” през целия месец април 2018 г од., значително над зададения максимален контролен обем за язовира от 310. 20 млн.м 3 вода, съгласно утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец април 2018 г од., в който било посочено, „Обемът в язовира да достигне и да не надвишава 310. 20 млн.м 3 вода ”. С така описаното деяние, дружеството - жалбодател, като титуляр по Р азрешително №1124 от 13.08.2002 г од., изменено с Р ешение №91/23.04.2013 г од., последно изменено с Р ешение № ••• / ••• г од. на МОСВ, за водовземане от язовир „••• ”, с разрешена цел - производство на електроенергия, не било спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „ ••• ” - № ••• от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, свързан с поддържането на свободен обем за поемане на очакван приток, определен в утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец април 2018 г од. Установеното при проверката на място и след анализ на документи нарушение било описано в Констативен протокол № ••• от ••• г од. По този повод, на 17.12.2018 г од. срещу дружеството бил съставен АУАН №196 от 17.12.2018 год., по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ. Актът бил съставен в присъствие на надлежно упълномощен представител на „НЕК ” ЕАД •••, който го подписал и получил без възражения. На 19.12.2018 г од. дружеството подало писмено възражение срещу акта, което не било уважено, а н а 12.02.2019 год. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което, на жалбодателя, на основани е чл.200, ал.1, т.27, предл. ІІ/ второ / от ЗВ, било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 л е в а, за нарушение по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ. Изложената фактическа обстановка районният съд е установ ил след анализ на показанията на свидетеля В. П., на които съдът е да л вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; А кт за установяване на административно нарушение №196/17.12.2018 год.; К онстативен протокол №••• от ••• г од., както и другите, приети по делото, писмени доказателства. При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е направи л следните изводи: Съдът е приел, най-напред, че ж албата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. На следващо място е посочил, че с обжалваното наказателно постановление е наложено административно наказание на „НЕК ” ЕАД •••, за нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ и че т екстът на чл.53, ал.1 от ЗВ гласи, че н ачинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по П риложение №1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, а според ал.4, т.2 на чл.53 от ЗВ, с месечните графици се определят свободни обеми за поемане на очакван приток. Отбелязъл е, че с анкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т. 27 от ЗВ, предвиждащ да се н аказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1500 до 5000 л е в а, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона. Районният съд, в ъз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е нам ерил за безспорно обстоятелството, че жалбодателя т е осъществил вмененото му нарушение и че е у станов ено, че с графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец април 2018 г од., утвърден от МОСВ, за язовир „••• ” е бил определен максимален контролен обем 310. 20 млн.м 3 вода, който съоръжението да достигне и да не превишава, но че в ъпреки утвърдения график, „НЕК ” ЕАД ••• поддържало обем в язовира през целия месец април 2018 г од., значително над зададения максимален контролен обем от 310. 20 млн.м 3 вода, както и че т ова означава, че дружеството, като титуляр по разрешително за водовземане от язовир „••• ”, с разрешена цел - производство на електроенергия, не е спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „ ••• ”, с № ••• от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, свързан с поддържането на свободен обем за поемане на очакван приток, определен в утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец април 2018 г од. Поради това, според първоинстанционния съд, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбодателя, на основание чл.200, ал.1, т. 27, предл. ІІ/ второ / от ЗВ, за извършено нарушение по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ. Съдът е посочил, че д околкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деец ът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма, както и е посочил, че н аложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. При извършената от съда служебна проверка не са били констатирани твърд я ните от жалбодателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да са допуснати в хода на административнонаказателното производство. Съдът е приел, че к акто АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че н арушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят и е индивидуализиран и нарушителя т. Съдът е посочил, че о т изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му, както и че с ловесното описание на констатираното деяние и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. На следващо място, районният съд е приел, че н е е налице твърдяното в жалбата нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като видно от атакуваното постановление, наказващият орган е преценил възраженията и събраните доказателства, като е посочил, че о бстоятелството, че възраженията на нарушителя са били счетени за неоснователни, не означава, че не са били обсъдени. Съдът е счел за н еоснователни и доводите на жалбодателя в насока, че съобразявал работата на своите централи с общата картина на всички язовири от каскадата, с цялостните изисквания на енергийната система в страната, че МОСВ записвало в месечните графици изисквания, които не винаги били изпълними при действителните метеорологични условия и пр., като е посочил, че о т доказателствата по делото не се установ ява невъзможност за „НЕК ” ЕАД да поддържа определения в графика максимален контролен обем в язовир „••• ” и че в тази връзка следва да се има предвид, че според текста на чл.53, ал.7 от ЗВ, м инистърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, при възникване на непредвидими и / или изключителни обстоятелства, изменя месечния график, за което писмено уведомява заинтересованите страни, а н яма данни дружеството - жалбодател, стопанисващо язовир „••• ”, да е поиска ло изменение на графика за м есец април 201 8 г од., съответно този график не е бил изменен от м инистъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. Съдът е извел извод, че о т това следва, че не са били налице непредвидими и/или изключителни обстоятелства, поради които графикът да не е могъл да бъде изпълнен. На следващо място, решаващият състав на районния съд не е прие л и възражението за неспазване на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на наказателното постановление, като е посочил, че в случая, АУАН е съставен на 17.12.2018 г од., като в същия изрично е посочено, че нарушението е установено на датата 28.09.2018 г од., при извършена проверка от служители на БД ИБР и че п роверката била извършена и на място и по документи, които контролните орган са анализирали, като издадено разрешително за водовземане, график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец април 2018 г од., сведение за производство на бруто ел. енергия и използвани водни обеми през месец април 2018 г од., месечни сведения за водните обеми в язовира от „НЕК ” ЕАД, предприятие „Водноелектрически централи ”, К онстативен протокол от 23.07.2018 г од., като според районния съд, и менно на датата 28.09.2018 г од. актосъставителят е разполагал с категорични данни, които са му позволили да направи извод за извършеното нарушение и неговия автор. Съдът е отбелязъл, че д ействително, експерти от БД ИБР са правили проверка на язовир „••• ” и на 23.07.2018 г од., но в констативния протокол от 23.07.2018 г од. било посочено, че тогава проверката е извършена във връзка със спазване графика за използване на водите в комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 г од., а о свен това, видно от двата констативни протокола - от 23.07.2018 г од. и 28.09.2018 г од., тяхното съдържание не било идентично, като п ървият път бил замерен само водният обем в язовира за определени месеци, а е два при проверката на 28.09.2018 г од. били установени и посочени точните превишения на графика през месец април 2018 г од., анализирани били относимите документи и бил направен извод за допуснато нарушение за конкретен период, а оттам и за неговия автор, т.е. за откриване на нарушителя. Поради това районният съд е приел, че именно оттогава е започнал да тече и тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като е посочил, освен това, че е с пазен и регламентирания в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок за издаване на наказателното постановление, тъй като акта е съставен на 17.12.2018 г од., а процесното наказателно постановление е издадено от наказващия орган на 12.02.2019 г од. По тези съображения и въз основа на тези изводи, решаващият състав на Крумовградския районен съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което и с решението по делото го е потвърдил. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Крумовградския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Фактическата обстановка, установена от въззивния съд, се споделя и от настоящата касационна инстанция, но не се споделят изводите на решаващия състав на Крумовградския районен съд, като настоящият съдебен състав намира, че същите не съответстват на приложимия материален закон. Настоящата инстанция намира за незаконосъобразен извода на районния съд, че в настоящия случай, при съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е спазен тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като намира за основателни доводите и съображенията, развити в тази насока в касационната жалба. Съгласно тази разпоредба, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Според п равната теория нарушителят се счита открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. Безспорно е в случая, че дружеството - касатор в настоящото производство, не е спазило зададения максимален контролен обем от 310. 20 млн.м 3 за месец април 2018 г од., за язовир „ •••”, съгласно утвърдения месечен график. Няма спор също така, че в изпълнение на задълженията си по З акона за водите/З В /, касаторът е подавал ежедневни справки за състоянието на язовир „ •••”, в т.ч. и за месец април 2018 г од., включваща и наличния воден обем в язовира. Видно от приложения по делото Констативен протокол №•••/••• г., на датата 23.07.2018 г од., служители при БД „ИБР ” - Пловдив: В. С. П.-••• и Т. В. К.-•••, ••• при БД „ИБР” – Пловдив, извършили проверка на язовир „ •••”, във връзка със спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 г од., утвърден от министъра на околната среда и водите, от страна на касатора „ НЕК ” ЕАД, в резултат на което констатирали, че за месец април 2018 г од., завиреният обем на водното езеро, при кота водно ниво, на датите: 10.0 4.2018 год., в 08: 00 часа; на 20.0 4.2018 г од., в 08: 00 часа и на 30.0 4.2018 г од., в 08: 00 часа, е съответно: 371.789 млн.м 3; 339.441 млн.м 3 и 328.547 млн.м 3, като в протокола изрично е отразено, че всичките данни са към 08: 00 часа на посочените три дати (час на изготвяне на дневния баланс). Следователно, според събраните доказателства, най-късно на 23.07.2018 г од., контролните органи на БД „ИБР ” са открили нарушителя, а и твърдяното нарушение, тъй като са разполагали с достатъчно данни, че за м есец април 2018 г од., стопанисващото този язовир дружество – „ НЕК ” ЕАД •••, е надвишило зададения максимален контролен обем от 310. 20 млн.м 3, определен в утвърдения график за същия месец април 2018 г од., като следва да се отбележи, че в този Констативен протокол №•••/••• г. от 23.07.2018 г од., изрично е посочено, че с графика за използване на водите на комплексните и значими язовири за месеците април, май, юни и юли 2018 год., утвърден от министъра на околната среда и водите, за язовир „•••” е определен минимален контролен обем обем от 218.00 млн.м 3 и съответно, максимален контролен обем от 3 10.20 млн.м 3, който трябва да достигне съоръжението и да не го превишава. От горното се налага безспорния извод, че о ще тогава субектът на нарушението, както и всички основни елементи от състава на административното нарушение, са станали известни на контролния орган, като определянето на точното превишение, като количество, на контролния обем за относимия месец, е следвало да се установи в рамките на тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, от откриването на нарушителя. Въпреки това, АУАН №196 е съставен едва на 1 7.12.2018 г од. или след изтичане на тримесечния давностен срок, указан в чл.34, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка, касационната инстанция в настоящия състав намира за неправилен изводът в решението, че нарушението е открито едва с изготвянето на Констативн ия протокол №••• от ••• г од., за извършена проверка на язовир „ •••”, отново във връзка със спазване, от страна „ НЕК ” ЕАД •••, на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 г одина, т.е. че едва на датата 28.09.2018 г од. актосъставителят е разполагал с категорични данни, които са му позволили да направи извод за извършеното нарушение и неговия автор. При тази проверка отново е констатирано, т.е. в цитирания констативен протокол отново е вписано, че за месец април 2018 г од., завиреният обем на водното езеро, при кота водно ниво, на датите: 10.0 4.2018 год., в 08: 00 часа; на 20.0 4.2018 г од., в 08: 00 часа и на 30.0 4.2018 г од., в 08: 00 часа, е съответно: 371.789 млн.м 3; 339.441 млн.м 3 и 328.547 млн.м 3, като в протокола изрично е отразено, че всичките данни са към 08: 00 часа на посочените три дати (час на изготвяне на дневния баланс), като единствено е изчислено превишение то на водния обем, представляващо разликата между зададения максимален контролен обем от 310.20 млн.м 3, съгласно утвърдения график и констатирания завирен обем на водното езеро към посочените дати, т.е. извършена е единствено една елементарна аритметична операция, а именно – „изваждане”/от констатирания завирен обем на водното езеро към посочените дати е изваден зададения, съгласно утвърдения график, максимален контролен обем /, за извършването на която елементарна аритметимна операция е необходим един най-обикновен калкулатор. Предвид горното, н астоящият касационен състав счита, че о ще на датата 23.07.2018 г од., контролните органи на БД „ИБР ” са разполагали както с точна та информация за зададения максимален контролен обем на язовир „•••”, така и с точни данни за констатирания завирен обем на водното езеро на посочените три дати от месец април 2018 год., като едва ли за да бъде направено това елементарно изчисление е било необходимо толкова много време. Освен това, н есъмнено е бил известен и нарушителят: дружеството – касатор в настоящото производство „НЕК” ЕАД •••, стопанисващо язовир „•••” и задължено да изпълнява и спазва зададения му с утвърдения график максимален контролен завирен обем. Откриването на нарушителя, в случая след проверка та, извършена на 23.07.2018 г од., от надлежен орган, съдържаща изложени от същия орган данни както за нарушителя, така и за извършено нарушение по чл.53, ал.1, във вр. с ал. 4, т.2 от ЗВ, задължава компетентните органи да съставят надлежен акт за установяване на нарушението, като за това са разполага ли с определените в чл.34, ал.1 от ЗАНН три месеца, но т ози срок, в случая, категорично не е бил спазен. За прилагането на давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, съдът следи служебно, а с изтичането му се погасява правната възможност на наказващия орган да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което така издаденото процесно НП се явява незаконосъобразно. Като не е съобразил горното, районният съд е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да съставляват основание за връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Така, с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба на „Национална електрическа компания” ЕАД /„НЕК” ЕАД/, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, с изложените в нея оплаквания и доводи за основателна и доказана, като в сички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, каквото е и едно от възведен ите касационн и основани я, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Крумовград следва с решението по настоящото дело да бъде от менено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Цитирани разпоредби
27- чл. 200, ал. 1, т. 27
- чл. 53, ал. 1
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221 АПК
- чл. 27, ал. 5 ЗАНН
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 34, ал. 3 ЗАНН
- чл. 34, ал. 1 ЗАНН
- чл. 52, ал. 4 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 83 ЗАНН
- чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗВ
- чл. 200, ал. 1, т. 27 ЗВ
- чл. 53, ал. 7 ЗВ
- чл. 53, ал. 1 ЗВ
- чл. 53, ал. 5 ЗВ
- чл. 53 ЗВ
- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 18 НППВ
- чл. 19 НППВ
- чл. 18
- чл. 208
- чл. 217, ал. 3
- чл. 221, ал. 2
- чл. 42
- чл. 63, ал. 1