Решение № 128 от 12.12.2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 314/2022 г.

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”. С присъда № 8/24.02.2022 г. на Дупнишкия районен съд по НОХД № 802/2021 г. по описа на същия съд подс. Г. И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, за което му е наложено наказание ЛС в размер на 3 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Със същата присъда А. е осъден да заплати на гражданския ищец Н. П. Г. сумата от 1 500 лева, представляващи обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат от извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 12.03.2021 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 6 000 лева е отхвърлен. ДнРС се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства на осн. чл.53, ал.1, б. „А“ НК, като е постановил същите да бъдат унищожени. С присъдата на подс. А. са възложени и разноските по делото в общ размер на 405, 44 лева, разноските на частния обвинител в размер на 200 лева и 60 лева държавна такса по сметка на ДнРС за уважения граждански иск. Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. А.. В жалбата се изтъкват доводи за необоснованост на същата и неправилна преценка на доказателствения материал. Сочи се, че обвинението не е доказано. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. А. бъде оправдан. Представителят на КнОП изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата на КнРС. Същото становище се поддържа и от повереника на частния обвинител Г. –адв. З..Същото становище се поддържа и от частния обвинител Н. Г.. Служебният защитник на подс.А.- адв.И.А. поддържа въззивната жалба и иска постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимият Г. И. А. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан. Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивните жалби оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същите за допустими, доколкото са предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Като ги разгледа по същество, окръжната инстанция намери въззивната жалба на подс. Димитров за неоснователна, по следните съображения: Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, е попълнен с необходимите материали и е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд: Подс. А. живеел в с. С., бил конфликтна личност и често влизал в пререкания с различни хора от селото. Осъждан е за престъпления от общ характер- по НОХД № 310/14 г., в сила от 11.11.2014 г. за приготовление към престъпление по чл.356а НК вр. чл.333 НК и по чл.339, ал.1 НК; по НОХД №405/16 г., в сила от 01.11.2016 г.- за закана по чл.320а НК спрямо св.Г. за извършване на престъпление по чл. 333 НК, по НЧХД №61/2017 г. за престъпление по чл.130, ал.1 НК. По последните две дела са му налагани наказания пробация, последното от които е изтърпяно на 06.08.2020 г. Св.Г. стопанисва бензиностанция и шивашки цех в с.С.. Бензиностанцията на пострадалия св. Г. се намира в близост до градината на подс.А.. А. смятал, че търговския обект на Г. е взривоопасен поради неспазване на правилата за безопасност от страна на персонала на бензиностанцията. По този повод отношенията между двамата били изострени. Подс. А. отправял непрекъснато закани и обиди спрямо личността на Г., което му причинявало сериозен дискомфорт. На 12.03.2021 г. в с. С., общ. Дупница подс.А. написал писмо до пострадалия св. Г., в което се заканил, че ще го убие. В писмото пишело: “Коко, знай, че ще умреш гръмнат с гранатомет в „Бинека....Смърт те чака скоро и твоите идиотчета, малко ти остава...“. Писмото било поставено на портала на сградата, в която се помещавала фирмата на Г. в с. С., ул. “Отовица“ № 6. Св.Г. намерил писмото и го прочел, като то предизвикало силна уплаха у него, тъй като в него се изразява категорично намерение да осъществи заканата си. Тази закана бил част от предходно подобно поведение от страна на подс. А. спрямо негова личност; отделно от това св.Г. знаел, че подс. А. е осъждан за отправяни закани- че ще взриви неговата бензиностанция (по НОХД №405/2016г. по описа на ДнРС); било му известно и това, че А. е осъждан за притежание на взривоопасни вещества (по НОХД № 447/2014г. по описа на ДнРС); че е известен сред съселяните си като конфликтна личност; както и че е причинил лека телесна повреда с опасност за здравето на лице от селото. По делото е назначена СПЕ, като от заключението на в.л. д-р И.а се установява, че подс. А. е с нормални интелектуални възможности при средно образование; с разностранни интереси; с с нормален интелектуален дефицит; без отклонения в душевния живот; с възможност да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние, като и да ръководи постъпките си. От назначената съдебно -почеркова експертиза на в.л. Р.Чечева се установява, че ръкописно изписания текст на писмото е изписан от подс.А.. За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите Н. Г., Райчо Цветков, Димитринка Г.а, приел е по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и назначените от ДП съдебнопочеркови и СПЕ. Към показанията на посочените свидетели съдът е изпълнил задълженията си по чл.107, ал.3 НПК, като е разгледал показанията на св. Г., пострадал от твърдяното деяние, както и на съпругата му св. Г.а, възприела непосредствено поведението на съпруга си след получаване на писмото, като първостепенният съд е изтъкнал подробни доводи за причините, поради които ги кредитира и ги приема за достоверни. Към този анализ КнОС се присъединява, като настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното: Безспорно се установява от посочената по- горе съдебнопочеркова експертиза, че автор на цитираното по- горе писмо е подс. А.. В този аспект се отхвърлят доводите на подсъдимия, че същият няма нищо общо със същото. Поведението на св.Г. по време на неговото получаване, респ. неговото притеснение, също се подкрепя от показанията на съпругата му св. Г.а, като КнОС, въпреки съпружеската й връзка с пострадалия, както и ДнРС, не намира основание за отхвърляне на показанията й. Те кореспондират и с производните показания на св. Цветков, кмет на с.С., пред който св. Г. е споделил оплакванията и притесненията си от поведението на подс. А.; както и с безспорно установените факти относно предходните осъждания на подс. А.- за приготовление към престъпление по чл.333 НК, за държане на взривни вещества и за закани към св. Г. да унищожи бензиностанцията му чрез взрив. В този аспект довода във въззивната жалба за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия е несъстоятелен. Изрично следва да се посочи, че подс. А. е дал обяснения по делото, които са отхвърлени като несъстоятелни от ДнРС. Към този извод на ДнРС настоящата инстанция също се присъединява, като само следва да се отбележи, че същите имат двояк характер- като на годно доказателствено средство и като израз на защитната позиция. В случая същите следва да се възприемат като израз на защитната позиция на подсъдимия, доколкото са напълно изолирани от доказателствения материал по делото и доколкото са налице опровергаващи доказателства в обратна насока. В този аспект ДРС е проверил всички гласни доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107, ал.3 НПК и е извършил проверка на твърденията на страните с всички доказателствени способи. При оценката на доказателствения материал са спазени процесуалните правила и ДнРС е дал убедителен отговор на всички въпроси, релевантни за повдигнатото обвинение, както и обоснован отговор на защитната теза; успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно наличието на виновно извършено от подсъдимия деяние. При излагане на съображения досежно наличието на деяние по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК, осъществено спрямо личността на пострадалия Г., ДнРС е изложил правни аргументи, които изцяло се споделят от въззивния съд. В този аспект КнОС намира за необходимо да отбележи следното: Специфичното за престъплението по чл.144, ал.3 НК- „закана с убийство” е, че изпълнителното деяние се извършва само чрез действие и се изразява в обективирано намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него. Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършването й. Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. Не е необходимо действително пострадалият да се уплашил, а законът има предвид възможността за възникване на основателен страх у пострадалия. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след изминаването на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК. В светлината на тези общи теоретични постановки извода на ДнРС, че с действията си на посочената по- горе дата подс. А. е осъществил деяние по чл. 144, ал.3 НК е законосъобразен. Несъмнено се установява от обективна страна, че същият на датата 12.03.2021 г. в с.С. е отправил към пострадалия св.Н.Г. заканата „… Коко, знай, че ще умреш, гръмнат с гранатомет в Бинека...Смърт те чака скоро и твоите идиотчета, малко ти остава…“.Несъмнено е доказано по делото, че именно подс. А. е автор на посоченото писмо, което е било поставено в сградата, в която се е помещавала неговата фирма; респ. същото е било адресирано несъмнено до него и е стигнало до неговото знание. Следва да се прецени какъв е смисъла на адресираните към пострадалия думи и дали подс. А., изпращайки писмото до него, е съзнавал съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху Г.. КнОС счита, че адресираните към пострадалия думи действително имат характер на закана за убийство по см. на чл.144, ал.3 НК. Безспорно е установено по делото, че отношенията между подс. А. и св. Г. били влошени, като последния по никакъв начин с поведението си не предизвиквал подсъдимия. Несъмнено е още, че подсъдимият е бил осъждан както за държане на взривни вещества, така и за приготовление към извършване на престъпления чрез взрив и за закани за извършване на такива; както и за извършване на телени увреждания на свой съселянин (срвн. справката за съдимост на подс. А.). Не може да се приеме, че подобно поведение е било естествено между страните; напротив- същото е предизвикало страх у пострадалия, че заканата ще се осъществи- както по отношение на него, така и на близките му. Пострадалият св.Г. съвсем реално е изпитвал притеснения и е възприел съвсем сериозно както отправената заплаха, така и е приел, че може да се изпълнят думите на А.- убийство чрез взрив и и че ще пострадат и децата му. Тази му увереност е била обективна с оглед на предходните осъждания, ежедневното агресивно поведение и независимо от възрастта на подсъдимия. Това негово съзнание, съчетано с факта на проявената продължителна психическа агресия, е довело до напълно логичен за предизвикания в съзнанието му основателен страх, че заканата може да се осъществи. В този аспект поведението на подс. А. не може нито да се приема като израз на негативизъм в резултат от предходни конфликти, а като действително намерение да осъществи декларираното. За субективната страна на едно престъпление се съди не от заявеното от дееца, а от неговото поведение, обективиращо умишленото му или непредпазливо отношение към последиците от това поведение. В случая пострадалият е знаел много добре, че отношенията между тях са влошени; че подс.А. вече е бил осъждан за престъпление, по което той е бил отново пострадал, че е бил осъждан и за нанасяне на телесни повреди на друго лице в селото, че неговото поведение няма инцидентен характер, а се характеризира с упоритост и постоянство. Тези обстоятелства, съчетани с естеството на отправените думи, на практика са обективирали възприемането й от страна на пострадалия св. Г. като действителна такава. КнОС изцяло споделя и извода на ДРС, че е налице съставомерния признак на заканата- „възбуждане на основателен страх” от осъществяването й. Този страх следва да е бил налице към момента на отправянето й с оглед времето, начина и обстановката на деянието, а не след минаването на определено време. Страхът от осъществяването на определено престъпление (убийство) е обективна категория и неговото наличие не се определя от твърденията на пострадалия, а с оглед наличието на гореизброените обстоятелства. В случая начинът на отправянето на заканата (чрез анонимно писмо) несъмнено сочат, че отправените думи са довели до обективна възможност за възбуждане на основателен страх у пострадалия. Освен това същият е бил напрегнат, притеснен, изпитвал е чувство на тревожност; почувствал се е реално застрашен по отношение сигурността, здравето и живота си. При определяне вида и размера на наказанията са съобразени всички обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на деянието е висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с личността, от друга страта самият А., видно от справката му за съдимост, е многократно осъждан. През 2017 г. е изтекъл изпитателния срок на условното му наказание по НОХД №447/13 г.; на 16.05.2018 г. е изтърпяно наказанието пробация по НОХД № 405/16 г., на 06.08.2020 г. – наказанието пробация по НЧХД № 81/17 г.; респ. спрямо същия не са изтекли сроковете за реабилитация както по чл.86 НК, така и по чл.88а, ал.1, т.4 от НК. В този аспект извода на ДнРС, че реабилитация по отношение на А. не е настъпила и същият е със статут на осъждан за престъпления от общ характер е правилна. При определяне на наказанията ДнРС правилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство предходните осъждания на подс. А.. Същевременно като смекчаващо такова следва да се отчете неговата възраст, което обстоятелство е послужило като основание за налагане на наказание ЛС в минимално предвидения в закона размер от 3 месеца. Обосновано е прието, че посоченото наказание следва да се изтърпи ефективно предвид липсата на предпоставките по чл.66, ал.1 НК и доколкото подс. А. към датата на извършването му е бил осъждан и не е реабилитиран. Този размер на наказанието ще способства за изпълнение целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото. Законосъобразно е определен и режима на изтърпяване на наказанието на основание чл.57, ал.1, т.3 НК, доколкото предпоставките, предвидени в тази хипотеза са налице. Присъдата се явява законосъобразна и в частта, в която е уважен предявения от гражданския ищец граждански иск. Предмет на гражданския иск в наказателния процес е деянието съгл. ППВС №9/1961г. на ВС. Гражданският ищец несъмнено е пострадал от деянието и като такъв има възможност да търси обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението, извършено от подс.А.. Последният е длъжен да репарира вредите, които виновно му е причинил. Отправената към гражданския ищец Г. закана за убийство несъменно е довела до чувство за страх, дискомфорт и стрес у пострадалия. Същият е претърпял болки и страдания, които правилно са били репарирани от ДнРС. Присъдената сума от 1 500 лева е справедлива по см. на чл.52 ЗЗД и е в състояние да възстанови претърпените от пострадалаия Г. неимуществени вреди. Затова и гражданския иск до размер на 1 500 лева правилно е уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 6 000 лева- отхвърлен. В този аспект присъдата в гражданската част присъдата следва да бъде потвърдена. Същата следва да се потвърди и в частта за разноските и държавната такса за уважения граждански иск на осн. чл. 189, ал.3 НПК. Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което присъдата на КРС следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд