Решение № 72 от 21.2.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 84/2024 г.

Предявен е иск за установяване съществуването на вземане, обективирано в заповед за изпълнение, по който ищецът носи тежестта да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя и размера на усвоената сума; обявяването и датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита; размера на претендираните вземания за главница, лихви и такси по предоставения кредит. От събраните по делото доказателства – писмени, в т.ч. договор за кредит ведно с погасителен план към същия, надлежно подписани от страните и неоспорени по отношение на тяхната истинност, и заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, по несъмнен начин се установява сключването на договора за кредит и усвояването от кредитополучателя на предоставената от банката парична сума в размер на 80 000, 00 лева чрез заверка на банковата и́ сметка. В този смисъл възражението на ответника, че договореният кредит не е бил фактически предоставен на ответницата е неоснователно. Съдът намира, че сключеният между страните договор не съдържа неравноправни клаузи, както и такива, които да противоречат на императивни правни норми. Изискуемостта на претендираните вземания е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като кредиторът е упражнил потестативното право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Актът, чрез който се извършва упражнението на преобразуващото субективно право, е нов юридически факт. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Доколкото при предсрочната изискуемост длъжникът губи преимуществото на срока, настъпването й представлява краен срок за издължаване на кредита. Съгласно постоянната практика на ВКС начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване (така решения по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.; т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о.; т. д. № 394/2017 г., І т. о.; т. д. 2201/2017 г., ІІ т. о. и др.). В случая, избраният от банката кредитор ред за уведомяване на длъжника за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е чрез връчване на уведомление от частен съдебен изпълнител (ЧСИ). По силата на чл. 17, ал. 5 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а съгласно чл. 43 частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Поканата на кредитора съдържаща изявление за обявяване на цялото вземане по договора за предсрочно изискуемо е връчено на постоянния и настоящ адрес на длъжника Т. А. в гр. Варна при спазване на действащата към момента на връчването процедура по залепяне на уведомление – три посещения на адреса при които не е открито лицето, нито друго, съгласно да получи съобщението. ЧСИ е извършила справка за наличие на трудови договори на адресата, като е установено, че такива не са налице, с което е спазена и разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК. Удостоверен е и факта на неявяване на лицето да получи съобщението в двуседмичния срок от залепяне на уведомлението, поради което книжата се считат за връчени съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Фингираното връчване не противоречи на закона и на уговореното между страните. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че към датата на отправяне на изявленията на банката за обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуем предпоставките за това са били осъществени, тъй като към м. ноември 2022 г. са били налице 10 частично или изцяло неиздължени погасителни вноски с настъпил падеж. Ето защо, съдът приема, че банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредитния дълг за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен в договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва, представляваща случай на неизпълнение по смисъла на чл. 14 от договора за кредит. Размерът на задълженията за договорна лихва е обусловен от датата на настъпване на падежа на задълженията в т.ч. в хипотезата на обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита. Това следва от разрешението дадено с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно което размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Установено е от събраните по делото доказателства, че непогасената главница е в размер на търсената от ищеца сума – 79 678, 43 лева. Претенцията за договорни лихви до датата на предсрочната изискуемост е основателна до установения от вещото лице във втория вариант на точка 2 на раздел І и точка 3 на раздел І на експертизата размер от 2 288, 85 лева. Съдът не приема изчислената от вещото лице договорна лихва в първия вариант на точка 2 на раздел І на експертизата в размер на 3 158, 96 лева, тъй като тези изчисления са направени при прилагане на извършено от банката двукратно увеличение на лихвения процент, както следва: считано от 15.08.2022 г. до 12.10.2022 г. с 3.5 пункта (от 4.8% на 8.3%) и считано от 13.10.2022 г. до 24.11.2022 год. (датата на предсрочна изискуемост) с още 1.5 пункта (от 8.3% на 9.8%). Настъпването на основания за увеличение на лихвения процент не се твърди нито в исковата молба, нито в уточненията преди първото по делото заседание и приемане на окончателния доклад по делото. Напротив, единственото въведено твърдение е за уговорена между страните лихва в размер на 4, 8 % годишно и размер на анюитетните вноски съгласно представения и приложен по делото погасителен план. Едва след второто съдебно заседание в представено писмено становище по същество са въведени нови фактически твърдения за извършени едностранно от кредитора увеличения на договорения лихвен процент поради неизпълнение на задължения на кредитополучателката, но същите не следва да се разглеждат поради настъпила процесуална преклузия. Съдът не приема и изчислената от вещото лице в първия вариант на точка 2 на раздел І на експертизата наказателна (законна) лихва за периода от 25.11.2022 г. до 30.01.2023 год. в размер на 1 622, 50 лв., тъй като същата е пресметната върху цялото изискуемо просрочие, вместо само върху дължимата главница. Начисляването на наказателна лихва върху дължимата договорна лихва, представлява анатоцизъм и противоречи на императивната правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. По силата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви е допустимо единствено съобразно наредбите на БНБ, които за изследвания период не предвиждат подобна възможност. Разпоредбата на чл. 294, ал.2 от ТЗ е неприложима, тъй като касае сделки сключени между търговци, а не между потребител и търговец, както е в настоящия случай. Изчислена само върху дължимата главница законната лихва за периода от 25.11.2022 г. до 30.01.2023 год. е 1577, 19 лева. При това положение по отношение на обезщетението за забава върху просрочените плащания за периода от 13.05.2022 до 30.01.2023 г. съдът приема за установена дължима мораторна (законна) лихва за периода от 14.05.2022 до 24.11.2022 г. в размер на 188, 16 лв. и мораторна (законна) лихва за периода от 25.11.2022 г. до 30.01.2023 год. в размер на 1577, 19 лева, изчислена служебно от съда чрез изчислителен модул „Апис Финанси“, или общо за периода 13.05.2022 - 30.01.2023 г. – 1 765, 35 лева, а за разликата до претендираната сума от 3 451, 11 лева искът ще се отхвърли като неоснователен по изложените по-горе съображения. Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху исковата сума за главница от 10.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението в съда – до окончателното погасяване на задължението. Отговорност за разноски. С оглед изхода от спора ищецът има право на сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 89) и представените по делото доказателства, ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 1725, 77 лева, съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400, 00 лева, възнаграждение на особен представител в размер на 3 780, 00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 9 063, 70 лева. Съдът намира за основателно своевременно въведеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, проведени са три открити съдебни заседания, като на нито едно от тях не се е явил упълномощен от ищеца адвокат. Извършените от адвоката на ищеца процесуални действия се свеждат до подаване на исковата молба и изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовности, както и представено писмено становище. Предвид тези обстоятелства съдът намира за адекватен размер на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция сумата 3 780, 00 лева. Така общият размер на сторените разноски в исковото производството пред ВОС са в размер на 9 685, 77 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете ще се присъди сумата 9 398, 88 лева. Ответницата следва да заплати и сторените в заповедното производство съдебно- деловодни разноски за държавна такса в размер на 1725, 77 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4921, 85 лева, или общо 6493, 02 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете ще се присъди сумата 6300, 70 лева. Следва да се изплати от внесения за целта депозит и дължимото на особения представител на ответницата адв. Г. Л. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът