Решение № 522 от 24.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1089/2023 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Г. Д. Т. срещу решение от 12.08.2022г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д. № 6202 по описа за 2022 г., с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1594 от 23.05.2022 г., срещу разпределение от 20.05.2022 г. по изп. дело № 20179230400381 на ЧСИ Г. Н. е район на действие СГС. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като конкретно визира нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ГПК, като не му е осигурена равна възможност да упражни процесуалните си права и да представи доказателства, тъй като необосновано не била допусната поисканата съдебно-икономическа експертиза. Поддържа, че като длъжник не е уведомен за датата на предявяването на разпределението, като по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за разпределянето на събраната сума. Също така сочи и че СГС е приел за безспорни сумите и таксите, посочени в таблиците, изготвени от съдебния изпълнител, като не е обсъдил неговите възражения относно допуснатите нарушения при изготвяне и предявяване на разпределението във връзка с изискванията на чл. 136 ЗЗД, чл. 460 ГПК, чл. 462, ал.1 ГПК, а именно: неправилно определен размер на главницата, тьй като същата не е намалена с получените суми от предходно извършените публични продажби по настоящото изпълнително дело, както и неправилно преизчисляване на размера на главницата в левова равностойност, неяснота и неточно определяне на вземанията по реда на чл. 136 ЗЗД, законната лихва не е правилно изчислена, тъй като същата е определена върху погрешна сума, съставляваща главницата, неточно начисляване и неправилно събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия на ЧСИ, неправилно начислени суми, съставляващи неолихвяемо вземане, неоснователно начислени такси по ТТРЗЧСИ, нарушения при определяне на вземанията по реда на предпочтителното удовлетворяване. Предвид горното претендира назначаване на СИЕ с посочените задачи, както и отмяна на решението. Ответната по жалбата страна – взискателят „Юробанк България“ АД е подал писмен отговор от 31.03.2023г., чрез процесуалния си представител адв. Х. И., с който оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й. Твърди, че са неоснователни доводите, че не е погасена главница с постъпвали плащанията от предходни продани, тъй като последните са били осъществени и сумите по тях са били преведени през 2018г., като с постъпилата сума вземането на взискателя е било намалено съгласно законовата поредност - разноски, лихви и после главница. Поддържа, че с постъпилите суми са били погасени разноски в заповедното производство и частично вземането за законна лихва, които е било най-обременително и видно от предходните разпределения. Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира от фактическа страна следното: Изпълнително дело е образувано по молба на „Юробанк България“ АД срещу жалбоподателя и с приложен изпълнителен лист от 01.11.2017 г., издаден по гр. дело № 71466/2017 г. на Софийския районен съд 143 състав, с взискател „Юробанк България“ АД, по заповед по чл. 417 от ГПК, с длъжник Г. Д. Т., и предмет на изпълнение следните вземания: 127 202, 80 евро - главница по договор за кредит; 28 797, 79 евро - договорна лихва за редовен кредит; 6489, 18 евро – договорна лихва за просрочен кредит; 1748, 45 евро банкова такса, 563, 33 евро застраховка; 186 лева нотариални разноски; 12 165, 32 лева - разноски в заповедното производство. Съгласно приложения нотариален акт № 102 том I рег. № 2405 дело № 83/2010 г. на нотариус М. И., вземанията са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент 35-36 на шести етаж във вход А на жилищна сграда - блок № ••• в ж.к. „•••“ гр. •••. По изпълнителното дело са извършени публични продани на ипотекирани имоти, както следва: публична продан в периода 10.04.2018 г. – 10.05.2018 г. на гараж № 3 на партерния етаж във вход А на блок ••• в ж.к. „•••“ гр. •••, собствен на ипотекарния длъжник, приключила с обявяване на 11.05.2018 г. на купувач за продажна цена от 25 131, 80 лева, изцяло внесена съгласно документите в том I л. 301-301-306 от изпълнителното дело и втора продан в същия период на гараж № 4 на партерния етаж във вход А на блок ••• в ж.к. „•••“ гр. •••, собствен на ипотекарния длъжник, приключила с обявяване на 11.05.2018 г. на купувач за продажна цена от 21 365, 20 лева, изцяло внесена. За двете суми от проданта на гаражите са съставени разпределение от 06.07.2018 г., намиращо се в том II л. 110-111 от изп.дело и съгласно същото с него са погасени следните вземания: по чл. 136 т. 1 ЗЗД - разноски на взискателя по изпълнителното дело –предплатени авансово такси в размер на 8 547, 70 лв., адвокатски хонорар по изпълнението – 5 173, 99лв., непратени такси към ЧСИ. 198 лв., и е начислена пропорционална такса по т. 26 в размер 179, 87 лева – общо 14099, 56 лева; за вземане по чл. 136 т. 2 ЗЗД на Столична община са разпределени 374, 58 лева и начислена пропорционална такса по т. 26 в размер 44, 95 лева, или общо 419, 53 лева; за вземане по чл. 136 т. 3 ЗЗД на взикателя „Юробанк България“ АД, обезпечено с ипотека – разпределени 10 256, 02 лева и начислена пропорционална такса по т. 26 в размер 356, 69 лева. Събраната сума от проданта на гаража е разпределена изцяло по описания начин. Видно от отбелязването върху самото разпределение, то е влязло в сила, а на стр. 108 от изпълнителното дело е налично съобщение до длъжника Г. Т., с което е уведомен за предявяването на разпределението на дата 06.07.2018г., като е удостоверен от връчител, че е налице отказ на адресата да получи. Постановлението за възлагане на гараж 4 е било обжалвано и потвърдено с приложеното на стр. 126 и сл. от изпълнителното дело решене на СГС №4612/10.07.2018г. по ч.гр.д.№7919/2018г. За изготвено разпределение страните са уведомени за предявяването му на дата 20.07.2018г., като в изп.дело на стр.146 е налично съобщение за уведомяване за предявяването до длъжника Г. Т., което отново е оформено като връчено при отказ на 13.07.2018г. с подпис и имена на връчителя. Съгласно разпределението, представено на стр. 150 и следващите от изпълнителното дело, по него постъпилата сума общо в размер на 21 326, 20лв. за продадения гараж №4 е разпределена по описания начин: вземания по чл. 136 т. 1 ЗЗД – предплатени авансово такси по взискател 180 лева и неплатени такси към ЧСИ 24 лева; вземания по чл. 136 ал. 3 ЗЗД на взикателя „Юробанк България“ АД, обезпечено с ипотека – разпределени 20 450, 59 лева и начислена пропорционална такса по т. 26 в размер 710, 61 лева. В периода от 28.01.2022 г. – 28.02.2022 г. е извършена публична продан на апартамент № 35- 36 на VI етаж във вход А в жилищен блок № ••• в кв. „•••“ в гр. ••• (предмет на договорната ипотека), приключила с обявяване на купувач на 01.03.2022 г. за цена от 307 316 лева, изцяло внесена съгласно документите по ИД том III л. 547- 549. Издадено е постановление за възлагане от 04.03.2022г., връчено на длъжника на 07.03.2022г. видно от съобщението на стр. 564 от изп.дело, като срещу същото е постъпила жалба от 18.03.2022г. от длъжника, която е оставена без уважение с приложеното решение на СГС от 20.04.2022г. по ч.гр.д.№3537/2022г. Съгласно съобщение с изх.№2323/16.05.2022г. за предявяване на разпределението на 20.05.2022г., длъжникът Г. Т. е уведомен чрез адв. М. Г. А., от адреса на адв. В. К., на 20.05.2022г., като е отразен час на получаване – 10.30ч. Съгласно съставения протокол за разпределение на сумата от 307 316 лв. от 20.05.2022г., се удовлетворява вземане на Столична община с поредност по чл. 136, т.2 от ЗЗД в общ размер на 4 895, 10 лв. и вземане по чл. 136, т.3 от ЗЗД към взискателя – „Юробанк България“ в общ размер на 291 460, 55 лв. Конкретните суми са в табличен вид по таблица т.1.1 и по таблица т.1.2, която е погасени такси. На ред втори от таблица 1.1 е описано „неолихвяемо вземане“ в общ размер 56 323, 58 лева, равностойни на 28 797, 79 евро. В таблицата е отбелязано, че с обжалваното разпределение се погасява неплатена сума от 35 872, 73 лева, с което цялото вземане се счита погасено. На ред седми от таблица 1.1 е описано вземане за разноски по гр. дело – държавни такси в общ размер 6450, 20 лева (държавна такса в заповедното производство, съгласно изпълнителния лист). В таблицата е отбелязано, че с обжалваното разпределение се погасява неплатена сума от 1900, 30 лева, с което цялото вземане е погасено. Видно от таблицата по т. 1.1 от обжалваното разпределение, със сумата, постъпила от проданта на ап. 35-36 в размер на 307 316 лева, са окончателно погасени: остатък размер на 35 872, 73 лева от вземането с общ размер 56 323, 58 лева, равностойни на 28 797, 79 евро договорна лихва по редовен кредит по изпълнителния лист (ред 2); вземането от 12 691, 73 лева, равностойни на 6489, 18 евро, договорна лихва по просрочен кредит по изпълнителния лист (ред 3); вземането от 3419, 67 лева, равностойни на 1748, 45 евро такса по кредита, съгласно изпълнителния лист (ред 4); вземането от 1101, 78 лева, равностойно на 563, 33 евро - застраховки по кредита, съгласно изпълнителния лист (ред 5); вземането от 186 лева нотариални разноски по изпълнителния лист (ред 6); - остатък в размер на 1900, 30 от вземанията за държавна такса в заповедното производство с общ размер 6450, 20 лева (ред 7); вземането за законна лихва върху главницата за периода от 06.10.2017 г. до 20.05.2022 г. с общ размер на вземането 116 584, 38 лева (ред 9. Видно от материалите по изпълнителното дело, след датите на предходните разпределения са начислени и платени както следва следните такси: 150 лева хонорар за вещо лице, платени на 30.07.2018 г. (ИД том II л. 166), начислена на ред 15 от таблица 1.2 на разпределението стр. 3; 150 лева за нова оценка, платени на 06.08.2018 г. (ИД том II л. 192); 144 лева за съобщения за разгласяване на проданта, платени на 07.08.2018 г. (том II л. 194, фактура л. 195), начислени на ред 14 от таблица 1.2; 144 лева за съобщения за разгласяване на нова публична продан, платени на 24.10.2018 г. (том II л. 221); 144 лева, платени на 18.12.2018 г. за съобщения за разгласяване нова публична продан, платени на 24.10.2018 г. (том II л. 243); 150 лева за вещо лице за актуализирана пазарна оценка, платени на 08.01.2019 г. (том III л. 284); 150 лева хонорар за вещо лице, платени на 08.01.2019 г. (том III л. 285); 36 лева такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор (том III л. 322); 24 лева такса по т. 5 от Тарифата за уведомяване на длъжника за наложени запори (том III л. 321); 84 лева, платени на 15.06.2021 г. (том III л. 339) такси то т. 11 и т. 5 от Тарифата за присъединяване по изп. дело на вземането, предмет на изп. лист по гр.д. № 5740/2018 г. на СГС; 250 лева хонорар за вещо лице за пазарна оценка (том III л. 392); 192 лева, платени на 10.11.2021 г. за изготвяне и връчване на съобщения за разгласяване на публична продан (том III л. 420). За всяка една от сумите има приложен документ на съответната посочена страница от изпълнителното дело. Общият размер на събраните такси, отбелязан в края на таблица 1.2 (стр. последна) е 9412, 10 лева, който съответства на размера на таксите, определени от съдебния изпълнител в таблица 1.1. Общият размер на дължимите от длъжника такси по точка 26 е определен от съдебния изпълнител в края на таблица 1.2 (стр. последна) на 14 900, 19 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 462 от ГПК разпределението може да се обжалва в тридневен срок пред окръжния съд, който разглежда жалбата по реда на чл. 278 от ГПК / частните жалби/ и се произнася с решение. Съгласно разпоредбата на чл. 463, ал.2 от ГПК решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд, който разглежда жалбата по реда на чл. 274 от ГПК и решението му е окончателно. В случая САС е сезиран в срок с жалба срещу акт на окръжния съд, с който е отхвърлена жалбата на длъжника по изпълнението срещу разпределението, извършено от ЧСИ Н. и предявено на 20.05.2022г. С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, а с изменението на разпоредбата от ДВ бр.86/2017г. действията са посочени в седем точки, като включват и постановлението за глоба, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на посочените изисквания, отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. По отношение на разпределението, обаче, има специална разпоредба – чл. 462 ал.2 от ГПК, която урежда реда и начина на обжалване на това действие, като тази жалба се подава в специален, по-кратък от този по чл. 436 от ГПК срок, а именно тридневен и е предвиден различен процесуален ред за разглеждането й. Разпределението може да бъде обжалвано както от длъжника, така и от взискателите, на които се предявява съгласно чл. 462, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбите на ГПК, след принудителната продан се извършва от съдебния изпълнител разпределение на получената от проданта сума съобразно реда, установен в чл. 460 ГПК. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е да се провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото производство. В настоящото производство съдът действа като контролно-отменителна инстанция по отношения на действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като делото няма за предмет разрешаване на спор относно наличието или не на задължения към взискатели и техния размер, след като същите са се легитимирали с титул, който няма данни да е отменен или обезсилен. В настоящото производство по жалба по чл. 462-463 от ГПК съдът няма как да разреши материалноправни спорове, ако има такива относно вземането на взискателя, респ. присъединения взискател относно размера на техните вземания и наличието им. Съгласно чл. 458 от ГПК, Държавата се счита за присъединен взискател по право за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът, на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Както се посочва и от ВКС в ТР 2 от 22.11.2022г. по тълк.д. № 2/2021 г., на ОСГТК на ВКС, разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели и съставлява акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението. Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е бил редовно призован за предявяване на разпределението, което обжалва. Целта на призовававането при предявяване на разпределението е да се постигне едновременното стабилизиране на разпределението спрямо всички страни в изпълнителния процес, а именно по този начин всички страни се цели да узнават за разпределението в един и същ момент, който е и начален момент на срока за обжалване. По този начин законодателят гарантира едновременно разглеждане, в рамките на едно и също производство на оспорванията по повод законосъобразността на разпределението. Процесуалните правила относно призоваването в изпълнителното производство и в общия исков процес не са идентични. В изпълнителното производство, по аргумент от нормата на чл.56, ал.3 изр.2 ГПК, не са предвидени минимални срокове между връчването на съобщението и съответното изпълнително действие, за разлика от предвиденият такъв седмодневен в исковото производство. Отделно от това, разпоредбата на чл.462 ГПК, като специална норма, приложима относно института на предявяване на разпределението, също така не предвижда определен срок преди деня за предявяване, в който заинтересованите лица следва да бъдат уведомени. Предвид горното от значение е страната да бъде уведомена за предявяването, но няма законоустановен минимален срок, в който това да стане предварително. В случая твърденията на жалбоподателя, че той не бил уведомен за предявяване на разпределението не могат да бъдат споделени, тъй като се установява от материалите по изпълнителното дело и конкретно от приложеното по него съобщение с изх.№2323/16.05.2022г. за предявяване на разпределението на 20.05.2022г., че длъжникът Г. Т. е уведомен чрез адв. М. Г. А., от адреса на кантората на адв. В. К., негов съдебен адресат, на 20.05.2022г., като е отразен час на получаване – 10.30ч. Вярно е, че съобщението е връчено в деня, за който е насрочено предявяването, но същото е с друг, по-късен час и макар и в същия ден, жалбоподателят е бил уведомен чрез връчване на съобщение на съдебния му адресат. Следователно не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 462, ал.1 от ГПК относно задължението на съдебния изпълнител да призове страните за предявяване на разпределението, макар това да е осъществено в същия ден, тъй като законодателят не е предвидил предварителен срок, в който това да бъде извършено. Целта на призоваването, както се посочи по-горе, е всички страни да бъдат уведомени едновременно за разпределението, именно за това, то се предявява на конкретна дата спрямо всички, и в случая това е спазено и спрямо жалбоподателя. С оглед горното доводите му, че не е уведомен за предявяване на разпределението и с това е допуснато съществено процесуално нарушение се явяват неоснователни и недоказани. По отношение на възраженията на жалбоподателя, че в нарушение на чл. 7 и чл.8 от ГПК не му е дадена възможност на ангажира доказателства, като не е допусната поисканата от него съдебно-икономическа експертиза, съдът констатира следното: Съдебна експертиза се назначава, когато следва да се изясни относим към спора въпрос, който изисква специални знания, с които съдът не разполага. В случая са налице твърдения на жалбоподателя за това, че неправилно бил определен размер на главницата, главницата не била намалена с получени суми и не били спазени изискванията за поредност при намалението, че не била определена правилно законната лихва, тъй като била смятана върху сума, която не е точна, не били точно пресметнати таксите на съдебния изпълнител, неоснователно били начислени такси по ТТЗЧСИ. Съдът намира, че всички изтъкнати доводи на жалбоподателя не изискват специални счетоводни или икономически познания, за да бъдат обсъдени. В случая главницата е в евро, но е налице фиксиран курс евро –лев и не е налице необходимост от специални познания за изчисляването й, а само аритметично действие по пресмятане и предвид фиксирания курс е безспорно, че присъдената главница в размер на 127202, 80 евро при курса на БНБ 1 евро, равно на 1, 95583 лв., възлиза на 248 797, 05 лв., колкото е изчислена и от ЧСИ по разпределението. Също не представлява никакво затруднение и не изисква специални познания изчисляването на законната лихва върху тази сума, за периода, за който е присъдена и чрез справка по счетоводна програма / калкулатор.бг/ съдът установява, че законната лихва върху тази главница за периода от 06.10.2017г. / началната дата по изпълнителния лист/ до обжалваното разпределение, същата възлиза на сумата от 116 653, 47 лв. и същата не е по-малка от приспадната от ЧСИ по обжалваното разпределение, следователно няма ощетяване на жалбоподателя чрез погрешно приемане на по-голяма законна лихва от следващата се. Същото важи и за останалите задачи, които е поставил, тъй като проверката дали за всяко включено като такса по изпълнението действие е налице съответния документ и дали таксата е определена правилно и съобразно приложимата Тарифа, не изисква специални счетоводни познания, а проверка на документите по делото и изчисление на таксите по Тарифата, когато не са в твърд размер, което е дейност по установяване на фактите от съда. В случая при проверка на всички, подробно описани сметки, вносни документи и при преценка на фиксирания твърд размер на таксите по Тарифата и тази по т.26, съдът споделяйки конкретните доводи на първоинстанционния съд, намира, че не се установява разминаване. Следва да се отбележи, че всички доводи и твърдения на жалбоподателя, както в жалбата до СГС, така и в настояща са общо формулирани и макар да твърди грешно определяне на размера на главницата, грешно изчисление той не сочи нито един конкретен пример или довод за такова. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че общите му и неконкретизирани доводи са неоснователни и не е налице необходимост от специални знания на експерт за проверка на сочените сметки и изчисления, които въпреки обема на делото, не изискват счетоводни познания, а се касае до чисто аритметично пресмятане, което съдът е в състояние да извърши и е посочил как извършва, а дори и след конкретно описаните сметки по първоинстанционното решение жалбоподателят не посочва дори един точен пример на допуснатата грешка. Тук следва да се има предвид и че за размера на вземанията, при преизчисляването на сумите от евро в лева, длъжникът е уведомен още с поканата за доброволно изпълнение с изх.442/01.02.2018г., в която са описани сумите, описани са и приетите от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, включително адвокатския хонорар на взискателя и срещу разноските длъжникът не се установява да е подавал възражение или жалба, за уведомяването за която е съставен протокол от 08.02.2018г. / стр. 145 от делото/. Предвид горното по отношение на приетите разноски настоящият съд няма правомощие в рамките на жалбата по разпределението да преценява тяхната дължимост и размер, тъй като длъжникът е можел да възрази своевременно / повече от четири години са изминали до датата на съставяне на обжалваното разпределение/, да иска изменението им от съдебния изпълнител и да обжалва евентуалния му отказ, но при положение, че не е упражнил това си право, относно разноските по изпълнението до момента на стабилизиране на предходните две сметки от 2018г., които е безспорно, че са влезли в сила, настоящият състав не следва да се произнася и не може да преценя техния размер. По отношение на доводите, че неправилно бил определен размера на вземанията, тъй като по предходните продани са постъпили суми и е следвало да бъде намален размера на главницата, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД поредността на погасяване при няколко вземания е разноски, лихви, главница. Следователно за да се стигне до погасяване на главницата по изпълнителния лист следва първо да се погасят разноските и лихвата. По предходните две разпределения в полза на взискателя „Юробанк България“ АД са разпределени общо 30 706, 61 лева, но съдебният изпълнител не е посочил кои точно вземания на взискателя „Юробанк България“ АД погасява с разпределените в полза на този взискател суми. Същевременно тези разпределения са от 2018г., длъжникът е бил призован за предявяването им, при отказ, но оформен надлежно и не се установява да е упражнил правото си на жалба срещу тези разпределения на сумите, постъпили от проданта на двата гаража. В настоящото производство съдът няма как да пререши и преразгледа суми, които са разпределени през 2018г., като срещу предходните две разпределения длъжникът е следвало да упражни правото си на жалба, ако е бил недоволен. Предмет на разглеждане и спор по настоящото дело е само последното разпределение, като следва да се прецени дали по него има неточно определени суми и неправилно изчислени такива. При преценка на данните съдът констатира, че от присъдената мораторна лихва по сегашното разпределение ЧСИ е посочил, че вече частично е погасена сума в размер на 35 872, 73 лева, с което цялото вземане за лихва от общо 56 323, 58 лв., което е размера на лихвата по фиксирания курс на еврото, присъдена по изпълнителния лист в размер на 28 797, 79 евро, се счита погасено. Следователно с предходните разпределения е погасена разликата между горните две суми, а именно 20450, 86 лв. По изпълнителният лист са присъдени разноски на взискателя както следва12 156, 32 лв. – разноски по делото, включващи държавна такса 6450, 20 и възнаграждение за адвокат в размер на 5 706, 12 лв., присъдени са такси и други разноски, включващи 186 лв. – за нотариални такси, договорна лихва 6 489, 18 евро, 1748, 45 евро, представляващи такса и застраховка в размер на 563, 33 евро. Следователно със сумата общо 30 706, 61 лева по двете влезли в сила и необжалвани разпределения от 2018г. след проданта на гаражите, която сума е определена за взискателя за погасяване на вземанията му, извън разноските и вземанията на СО за данъци във връзка с имотите, са погасени такси и лихви в посочения размер. До погасяване на главницата по изпълнителния лист не се е стигнало, тъй като поредността на погасяване е разноски, лихви, главница и е налице недостатъчност на сумата. Предвид горното доводите на жалбоподателя, че неправилно бил определен размер на главницата, че същата следвало да е частично погасена към датата на обжалваното разпределение са неоснователни и не могат да бъдат споделени. По отношение на възраженията, че размерът на таксите бил приет неправилно и бил необоснован, съдът не споделя доводите. Видно е от материалите по изпълнителното дело, че за всяка такса е налице преводно нареждане, а именно първичен счетоводен документ, с който са платени съответните суми, така както са описани в обстоятелствената част на решението. Съдът намира, че не се установява таксата да е определена неправилно, в частта по т.26 от Тарифата, а именно същата се начислява в процент върху сумата, която е събрана, в ущърб на жалбоподателя. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважена, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Воден от горните съображения съдът