Решение № 7097 от 5.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 22020/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявени от “••••” ЕАД против В. Ю. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 033, 92 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: •••••, през периода от 01.5.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 339, 62 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 25.11.2019 г., сумата от 36, 59 лв. – такса за дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 6, 35 лв. – лихва за забава за периода ат 31.12.2016 г. до 25.11.2019 г. Претендира разноски. В исковата молба и уточнителна молба от 09.12.2022 г. ищецът сочи, че във връзка с издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав срещу С.Л., А.Г.Д. и С.П. за суми за ТЕ за същия период като процесния, е проведено исково пр-во по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав; че ЗИ е обезсилена срещу С.Л. и А.Г.Д. за общо 7/12 от вземанията, а 5/12 от вземанията са били предмет на решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав; че ответникът по това дело С.П. е починала в хода на процеса и на нейно място е конституирана В. Н., която е и ответник по настоящото дело. Сочи се в исковата молба, че с настоящия осъдителен иск се претендират 7/12 от вземанията по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав / в която част ЗИ е обезсилена/ от ответника В. Н., която се твърди да е единствен наследник на прадядо си и прабаба си С. и Е.З. и на майка си С.П. поради редица откази от наследство на роднините й. Твърди се, че В. Н. е едноличен собственик на процесния топлоснабден имот за исковия период. След изискване на свързаните дела се установи, че действително ЗИ по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав е била обезсилена за 7/12 от общо претендираната сума - по отношение на С.Л. и А.Г.Д., като се твърди, че В. Н. е наследила и тези ид.ч. от имота поради редица откази от наследство. По този начин относно 7/12 от вземанията по заповед за изпълнение по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав няма формирана СПН. Ответникът е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Не оспорва да е станал едноличен собственик на имота след смъртта на майка си С.П. считано от 31.03.2021 г. Сочи обаче, че преди тази дата не е била собственик на топлоснабдения имот и не го е използвала. Оспорва иска по основание и размер. Позовава се на давност. С молба от 01.03.2023 г. на л. 154 ищецът сочи, че ответникът като наследник на майка си С.П. и ответник по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав, след влизане в сила на решението по това дело като необжалвано на 05.03.2022 г., е сключила на 21.06.2022 г. с ищеца споразумение /л. 81/. Същото се отнася до присъдените суми с решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав, а именно 2123, 84 лв. главница /общо за ТЕ и за дялово разпределение/, 240, 35 лв. лихва за забава, 474, 60 лв. съдебни разноски и 529, 20 лв. – лихва за забава върху главницата считано до сключване на споразумението или общо 3 367, 99 лв. Ищецът не спори, че именно тази непроцесна сума е заплатена. Делото се гледа при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „••••“ ЕООД /л. 110/. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното. По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот като единствен наследник на прадядо си и прабаба си С. и Е.З. и на майка си С.П. поради редица откази от наследство на роднините й – останалите призовани към наследяване наследници; че ответникът е наследил задълженията относно имота за исковия период; че в исковия период ответникът или наследодателите му има/ са имали качеството на потребител/потребители на ТЕ – собственик или ползвател на имота.че до имота в процесния период е доставяна ТЕ в твърдяното количество. Като безспорно е отделено, че ответникът е наследник на С.П., починала на 31.03.2021 г.; че считано от тази дата е собственик на ид.ч. от топлоснабден имот с адрес: •••••. Установява се от приложените гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав и гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав, че във връзка с подадено от “••••” ЕАД заявление от 10.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав срещу С.Л., А.Г.Д. и С.П. за суми за ТЕ за същия период като процесния. От С.Л. заявителят е претендирал 2/12 от вземанията, от А.Г.Д. – 5/12 /или общо от тях 7/12 от вземанията/, а от третия длъжник С.П. – 5/12 от вземанията. Издадена е ЗИ от 12.01.2020 г. при тези квоти. А.Г.Д. е подала възражение, като прилага удостоверение за отказ от наследството на С. З.. С.Л. и С.П. също са подали възражения. С определение от 26.07.2020 г. са дадени указания за предявяване на установителни искове. В срока по чл. 415 ГПК са предявени искове срещу С.Л. и С.П., поради което ЗИ спрямо А.Г.Д. за 5/12 от вземанията е обезсилена с определение от 01.11.2021 г. Образувано е исковото пр-во по установителни искове срещу С.Л. и С.П. в гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав. Исковата молба е изпратена за отговор. Ответникът С.Л. с отговора от 08.10.2020 г. е представил удостоверение за отказ от наследство. С определение от 09.06.2021 г. на л. 73 от гр.д. № 41740/2020 г. по описа на СРС, 61 състав, пр-вото спрямо С.Л. за 2/12 от вземанията е прекратено, като ЗИ е обезсилена спрямо него. По този начин пр-вото по гр.д. № 41740/2020 г. по описа на СРС, 61 състав е останало с предмет искове срещу С.П. за 5/12 от общото вземане. С.П. е починала в хода на процеса и е конституиран на осн. чл. 227 ГПК нейният наследник – дъщеря В. Ю. Н. /л. 86 от това дело./ С решение от 21.01.2022 г. е признато за установено спрямо В. Ю. Н. като наследник на С.П., че дължи част от сумата за процесния исков период, а именно 5/12 от вземанието. Предмет на настоящото пр-во са останалите 7/12 вземанията по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав / в която част ЗИ е обезсилена/ от ответника В. Н., която се твърди да е единствен наследник на прадядо си и прабаба си С. и Е.З. и на майка си С.П. поради редица други откази от наследство на роднините й. Твърди се, че В. Н. е едноличен собственик на процесния топлоснабден имот за исковия период. Исковете са допустими. След влизане в сила на решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав като необжалвано на 05.03.2022 г. ответницата е сключила на 21.06.2022 г. с ищеца споразумение. Видно от споразумението /л. 81/ то се отнася до присъдените суми с решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав, а именно 2123, 84 лв. главница /общо за ТЕ и за дялово разпределение/, 240, 35 лв. лихва за забава, 474, 60 лв. съдебни разноски и 529, 20 лв. – лихва за забава върху главницата считано до сключване на споразумението или общо 3 367, 99 лв. В чл. 1, 1 от споразумението е посочен номерът на делото - гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав; сключено е за сумите, за които исковете са уважени по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав. Ищецът с молба от 01.03.2023 г. на л. 154 не спори, че именно тази непроцесна сума е заплатена, по това споразумение. Никоя от страните не твърди да са заплатени процесните суми по настоящото дело. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Видно от договор за продажба по НДИ от 01.07.1988 г. на л. 128 С. Л. З. и Е. М. З. а са придобили в режим на СИО правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Е. М. З.а е починала през 2008 г. Нейни наследници са преживял съпруг С. Л. З., син С.Л. и по заместване /поради това, че дъщеря й В. Л.а е починала преди нея през 2006 г. / внук Г. Ц. Д.. Преживелият съпруг С. Л. З. е станал собственик на общо 4/6 ид.ч. от имота поради прекратяване на СИО и по наследство, С.Л. е станал собственик на 1/6 ид.ч. от имота, а Г. Ц. Д. също на 1/6 ид.ч. от имота. С нот. акт от 19.12.2009 г. на л. 18 С. Л. З. е прехвърлил на внука си Г. Ц. Д. с договор за покупко-продажба притежаваните от него 4/6 ид.ч. от имота. Учреденото право на ползване върху имота пожизнено на С. Л. З. е погасено със смъртта му. Бракът между Г. Ц. Д. и С.П. е сключен след това – през 2011 г., видно от справка за промяна на име, приемане на фамилията на съпруга на л. 54 от гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав. Следователно Г. Ц. Д. е станал собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота, от които 1/6 ид.ч. по наследство и 4/6 ид.ч. по договор за покупко- продажба, като индивидуална собственост. Останалите 1/6 ид.ч. от имота са придобити по наследство от вуйчо му С.Л.. С решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав е установена със сила на пресъдено нещо дължимостта на суми относно 5/12 от 4/6 ид.ч. имота, притежавани от Г. Ц. Д. – тези предмет на нот. акт от 19.12.2009 г., с който Г. Ц. Д. ги е придобил от дядо си по договор за покупко-продажба, като неженен. Съдът е приел с влязлото в сила решение, че първоначалният ответник С.П. /починала в хода на процеса през 2021 г./, а впоследствие наследникът й В. Ю. Н. е станала собственик на 6/12 от имота, или половината от него. Ищецът обаче е поддържал срещу С.П. /починала в хода на процеса през 2021 г./, а впоследствие срещу наследника й В. Ю. Н. искове за суми за ТЕ за 5/12 ид.ч. от имота. За тази квота от 5/12 ид.ч. е подадено и заявлението. Съдът се е произнесъл за сумите за 5/12 ид.ч. от имота. Следователно предмет на настоящото пр-во не са сумите за топлинна енергия, съответстващи на тези 5/12 ид.ч. част от 4/6 ид.ч. от имота, придобити от Г. Ц. Д. по силата на нот. акт от 19.12.2009 г. На второ място съдът в това решение е отчел правото на ползване на С. Л. З., погасено през 2017 г., но е приел със сила на пресъдено нещо, че потребител на ТЕ относно тези 4/6 ид.ч. от имота е бил винаги Г. Ц. Д.. Така: Пр-вото по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав е било прекратено спрямо С.Л. и не е налице произнасяне относно следващата му се по наследство от Е. М. З.а 1/6 ид.ч. от имота. Сумите, дължими във връзка с тези 1/6 ид.ч. от имота, са предмет на настоящото дело. Предмет на настоящото дело са и сумите, свързани с притежанието на 1/6 ид.ч. от имота, придобити от Г. Ц. Д. по наследство на осн. чл. 10, ал. 1 ЗН от баба му Е. М. З.а. Предмет на настоящото дело са и сумите, свързани с притежанието на 3/12 ид.ч. от имота /=4/6 - 5/12, за които има произнасяне по горепосоченото плиключило дело/. По този начин предмет на изследване по настоящото дело са сумите, дължими във връзка със 7/12 ид.ч. от имота /=1/6+1/6+3/12/. Твърди се, че те всички са собственост на ответника поради редица откази от наследство. Както бе посочено по- горе след смъртта на Е.З. и договора за покупко- продажба Г. Ц. Д. е станал собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота, от които 1/6 ид.ч. по наследство и 4/6 ид.ч. по договор за покупко- продажба, като индивидуална собственост. Останалите 1/6 ид.ч. от имота са придобити по наследство от вуйчо му С.Л.. Видно от удостоверение за отказ от наследство на л. 14 то С.Л. се е отказал от наследството на майка си Е. М. З.а. По този начин следващата му се 1/6 ид.ч. от имота на осн. чл. 53 ЗН уголемява дяловете на останалите наследници на Е. М. З.а, а именно преживял съпруг С. Л. З. и внук Г. Ц. Д. /по заместване на В., починала през 2006 г./. С. Л. З. и Г. Ц. Д. получават на това основание по 1/12 ид.ч. от имота. Така Г. Ц. Д. става собственик по този начин на общо 11/12 ид.ч. от имота /=1/12 след отказа на вуйчо си +1/6 по наследство от баба си по заместване на майка си +4/6 по договора за покупко-продажба/. Предмет на изследване по делото са 6/12 ид.ч. от тези 11/12 ид.ч. според гореизложените мотиви. Предмет на изследване е и 1/12 ид.ч., придобита след отказа на С. от наследството на С. З., за което по-надолу. Г. Ц. Д. почива през 2014 г. като женен за С.П.. Негови наследници са С.П. и дъщеря А.Г.Д.. С.П. има две други деца от различни бащи – ответницата В. Ю. Н. и М. В. Х.. Наследниците на Г. Ц. Д. - С.П. и А. Г.ева Д. получават всяка от тях по наследство от него половината от 6/12 ид.ч. от имота или всяка от тях по 3/12 ид.ч. от имота. Видно от удостоверение на л. 23 от зап. пр-во и на л. 13 от настоящото дело обаче А. Г.ева Д. се е отказала от наследството на баща си Г.. Следователно с тези 3/12 ид.ч., предмет на отказа от наследство от страна на А. Г.ева Д., се увеличава делът на останалите му наследници, призовани към наследяване. Наследници на Г. Ц. Д. преди отказа на А. Г.ева Д. са тези от първи ред на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН – дете, заедно със съпруг на осн. чл. 9, ал. 1 ЗН. С извършването на валиден отказ се счита, че лицето, призовано към наследяване, изобщо не е придобивало качеството на наследник; след отказа липсва този наследник в съответния ред. Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Уголемява се делът на наследниците от същия ред, в който би бил включен като наследник отказалият се /така ТР № 137 а от 17.11.1955 г. на ОСГК/. Ако от същия ред няма други наследници, наследството преминава към следващия ред. Ако няма законни наследници или завещание, то преминава към държавата/общината. Ако в реда, към който принадлежи отказалия се, има различни колена, уголемява се делът на другите наследници от съответното коляно, в което е бил включен като наследник отказалият се. Според т. 6 от ПП ВКС №4/1964 г. за делбата отказът уголемява дяловете не на всички наследници, а само на тези, които са от същия ред: “Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на отказалия се.“ Например ако наследодателят е оставил за наследници един син (1/2 от наследството) и по заместване на мястото на починалото преди наследодателя второ дете - двама внуци ( всеки по 1/4 и общо двамата 1/2); и ако единият внук се откаже от наследството от дядо си - наследодателя, то с тази 1/4 се уголемява делът на другия внук на наследодателя, който е от същото коляно, и той получава 1/2; а не тази 1/4 да се раздели между неотказалия се внук и чичо му. Ако всички наследници от един ред обаче се откажат от наследството, призовават се към наследяване наследниците на наследодателя от следващия ред. Особено е положението на преживелия съпруг като наследник. Съпругът не е включен в редовете на наследници по ЗН - той наследява наред с наследниците от първите три реда ( деца, родители, възходящи от втора и по - горна степен и братя и сестри или техни низходящи без ограничение) и изключва наследниците от четвърти ред. При наследници деца и преживял съпруг отказът от наследството на едно от децата не води до преминаване към втори ред. В този случай наследството се получава от неотреклите се деца и съпруга, като частта на детето - наследник, отказало се от наследството, се разпределя поравно между останалите наследници от реда. Отказът на всички деца обаче или отказът на единственото дете води до преминаване на наследството при наследниците от втори ред - родители, наред със съпруга. Така ТР № 148/10.12.1986 г. ОСГК. В случая след откриване на наследството на Г. Ц. Д. той е оставил наследници дъщеря А. Д. и преживяла съпруга С.П.. А. Д. е единствено дете на Г. Ц. Д., като другите две деца на С.П. са от други бащи. След отказа на А. Д. от наследството на Г. видно от удостоверение на л. 23 от зап. пр-во и л. 13 от настоящото пр-во то наследството преминава у наследниците на Г. Ц. Д. от втори или трети ред. Майката на Г. Ц. Д. В. е починала преди него. Видно от удостоверението за наследници Г. Ц. Д. той е единствено дете, без братя и сестри. Не се доказа обаче от ищеца бащата на Г. - Ц., да е бил починал към 2014 г. Съдът намира поради непровеждане на доказване от страна на ищеца, че съпругата С.П. е получила наследството наред с бащата на наследодателя - Ц.. Според чл. 9, Ал. 2 ЗН когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. В случая бракът между Г. Ц. Д. и С.П. е сключен през 2011 г., а Г. Ц. Д. е починал през 2014 г. Така Силвия получава на осн. чл. 9, Ал. 2 ЗН вр.