Решение № 1420 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 407/2024 г.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно чл.20а, ал.2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ организира и ръководи дейността на фонда, а съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон, тоест издателя на акта е надлежно овластен с материална компетентност.

Административният акт е издаден в предвидената в чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ писмена форма и е мотивиран. Не се установява при издаване на оспореният административен акт да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал.1, управляващият орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не е бил по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Възраженията на бенефициера са обсъдени в мотивите на оспореният административен акт, тоест спазено е изискването на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ.

По разбиране на настоящият съдебен състав в жалбата основателна се поддържа, че административният акт е незаконосъобразен, но не на основанията сочени в нея. С оглед изчерпателност на първо място следва да се посочи, че с оспореният административен акт е прието, че финансовата корекция се налага само за допуснати нарушения нарушени разпоредбите на чл.58, ал.1, т.1-3, във вр. с чл.54, ал.1, т.3, и т.6 от Закон за обществените поръчки (ЗОП) и чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП, като административния орган е квалифицирал нередността като такава по т.17 от Насоки за определяне на финансови корекции, които се правят върху разходите, финансирани от ЕС, при несъответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с Решение на Европейската комисия от 14.05.2019г., съответно т.17, б.“а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата) и е определил финансова корекция в размер на 25% от стойността на финансовата помощ от 114003, 75 лв. Изложените в жалбата доводи за липса на нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП и чл.70, ал.7 от ЗОП не следва да бъдат разглеждани, тъй като след като е разгледал подадените от бенефициера възражения, административния орган изрично е посочил, че по отношение на тези възражения не приема установена нередност, респективно в жалбата изцяло неоснователно се сочи, че в случая е наложена най-голямата по размер финансова корекция от 25%, тъй като административния орган е наложел финансовата корекция само за установените нарушения на чл.58, ал.1, т.1-3, във вр. с чл.54, ал.1, т.3, и т.6 от Закон за обществените поръчки (ЗОП) и чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП. На следващо място, изцяло неоснователно в жалбата се поддържа, че след като е налице пълно съгласуване на плащането е налице влязъл в сила административен акт, респективно не може да бъде наложена финансова корекция, тъй като настоящето производство е по установяване на нередност в хипотеза на последваш контрол на финансовите средства от ЕСИФ, която изрично е регламентирана в разпоредбата на чл.70 от ЗУСЕФСУ.

В рамките на служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав установява, че той е издаден в нарушение на материалния закон. На първо място следва да се посочи, че в мотивите на оспорения административен акт изрично е посочено, че е установеното представлява нередност по т.17 от Насоки за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, приети с решение на Европейската комисия от 14.05.2019г. Тази констатация е незаконосъобразна, тъй като съгласно константната съдебна практика на Върховния административен съд, Насоките регламентират единствено критериите и механизма за анулиране на предоставената на държавите членки подкрепа чрез налагането на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяване на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери. Насоките като акт на Комисията се прилагат към нередностите, осъществявани от държавите членки, т. к. именно те са техен адресат. В чл.1 от Преамбюла на Приложение към Решение на Комисията от 14.05.2019 г. установява определените в приложението насоки за определяне на финансови корекции по отношение на разходи, финансирани от Съюза в рамките на споделено управление, в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. Текстът на разпоредбата сочи, че установените насоки за определяне на финансови корекции следва да осигурят ръководството на съответните служби на Комисията относно принципите, критериите и процентите, които следва да се прилагат във връзка с финансовите корекции, направени от Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на приложимите правилата за възлагане на обществените поръчки. Очевидно насочеността на акта е към Комисията, а последната няма отношение към определянето на финансови корекции на национално ниво за нарушения, извършени от конкретните бенефициери. Тя е компетентна да контролира спазването на правилата при възлагането от държавите членки. Изрично в чл.2 от Решение на Комисията от 14.05.2019 г., е конкретизирано, че корекциите се налагат на държавите членки, като не е въведен друг евентуален адресат. Държавите членки са отговорни на първо ниво за разследването на нередностите и за прилагането на необходимите финансови корекции, а на компетентните им органи се препоръчва да прилагат същите критерии и ставките на финансова корекция, определени в насоките. Очевидно е разграничението, което европейският законодател прави между корекциите, определяни в тежест на държавите членки, и тези по отношение на бенефициерите, ангажимент на съответните контролни органи. Целта е да се уеднаквят нередностите, съставляващи основание за отмяна на предоставената помощ, без значение кой е извършил нарушението - дали държава членка или бенефициер по силата на договор за предоставяне на БФП, за което Комисията е предвидила приемането на допълнителен акт на национално ниво, който, в съответствие с описаните в Приложение № 1 – Насоките от решението от 14.05.2019 г. и пресъздавайки или надграждайки ги, да регулира правоотношенията, свързани с определянето на финансови корекции в тежест на бенефициерите. В тази насока например: Решение №3835/01.04.2024г. по адм.дело №7273/2023г.; Решение №11512/23.11.2023г. по адм.дело №4841/2023г.; Решение №129/05.01.2023г. по адм.дело №8348/2023г.; Решение №1829/15.02.2024г. по адм.дело №11040/2024г. на ВАС и др. все в тази насока.

На следващо място следва да се посочи, че в мотивите на оспорения административен акт за изложени взаимно противоречиви мотиви и на сочените нарушения на чл.58, ал.1, т.1-3, във вр. с чл.54, ал.1, т.3, и т.6 от Закон за обществените поръчки (ЗОП) и чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП, е дадената незаконосъобразна правна квалификация на нередността по т.17, б.“а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), която предвижда налагане на финансова корекция в размер на 25 %, в случаите на преговори в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка/процедурата за избор с публична покана, включително изменение на офертата на избрания изпълнител. (Не са нередност случаите, когато в рамките на процедурите на договаряне и състезателния диалог се водят преговори, както и случаите, когато ЗОП допуска участникът или кандидатът да представи, добави, разясни или допълни информацията и документите.), при който възложителят/бенефициентът е допуснал участник или кандидат да промени офертата си в хода на процедурата, когато изменението е довело до възлагане на поръчката на този участник или кандидат. В случая липсват каквито и да е мотиви в оспорения административен акт, който да са съответни на изискването при установяване на тази нередност, тъй като в административния акт няма описана промяна на оферта от участник, а и такава не се установява да е налице. В мотивите на административния акт се сочи, че участника определен за изпълнител не е представил конкретни документи който са изискуеми, като по този не е покрил критерий за подбор, поради което не е доказал липса на основания за отстраняване по чл.112, ал.1 от ЗОП, но така описаното нарушение би дало основание да се наложи финансова корекция на основание по т.14 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), а не както незаконосъобразно е прието в оспорения административен акт на основание по т.17, б.“а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата).

При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващият за присъждане разноски по водене на съдебното производство изразяващи се в заплатена държавна такса за образуването му и юрисконсултско възнаграждение, ответника следва да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 528, 00 лева – заплатена държавна такса в размер 228 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв, което настоящият съдебен състав счита, че е съответно на фактическата и правна сложност на делото и проведените процесуални действия от пълномощника на оспорващият.