РЕШЕНИЕ

№ 1046

гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова Членове: Величка Борилова, Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501267 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Община Септември, чрез адв.В. Б. от АК Пазарджик насочена против Решение 6482/26.11.2025 г., постановено по гр.д. № 892/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Държавата, чрез МРРБ, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който е поискано да се приеме за установено, че ищецът-вззивник не дължи на ответника сумата от 931 108 лв., представляваща предоставено целево финансиране, съгласно решение № 711/30.09.2023 г. на МС.

Във въззивната жалба на първо място се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – ЗПФ и ЗЗД, както и поради неговата необоснованост.

Твърди се целевото финансиране, получено от въззивника, да не представлява допълнителен трансфер от централния бюджет по бюджета на общината за капиталови разходи, нито разход за текущ ремонт на обект от техническата инфраструктура. Капиталовата програма на общините и заложените в нея разходи нямала нищо общо с процесното финансиране и Решение № 711/30.09.2022 г. на МС, защото били разходи по смисъла на чл.87 ЗДБ /Закона за държавния бюджет“/ и задължително се гласували с постановление на МС, което представлява административен акт.

Решение № 711/30.09.2022 г. на МС не било адм.акт, нито годен такъв по чл.87 ЗДБ.

Последният факт не бил съобразен от първоинстанционния съд.

На отделно основание се поддържа процесният проект на община Септември да не представлява текущ ремонт на обект от техническата инфраструктура - представлявал реконструкция и рехабилитация, несъвместима с текущ ремонт, а е задължителен инвестиционен проект.

Затова неправилен бил и изводът на СГС Министърът на МРРБ да е осъществил „контрол“ на условията, заложени от самия него в споразумението /а не в Решението на МС/, нито че поради съдържанието на регистрационната форма общините следвало да се сетят, че се касае за финансиране на „инвестиционни проекти“, чието строителство не е започнало.

Поддържа се, че по време на кандидатстването не е имало ясно разписани правила в „информацията за проектна готовност“, а такива били разписани едва с подписването на споразумението за трансфер, което именно внесло яснота за изискванията и параметрите на изпълнение на даденото финансиране.

Оспорват се като изведени при едностранна преценка на доказателствата изводите на първоинстанционния съд въззивникът умишлено да е укрил стартирането на СМР, за да получи финансиране, което не му се полага с аргумент, че преди кандидатстването за последното не са били налице ясно разписани условията за него. Такива били и изводите относно умишленото укриване на информация от Община Септември, за да получи финансирането.

Поддържа се и неправилност на изводите Министърът на РРБ да има правомощията да внася допълнителни изисквания и условия към общините, чийто проекти вече са одобрени за финансиране - той можел единствено за осъществява контрол по смисъла на ЗПФ, но не и да създава правила, особено след като по конкретно процесно финансиране такива изначално липсвали.

Въведено е оплакване СГС да не се е произнесъл по всички налични основания сочещи на нищожност на клаузите от споразумението, вкл. и поради противоречието им с добрите нрави.

Поради това и съдът се отклонил от постоянната практика на ВАС в насока липсата на ясни и недвусмислени правила за това кой разход е допустим и кой не, и абсолютно недопустимо и в противоречие със закона постфактум, след като е налице одобрение за финансиране - да се създават клаузи или правила за ограничаване на проекта, чрез които финансирането да се отказва или да бъде редуцирано.

Такъв бил и настоящия казус, в който СГС не разгледал възражението за нищожност на клаузи от процесното споразумение поради противоречието им със закона, при настъпила преклузия.

Поддържа се неправилно първоинстанционният съд да не е констатирал в случая нарушаването на принципа на „придвидимост“ от страна на административния орган, което е често основание за отмяна на финансови корекции, наложени от адм.орган по реда на ЗУСЕСИФ.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и по съществото на спора постанови уважаване на предявения отрицателен установителен иск в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на доводите, развити в нея.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото доказателства, вземайки предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционното решение са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивното дружество, ищец в първоинстанционното производство, е останало недоволно от атакувания съдебен акт с който предявеният от него положителен установителен иск е отхвърлен в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено след разрешаване на спора относно подведомствеността му от смесен състав на ВАС и ВКС, от надлежен съдебен състав, по редовно предявен иск, в съответната писмена, форма и е подписано.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност са неоснователни, по следните съображения:

СГС е бил сезиран с предявен положителен установителен иск от Община септември против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 931 108 лв., представляваща предоставено целево финансиране, съгласно решение 711/30.09.2023 г. на МС.

Поддържано е в исковата молба, че с решение 576/01.08.2022 г. на Министерски съвет /МС/ бил одобрен списък инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления/обекти за целево финансиране, в който били включени и два обекта на Община Септември, конкретно посочени, за които, съобразно цитираното решение на МС, било предвидено финансиране на 100% в размер на 2 954 385 лв.

Поддържано е, че до публикуването на списъка с одобрени проекти се стигнало след изпратено уведомление до всички общини, че могат да подадат документи за финансиране на основен ремонт на общински пътища, съгласно приложена бланка към уведомлението. Към него била приложена Бланка за кандидатстване, в която всяка община трябвало да заяви своята проектна готовност. Под проектната готовност се разбирало има ли изработен проект или издадено Разрешение за строеж, има ли избран изпълнител след проведена процедура по ЗОП.

В този смисъл и се поддържа от ищеца, че от поставените критерии ставало ясно, че обекти, за които има избран изпълнител по ЗОП, имат по-голяма възможност за финансиране.

На 22.02.2022 г. ищецът подал бланка за участие и посочил два обекта с най-висока степен на готовност на проектите - одобрен технически/работен проект с издадено разрешение за строеж за основен ремонт на трасето и избран изпълнител по ЗОП. В графа „Друга информация“ изрично било посочено, че дейностите по изграждане на проектите следвало да се възложат незабавно.

Твърди се в исканата от общините информация никъде не се поставяли други критерии за финансиране или отрицателни такива, при които финансирането е недопустимо, вкл. и такива, че не могат да бъдат финансирани общини, които са сключили договори с изпълнителите или СМР по договорите е започнало. Не било посочено никъде и че финансиращият орган ще поставя последващи изисквания към обектите.

Поддържано е за двата обекта, за които ищцовата община е кандидатствала за финансиране, да са били проведени процедури по реда на ЗОП и сключени договори с изпълнителите, като за обект „Реконструкция и рехабилитация на част от общински път PAZ1128/I-8, Лозен-Пазарджик –граница на община /Пазарджик – Септември/ - Ковачево Злокучене от км 0+690 до 4+260 и от км 6+050 до км 6+850“ договор се сключил на 13.05.2021 г., а строителството започнало на 26.04.2022 г. с протокол за откриване на строителна площадка. Били извършени обаче само подготвителни дейности и обектът бил спрян, за което бил съставен Акт обр.10, а строителните дейности възобновени след обнародването на Решение № 576/01.08.2022 г. на МС.

Поддържано е след смяна на редовното правителство на РБ със служебно такова, МС да излязъл с ново решение № 711/30.09.2023 г., с което било отменено предходното и бил одобрен нов списък с обекти за финансиране. В новия списък за община Септември фигурирал само един обект /посочения по-горе/ като било прието, че през 2022 г. ще се финансира 50% от одобрените проекти, а останалите 50% с бюджета за 2023 г. Твърди се, че на 04.10.2022 г. по електронна поща, ищецът получил искане в спешен порядък да бъде предоставена информация относно банкова сметка и имена на главния счетоводител за превеждане на одобрените средства, което било сторено от ищеца. Твърди се, че в изпълнение на взетото решение, че всички кметове на общини с одобрени проекти за финансиране били поканени за подписване на споразумения с МРРБ, които били подписани „на конвейер“ и без да бъдат изпратени предварително за запознаване с тяхното съдържание, а в деня на подписването не била дадена възможност за питания и разяснения.

Междувременно поради заложените кратки срокове за изпълнение на договора от 13.01.2021 г. СМР по реконструкция на пътния участък, одобрен за финансиране приключили, като бил съставен Протокол образец 15 от 30.09.2022 година.

Месец по-късно - на 26.10.2022 г. било сключено споразумението между ищеца и МРРБ, а на 31.10.2022 г. постъпила сумата в размер на 465 554 лв., първият транш по споразумението. На 09.12.2022 г. МРРБ изплатила и остатъка от одобрения размер на финансирането в размер на още 465 554 лв.

На 13.02.2023 г. при ищеца постъпило писмо от МРРБ, с което се твърдяло, че е идентифицирано предварително изпълнение на дейностите, предмет на сключеното споразумения преди неговото фактическо подписване, поради което и на основание чл. 4 ал.2 четвърто тире от същото, финансирането на всички дейности за реализация на обекта се счита недопустимо и споразумението следва да се счита прекратено на основание чл. 13 т.3 от същото. Писмото съдържало покана ищецът да върне на МРРБ изплатените средства в размер на 931 108 лв.

Поддържа се Министърът на РРБ да няма правомощия да поставя условия за допустимост на разходите и че чл.4, ал.2 и чл.13, ал.3 от споразумението под № РД-02-30- 79/26.10.2022 г. били нищожни, като противоречащи на закона - чл.4, ал.1 АПК, както и на морала и добрите нрави.

Последното, т.к. Министърът на РРБ нямал правомощията да поставя критерии за недопустимост на разходите в споразумението за трансфер на средствата - той не е управляващ орган на проекта, нито финансиращ такъм - финансите се осигурявали от държавния бюджет с решение на МС, като средствата единствено се трансферирали чрез МРРБ.

Освен това противоречало на закона и добрите нрави обещаването на средства и трупането на политически актив пред избирателите, даването на такива средства, разплащането им с фирмата изпълнител и последващото им искане обратно, вкл. чрез заплаха от страна на МФ за удържането им от последващо финансиране.

Противоречало на закона и добрите нрави и приемането на решение на МС, с което на общините се дава сигурност за финансиране на обекти и последващото им отменяне и постановяването на нови, както и дописването на изисквания за финансиране от Министъра, чрез чието министерство средствата единствено се трансферират от държавния бюджет към общините, след като финансирането вече е одобрено от МС.

Предвид на тези съображения се поддържа за Община Септември да е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че не дължи връщане на сума в размер на 931 108 лв., представляваща предоставено целево финансиране, съгласно решение 711/30.09.2022 г. на МС.

В отговора си по исковата молба Държавата, чрез МФ, поддържа неподведомственост на спора пред общия граждански съд.

Идентично е становището и в отговора на Държавата, депозиран чрез МРРБ. В същият, в условието на евентуалност, са наведени и доводи за неоснователност на предявения иск.

Не е оспорено фактическото твърдение на ищеца относно обвързването на страните по делото от Споразумение № РД-02-30-79/26.01.2022 г., но всички останали твърдения се оспорват.

Поддържа се финансирането на държавата спрямо общините да е последователно и с един и същи подход към всички, като в случая ищцовата община изначално не отговаряла на изискванията в публикуваната първоначално покана до общините за подаване на допълнителни проектни предложения за обекти за подобряване на общинските пътища или участъци от тях и аз ВиК инфраструктура на територията на страната, т.к. в нея изрично било посочено, че се отнася само до нови предложения или до такива, които са постъпили в МРРБ и за тях е настъпила промяна в обстоятелствата.

Твърди се единствените обекти в процес на изпълнение, които са одобрени от РМС № 711/30.09.2022 г. са тези в общините Белослав и Първомай, за които били подписани споразумения за трансфер на средства през 2021 г. и стойностите на обектите са включени в допълващо финансиране от страна на МРРБ.

С ищцовата община МРРБ подписало Споразумение за трансфер на средства на 26.10.2022 г. за изпълнение на дейностите упражняване на строителен и авторски надзор и СМР на обект - Реконструкция и рехабилитация на част от общински път PAZ1128/I-8, Лозен-Пазарджик –граница на община /Пазарджик – Септември/ - Ковачево - Злокучене /III- 8402/ от км 0+690 до 4+260 и от км 6+050 до км 6+850“ на стойност 931 108 лв. с ДДС, но при условията на самото споразумение, според които финансирането се счита за недопустимо за дейностите, посочени в чл.1 и др. дейности, които заедно и/или поотделно са изпълнени преди датата на сключване на споразумението.

В случая Община Септември не уведомила МРРБ за започналото изпълнение на проекта, който и бил завършен фактически към 26.10.2022 г., според документите, представени от самата община - т.е. към датата на подписване на споразумението. Ирелевантен бил въпросът дали след отпочването на СМР по този обект строителството било спирано или не, т.к. дейностите са извършени пред подписването на споразумението и общината не е уведомила за този факт /откриването на строителната площадка и изпълнените СМР/ МРРБ.

Поддържа се както текстът на МПС № 711/2022 г., така и на обвързващото страните споразумение ясно да сочат, че финансирането се предвижда за стартиране изпълнението на проектите - първоначално за авансово заплащане на разходите, а в последствие и за пълно заплащане.

Последните постановки били залегнали в текста на споразумението и ищецът бил наясно с това, което било видно и от разменената между страните кореспонденция. В същата Община Септември сочела, че има сключен договор за изпълнение на СМР, но премълчала, че те вече били започнали, като по този начин създала впечатление, че работата не е започнала.

След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства въззивната инстанция приема оплакванията на въззивника за неточно установяване на релевантните за предмета на спора факти, поради едностранчивата и превратна преценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, както и за неправилно приложение на приложимия материален закон - ЗЗД, за несъстоятелни.

С оглед становищата си по спора е ясно, че страните не спорят по факта да са се обвързали валидно от сключено споразумение РД-02-30/26.10.2022 г., при изрично посочените в него условия.

Според същите споразумението е основано на Решение № 711/30.09.2022 г. на МС за одобряване на списък за инвестиционни проекти на общините по приоритетити и направления/обекти за целево финансиране, сред които и „Реконструкция и рехабилитация на част от общински път PAZ1128/I-8, Лозен-Пазарджик –граница на община /Пазарджик – Септември/ - Ковачево – Злокучене от км 0+690 до 4+260 и от км 6+050 до км 6+850“/т. 73 от приложението към цитираното решение, и двете приложени по делото/.

За този конкретен проект страните са постигнали съглашение МРРБ да предостави на Община Септември частично финансиране общо за сумата от 931 108 лв., при условията на чл.2, чл.3, чл.4, чл.6, чл.7, чл.8, чл.10 и чл.11 от споразумението, и само за изпълнение на дейностите по упражняване на строителен и авторски надзор и СМР, за които общината е декларирала пред МРРБ, че касаят реализацията на посочения обект. Финансирането е уговорено на два равни транша - първият - в срок от 10 дни от сключване на споразумението, а вторият - през месец декември 2022 г. /чл.1 от споразумението/.

Според чл.2 от същото финансирането се предоставя след подписване от страна на кмета на общината на нарочна декларация /в случая е представена такава - л.35 от първоинстанционното дело/.

В чл. 4 ал.1 страните са постигнали съгласие по въпросите кое финансиране ще се счита допустимо и целево по смисъла на чл.1 от споразумението, а в ал. 2 - кое ще се счита за недопустимо, като изрично са изброени осем хипотези, изпълващи дадената характеристика.

Сред тях, в тире четири, е пояснено, че за недопустимо се приема финансирането на дейности, посочени в чл.1 и др.такива, които заедно и/или по отделно са изпълнени преди датата на сключване на споразумението.

В текстът на чл.11, ал.1 страните са приели, че при констатирани нарушения на целевото използване на средствата от страна на общината на предоставеното финансиране или установени нередности, произтичащи от нарушения на националното законодателство, общината възстановява средствата в пълен размер на бюджета на МРРБ в двуседмичен срок след писмена покана /ал.4 на с.чл./, а в случай на неизпълнение се прилагат разпоредбите на чл.106 и чл.107 от ЗПФ /ал.5/.

Страните са се съгласили чрез текста на чл. 13 ал.1, че то се прекратява с неговото изпълнение /т./; по взаимно съгласие, изразено в писмена форма /т.2/; с едностранно писмено волеизявление от страна на МРРБ, в случай на неизпълнение на задължение на общината или открити нередности при изпълнение на дейностите по споразумението като в този случай общината дължи възстановяване на всички изплатени суми до момента на установяване на неизпълнението /т.3/.

Не са спори по установените и от приобщените писмени доказателства факти, че МРРБ е изпълнило задължението си по споразумението като е предоставило уговореното финансиране в сроковете и размерите по чл.1 /така и приложените платежни нареждания, установяващи този факт/, както и че с едностранно писмено волеизявление /вх. № 0400- 28/13.02.2023 г. при въззивника/ е прекратил същото, поради наличие на горепосочените предпоставки по чл.13, т.3, във вр. с чл.4, ал.2, тира четири.

Установимо е от съдържанието на писмото-волеизявление за прекратяване на споразумението, че от представените от Община Септември документи във връзка с изпълнение на финансирания проект/обект е констатирано същият да е бил завършен на 30.09.2022 г. със съставянето на акт обр.15 и следователно съм датата на сключване на споразумението за трансфер 26.10.2022 г. предвидените в него дейности за изпълнение напрактика са били завършени - обстоятелство, сочещо на недопустимост на финансирането по смисъла на чл.4, ал.2, тире четири от споразумението.

Противно на поддържаното във въззивната жалба наличието на горният факт и респ.- произтичащите от него правни последици съобразно уговореното в споразумението, се установява еднозначно от анализа на писмените доказателства по делото, ангажирани вкл. от страна на въззивника.

На първо място - видно е от приложения към исковата молба от самия въззивник-ищец договор № 63/13.05.2021 г., че със същия, в качеството си на възложител, Община Септември е възложила на „ПСТ Груп“ЕАД срещу възнаграждение извършването на дейности /СМР/ - предмет на обществена поръчка за същия обект, идентични като предмет с тези по процесното споразумение за трансфер на финансови средства с въззиваемата страна.

Според съдържанието на договора /чл.2, ал.1, т.1/ срокът за изпълнение на възложената обществена поръчка е 90 календарни дни, считано от подписването на двустранен протокол за стартиране изпълнението на възложените СМР и приключва с подписан констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт обр.15/.

Доколкото двустранен протокол за стартиране изпълнение на поръчката не е представен по делото, от приложения констативен акт обр.15 /л.50 - л.58 от първоинстанционното дело № 8789/2023 г./, се установява същият да е изготвен на 30.09.2022 г., а фактурата за разплащане на извършените от изпълнителя по договора СМР да е издаден на 05.10.2022 г. /л.49 от първоинстанционното дело/.

Обсъдените доказателства обосновават предметът на договора за обществена поръчка от 13.05.2021 г. да е изчерпан /възложените СМР да са извършени/ към датата на съставяне на акта обр.15 - 30.09.2022 г. - т.е. преди датата на сключване на споразумението за трансфер между страните по делото на 26.10.2022 г. В този смисъл въззивната инстанция споделя изцяло изводът на първоинстанционния съд, че по делото е безсъмнено установено изпълването на хипотезата на отрицателната предпоставка по реда на чл.4, ал.2, тире четири от процесното споразумение, обосноваваща правото за едностранното му прекратяване от страна на МРРБ.

Следователно и като кредитор по споразумението, изпълнил точно и в срок своите задължения по него, вкл. и в качеството си на първостепенен разпоредител с бюджетни средства по смисъла на чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси, който е длъжен да спазва приложимото законодателство и договорите /арг. от чл.20, т.9 от с.з./, министърът на РРБ е упражнил това свое право да прекрати обвързващото страните споразумение, като изиска в съответствие с материалния закон и уговореното между страните в чл.11, ал.1 от споразумението възстановяване на предоставените на основание споразумението публични средства на въззивника в пълен размер.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се подчертае, че поради задължителния и за настоящия съдебен състав характер на Определение № 2/22.01.2024 г. по дело на смесен състав от ВАС и ВКС № 40/2023 г., че обвързващото страните споразумение не е административен договор, а такъв с гражданско-правен характер, решаващият състав приема спрямо него приложение да са приложими правилата на ЗЗД, а не - както се поддържа от въззивника - тези на АПК.

В този смисъл и доводите му касателно характера на административните актове, с които се произнася МС - решения и/или постановления /във връзка с правната характеристика на Решение № 711/30.09.2022 г., на което се основава споразумението/, както и противоречието на обвързващото страните споразумение с норми от АПК, респ. - тяхната нищожност, поради несъответствието им с чл.13 АПК, са ирелевантни за процесния казус.

Ирелевантни са и доводите, развити във въззивната жалба, относно разликите между допълнителен трансфер от централния бюджет по бюджета на общината за капиталови разходи и разходите за текущ ремонт на обект от техническата инфраструктура.

Релевантни са фактите, че с нарочен акт на МС - цитираното решение /а последното и не се оспорва от въззивника/, е одобрен списък за целево финансиране на инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления, сред които и „Реконструкция и рехабилитация на част от общински път PAZ1128/I-8, Лозен-Пазарджик –граница на община /Пазарджик – Септември/ - Ковачево – Злокучене от км 0+690 до 4+260 и от км 6+050 до км 6+850“, както и че това финансиране се е осъществило в рамките на бюджета на МРРБ за 2022 г. /т.3 от решението/, поради което и министърът на РРБ е сключил съответните споразумения с кметовете на общините за финансиране на проектите /вкл.процесния/ - т.4 от решението, и е предоставил средствата на общините, които е следвало да предоставят разходнооправдателни документи.

Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба първоинстанционният съд неправилно да не е счел основателно възражението на въззивника с обвързващото страните споразумение Министърът на РРБ да е внесъл допълнителни изисквания и условия към ищеца-въззивник, които не са били известни към момента на кандидатстването за финансиране, респ. - към момента на сключване на споразумението от 26.10.2022 год., както и че изначално не били ясни какви са критериите и условията за кандидатстване за финансирането.

Видно е от разменената между страните кореспонденция преди подписване на споразумението /л.56 - л.109 от първоинстанционното дело/, че в рамките на развилите се преддоговорни отношения между страните, с нарочно писмо от 06.04.2022 г. до кмета на Община Септември зам.министърът на РРБ изрично е посочил, че за целите на процесното финансиране е необходимо да се получи официално потвърждение от кмета на общината в насока да не са предприети действия от страна общината за реализиране на инвестиционните намерения по проекта към посочения момент, както и че включените дейности за реализирането им не са получили финансиране от други източници, финансирани от структурните и инвестиционните фондове на ЕС и/или други международни организации.

В отговор от 20.04.2022 г. Кметът на община Септември е потвърдил, че към посочената дата инвестиционните намерения по посочения проект не са реализирани. Ако към посочения момент изявлението му е отговаряло на фактическото състояние, този извод не може да се отнесе и към 02.06.2022 г. и от 10.08.2022 г., от които дати са последващи писма с идентично съдържание на Кмета на Община Септември до МРРБ, т.к. към този момент се установи от обсъдените по-горе доказателства, че Община Септември вече е сключила договор за обществена поръчка със същия предмет на 13.05.2022 г. и реализирането на инвестиционните намерения вече е стартирало - извършването на СМР е отпочнало.

Независимо от това на 26.10.2022 г. - т.е. близо месец след приключване на СМР по Реконструкцията и рехабилитация на част от общински път PAZ1128/I-8, Лозен-Пазарджик –граница на община /Пазарджик – Септември/ - Ковачево – Злокучене от км 0+690 до 4+260 и от км 6+050 до км 6+850 въз основа на договора за обществена поръчка от 13.05.2021 г. /според отразеното в Акта обл.15 от 30.09.2022 г./ Кметът на общината и гл.счетоводител са подписали процесното споразумение, чието съдържание беше подробно обсъдено и според което чл.4, ал.2, тире четири недопустимо по неговия смисъл е финансирането на дейностите по чл.1 /т.е. СМР по реконструкция и рехабилитация/, които заедно и/или по отделно са изпълнени преди датата на сключването му.

Изложеното предпоставя, че както към момента на подготвяне на необходимата документация по сключването му, така и към момента на подписване на споразумението за трансфер на финансови средства от 26.10.2022 г. представляващите Община Септември са узнали и са били наясно, че финансирането, за което кандидатстват, се отнася единствено за дейности, които не са изпълнени - в състояние на „проектна готовност“ са /така и писмото от 11.02.2022 г. на изп.директор на НСОБ /национално сдружение на Общините в България/. След 13.05.2022 г. и най-вече - към момента на подписване на споразумението и получаване на средствата проектът, за който Общината е получила финансиране, посоченият проект не е отговарял на тези изисквания - той вече е бил реализиран, като предмет на отделна обществена поръчка, за която, по арг. от чл.1, ал.1, т.1 ЗОП.

Посочените факти опровергават твърденията на въззивника за неяснота на критериите, при които общините ще получат финансиране от МРРБ, както и за внасянето на изисквания и условия към получаващите финансирането от МРРБ, които не са били предмет на Решение № 711/30.09.2022 г. на МС и доводите в обратната насока, развити във въззивната жалба, са голословни и манипулативни.

Както вече се посочи - в рамките на протеклите преддоговорни отношения между страните, вкл. в текста на обвързващото ги споразумение по ясен и недвусмислен начин е указано от финансиращия орган, че предоставеното финансиране е само за проекти, чиито дейности не са изпълнени преди датата на сключване на споразумението и въззивника-ищец е бил наясно с това изискване, като изрично е декларирал наличието му както преди, така и към момента на сключване на споразумението.

За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо да се присъедини по реда на чл.272 ГПК като препрати към тях към доводите на първоинстанционния съд касателно неоснователността на посоченото възражение и по арг. от чл.87 от Закона за държавния бюджет за 2022 г., както и чл.11, ал.3 изр. последно и чл.20 от Закона за публичните финанси.

Несъстоятелно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е произнесъл по въведеното възражение на въззивника за нищожност на клаузите на процесното споразумение, поради сключването му при нарушение на добрите нрави.

Законът и моралът не забраняват сключването на споразумения като процесното, чрез което се трансферират финансови средства към общини в страната за финансирането на определени проекти с публични средства, от една страна.

От друга - правната теория и съдебната практика свързват противоречието с добрите нрави с нарушаване на морални и етични неписани норми на обществения живот, което по правни последици е приравнено от законодателя на последиците от нарушаване на императивни разпоредби на закона.

В казуса не се установи преди и към момента на сключване на споразумението кредиторът по същото МРРБ да е нарушил такива норми, вкл. и по аргументите, изложени от въззивника.

Напротив - установените факти сочат недобросъвестност на въззивника-ищец както при воденето на преддоговорните отношения между страните, така и при сключване на процесното споразумение за трансфер на бюджетни средства, доколкото същият е бил наясно, че не отговаря на ясно посочените критерии за получаване на конкретното финансиране.

По този начин същият е нарушил изначално въведените изисквания за получаване на целевото финансиране и дължи възстановяване на получените средства в пълен размер на МРРБ, което сочи на неоснователност на предявения иск.

Като е стигнал до този краен извод първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Разноски за въззивното производство не се присъждат, т.к. такива не се претендират от страна на въззиваемия.

Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,