Решение № 646 от 16.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1241/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 от ГПК. Постъпила е жалба от Н. В. В., ЕГН ••••••••••, длъжник по изп. дело № 616/2021г. по описа на ЧСИ К.П., с рег. № •••, с район на действие ОС- Пловдив, против отказ на съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното производство. Не излага конкретни оплаквания в жалбата. Посочва, че това спиране следва да е обезпечение на откритата съдебна процедура за недължимост на вземането. Постъпило е възражение от взискателя по изпълнението Й. С. С., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Л. Л., като се посочва, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като в чл.435, ал.2 ГПК са изрично посочени действията на ЧСИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, а случая не е такъв. Иска се жалбата да се остави без разглеждане, а ако се счете, че е допустима – да се остави без уважение като неоснователна. В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че липсват основания за спиране на изпълнителното производство. След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от легитимирано лице -длъжник, подадена е в срок и е допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения: Действащият ГПК дава възможност на страните и на третите лица в изпълнителния процес да обжалват само конкретно, лимитивно посочени изпълнителни действия и то при определени предпоставки за това. Съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказът на съдебният изпълнител да спре производството. В настоящия случай жалбоподателят има качеството длъжник в производството. Обжалва се отказ на съдебния изпълнител да спре производството, което попада в приложното поле на чл.435, ал.1 от ГПК, поради което и жалбата се явява допустима. Изпълнителното производство е образувано по молба на Й. С., чрез адв. Л., с приложен изпълнителен лист, издаден срещу Н. В., за сумата от 1500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. С молба от 04.10.2021 г. (л.147 от изпълнителното дело) председателят на РС Пловдив е поискал присъединяване към делото за събиране на вземането на РС Пловдив срещу В., като е приложил удостоверение от 29.09.2021 г. от ДСИ при ПдРС. Със съобщение изх. №94659/16.11.2021 г. (л.155 ИД) В. е уведомена за конституирания нов взискател. В хода на изпълнителното дело е постъпила молба от Н. В., с вх.№22996/13.03.2023г. за спиране на изпълнителното производство, като сочи основания – получено съобщение от ЧСИ с район на действие ЯОС И. Х. за насрочена публична продан на земеделски земи, находящи се в землището на село •••, област Ямбол. В молбата са изложени твърдения, че процесните имоти не са нейна собственост и незаконосъобразно Й. С. е присъединен като взискател по това изпълнително делото. Към молбата са представени и копия от подадени от В. съответно: молба до ОС-Ямбол за обявяване на публична продан по изп.д.№561/2022г. по описа на ЧСИ Х., с район на действие ОС-Ямбол за нищожна; молба до ОС-Ямбол за изключване на присъединения взискател Й. С. от изп.д.№561/2022г. описа на ЧСИ Х., с район на действие ОС-Ямбол; молба до ОС-Ямбол за обезпечение на предявен иск; молба от 27.02.2023г. до РС-Пловдив, с искане съдът да си отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. С разпореждане с изх.№31759/03.04.2023г. по изп. дело № 616/2021г., ЧСИ К.П. е оставил без уважение подадената от Н. В. В., ЕГН ••••••••••, молба с вх.№22996/13.03.2023г., поради липсата на основания за спиране на изпълнителното производство. Решаващият състав на съда намира отказът на съдебния изпълнител да спре производството по изпълнителното дело за правилен. Разпоредбата на чл. 432 от ГПК предвижда изчерпателно хипотезите, при които изпълнителното производство подлежи на спиране. В настоящия случай към молбата за спиране на изпълнителното производство няма данни да е представено обезпечение за взискателя или да е постъпвала молба от последния с такова искане. Липсват доказателства за наличие на отменено решение или за постановено от съда спиране на изпълнението. Друга процесуална възможност, даваща основание на съда да спре изпълнителното производство е разпоредбата на чл. 524 от ГПК, но същата е предвидена за искане от третото лице, каквото в случая длъжникът не се явява. Хипотезата н а чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК предвижда възможност за спиране на изпълнителното производство при смърт на някоя от страните, както и необходимост от учредяване на настойничество или попечителство, каквито данни не се установяват по изпълнителното дело. Не е налице и хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 282, ал. 2 от ГПК, съгласно която страната има право да поиска спиране, но на изпълнението на въззивното решение, като е длъжна да представи надлежно обезпечение, каквото не е налично. Не е налична и хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 5 от ГПК, във вр. с чл. 624, ал. 4 от ГПК, тъй като настоящата молба не съдържа основанията предвидени в чл. 23 от Регламент /ЕО/ № 861/2007 г. на Европейския парламент. Не е налице и хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 627б, ал. 2 о т ГПК такава възможност е предвидена при отказ или спиране на изпълнението по смисъла на чл. 21 от Регламент /ЕО/ № 4/2009 година. Искането за спирането в молбата не може да намери своето правно основание и в нормата на чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК, доколкото не се касае за други случай, предвиден в закон. В настоящия случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези за спиране на изпълнителното производство, поради което разпореждането на ЧСИ, с което е отказано спиране на изпълнителното производство е законосъобразно, а подадената срещу него жалбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, съдът