Решение № 8193 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1011/2024 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), действащ чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт М. Б., срещу решение № 47/29.04.2024г., постановено по АНД № 169/2024г. на РС Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № РД-09-15/08.12.2023г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ, с което на дружество „МЕДОВИНА БГ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, обосновали отмяна на НП, като се излагат подробни правни съображения. Възразява се, че санкционираното дружество имало ясна представа за извършеното нарушение и за какво деяние е наложената му санкция. Твърди се, че санкционираното дружество, в качеството му на търговец, е длъжно да следи за законосъобразността на продуктите, които предлага. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на обжалваното НП.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – „МЕДОВИНА БГ“ ООД, чрез представител по пълномощие – адвокат Д. Д., е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски в касационната инстанция. Развиват се подробни доводи за правилността на оспореното съдебно решение и съответно за незаконосъобразност на НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от юрисконсулти М. Б. и С. А., които поддържат жалбата и направените с нея оспорвания. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител. Отговорът срещу касационна жалба се поддържа чрез писмено становище, в което е заявена претенция за разноски по списък.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Несебър отменил НП № РД-09-15/08.12.2023г., издадено от Изпълнителния директор на ИАЛВ, с което на „МЕДОВИНА БГ“ ООД на основание чл. 202 от ЗВСП е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева за нарушение на чл.77, ал.2 и чл.83, ал.1 от ЗВСП, затова че при извършена на 08.08.2023г. проверка в търговски обект „Pepilota“, стопанисван от санкционираното дружество, било установено предлагане за продажба на следните лозаро-винарски продукти, за които не са спазени изискванията за етикетиране по чл.83, ал.1 от ЗВСН, като на етикетите липсвало посочване наименованието на бутилиращото предприятие или наименование на производителя, както и данни за съдържанието на сулфити:

1. Червено вино, сухо, произведено и бутилирано за „МЕДОВИНА БГ“ ООД Pepilota wine collection Mavrud & Roses Bulgarian wine premium quality, пластмасова бутилка по 1 литър- 8 броя;

2. Червено вино, сухо, произведено и бутилирано за „МЕДОВИНА БГ“ ООД, българско домашно вино „ИНЖИР“, пластмасова бутилка от 1 литър- 4 броя и още 16 броя от същия вид бутилки с надписи съответно „М.“, „СМОРОДИНА“, „НАР“;

3. „Bulgarian ICE wine“ - Pepilota wine collection „Каберне Совиньон“ сортово вино без ЗНП/ЗГУ, произведено за „МЕДОВИНА БГ“ ООД - 0.5 литра, стъклена бутилка- 4 броя;

4. „Bulgarian ICE wine“ - Pepilota wine collection Шардоне, сортово вино без ЗНП/ЗГУ, произведено за „МЕДОВИНА БГ“ ООД - 0.5 литра, стъклена бутилка- 4 броя.

НП било издадено след извършена на 18.07.2023г. проверка от служители на ИАЛВ, при която бил съставен констативен протокол № ТЗ-13-482/18.07.2023г. с дадени за изпълнение задължителни предписания. На 08.08.2023г. била извършена повторна проверка, при която проверяващите установили, че дадените при предходната проверка указания не са изпълнени. Съставен бил констативен протокол № ТЗ-13-516, в който са описани констатации, преповторени в обжалваното НП. Същия ден срещу дружеството – жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), поставил началото на административнонаказателното производство. АУАН бил получен от представител на дружеството.

Горната фактическа обстановка РС Несебър е установил от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства – документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и разпита на актосъставителя в съдебно заседание.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът приел, че в административнонаказателното производство, в частност при издаване на оспореното НП, били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се, на първо място, в неяснота относно изпълнителното деяние, тъй като същото било описано веднъж като „предлагане за продажба“, а по-надолу в НП като „предлагане за консумация“. На следващо място, РС приел, че в НП били посочени две отделни нарушения, а именно 1. липса на наименование на бутилиращото предприятие или на производител и 2. данни за съдържание на сулфити. Изложил и доводи, че в описанието на процесното нарушение изпробваният продукт е посочен веднъж като вино, а след това като лозаро- винарски продукт, като разяснил, че съобразно §1, т.8 и т.49 от ПЗР на ЗВСН, вино и лозаро-винарски продукт са две различни понятия, в които се влага различно съдържание. С оглед изложените мотиви, РС Несебър отменил оспореното НП като незаконосъобразно. Разпределил и отговорността за разноските, като осъдил ИАЛВ да заплати на жалбоподателя 800.00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Настоящият касационен състав счита, че решението е правилно и следва да се потвърди, при следните коригиращи мотиви.

Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са допуснали особено съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, което е основание за отмяна на атакуваното НП. Като основание за налагане на имуществената санкция е посочена разпоредбата на чл.202 от ЗВСН, имаща следното съдържание: „Който превозва, продава или предлага за консумация вина и/или лозаро-винарски продукти и такива продукти от внос, за които не са спазени изискванията за превозването, етикетирането и представянето им по чл. 75 - 77, чл. 79, 80, 82, 83, 86 - 90, чл. 92 - 98, чл. 101 - 104, чл. 110 и чл. 116, ал. 1, 3 и 4, се наказва с глоба в размер [рег. номер] 5000 лв. - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер [рег. номер] 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци“. Разпоредбата предвижда няколко отделни форми на изпълнително деяние – превозва, продава, предлага за консумация. Както правилно е констатирал и първоинстанционният съд, както в АУАН, така и в НП е допуснато смесване на различните форми – посочено е, че се предлага за продажба, а след това – че се предлага за консумация. Законът влага различен смисъл в тези понятия. В §1, т.66 от ДР на ЗВСН е обяснено, че „предлагане за консумация“ по смисъла на този закон е продажба на пазара на продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. Следователно, понятието „предлагане за консумация“ е с по – тясно и специфично съдържание от понятието „продава“, поради което използването и на двете в АУАН и в НП води до неяснота за коя от двете форми е санкциониран жалбоподателят или и за двете.

Както в АУАН, така и в НП се сочи, че се предлагали за продажба/предлагали за консумация „лозаро-винарски продукти“, които по смисъла на ЗВСН могат да бъдат: 1/виненото грозде, предназначено за производство на вино, 2/гроздовата мъст, 3/продуктите, получени от грозде и вино, и 4/продуктите по приложение № 1 (които са категоризирани в 20 пункта) - §1, т.49 от ЗВСН. Изцяло неясно е кой вид/кои видове лозаро-винарски продукти са се съхранявали в търговския обект на жалбоподателя – дали вино или някой/някои от другите видове лозаро-винарски продукти. При изброяването на установените лозаро-винарски продукти е посочено, че същите са различни вина, поради което може да бъде прието, че продаваните/предлагани за продажба лозаро-винарски продукти са вино, поради което допуснатото смесване на понятията е нарушение, но не е съществено и не от характер, че да постави санкционираното лице в невъзможност да разбере за какво нарушение е привлечен.

На следващо място, разпоредбата на чл.202 от ЗВСН се прилага тогава когато са нарушени определени задължения при етикетирането и минималната информация, която етикетът следва да носи за потребителя. Съдът не споделя правните съображения на първоинстационния съд, че липсата в етикета на данни за наименование на бутилиращото предприятие/на производител и данни за съдържанието на сулфити са две отделни нарушения. Сиреч, ако в един етикета липсват данните по чл.83, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗВСН, например, са налице четири отделни административни нарушения. Т. тълкуване на закона е неправилно. Независимо колко задължителни реквизита липсват в един етикет, е налице едно нарушение.

Неправилни са изводите на съда, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и в НП не е посочено на всеки от етикетите кой от двата реквизита липсва или липсват и двата реквизита едновременно. Посочено е, че за описаните в четирите пункта продукти не са спазени изискванията при етикитирането да се посочат на етикетите наименованието на бутилиращото предприятие/на производителя и данни за съдържанието на сулфити. Следователно, административнонаказващият орган е приел, че тези данни липсват на всеки един етикет и е въпрос на материална законосъобразност на НП доказването на тези обстоятелства. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обаче правят невъзможна проверката за съответствието на НП с материалния закон.

Като краен резултат, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на касационната жалба, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 800.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в тежест на ИАЛВ.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав