Решение № 217 от 13.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 509/2021 г.

Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК. Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия по нохд №2669/2018г. на СГС Я. Г. Г., чрез защитниците адв.Д. А. и А. А., ведно с допълнение към жалбата, по въззивна жалба, ведно с допълнение, от адв.Р. С., служебен защитник на подсъдимия И. Б. И., както и по въззивна жалба от подсъдимата Е. Н. К., чрез защитниците адв.Б. и адв.Б., ведно с допълнение, против присъда №260004 от 18.09.2020г., постановена по същото дело. С обжалваната присъда подсъдимият Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.203, ал.3 във вр. с чл.201 и чл.20, ал.2 и ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 /тринадесет/ години при първоначален строг затворнически режим и „Конфискация“ на ½ от имуществото му - лек автомобил м.“Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с ДК№ •••••••• и специален автомобил „Ивеко 35С“ с ДК№ ••••••••. На основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК Г. е бил лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с извършване на отчетническа и материално-отговорна дейност, както и от право да упражнява отчетническа и материално-отговорна дейност, за срок от по 13/тринадесет/ години. Г. е бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 4/четири/ години. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 /тринадесет/ години при първоначален строг затворнически режим, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието „Конфискация“ на ½ от имуществото му - лек автомобил м.“Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с ДК№ •••••••• и специален автомобил „Ивеко 35С“ с ДК№ ••••••••. Присъединени са били и наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. На основание чл.59 от НК е било приспаднато времето, през което Г. е бил задържан под стража, считано на 27.01.2017г. и от 04.07.2017г. до 06.03.2018г. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.203, ал.3 във вр. с чл.201 и чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години при първоначален строг затворнически режим, на основание чл.59 от НК е било приспаднато времето, през което И. е бил задържан под стража, считано от 04.07.2017г. до 06.03.2018г. На основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК И. е бил лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с извършване на отчетническа и материално-отговорна дейност, както и от право да упражнява отчетническа и материално-отговорна дейност, за срок от по 10/десет/ години. К. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.203, ал.3 във вр. с чл.201 и чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години при първоначален строг затворнически режим и „Конфискация“ на ½ от имуществото й - лек автомобил м.“Ситроен ДС3“, с ДК№ •••••••• и недвижим имот жилищна сграда, намираща се в гр.София, ул.“•••“ №•/бивша •••/, застроена на 69 кв.м., заедно с дворно място, цялото с площ от 470 кв.м. На основание чл.59 от НК е било приспаднато времето, през което К. е била задържана под стража, считано от 04.07.2017г. до 07.09.2017г. На основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК К. е била лишена от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с извършване на отчетническа и материално-отговорна дейност, както и от право да упражнява отчетническа и материално-отговорна дейност, за срок от по 10/десет/ години. На тримата подсъдими са били възложени по равно разноските по делото. В жалбата на защитниците на подсъдимия Г. и допълнението към нея са изложени съображения, че съдебният акт е неправилен, необоснован, незаконосъобразен и постановен при наличието на съществени процесуални нарушения, в подкрепа на тези твърдения са изложени подробни доводи. Според жалбата, присъдата е необоснована, тъй като от доказателствата не може да се направи обоснован извод, че подсъдимият е осъществил престъпленията, за които е признат за виновен, наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Конфискация“ са напълно извън закона, фактическите положения не са установени, не е разкрита обективната истина, съдът е направил грешни логически съждения, извлечени от погрешно приетата фактическа обстановка. За да постанови осъдителна присъда, съдът е кредитирал изключително показанията на свидетелите на обвинението М. и П., които са полицейски служители, пряко ангажирани със случая и като такива заинтересовани от изхода на делото, въпреки че в разпитите им са установени обстоятелства, които взаимно се изключват. Те преразказват незаконосъобразно оперативна беседа с подсъдимия И., затова са без доказателствена стойност. Кредитираните първоначални показания на свидетелката Д. са извлечени чрез заплашване, малтретиране и психически въздействия върху слабата й психика, те са отречени още на фазата на ДП и пред състава на СГС. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила според жалбата касаят неправилно формираното вътрешно убеждение на съда, в противоречие с правилата на формалната логика, тъй като са приети за установени фактически положения, които не се подкрепят от анализа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна поради неправилния анализ на събраните доказателства, от които съдът е приел неправилна квалификация на деянието. Наличието на особено тежък случай е правен извод, а не касае само цифров критерий, както особено големите размери. Ако се приемат за доказани всички факти, най- тежката квалификация за Г. е по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 от НК, където предвиденото наказание е далеч по-леко. Квалификацията по чл.203 от НК като особено тежък случай може да е налице само когато в личността на подсъдимия, в начина на извършване на престъплението и в настъпилите вредни последици се съдържат обстоятелства, значително надхвърлящи необходимото за съставомерност на деянието по обикновените квалифицирани състави на съответното престъпление. Г. е неосъждан, с прекрасни характеристични данни, а твърдяния от СГП начин на осъществяване на престъплението не може да обоснове дори изначална квалификация като особено тежък случай. В допълнението към въззивната жалба доводите за необоснованост се допълват в насока, че мотивите на съда едновременно са вътрешно противоречиви, едностранчиви и неследващи житейската и правна логика. За много от фактите съдът е кредитирал изолирани показания на свидетели, без да посочи защо, при положение, че противната теза е далеч по-подкрепена. За други факти съдът си е позволил да ги приеме за установени, без да са залегнали в показанията на нито един свидетел или доказателствен източник по делото. Това показва предубеденост и едностранчивост, Г. и двамата други подсъдими са осъдени въз основа на две доказателства - заради една хвърчаща бележка, написана в неадекватно състояние от един от подсъдимите, с цел изнудване на другите двама, което е признато от И., както и едни показания от общо дадени четири броя такива на свидетел, нито първите, нито последните от тях, а дадени след 24 часово задържане, при което Д. няколко пъти е била „посъветвана“ какво да говори, за да не получи присъда от 10 години лишаване от свобода. Въззивният съд следва да прецени и дали не е налична хипотезата на липса на мотиви, съгласно задължителната практика на ВКС. Съдът е приел неправилно, че Г. е бил „охранител инкасо“, а той всъщност е бил само шофьор, в подкрепа на тези доводи е цитирана действащата нормативна уредба за частната охранителна дейност и се сочи практика на ВКС в насока, че той само се е водил назначен на такава длъжност, а всъщност е изпълнявал функции на шофьор, а според ВС и ВКС критерият дал едно лице е длъжностно, е функционален, той се преценява не според длъжностната характеристика, а с оглед реално извършваната дейност. Съдът е приел на стр.9 от мотивите, че има възможност графикът за следващия ден на предстоящите курсове, извършвани от инкасаторите и шофьорите, да бъде известен на целия екип или на част от него, от предната вечер. От показанията на разпитаните свидетели Ц., Д., И., В., Д., Г., се потвърждава, че сутринта стават известни маршрутите до обяд, а на обяд стават известни тези за след обяд. В разпитите на свидетелите Д. И., Г., П., Р., К., както и останалите инкасатори и шофьори се потвърждава, че разбират с кого ще бъдат в екип, с коя кола и по кой маршрут сутринта, когато постъпят на работа и никога тази информация не може да се научи предварително. Въпросът, който възниква, е откъде съставът на СГС е почерпил информация, че има възможност графиците да станат известни от предната вечер, след като няма такива доказателства. В следващия абзац на мотивите също се твърди, че се съдържа напълно произволно и неподкрепено от доказателствата твърдение, че автомобилът бил оборудван със система, позволяваща на екипажа или суперзайзора да я изключи, като невключването на системата води до свободно отваряне на всички врати, без да има индикация до контролния оперативен център. От разпитите на свидетелите П., Г., Д., А., експертът М., се потвърждава, че въпросният бус е имал проблеми 2-3 седмици, до месец преди 27.01.2017г., проблемът е бил със средната врата. Никой свидетел не е споделил данни, че е възможно екипажът да има намеса, такава не е открита и при огледа, всички показания говорят за проблеми в системата на буса, който на 27.01.2017г. не можел да бъде локализиран в МРМ програмата. В мотивите си съдът е описал събитията в процесния ден, следвайки описанието по обвинителния акт, което обаче е базирано на преразказаната от свидетелите М. и П. беседа с подсъдимия И.. Съдът не е кредитирал тези показания, следователно тази беседа е останала извън доказателствата по делото, но в такъв случай, след като тя е в основата на обвинителния акт и съдът е приел същата фактология, без да коментира противоречията в него, една част от обвинителния акт не кореспондира с нито едно от доказателствата. Нито един от свидетелите не е видял Г. да носи със себе си през този ден раница, сак или белезници, в обвинителния акт е посочено, че Г. хвърлил на И. раница, без да е посочено откъде се е появила, след това е посочено, че И. пълнел сак с пари, след това се твърди, че И. е слязъл, търсил колата на К., която всъщност е била развалена и се намирала в гаража й, след което, че се качил в колата, а К. поставила раницата в сак. Практически вещта, в която се твърди, че И. е носил парите, е наречена три пъти раница и четири пъти сак, а телефонът на К. не е напускал домашния й адрес. В мотивите на първоинстанционния съд не се съдържа обяснение на противоречието в какво са били сложени парите, как И. е напуснал мястото на деянието, а просто че някога е предал парите на К.. Логиката на първоинстанционния съд да кредитира втория по време разпит на свидетелката Д., който е отречен от нея и противоречи на другите й три разпита, е абсурдна и едностранчива, свидетелката е била задържана за 24 часа, без храна и вода, не е чела протокола, преди да го подпише, била уплашена, полицаите й обяснили колко много е загазила и че я чака затвор. Липсват доказателства и за засилена комуникация между К. и Г. няколко часа преди деянието, в тази насока има само докладна записка, но не и разпечатки или каквито и да било други данни както за инкриминирания период, така и за предходни периоди, за да се направи сравнение. Установено е от разпитите на свидетелите С.а, И., П., Д., обясненията на Г. и К., че автомобилът на подсъдимата поне две седмици преди инкриминираната дата бил повреден, няма доказателство, от което да се направи извод, че К. и И. са използвали нейния автомобил Рено Клио, за да достигнат до търговския център. Съдът е посочил в мотивите си, че К. е занесла в дома на Д. сак, пълен с пликове с пари с надпис Г4С, както и че по този начин и в това положение са установени при извършеното претърсване парите в зеления сак. В протокола за това действие са посочени номера на пликове 42384554, 42384555, 42384556, 42384557, 42384562, 42384558, които са различни от тези, посочени в огледен протокол на инкасо буса и в протокола на съдебно- оценителната експертиза, където са посочени номерата на отнетите от буса пликове, инкасирани от обект Орбико България ЕООД, с номера 80897844 до 7849. В хода на съдебното следствие не е направена разлика, че пликовете, в които са били спестяванията на Г., са различни от тези, за които се твърди, че са били присвоени от него. Отделно не е посочено по какъв начин Г. се е разпоредил с разликата от 116 000 лева. Обясненията на Г., че се касае за негови собствени средства, получени от майка му и баща му, от продажби на имоти, наеми, аренда, са проверени чрез изискване на справка от ИКАР Имотен регистър, такава е постъпила само за София, макар за останалите сделки в страната да не е постъпила справка, съдът е приключил делото, с което е допуснато процесуално нарушение. В мотивите на стр.22 съдът е коментирал показанията на свидетеля П. относно бутоните на таблото на буса, които се натискат от шофьора, които според свидетеля не биха могли да се управляват от лице, външно за фирмата. В същото време, свидетелят е обяснил, че бутоните са с лаконични надписи външна врата, каса и т.н. В следващия абзац на мотивите съдът сам опровергава написаното по-горе, като посочва, че в протокол за оглед на местопроизшествие от 30.01.2017г. на бус „Форд Транзит“ се обективират поставени бутони на таблото на автомобила с номера от 1 до 4, символи и надписи „външна врата, кабина, каса“. В същия абзац се съдържа флагрантно непознаване на фактите и доказателствата по казуса относно обстоятелството, че е посочено времето в огледния протокол като такова, засечено за отваряне на външната странична врата 05.58 секунди след натискане на „горния квадрат“ и затваряне /след натискане на долния/ за 04.21 секунди. Съдът е коментирал, че това време е твърде ограничено, за да успее свидетелят И. да се отдалечи от буса и да не забележи влизането в него на две лица, както е твърдял Г.. Съдът е приел, че външната врата се затваря след отварянето автоматично, което обаче не е така, установено от показанията на всички свидетели. Това показва принципиално непознаване на базисна информация от съдебния състав, важна за определяне на механизма на деянието. Обясненията на Г. са безпротиворечиви относно механизма на обира. Следва да се отбележи и още един факт, пропуснат от съда, но залегнал в показанията на много свидетели и в писмените доказателства – когато в списъка на обектите имало въпросителна, не се знаело дали ще бъде инкасиран за деня и не бил сигурен, в следобедния маршрут на Г. обектът на Орбико България ЕООД бил с въпросителен знак. При това положение не е изяснено откъде Г. е знаел, че този обект ще бъде изобщо инкасиран и как е организирал всичко предварително. На стр.24 от мотивите съдът е посочил, че св.Д. саморъчно вписва в протокола за претърсване и изземване, че „Всички други пари ми ги остави Я.“. Съдът отново сам си противоречи, тъй като по този начин приема обясненията на Г. по отношение на парите, след като вече СГП и СГС са приели, че парите са донесени от К.. При обсъждане на видеотехническата експертиза съдът е повторил изводите на СГП, но тази експертиза е негодна, защото камерата е отстояла на повече от 30 метра и се е намирала линейно под огромен ъгъл, изображенията не отговарят на изискванията за наличие на отчетливи общи и частни идентификационни признаци и са негодни за целите на идентификацията. Има разминаване, което не е обяснено, какъв е интервала от време на изследвания запис, твърди се, че посочения интервал от 22.24.25 – 22.27.25 е реално друг часови интервал – 21.22.25-21.25.20ч., без да е изяснено по какъв начин е установен т.н. реален интервал. Защитата се съмнява в експертизата и заради поредността на събитията, описани в нея като заснети, както и как експертите са приели, че се касае за маркиран бус, след като са заявили в съдебно заседание, че няма никакъв шанс да се отличи номер на автомобил или лице на човек. С оглед характера на мястото има съмнение колко бусове са минали през него, СГС безкритично и без анализ е приел, че в буса се е качило само едно лице, но освен пълната неяснота на времевия диапазон и нелогично разместените времево събития в експертизата, камерата не е следила въпросния бус 58 секунди при качването на лицето, през което време вече влязло първото неустановено по делото лице и след заплашване с пистолет Г. вече бил преместил буса назад. На стр. 28 от мотивите на съда е посочено, че няма доказателства за тезата на прокурора за последващо закупуване на репатрак, преговори за наемане на заведение, плащане на шофьорски курсове и закупуване на автомобил на Д., ремонт на дома й и на постройка в дома на майката на К., с отнетите средствата, тъй като Г. е дал подробни обяснения, подкрепени от К. и С.а. Има разминаване с приетото по-нататък в мотивите, че средствата, открити у Д., са тези обект на присвояване, че са намерени в същия им вид, но същевременно съдът застъпва тезата, че подсъдимият дава обяснения и съдът не приема становището на СГП за изхарчените суми. Не е ясно и къде се намира разликата до 360 000лв от спестяванията на Г., намерени в дома на Д., в размер на 244 000лв, материалното му положение по време на задържането под стража и докато е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, е било много тежко, той няма банкови сметки, пари или касети. По отношение на обясненията на К. се навеждат доводи, че също са залегнали бегло в анализа на съда, становището в мотивите, че след като нейният телефон не е засечен в района на местопроизшествието, местоположението му като движима вещ зависи от волята на ползвателя му и незасичането му еднакво доказва, че телефонът не се е намирал у нея или че тя не се е намирала в района.СГС избира вариантът, че телефонът не е бил у К., но тогава, ако телефонът на И. е бил в него, а К. е била без телефон, как той се е свързал с нея, след като е напуснал буса, къде й е предал паричната сума, с какво се е отдалечил от местопроизшествието - с колата на К., която доказано не е била в движение, или с друг транспорт, къде и как се е свързал с нея, след като е била без телефон. По отношение на обясненията на И. във връзка с написаното от него писмо се оспорва приетото от съда относно заявената от И. причина за написването му, а именно желанието му да изнудва Г., като се твърди, че К. е вписана в писмото, защото е в едно домакинство с Г. и заедно са преценявали на кой да услужат с пари. И. е знаел, че Г. има солидни спестявания, независимо че му давал пари назаем, нееднократно му отказвал, защото не е върнал старите си задължения. Преди съставяне на текста И. употребил огромно количество алкохол, за което свидетелства и жена му. В жалбата се твърди, че престъплението по чл.339, ал.1 от НК по отношение на Г. не е доказано, оръжията, намерени у Д., категорично не са били държани или предадени й от него, на адреса, където са открити, са живели тя, майка й, брат й, наемател със семейството си. От показанията на брат й Х. Д. е установено, че стаята на Д. е била разбивана два пъти от бившия й приятел М. П., който също имал достъп до къщата. От изготвените ДНК експертизи е установено, че по оръжията няма следи от Г., както и няма нито едно доказателство, което да го свързва с оръжията. По отношение на правната страна на инкриминираното деяние съдът не е обсъдил възраженията на защитата, че съществува разлика между пазене и управление по смисъла на чл.201 от НК, пазенето не може да бъде приравнено на охрана според ВС, а под управление законът има предвид дейност, включваща разпореждане с вещите. При дейността по пазене на вещите се изисква пряк и непосредствен контакт между субекта на престъплението и съответните вещи, които длъжностното лице има задължение да съхранява и пази. Твърди се, че не се касае за хипотеза на управление на имущество, а след като пазенето не може да бъде приравнено на дейността по охрана, идва логично въпросът за коя хипотеза на присвояване се касае и изобщо може ли да се говори за осъществен състав по чл.201 от НК. В практиката на ВС е прието, че невръчени в длъжностното качество на длъжностно лице пари и вещи не могат да бъдат предмет на длъжностно присвояване, ако е осъществено посегателство по отношение на тях. Важен е фактът, установен от показанията на супервайзора на Г4С, свидетеля Д. И. и обясненията на Г., че на 27.01. Г. не е приел инкасо буса Форд, а той е бил приет от свидетеля И., Г. дори няма подпис за приемането му, което поставя под съмнение факта как му е връчен самият бус, чрез който впоследствие се превозват ценни пратки, до които той няма досег, не му се водят, не инкасира и не отчита. По отношение на квалифицирането на деянието като длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, се твърди, че е прието от съда едностранчиво. Качеството свидетел по отношение на Д. не е решение на подсъдимите, а на прокурора, усилията да се маскира стореното като грабеж е реално случилото се. Съгласно легалната дефиниция по чл.93, т.8 от НК, особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи вината обстоятелства разкрива изключително висока обществена опасност на деянието и дееца. Съгласно съдебната практика, тази квалификация може да е налице само когато в личността на подсъдимия, в начина на извършване на престъплението и в настъпилите вредни последици се съдържат обстоятелства, значително надхвърлящи необходимото за съставомерност на деянието по обикновените квалифицирани състави на съответния вид престъпление. Г. е неосъждан, с прекрасни характеристични данни, трудолюбив, честен, помага на всеки, който се нуждае от помощ, добър брат и син. Няма данни за изключителна обществена опасност на деянието и дееца, няма нито едно отегчаващо отговорността обстоятелство, а съучастието, конспиративността и заблуждаването на органите на ДП при първоначалните разпити на Г. и К., а за Г. и водещата му роля спрямо другите двама подсъдими, които според съда са отегчаващи вината обстоятелства, незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ВКС са приети като отегчаващи вината обстоятелства. Размерът от 360 000 лв. не може да обуслови самостоятелно квалификацията по чл.203, ал.1 от НК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, при приемане на неустановени от доказателствата фактически положения, съдът е формирал неправилно вътрешно убеждение, в нарушение на правилата на формалната логика, като са нарушени правата на подсъдимия, вместо да тълкува всички съмнения в негова полза, съдът е сторил обратното. Незаконосъобразността се обосновава с неправилния анализ на доказателствата, което е довело и до неправилна квалификация, като по този начин е нарушен материалният закон. Дори да се приемат за доказани всички факти, това не води до приетата правна квалификация, тя би се оказала по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201 от НК, където наказанието е значително по- ниско. Иска се отмяна на акта и постановяване на оправдателна присъда, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или изменение на присъдата, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Във въззивната жалба на служебния защитник на подсъдимия И. И. и в допълнението към нея се сочи, че присъдата е неправилна, постановена при липса на доказателства за участието на И. от обективна и субективна страна. Присъдата е базирана единствено на показанията на свидетелката Д., дадени на 06.07.2017г. пред разследващ орган и прочетени без съгласие на подсъдимия, както и иззет хартиен плик от дома на И., запечатан от двете страни с подписите му и ръкописен текст, изготвен от него с дата 09.06.2017г., съдържащ един вид признание. Според жалбата, необосновано и неаргументирано съдът е дал вяра на показанията на Д., по делото има още три нейни разпита, които са коренно различни. От показанията на свидетелката пред съда е изяснено, че върху нея е упражнен твърде голям психически натиск да даде показания, удовлетворяващи разследващите органи, който е непосилен за твърде младата й възраст и крехка психика. Заплахите за 10 години затвор и за условията там са дали резултат, тя дори не е чела показанията, а само е подписала на посоченото й място. Затова в жалбата се твърди, че при този разпит са били нарушени драстично правата на свидетелката и е упражнен полицейски произвол. В мотивите на съда не се съдържа яснота защо са ценени тези показания за сметка на останалите, давани в по-спокойна обстановка. За писмото на И., в жалбата се твърди, че е негодно да обоснове осъдителна присъда, тъй като макар да е с доказано авторство, текстът му може да съдържа измислици, фантазии с оглед на конкретния мотив на лицето, което го е изготвило, с конкретното му състояние или желание да се изживее в някакво качество. Всеки може да пише каквото си иска, но за да бъде възприето съдържанието за истина, следва да са налице обективни данни, в случая не е доказано И. да е усвоил сумата, описана в писмения текст. Независимо от произнасянето на вещото лице – графолог за липса на нарушена координация на изписващия текста и полагащия подписите, този извод не може да опровергае показанията на Л. В., както и обясненията на И., че е злоупотребявал редовно с алкохол, това е влияло на съзнанието му, дори е заявявал, че ще се самоубие, злоупотребявал е и с други вещества. Макар съдът да е посочил, че показанията на свидетелите М. и П. само изясняват времето и начина на провеждане на претърсвания и изземвания, очевидно съдът е формирал изводите си относно действията на И. въз основа на тези показания, съдържащи информация, изтръгната чрез непозволени способи при проведена беседа, с упражнено психическо и физическо насилие. Твърдяната от свидетелите особеност на походката на И. не е установена по никакъв начин, а вещите лица, изготвили видео-техническата експертиза са заявили в съдебно заседание, че не е установено накуцване на чакащото на тротоара лице. След като М. и П. са заявили, че са проверили това обстоятелство чрез оперативни способи, не може да се направи категоричният извод, че качилото се в буса лице е И.. Липсва коментар на съда относно неустановяването на следи чрез метода на ДНК профилиране и дактилоскопни експертизи, върху белезниците и тиксото, въпреки че е прието, че са поставени от И.. Според жалбата, съдът е обсъдил превратно доказателствения материал, като е игнорирал доказателствата, които са в полза на подсъдимите и е дал вяра на тези, които ги уличават. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която И. да бъде оправдан, алтернативно да се измени акта в частта, касаеща размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, липса на висящи производства и полицейски регистрации, трудова заетост, изключително тежко финансово положение, наличие на две малолетни деца, като се определи наказание значително под предвидения минимум за съответното деяние. Във въззивната жалба на подсъдимата К., подадена от защитниците адв.Б. и адв.Б., се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и явна несправедливост на постановената присъда. Твърди се, че при постановяване на акта е нарушена разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, тъй като фактическите положения са неправилно установени, не е разкрита обективната истина, логическите съждения на съда са грешни, извлечени са от погрешно приета фактическа обстановка. За да постанови акта си, съдът е кредитирал в изключителна степен показанията на полицейските служители М. и П., въпреки че са заинтересовани от изхода на делото, тъй като са пряко ангажирани със случая, от разпитите им са установени взаимно изключващи се обстоятелства. Няма нито едно пряко доказателство против К., не е доказана достоверността на откъслечните косвени доказателства, събрани на ДП по спорен начин. Постановената присъда е явно несправедлива, тъй като тя не е участвала в извършване на престъпното деяние, а ако има престъпни прояви, то те не налагат подобно тежко наказание. В допълнението към въззивната жалба от адв.Б. се сочи, че съдът е кредитирал показанията на свидетелката Д. от 06.07.2017г., цялата фактическа обстановка се базирана този компрометиран разпит, липсват мотиви защо СГС не дава вяра на останалите три разпита на Д.. Показанията, в които Д. заявява, че нищо от този разпит не е вярно, както и причините за да излъже, са неглижирани от съда, въпреки заявеното от свидетелката, че не е чела показанията, че й е отказана помощ от адвокат и че по отношение на нея е имало полицейски произвол. По делото липсват доказателства К. да е откарала И. до местопрестъплението, нито да се е приближила на около километър до квартал Полигона и оттам да е взела И. със сака с парите, не е установен автомобилът, с който е сторено това. Д. С. е свидетелствала за техническата неизправност на автомобила на К., две –три седмици преди инкриминираната дата, тези показания са неглижирани нелогично. Незаконосъобразно съдът е посочил, че в разпитите на свидетелите К. Ф. и Г. Г. не се сочи, че някой от автомобилите на семейството на Я. е развален, тъй като такива въпроси не са били задавани на свидетелите. Съдът е направил погрешни тълкувания и внушения, очевидно не е бил безпристрастен и не е обсъдил изцяло свидетелските показания, а само някои изречения, тълкувани превратно. Самата подсъдима е дала обяснения за неработещия си автомобил, те кореспондират на показанията на С.а и Д., които обаче съдът не кредитира с аргумента, че свидетелката заявила това едва пред съда. Свидетелката не е била разпитвана на 04.07.2017. и на 06.07.2017г. за това обстоятелство, логично е да не дава показания в тази насока, тук също съдът е проявил тенденциозност и липса на обективност и безпристрастност. Освен показанията на Д., голяма част от доказателствения материал не е обсъден и анализиран – показанията на М. И., съседка на К. са оценени частично, без да е ясно в коя част се кредитират и в коя не, не са взети предвид показанията в частта, с която свидетелката е заявила, че след 22 часа на 27.01.2017г. К. й писала съобщение, че Я. е отвлечен. На стр.17 от мотивите е посочено, че при претърсване и изземване от дома на Д. е установен зелен сак, но това не е вярно, в протокола липсва посочване на такова обстоятелство. Сакът е предаден на 06.07.2017г. от Д. доброволно, това е денят, в който тя е била подложена на заплахи, психически и физически натиск и е дала неистински показания. Становището на съда, че между Г. и К. има засилена комуникация няколко часа преди деянието, не е подкрепено от сравнителен анализ на друг период, в който те не са комуникирали по телефона, по делото не са приложени такива разпечатки и това твърдение обслужва единствено тезата на прокуратурата. Превратно е тълкуването относно локализирането на телефона на И. и съответно нелокализирането на телефона на К. в района на местопрестъплението, то разкрива липса на обективност, доколкото в единия случай информацията се определя като подкрепяща обвинителната теза, а в другия зависи от желанието на ползвателя да остави телефона. Твърди се, че именно липсата на безпристрастност е причина за незаконосъобразност, неправилност и несправедливост на присъдата, защото съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, включително възраженията на защитниците, което е довело до постановяване на съдебен акт в противоречие с принципите по чл.13 и чл.107 от НПК. Никъде в мотивите не се сочи начинът, по който К. е закарала И. до The Mall, с кое превозно средство, от друга страна, не са кредитирани показанията на всички свидетели и обясненията на К. за повредения автомобил, въпреки че съдът е избягвал посочване на средството, с което е извършена помагаческа дейност. По тези съображения се иска отмяна на акта и постановяване на оправдателна присъда. Представителят на САП пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен, тъй като от обективна и субективна страна е установено, че подсъдимите са извършили престъплението, те са взели решението да извършат обир на сумата 360 000 лева, като фактическият извършител е Г., а И. и К. са му помогнали. И. е бил закаран на мястото, посочено от Г., който го допуснал в буса, след което автомобилът бил закаран на мястото, където е намерен, И. взел сумата и вързал Г. с белезници и тиксо. След това предал на К. парите в сак, И. съгласно експертизата изготвил лично бележка, в която прави самопризнания, че с другите подсъдими е извършил престъплението. Видеотехническата експертиза опровергава тезата на Г., че е нападнат от две въоръжени лица, тази теза се опровергава и от целия събран доказателствен материал. Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Г. поддържа основанията, посочени в жалбата, че присъдата е неправилна. Твърди, че в мотивите са приети едностранчиво едни доказателства, а не са кредитирани други, някои от приетите факти не са подкрепени от нито един източник. Приета е фактологията от обвинителния акт, но прокуратурата я е изградила основно върху показанията на двама свидетели, които СГС правилно не кредитира. Относно приетото длъжностно качество на Г. са събрани доказателства чрез разпитите на служителите във фирмата, че всички се водят на длъжност охранител инкасо, няма нито един шофьор, те са получили такива длъжностни характеристики, но не изпълняват такава длъжност. В практиката на ВКС е прието, че критерият дали лицето е длъжностно, е функционален, спрямо реално извършената дейност, а не според длъжностната характеристика. Липсват доказателства относно приетото от СГС, че графикът на съответния екип може да бъде известен от предходната вечер, това твърдение е произволно, всички свидетели установяват, че в деня, в който отиват на работа, се разбира с кои екипи ще бъдат, в коя кола и по кой маршрут, а за следобедните курсове разбират много често след обяд на същия ден. Произволно е било прието от СГС и че системата на инкасовия автомобил позволява изключването на охранителната система от служителите, противно на това лицата, занимаващи се с техническата поддържка заявяват, че дори само отваряне на кутията, където е охранителната система, би дало индикация в контролния сектор. В мотивите не е обосновано и на защитата не е станало ясно защо СГС кредитира само един от четирите разпита на свидетелката Д., след като тя пред съда подробно е описала как е било изтръгнато нейното признание. Според защитата, на СГС не е станало ясно, че парите, иззети от Д., не са пари от обира, там са били спестяванията на Г., намерени в пликове с различна номерация от тази на парите от инкасовия бус, което е установено от протоколите за претърсване и изземване. Г. е дал подробни обяснения откъде има спестявания, приета е справка от Имотния регистър, само за София и не е допуснато тя да бъде разширена, което е процесуално нарушение. Неразбиране в мотивите има и относно времето, за което се отваря и затваря страничната врата на буса, което би било посоченото 5.58.21 секунди, но ако се отваря автоматично, а според свидетелите вратата се отваря с копче. Оспорва се тезата на прокурора относно видеотехническата експертиза, която съдът е повторил, защото вещото лице е заявило, че изображенията са негодни за целите на идентификацията. Не е изяснено и защо в експертизата е посочен часови интервал от 22.24.25 до 22.27.25 часа, а всъщност се твърди, че реалният времеви интервал е от 21.22.55 до 21.25.20 часа. За описаните в експертизата събития се твърди, че са се случили хронологично, но първото е в 22.42.42 ч., а второто в 22.42.00ч. Освен това бусът е бил извън обхвата на камерата 58 секунди, през които би могло да влезе лице, което да заплаши Г. с пистолет, той да премести буса назад и да отвори вратата, след което да влезе второто лице. Възразява се и по отношение на правната квалификация по чл.201 от НК, тъй като има разлика между пазенето и управлението, а в случая няма нито пазене, нито управление на вещите, СГС не е посочил коя от двете хипотези на изпълнителното деяние е налична. Аргументацията, че деянието е особено тежък случай се оспорва като обоснована с абсурдни аргументи като например че участва лице, което не е подсъдимо. Съгласно теорията и практиката, от престъплението по л.93, т.8 от НК трябва да са настъпили вредни последици и да е установена изключително висока обществена опасност на деянието и дееца, а твърдяното деяние не е такова, Г. не е осъждан, с прекрасни характеристични данни е, работи, добър брат и син, помага на хората в нужда, дори няма криминалистическа регистрация.Единствено размерът не може да обуслови такава правна квалификация. По отношение на престъплението по чл.339 от НК се твърди, че не е доказано по категоричен начин, оръжията са намерени у Д., адресът е обитаван от нея, майка й, брат й, както и наематели, къщата е била посещавана от бившия й приятел М. П., по оръжията няма следи от Г., нито ДНК, нито дактилоскопни. Поддържа се искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия Г., алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане, ако се прецени, че има допуснати процесуални нарушения или ако се приеме, че е извършено деянието, да не се квалифицира като особено тежък случай и да се намали наказанието. Служебният защитник на подсъдимия И. адв.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, твърди, че първоинстанционният съд е кредитирал само доказателствата, представени от прокуратурата и е игнорирал тези в полза на подсъдимия. Отказани са всички доказателствени искания, включително и тези за изясняване на особености в походката на И., а полицейските служители М. и П. са заявили, че е имало видима особеност в походката на лицето, влязло в буса. Присъдата е базирана единствено на писмото с ръкописен текст от И., но той не е бил здрав психически, което е установено от жена му, злоупотребявал е с алкохол и други вещества, извънбрачната му връзка също го е поставяла в нетипично състояние. При разпита на свидетелката Д. е бил упражнен полицейски произвол, а останалите й разпити са игнорирани. Съдът не е коментирал липсата на следи от И. по тиксото и белезниците, не е ясно по какъв начин се приема, че той е боравил с тях. Поддържа се искането за отмяна на присъдата, постановяване на оправдателна такава или алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и да се намали наказанието поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на други висящи производства, малки деца, изключително тежко финансово положение, установено е, че посочената в писмото сума не е била усвоена. Защитникът на подсъдимата К. адв. Б. поддържа жалбата, твърди, че правото на защита е било ограничено от съществуващи в доказателствената съвкупност празноти. Според него, не са установени правилно фактическите положения относно К., изведени са неправилни и необосновани правни изводи, няма отговор на въпросите дали е извършено престъпление и по какъв начин. В мотивите не е посочено с какъв автомобил К. е отишла на местопроизшествието, как и по какъв начин е получила сака с парите, как и по кое време се е върнала с него в дома на Д. и го оставила там. Не е ясно защо тримата подсъдими са обвинени за присвояване на сумата 360 000 лева, след като в буса е имало много повече, а размерът на вредите не е установен нито с експертиза, нито с други доказателства, това не е посочено от първоинстанционния съд. Възразява се срещу доказателствената стойност на показанията на свидетелката Д., кредитирани от съда, както и за липсата на посочване в мотивите на съда с какъв автомобил К. е закарала И. до местопрестъплението, а също и относно предаването на парите от него на подсъдимата, а впоследствие на Д.. Съдът не е отговорил на възраженията относно ДНК материала по сака, с оглед обстоятелството, че е той е на подсъдимата и е бил ползван от нея.Оспорва се и заключението на съда, че К. е участвала, изведено от писмото на И..Твърди се, че съдът не е оценил правилно доказателствените източници, не са анализирани и противоречията, без възражение е приета видеотехническа експертиза, която показва, че К. я няма на записа. Освен от обясненията на К., от показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че когато се е свързал с нея, тя му казала, че е в дома на Д., не е възможно тя да се придвижи за толкова кратко време от местопрестъплението до кв.•••, телефонът й се е намирал на домашния адрес, не е засичан в кв.Полигона. Според защитника, доказателствата, които опровергават обвинителната теза, са много повече от тези, които са приети от съда за безспорно установени и е постановена осъдителна присъда. От показанията на допълнително разпитаните свидетел Т. и И. е установено, че посоченият в обвинителния акт автомобил „Рено Клио“, не е бил в движение преди инкриминирания период, същото обстоятелство се установява и от показанията на свидетелите Д., Д., Д.. Иска се въззивният съд да приеме, че присъдата е постановена въз основа на предположения и подсъдимата да бъде оправдана, алтернативно да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Защитникът на подсъдимата К. адв.Б. поддържа жалбата и доводите на другия защитник, твърди, че в случая липсва неразривна фактическа и логическа връзка между доказателствата, има и множество доказателства, опровергаващи обвинителната теза. От показанията на свидетелите Т. и И. е установено, че автомобилът на подсъдимата е бил развален, в същата насока е свидетелствала Д. С.. Телефонът на К. не е засечен в района на кв.Полигона, осъждането й е в нарушение на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК. Иска се постановяване на оправдателна присъда, алтернативно, с оглед здравословното й състояние, се пледира за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК в случай, че се приеме, че тя има някаква престъпна деятелност. Подсъдимите поддържат становищата на защитниците си. В последната си дума подсъдимият Г. моли за оправдателна присъда. Подсъдимата К. в последната си дума също моли за оправдателна присъда. Подсъдимият И. в последната си дума заявява, че е невинен. По време на въззивното съдебно следствие са събрани нови гласни доказателства – разпитани са свидетелите Т. и И., назначена и приобщена е повторна компютърно-техническа експертиза, приети са писмени доказателства относно семейното положение на К. и здравословното й състояние, включително напредващата й бременност. Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, прие, че първоинстанционният съд, в мотивите на присъдата си правилно е установил и възпроизвел фактическата обстановка. Въззивният съдебен състав възприема фактическите констатации, като на свой ред счита за установени и доказани следните факти, относими към предмета на делото: Подсъдимият Я. Г. Г. е роден на ••••••••г. в гр.София, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, безработен, с ЕГН ••••••••••. Към инкриминираната дата съжителствал на семейни начала с подсъдимата Е. Н. К., която е родена на ••••••••г. в гр.София, българска гражданка, българка, с висше образование, неосъждана, неомъжена, счетоводител на свободна практика, с ЕГН ••••••••••. Двамата живеели в имот, собственост на К., в кв.•••, на ул.“•••“ №•, на същата улица, на №4, живеела свидетелката И. Д., която поддържала тайно интимни отношения с Г. около две години преди инкриминираната дата и била дългогодишна приятелка на семейството. Тя живеела заедно с майка си и брат си на първия етаж, в самостоятелна стая, която се заключвала, а на втория етаж живеело семейството на свидетеля И. П., под наем. Г. имал ключ за стаята на Д., даден му от нея, по този начин имал достъп по всяко време, можел да влиза без нейно знание, освен тях двамата никой друг нямал ключ за това помещение, входната врата на къщата се отваряла отвън само с ключ. Подсъдимият И. Б. И., роден на ••••••••г. в гр.Лом, живущ в гр.София, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, строител, неженен, съжителстващ на семейни начала с Л. В., баща на две деца, с ЕГН ••••••••••, бил бивш колега на Г., работили заедно в охранителна фирма „ДСЦ“, след това двамата поддържали приятелски отношения, виждали се често. През 2016г. Г. напуснал работа, за да ремонтира имот, собственост на майката на К., в кв.•••, с цел двамата да започнат собствен бизнес. През есента на същата година спрял с ремонта заради нередовни документи и за да работи нещо до пролетта, чрез Г. Г., семеен приятел, подсъдимият Я. Г. кандидатствал и започнал работа във фирмата, където работел свидетелят – „Г4С“. С трудов договор от 29.11.2016г. бил назначен на длъжност „охранител - инкасо“ в „Г4С Секюрити сълушънс“ЕООД, притежаващо лиценз за извършване на частна охранителна дейност №10/13.04.2004г., съответни разрешителни за придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия, при спазване на изискванията на Закон за частната охранителна дейност. Съгласно длъжностната характеристика, Г. имал задължение да извършва приемане/предаване на парични и ценни пратки, както и да осъществява превози на пари и ценни пратки със специални бронирани автомобили, да осигурява охрана на паричните и ценни пратки от момента на получаване им от изпращача до предаването им на получателя, като носи материална отговорност за превозваните пари и пратки. Първоначално, съгласно установената практика за новопостъпили служители в дружеството, той наблюдавал работата на други колеги, докато изпълнявали задълженията си, като бил трети човек в екипа с автомобила, управляван от Г. Г., за да усвои начина на работа, маршрутите и местата за спиране на автомобила при инкасиране на обектите. На 05.01.2017г. Г. Г. излязъл в отпуск по болест и подсъдимият Я. Г. го заместил в екип с Д. И.. Дружеството „Г4 С Секрюити Сълушънс“ разполагало с две вида инкасови бусове – марка „Фолксваген“ и марка „Форд“, пространството било разпределено по следния начин – зад шофьорската кабина се намирали междинно помещение и отделна касова зона, отделени с електрически врати, които се отваряли с бутон, натискан от шофьора за бусовете „Фолксваген“, при което, ако едната врата е отворена, системата не позволявала да се отвори и друга врата. За микробуса „Форд“ вътрешните врати се отваряли механично, без да е необходимо да се натиска бутон, единствено външната врата се отваряла с електромотор, чрез натискане на бутон от шофьора, през нея се качвали той и инкасаторът. Според правилата за дейността на дружеството, при инкасиране шофьорът спирал възможно най-близо до входа на обекта, двигателят не се загасвал, страничната плъзгаща се врата се отваряла чрез натискане на бутон от водача, инкасаторът излизал и вратата се затваряла от водача с натискане на бутон. При връщане на инкасатора той се показвал на прозореца, за да го види водачът, след което той му отварял страничната врата, като натискал съответния бутон. Съгласно установените правила, след затваряне на външната врата водачът отварял всяка една от вътрешните врати /на касовото помещение и междинната/. Микробусът марка „Форд“, модел „Транзит“ с ДК№ ••••••••, през месец декември 2016г. се наложило да бъде спрян от движение, за да се извърши ремонт, свързан със системата за сигурност, след което отново било пуснат. Системата за сигурност, която отчитала движението на това МПС, позволявала да бъде отворена повече от една врата, без да загасне двигателят и за това да се получи сигнал в оперативно-контролния център, който извършвал наблюдение на движението на охранителните автомобили. Обичайната практика за работа на екипите била те да бъдат уведомени предишния ден от колко часа да се явят на работа, личният състав на екипите бил относително постоянен, някои от тях знаели с кой колега са на работа, а маршрутите за инкасиране ставали известни сутрин за обектите, които следвало да бъдат обслужени преди обяд, когато свършвал първият курс, а след обедната почивка и прибиране на екипите в базата, се връчвал маршрутът за следобедния курс. Графиците се изготвяли от диспечер втора смяна, който уведомявал кой екип от колко часа е на работа, екипите били постоянни, ако не се налагало заместване по някаква причина, като превозните средства, с които работели, също са им известни предварително, тъй като били зачислени. Сутринта при постъпване на работа диспечер давал маршрута, по който да се извършва инкасиране. В същото време, с оглед часа на започване на работа, било възможно да се прогнозира маршрутът от предишния ден за следващия, защото например, ако смяната била от 08.00 часа, за нея било характерно, че приключва по-късно, затова обектите за инкасиране били прогнозируеми, особено в края на седмицата, когато част от тях предавали събраните пари. За два постоянни маршрута още от сутринта било ясно кои са обектите за инкасиране, т.н. „Мол“ и „Х-курс“, те били „твърди“. Известно време преди инкриминираната дата, Я. Г., след като наблюдавал начина на работа в дружеството като трети човек в екипа, а впоследствие и като управлявал микробус м.“Форд“, решил да инсценира обир на превозваните пари. Първоначално вариантът бил да се извърши престъплението при инкасиране на обекти от „Ринг мол“, а впоследствие решил, че това ще се извърши при инкасирне на обекти пред „The Mall“. Провел разговори с жена си, подсъдимата К., както и с приятеля си, подсъдимия И., в тази връзка, на част от тях присъствала свидетелката Д.. Тя чула, че по план престъплението трябвало да бъде извършено в ден, в който Г. управлява микробус „Форд“, за който той обяснил, че вратата зад шофьора не се заключва. Уточнено било участието на тримата – К. да закара близо до търговския център И., той да се качи в микробуса, да вземе парите и да върже Г. със собствените му белезници, да му залепи устата с тиксо, след което заедно с К. да се отдалечи от мястото. Насаме Г. уговорил Д. да скрие парите в дома си, където той би имал достъп до тях по всяко време. Три дни преди инкриминираната дата Г. почивал, след което на 27.01.2017г., в ден петък, бил на работа, предварително имал наблюдения кои обекти имат практика да се инкасират в този ден от седмицата, а от предишния ден му било известно, че смяната му започва от 08.00 часа, т.е. ще приключи по-късно, от там можел да направи прогноза и какъв е маршрутът, знаел кой микробус ще управлява и че няма промяна в състава на екипа. На 27.01.2017г. сутринта Г. и И. започнали работа по един от „твърдите“ маршрути - „The Mall“, Г. управлявал, а И. инкасирал обектите, сутринта съгласно утвърдената процедура диспечер им връчил маршрута, но реално подсъдимият бил наясно, че същия ден ще се осъществи замисленото престъпление, защото към обяд отишъл с микробуса до работното място на Д. в кв.•••, където тя работела на скара, взел сандвичи за него и колегата му, провели кратък разговор, при който й казал, че „Днеска ще става, каквото ще става и това е“, предупредил я и че няколко дни не трябва да го търси. След обедната почивка охранителният микробус потеглил по маршрут за времето от 13.00 до 22.00 часа през район „Подуяне“ – търговски обекти „Виваком“ и „Билла“, район „Слатина“ – търговски обекти „Виваком“ и „Билла“, летище София – обект „Орбико България“ЕООД и търговски обекти в „The Mall“. Обичайно от обект „Орбико“ постъпвали суми само в края на седмицата, на процесната дата била предадена сумата от 360 000 лева, опакована в шест пакета с по 60 000 лева. Съгласно сключен договор за обработка и транспорт на ценни пратки между Инг банк Н.В. и „Г4С Секюрити сълушънс“ЕООД, дружеството предоставяло на Банката услугите превоз, съхранение и обработка на ценни пратки и продажба на инкасови пликове на територията на посочените в договора градове, включително София. Ценната пратка представлявала имущество на Банката или на клиент на Банката, опаковала се и запечатвала в един или повече контейнери/полиетиленови пликове за еднократна употреба, предоставени от дружеството, с индивидуален сериен номер, баркод, отличителни и защитни елементи, транспортирала се по предварително утвърдени маршрути и графици от обекти на клиенти на Банката и се доставяла в касов център на „Г4С“. Контейнерите/индивидуалните пликове, в които клиентите на Банката поставяли паричните суми за транспортиране, били получавани от служители на дружеството след предварителна заявка на техния брой от съответния клиент. От момента на предоставяне на пратката от клиента на екипа на дружеството за превозване, паричната сума ставала собственост на Банката. Максималният размер на сумата във всеки отделен пакет съгласно изискванията бил 60 000лв. След предаване на пратката от „Орбико България“ ЕООД, охранителният екип продължил към последната спирка по маршрута - „The Mall“, с превозвана касова наличност в размер на 760 973.82 лв., Г. спрял в локалното платно на бул.“Цариградско шосе“, без да влиза в паркинга на търговския обект. Това нарушение на правилото да спре максимално близо до инкасирания обект било извършвано от много от охранителните екипи, за да не се налага инкасаторът да слиза за билет за паркинг, с който да се вдигне бариерата. Г. отворил вратата, И. слязъл и тръгнал към сградата на търговския център. Междувременно И. стоял на тротоара наблизо и чакал пристигането на Г.. По-рано същия ден, в 14.23ч., жената на Г., подсъдимата К., позвънила от мобилния си телефон с №•••••••••• на И. на №••••••••••, в 17.28 часа И. провел отново разговор с К., по това време е установено, че се намира в обхвата на клетката, обслужваща дома й на ул.“•••“ №•. През деня К. говорила много пъти с Г., от 17.29ч. до 19.15ч. те провели общо девет разговора, през кратки периоди от време – в 17.29ч., 17.53ч., 17.57ч., 18.18ч., 18.19ч., 18.32ч., 18.41ч., 19.15ч., 19.33ч. Към момента на извършване на престъплението телефонът на И. бил регистриран в обхвата на клетката, обслужваща района на „The Mall“ и кв.Полигона. Не е установено по какъв начин и с какво превозно средство той се придвижил до местопрестъплението. След като инкасаторът И. се отдалечил, вратата на охранителния микробус се затворила, Г. се придвижил на заден ход в посока към чакащия го съучастник, отворил му вратата, И. се качил и бусът потеглил в посока кв.“Полигона“. Тези действия били записани от охранителна камера на „Виваком“, намираща се в близост, а отварянето на вратата на микробуса и след това неколкократното отваряне на вратата на касовото помещение вътре били регистрирани в охранителната система на „Г4С“, която обаче за този микробус не позволявала наблюдение в реално време от офиса, тези отваряния са отразени впоследствие в справка /л.178, т.І от ДП/. В движение И. поставил последно инкасираните от „Орбико България“ЕООД шест плика, съдържащи всеки по 60 000лв., намиращи се в касовото помещение, в зелен сак, след като Г. спрял в близост до магазин „Мосю Бриколаж“, оковал ръцете му с белезници отзад, зад седалката, поставил тиксо на устата му, след което излязъл през страничната врата на буса, която била отворена по единствено възможния начин – чрез натискане на бутон. В близост до този бутон имало общо три паник бутона, които не са били натискани. Заедно с парите И. се придвижил по неустановен начин, след което ги предал на К.. След като инкасирал обектите в търговския център, Д. И. излязъл и видял, че инкасовият автомобил го няма, позвънил на служебния телефон на Г., но не успял да се свърже, след това звънна на колегата си Г. Г. и му казал, че Я. го няма. Г. Г. и жена му К. Ф. започнали да звънят на служебния и на личния телефон на Я. Г., не успели да се свържат, а Ф. чула само някакви шумове от личния му номер. Посъветван от Г. Г., И. се върнал при охраната в обекта с носените пари, обадил се на диспечера Ц. В., който също не успял да се свърже със служебния телефон на подсъдимия. Чрез системата за локализация на охранителната фирма било установено местонахождението на микробуса, на около километър, в кв.“Полигона“, бил подаден и сигнал на тел.112. Междувременно, Ч. С., живущ в района, който разхождал кучето си, видял микробуса с включени фарове и работещ двигател, чул че някой отвътре натиска клаксона и видял водача със залепена с тиксо уста, а страничната врата била отворена. Обадил се на тел.112, откъдето му казали, че вече имат сигнал. Пристигналите на място служители на МВР започнали необходимите действия, при извършения оглед на местопроизшествие установили липсата на сумата от 360 000 лева. На мястото пристигнали и служители на „Г4С Секюрити сълушънс“, включително Г. Г., който се обадил по телефона подсъдимата К., за да й съобщи какво се е случило, а тя му обяснила, че има главоболие и ще остане в къщи. След като И. се отдалечил с парите от мястото, където спрял микробусът, той се срещнал с К., която отишла в дома на Д. съгласно първоначалната уговорка, обадила се на брат й, за да отвори входната врата, около 22.30ч. и занесла зелен сак със сумата 360 000 лева в пликове с логото на „Г4С“. Още когато видяла сака, Д. казала на Е. „Вие сте луди!“. Двете преместили парите от пликовете в кашон, пачките били от банкноти с различени номинал, прихвани с ластици, а на пликовете имало баркод и някакво женско име. Д. сложила сака в кашона, К. била при нея, когато й позвънил Г. Г. и тя се престорила, че в този момент научава за случилото се. По-късно написала и съобщение за това, че Я. е бил обран, на друга съседка – М.а И.. След три дни, когато Г. се прибрал в дома си, Д. го видяла, първоначално в присъствието на жена му и сестра му, след това насаме той пак я предупредил да не му звъни и да не си пишат. Около две седмици парите останали в кашона, Г. идвал и вземал от тях, около месец по-късно той донесъл самозалепващи се пликове с надпис „Г4С“, в които двамата с Д. преместили пачките и ги поставили под секцията в нейната стая, той й казал, че са около 300 000. Г. няколко пъти вземал от парите, давал и на Д., общо около 3-4000 лева, два пъти тя присъствала на срещи, при които давал различни суми и на И. И.. И. поискал поне 50 000 лева за това, което е направил, а Г. му обяснил, че трябва да пита хората над него, преди да му ги даде. След извършване на престъплението Г. фактически не ходел на работа, получавал минимално възнаграждение от фирмата до приключване на вътрешните проверки за случилото се. Поради възникнали съмнения за съпричастност към престъплението, по отношение на него били приложени СРС, след което в процеса на прилагането им такива са разрешени и за И. И.. Установено е, че Г. водил завоалирани разговори с Д. и И., с когото провеждал срещи докато И. е на работа на стоянка, близо да дома му, два пъти в присъствието на Д. Г. му давал пари, според свидетелката, първия път 1000 лв., след това 6000 или 8000 лв, тя чула и че И. казвал, че иска поне 50 000 лв. за това, което е извършил. Г. давал различни суми и на Д., общо около 3000-4000 лв., които тя изхарчила, двамата заедно ходели до обменно бюро, за да обменя тя пари. През пролетта Г. възобновил работата си по имота на К. в кв.•••, ул. •••, където планирал да отвори автомивка, над която да има етаж. Понякога му помагал Х. Д.. През месец юни Г. и К. предложили на Д. да купят заедно заведение, като за целта тя и К. вземат кредит. На 04.07.2017г. Г. и Д. били задържани в дома му, в нейната стая било извършено претърсване, при което били била открита и иззета част от парите – 244 000лв., както и оръжия и боеприпаси, открити в гардероб, за които свидетелката заявила, че не знае, че Я. държи в стаята й. При претърсването били открити пистолет марка „Blow Compact“, модел 202, калибър 9 мм, с фабричен №С-3987, пистолет марка „Class Magnum“, калибър 9 мм, с фабричен №“а 10835“, 3 броя патрони, калибър 9 мм, представляващи стандартни звуково-сигнални пистолетни патрони, снарядени с множество метални сачми с диаметър около 1 мм, 119 броя патрони, калибър 9х18 мм „Макаров“, 38 броя патрони, калибър 7.62х39 мм и 3 броя патрони за гладкоцевни оръжия – ловни патрони, калибър 12 мм. На пистолета „Blow Compact“ била премахната стеснителна муфа в цевта, така е по този начин през нея биха могли да бъдат изстреляни твърди тела - сачми, на пистолета „Class Magnum“ също била премахната стеснителната муфа в цевта, което позволявало през нея да бъдат изстреляни твърди тела - сачми, по този начин двата пистолета от стандартни газ сигнални оръжия, били преработени в огнестрелни. Я. Г. нямал издадено разрешение за държане и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. На 09.06.2017г. И. написал ръкописно върху лист хартия текста „Ние с Я. Г. и жена му, направихме обира на инкасо колата на 27.01.2017г., около 20.50ч. Бяха ми обещани 30 000 лв., дотук съм взел 20 000, остават 10 000лв. да взема към днешна дата.“ Листът бил запечатан в хартиен плик, поставен в черен сак, заключен с катинар, И. обяснил на жена си, че ако се случи нещо с него, може да го отвори. При извършеното претърсване в дома му на 04.07.2017г., след предоставяне на ключа за сака от И., пликът бил иззет, в протокола подсъдимият посочил, че е написан от него и запечатан. На 11.06.2017г. в телефонен разговор с друг мъж, И. обяснява за намерения да циментира част от имот, събеседникът му обяснява, че ще го направи като има пари, а И. заявява, че ще го направи сега, като направи всичко възможно да си вземе и другите, по-нататък в разговора заявява намерение да прави покрив, като обяснява, че го е намислил, като вземе парите, да извика роднините си, вместо да вземе фирма. По-късно в разговора обяснява, че е оставил писмо, което е запечатал и скрил, като завещание, от което роднините му да разберат какво е направил, ако нещо се случи с него, пояснява, че това е най-голямото престъпление в България след убийството. На 13.06.2017г. в разговор по телефон с жена И. обяснява, че се интересува от продажба на къща с двор, с цена 5 500 лв., че натиска да си вземе пари, които има да взема от един човек. Тази фактическа обстановка е била приета за установена от първоинстанционния съд при правилен, логичен и съобразен със закона анализ на доказателствата. Кредитирани са свидетелските показания на А. М. и П. П. /частично/, И. Д., Д. И., Г. Г., С. Д., Т. М., Н. А., Н. Я., К. Ф., Т. М., Т. П., Г. К., Н. И., Р. Ц., Ц. К.-Д., Й. Р., М. Д., Ч. С., А. З.-И., М. Г., Ц. В., А. Д., А. К., Ц. Д., В. Ч. и И. П. / от СП и част от тях прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК/, частично показанията на свидетелката И. Д. /от СП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК/, частично показанията на М. И., Х. Д. и Д. С., частично обясненията на подсъдимите. Всички кредитирани от съда с доверие доказателства потвърждават установеното във фактическо отношение, правдиви са, кореспондират помежду си, безпристрастни са, съответстват на писмените доказателства, експертните заключения и иззетите веществени доказателства. По отношение на обясненията на подсъдимия Г., правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да се кредитират, освен в частта, с която се изясняват отношенията му с подсъдимите И. и К., както и с Д., а в останалата част са приети като защитна позиция. Тези обяснения са в противоречие с останалите доказателства – видеотехническата експертиза, изготвена след изследване на записа от камерата, заснела слизането на свидетеля И. и качването в буса на другия подсъдим, справката за отварянията на вратите на микробуса, показанията на Д., писмото на И., недоказаните твърдения Г. да е уведомявал ръководството за неизправност на микробуса „Форд“. Обясненията на К. не са кредитирани, тъй като са в противоречие с показанията на свидетелката Д., със заключението на ДНК експертизата, открила биологичен материал от подсъдимата по дръжките на сака, в който били донесени парите, писмото на И., съгласно което тримата заедно са извършили престъплението, както и засичането на неговия телефон на адреса на подсъдимата преди деянието, в допълнение със справката за проведените множество телефонни разговори с Г.. Обясненията на И. също правилно не са били приети с доверие, тъй като той е посочил, че написал писмото с цел да изнудва Г., в същото време пред Д. той му давал пари в изпълнение на предварителната уговорка, а посоченото в писмото, че са участвали тримата, не кореспондира с твърденията за изнудване, към което К. не би трябвало да има отношение. Опитите на И. да обясни местонахождението на телефона си в района на местопрестъплението с връзка с жена също не са успешни, доколкото с писмена справка е установено, че няма такъв адрес, на който той твърди, че е бил, а също и не е установена жена с такова малко име в района. Специално внимание съдът е обърнал на обсъждането на показанията на свидетелите М. и П. П., като правилно е приел, че те могат да послужат като източник на информация само относно получения сигнал за престъплението, като време и място, както и каква оперативна дейност са осъществили, но че чрез тях не може да се попълни доказателствения материал със съдържанието на проведените беседи с Г. и И.. Недупостимо е чрез тези показания да се приобщава извънпроцесуалното признание на И., който към момента на провеждане на беседата, записана и със СРС, не е имал процесуално качество, а след привличането му не е давал такива обяснения. Заключенията на М. по отношение на Г., свързани с проведен тест с полиграф също не могат да бъдат коментирани, доколкото не се касае за допустим съгласно НПК способ за събиране на доказателства, независимо, че в охранителната фирма, където работел Г., са провеждани такива тестове, техните резултати не могат да послужат в наказателния процес. По същия начин, правилно съдът е подходил и към частта на показанията, в която свидетелите преразказват запис от охранителната камера, предадена от „Виваком“, тъй като този запис е наличен, редът за приобщаването му е друг, освен това по отношение на него по делото е приобщено заключение на видео-техническа експертиза. По същия начин, съдържанието на протоколите, изготвени след прилагане на СРС, коментирано в показанията на М. и П., е приобщено чрез надлежния ред като ВДС, а не посредством анализ на тези показания. Единствената относима информация, приобщена от тези разпити, касае датата на извършване на престъплението, местопроизшествието, проведените оперативни действия до задържане на обвиняемите, както и претърсванията на адресите на Г., К. и Д.. В тази част показанията кореспондират с писмените документи – протоколите за оглед на местопроизшествие от 28.01.2017г., от 30.01.2017г., протоколите за претърсване и изземване от 04.07.2017г., както и с показанията на поемните лица. Ето защо и развитите в тази насока твърдения в жалбите на тримата подсъдими, че съдът е ценил изключително показанията на свидетелите М. и П., са лишени от основание. По отношение на показанията на свидетелката Д., която е разпитвана три пъти в хода на ДП, както и по време на съдебното следствие, съдът е отчел наличните противоречия и промени в тях, като е кредитирал с доверие показанията й от 06.07.2017г., дадени в хода на ДП. Подробно и аргументирано е посочено защо тези показания са възприети като напълно съответстващи с останалите доказателствени източници, с които се допълват взаимно и са еднопосочни. Показанията от 04.07.2017г., от 06.02.2018г. /пред съдия/, както и тези в хода на съдебното следствие правилно са били квалифицирани като нелогични, противоречащи на показанията на А. З. - И. и М. Г., поемни лица, присъствали на претърсването в дома й на 04.07.2017г. /протокол на л.21, т.ІІІ от ДП/ и на показанията на свидетеля И. П.. Тези показания опровергават твърденията, че Д. е била уплашена, стресирана, заплашена, както и че върху нея е бил осъществен психически и физически тормоз. При претърсването Д. според поемните лица И. и Г.а действително е била разстроена, но след разговор с полицейските служители се успокоила и сама посочила къде се намират парите, в протокола е записано изявление кои са нейните лични вещи от иззетите, включително 350 евро, както и че всички други пари ги оставил нейния съсед Я., иззетите ключове са от неговия дом, пистолетите, патроните и другите вещи са оставени от него. Парите са били преброени пред свидетелите, противно на твърденията на Д.. На свой ред, показанията на свидетелите М. Г. и А. З. – И. са оценени правилно като обективни, безпротиворечиви и добросъвестни, те съответстват и на показанията на И. П., който като наемател в къщата на Д. също възприел действията по претърсването. Съставеният протокол за това действие е бил одобрен от съда по надлежния ред, в него подробно са описани парите, оръжията и боеприпасите, впоследствие те са били обект на оглед като веществени доказателства. Д. е посочила в протокола, че всички пари са оставени от Я., ключовете са от дома му, пистолетите, патроните и другите вещи също са оставени от него, както и че той има даден му от нея ключ. С протокол за доброволно предаване от 06.07.2017г. /л.81, т.ІІІ от ДП/, тя е предала зелен сак, подробно описан в протокола, за който е посочила, че е на Я. Г., вечерта на 27.01.2017г. съседката й Е. К. го донесла, пълен с пликове, в които имало пари, на пликовете имало надпис „G4S“, Е. оставила сака в нейната стая. От разпита й, проведен на 06.07.2017г., е установено, че тя е присъствала на предварителното планиране на инсценирането на обира, като е възприела лично уговорки между Г. и И., а също и между Г. и К., чула, че Я. е инициирал обира, че трябва да се изчака той да е на работа с микробус „Форд“, защото вратата между шофьора и товарния отсег не се заключва, че първоначално се обсъждало място за обир пред Ринг Мол, впоследствие било решено да е на „Цариградско шосе“. Относно разпределението на ролите на участниците при извършване на деянието, лично възприела, че К. трябва да откара И. до мястото, където ще спре Г., където в буса трябва да се качи И., да вземе парите и да върже съучастника си с белезници. Белезниците е виждала по-рано в дома на Г., възприела лично и че след това отнетата сума трябва да бъде предадена на К.. Предвид интимните си отношения с Г., Д. се съгласила предварително парите да останат в дома й, където К. действително ги донесла на 27.01.2017г. и впоследствие част от тях била открита при претърсването. Правилно първоинстанционният съд е ценил именно тези показания на Д., тъй като са подкрепени от останалите събрани доказателствени източници, подробно посочени в мотивите. Това са показанията на свидетеля Г. Г., който е посочил, че след като се обадил на К., тя казала, че има главоболие, престорила се, че за пръв път чува за случилото се и не може да дойде, тези показания напълно съвпадат с твърдяното от Д. относно същия разговор, който се провел пред нея. Съгласно нейните показания, от разпечатките от мобилни оператори е установена засилената комуникация между К. и Я. Г. на 27.01.2017г., преди деянието, точно както е посочила в показанията с Д., че са разпределени ролите между извършителите, телефонът на И. е засечен в клетка, обслужваща домашния адрес на К., в късния следобяд на 27.01.2017г., а след това и в района на местопрестъплението. Твърденията на И. за това, че имал връзка с жена, живееща в района, не са подкрепени от доказателствата, тъй като не е установено нито да съществува адреса, посочен от него, нито жената, за която се твърди, да живее там. Написаното от И. писмо, оставено запечатано в дома му, за което той е разказал и на свой близък в записан телефонен разговор от 11.06.2017г. съдържа същата информация относно извършеното престъпление, каквато сочи и Д. в разпита си от 06.07.2017г. Писмото е било иззето по законоустановения ред с протокол от 04.07.2017г., самият И. е предал ключа за катинарчето, с което е бил заключен сакът, в който било поставено писмото, действието е одобрено от съда, а написаното е било обект на графологическа експертиза, така че за авторството му няма съмнение. Графологическата експертиза е категорична, че ръкописният текст и подписите са положени от И. И., не е установено нарушение на координацията на изписващия текста иполагащия подписите при тяхното полагане и изписване. Затова не са кредитирани показанията на Л. В. и на подсъдимия И., че е бил много пиян, когато е писал текста. Самият подсъдим И. е посочил в протокола, че пликът е написан и запечатан от него. По предадения от Д. сак с протокол за доброволно предаване от 06.07.2017г. е открит биологичен материал от К., което съвпада с писменото изявление на свидетелката, отразено в протокола, че тя е донесла сака и че вътре са били поставени пари. Правилно е възприето от първоинстанционния съд, че показанията на Д. следва да се кредитират и в частта, в която свидетелката е посочила, че К. е откарала И. до местопрестъплението и след това го прибрала от там, въпреки че в хода на съдебното следствие Д. е заявила, че автомобът на К. бил повреден и тя била по-рано в дома й – около 20.15 – 20.30ч. Не е установено по какъв начин И. е бил превозен – дали с автомобила на К., но това не променя установените факти, че е бил пред Мол-а, впоследствие в микробуса, от който са отнети парите, предадени от него на К.. Показанията на Д. от съдебното следствие не могат да се кредитират с доверие, независимо че е направен опит с показанията и на свидетелката С.а, да се съберат доказателства в насока, че К. не е разполагала с автомобил. С.а не е контактувала често с К., така че няма как да знае точно в какво състояние е колата й в този момент, а и семейството е разполагало с повече от един автомобил. Посредством разпитите на свидетелите пред въззивния съд, също не се установява точно на инкриминираната дата колата на К. да е била развалена, като в тази насока свидетелят И. е заявил, че тя е идвала в сервиза през последната седмица на януари 2018г., свидетелят Т. също е посочил, че подсъдимата е идвала през януари-февруари, 2017 или 2018г. Именно показанията, свързващи К. с престъплението по описания от Д. начин в показанията на 06.07.2017г. са подкрепени от останалите доказателства, затова следва да се приеме, че действително тя е изпълнила предварително определените й действия при планиране на престъплението, откарала е с неустановен автомобил И. до уговореното място и след това го върнала обратно, след което дошла при свидетелката с парите. Първоинстанционният съд правилно е изложил и допълнителен аргумент да не се ценят всички други показания на Д., тъй като до голяма степен показанията й от 04.07.2017г. и от 06.02.2017г., биха могли да са дадени с цел да не се уличи в съучастие. В този смисъл, неоснователни са развитите от защитниците доводи за липсата на критичност от страна на решаващия съд касателно показанията на свидетелката Д. в хода на производството. Първостепенният съд е кредитирал с доверие всички показания от групата на свидетелите, работещи заедно с Я. Г.. На първо място, от показанията на Д. И. е прието за установено времето и мястото на извършване на престъплението, защо микробусът не е спрял по-близо, а останал в локалното платно, действията на свидетеля след излизане от последния обект за инкасиране и възприемане на обстоятелството, че микробусът липсва, както и какво е предприел впоследствие. За тези обстоятелства частично свидетелстват К. Ф. и Г. Г., с когото Д. И. е разговарял веднага. Информация как се отваряла и затваряла вратата на микробуса, освен в тези показания, се извлича и от разпитите на свидетелите М., П., Р., К. и В.. Свидетелят П. бил на работа на 11 или 12.01.2017г. с процесния микробус и е знаел, че можело да бъдат отворени две врати, т.е. системата за сигурност не е работела, посочил и че външната врата се отваряла с копче от шофьора, а касовото помещение също се отваряло с бутон от него, а също и механично. Свидетелят А. С. също е изяснил, че външната врата на микробуса се отваряла от шофьора, а другите две – механично. Операторът в ОКЦ Н. Я. е посочил, че този миробус не е могъл да бъде проследен от оператор по отношение на местонахождение и кои врати са отворени, според М. Д., диспечер, само шофьорът можел да затвори страничната врата. Свидетелят А. Д., супервайзор, е посочил, че микробусът „Форд“ не е имал връзка към една от двете системи за контрол в дружеството – МRМ, а работела връзката само със системата за локализация, чрез която бил установен – Трафилок. В същата система е отразено, че на 27.01.2017г., в 9.22.38ч. е отворена плъзгащата се врата, в 9.22.52ч. вратата е затворена, в 9.23.39 вратата е отворена, в 9.23.53ч. вратата е затворена, в 9.24.07 вратата на касовото помещение е отворена, до 9.28.31ч. следват осем отваряния на вратата на това помещение и в 9.29.08 е отворена плъзгащата се врата. Данните по справката се потвърждават от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, извършен на 30.01.2017г., в който е отразено, че е засечено времето на отваряне на страничната врата – 05.58 секунди, както и времето за затравяне – 04.21 секунди, както и че под волана се намира червен паник бутон, а на таблото има бутони с надписи и символи – външна врата, кабина и каса. А. К., който също бил на длъжност охранител инкасо, работил като шофьор на този микробус някога и знаел, че вратите към шофьора и към касата се отварят механично, а шофьорът отваря страничната врата с копче, в същата насока са и показанията на Н. Х., който също е управлявал „Форд“-а, Х. Х. и М. К. Отишлите на мястото, където бил открит микробуса свидетели С. Д. – регионален мениджър и Н. А. – директор „Сигурност“, са възприели отворени две врати и работещ двигател на микробуса, при отворена външна врата, което е индикация за неизправност, А. е категорична и че ако шофьорът не отвори, външно лице не може да проникне. По отношение на възможностите да се направи предварителен извод за маршрута, по който ще се работи на следващия ден, по дадената информация за часа на явяване на работа по телефона предишната вечер, са свидетелствали Н. И., суперзайзор и А. К., инкасатор, а Т. М. е разяснил и че по отношение на т.н. „твърди“ курсове, какъвто е бил извършвания от Я. Г., още сутринта става ясно кои обекти ще се инкасират през целия ден. За клиента „Орбико-България“ЕООД свидетелят Д. изрично е посочил, че обичайно се освобождава от касовата си наличност в петък, т.е. е „предвидим“ клиент. Всички тези показания правилно са били поставени в основата на доказателствените изводи като логични, безпротиворечиви, еднопосочни, обективни и изясняващи въпросите, за които са били събрани. Показанията на Г. Г. и К. Ф. внасят яснота както относно обстоятелствата, при които Я. Г. е постъпил на работа като колега на Г. Г., а така и че е бил обучаван, пътувал е с различни екипи, освен него, с различни МПС, така че е имал пълна възможност да си направи изводи по какъв начин би могло да се организира престъплението. Показанията на тези свидетели изясняват и поведението на К. след обаждането, от което тя уж узнала какво се е случило, възприето и от Д., а също и че семейството е разполагало с повече от един автомобил и те не са знаели някой от тях да не е изправен. В допълнение на горното, независимо дали подсъдимият Г. е получил информация за маршрута от предната вечер или не, факта, че „Орбико- България“ ЕООД е бил от предвидимите клиенти, както и засилената комуникация между Г. и К. в ранния следобяд на деня на престъплението /тоест след получаване на графика за следобедни курс/, сочи на извода за организираност и координация в действията им по осъществяване на инкриминираното деяние. Фактът, че по делото не е безспорно установено как И. се е придвижил до местопрестъплението, респективно с каква кола подсъдимата К. го е закарала /установено е в хода на производството, че подсъдимите Г. и К. са разполагали с повече от една кола/, не внася съмнение в обвинителната теза и участието, респективно ролята на всеки един от съучастниците в извършване на деянието, и в частност ролята на К., в каквато насока са прокараните от защитата й твърдения. И това е така, доколкото безспорно е установено /от показанията на свид. Д. и заключението на дактилоскопната експертиза/, че именно К. е оставила в дома на Д. сака с инкриминираната парична сума. Стройната верига от доказателства в подкрепа на обвинителната теза се допълва и от данните за засилената комуникация между подсъдимите К. и Г. в следобедните часове на инкриминираната дата, както и от трафичните данни относно местоположението на подс. И. в района на кв. Полигона в часовия интервал на инкриминираното деяние. Показанията на свидетеля Ц. Д., управител на „Орбико България“ЕООД и Владимир Чимев, служител на ИНГ Бнак Н.В, изясняват, че съгласно договора за охрана, след предоставяне на парите от клиента на охранителите от „Г4С“ в това им качество, те стават собственост на Банката. Правилно са били кредитирани с доверие писмените доказателства, събрани по делото – протоколите за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, протоколите за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за претърсване и изземване, документите, предствани от „Г4С“ за посетените обекти, извлечение от система за проследяване, справки от мобилни оператори, трудов договор, допълнителен трудов договор и длъжностна характеристика на Я. Г., договор между Инг банк Н.В.и „Г4С Секюрити сълушънс“ ЕООД, справка от 7-мо РУ- СДВР, от Търговския регистър, свидетелство за регистрация на микробус „Форд Транзит“, искане за обезщетение и банков превод, веществени доказателствени средства, справки за съдимост, справки от Агенция по вписванията и КАТ-СДВР. Съдържанието на протокола, съставен при претърсването в дома на Д., освен че съдържа нейните изявления за иззетите вещи, се потвърждава от показанията на поемните лица Г.а и И.. Приобщените експертни заключения също са били оценени като обективни и пълни, затова са послужили като основание да бъдат направени изводи по въпросите, предмет на същите – размера на отнетите средства, оръжията и боеприпасите, иззети при претърсването на 04.07.2017г., биологичния материал по дръжките на иззетия сак на същата дата, записа от камерата на Виваком, заснела слизането на инкасатора И. и качването на другото лице в микробуса, както и изследването на почерка на И. И.. Заключението на графологическата експертиза е категорично, че ръкописния текст и положените подписи на него на иззетото от жилището на И. И. писменото доказателство са на последния, а също и не е установено нарушение на координацията на изписващия текста и полагащия подписите. Предвид това заключение, обясненията на И., че е бил много пиян, когато го писал, подкрепени от показанията на Л. В., са приети за недостоверни. ДНК експертизата по отношение на зеления сак, предаден доброволно от Д. на 06.07.2017г., категорично е установила биологичен материал от К. по дръжките му, което съответства на показанията на Д. относно начина на донасяне на парите в дома й – в сака, а също и че това е било сторено от К.. По белезниците е установен биологичен материал от Я. Г., което обстоятелство не е спорно, тъй като той е бил заключен с тях в буса. По отношение на балистичните експертизи съдът е приел, че също следва да бъдат кредитирани с доверие, от тях е установено, че двата иззети пистолета представляват огнестрелни оръжия, те са преработени от стандартни газови пистолети по начин, позволяващ произвеждане на изстрели със специално подбрани, саморъчно изготвени или прогодени огнестрелни боеприпаси, като намерените в дома на Д.. По отношение на записа от видоекамерата, заснела движението на микробуса пред „The Mall“ заключението е установило, че определя местоположение на микробуса в локалното платно за времето от 21.22.55 до 21.25.20 часа, записът не е манипулиран. Установено е, че И. в 21.24.00 ч. излиза от страничната врата, около една минута след него И. се насочва към буса, който потегля на заден ход в 21.25.34ч. и спира след няколко метра, И. в 21.25.55ч. подминава микробуса, застава така, че да е видим през предното стъкло за шофьора, след това влиза в него и шофьорът потегля. Точният час на възпроизведеното от записа се установява, както от заключението на изготвената експертиза, а така и от показанията на свидетеля И., с оглед което развитите в жалбата на подс. Г. твърдения за неяснота по този въпрос са неоснователни. От заключението на съдебно-оценителната експертиза е установено, че отнетата сума е 360 000лв., а в микробуса са били налични общо 765 000лв. към момента на отнемането. От приложено на л.43, т.6 от ДП искане за обезщетение и извлечение от сметка е установено, че сумата 360 000лв. е била преведена от „Г4С“ ЕООД на Инг Банк Н.В. на 23.02.2017г. Предвид гореизложеното, съвкупният анализ на доказателствата е правилен, споделя се от настоящия състав и води до извод, който обосновано и законосъобразно е бил направен и от първоинстанционния съд, че непротиворечиво и еднопосочно са установени релевантните факти относно обвинението. Гласните доказателства, кредитирани от първостепенния съд, подкрепят изцяло обвинението, противоречията между тях правилно са били приети единствено като израз на защитна позиция на подсъдимите. Анализът на писмените доказателства и доказателствените средства също е бил извършен от първата инстанция всестранно и пълно, при спазване на процесуалните правила за това, с оглед което настоящият състав се солидаризира изцяло с него и няма какво да допълни към изложените в мотивите доводи. Така, при законосъобразен анализ на доказателствената съвкупност, събрана и обсъдена от първоинстанционния съд при стриктно спазване на процесуалните правила, правилно въз основа на цялостното обсъждане е прието, че по делото е безспорно установено извършено престъпление от подсъдимите. По отношение на приетата правна квалификация настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и следва да се коригират, тъй като се касае за извършено длъжностно присвояване в големи размери по смисъла на чл.202, ал.2, т.1 от НК във вр. с чл.201, ал.1 от НК, а не както е прието в първоинстанционния акт, за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, квалифицирано по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201, ал.1 от НК. Изводите на първата инстанция относно наличието на всички елементи от състава на престъплението от обективна и субективна страна е правилен, съобразен със събраните доказателства и напълно се споделя от настоящия състав. Действително са налице всички основания да се приеме, че подсъдимите Я. Г., Е. К. и И. И. са осъществили умишлено състава на престъплението по чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК за Г. и чл.20, ал.4 от НК за другите двама подсъдими, като на 27.01.2017г., около 21.30 часа, в гр.София, в съучастие помежду си, Г. като извършител, в качеството на длъжностно лице – охранител инкасо в „Г4С Секюрити Сълушънс“ЕООД, а К. и И. като помагачи, от паркиран на локалното платно на бул.“Цариградско шосе“ пред търговски център „The Mall“ микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК№ ••••••••, присвоил чужди пари, собственост на Инг Банк Н.В., връчени му в това му качество, на стойност 360 000 лв., като длъжностното присвояване е в големи размери. Обективните действия на Г. се изразяват в спиране на микробуса на предварително уговорено място, отваряне на страничната врата, за да се качи И., неколкократно отваряне на вратата на касовото помещение по време на придвижване до близко място в кв.“Полигона“, след което участие в инсценировката с цел грабеж, посредством връзване с белезници и залепване с тиксо. Обективните действия на К. са откарването на подсъдимия И. до местопроизшествието по неустановен начин, прибирането му от там, вземането от него на отнетата сума и занасянето й в дома на свидетелката Д.. Обективните действия на И., след придвижването му до местопроизшествието, са влизането му в МПС, връзването на Г. с белезници, залепване на устата с тиксо, вземане на парите и след това предаването им на К.. По този начин са осъществени елементите на състава на престъплението от обективна страна – подсъдимите са извършили противоправно разпореждане с паричната сума, която Г. владеел на валидно правно основание, по силата на трудовия си договор, придаващ му качеството на длъжностно лице по чл.93, т.1, б“б“ от НК. Съгласно договора и длъжностната си характеристика, Г. като охранител инкасо, от момента на предаване на паричната сума от клиент на банката, трябвало да извърши приемане/предаване и превоз, но той се разпоредил с нея, без да има право, с помощта на другите двама подсъдими, в техен общ интерес. Несъстоятелни се явяват доводите в жалбата на Г., че същият само превозвал ценни пратки, но нямал досег с тях, не му се водели, не инкасирал и не ги отчитал. Същият е бил напълно запознат със задълженията си съобразно длъжностната харектеристика, както и с практиката на дружеството относно заеманите позиции и изпълняваните от всеки служител /в частност и от подсъдимия/ функции. Присвоената сума покрива критериите длъжностното присвояване да е в особено големи размери съгласно задължителните указания на ТР №1/1998г. на ОСНК, ВКС, сумата надхвърля 140 пъти МРЗ за страната /460лв. към инкриминираната дата/, но не може да се направи извод, че случаят е особено тежък предвид дефиницията по чл.93, т.8 от НК. Съобразно законовите критерии, особено тежкият случай е безпротиворечиво единство от изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, дефинирани с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства. Според съдебната практика, стойността на предмета и останалите фактори, обуславящи завишената обществена опасност на деянието, не са единствените предпоставки, които определят приложението на квалифицирания състав на особено тежкия случай, необходимо е кумулативно да се направи констатация и за изключително висока степен на обществена опасност на дееца. Обществената опасност на Я. Г. не е изключително висока, той е с чисто съдебно минало, без криминални или противообществени прояви, със средно образование, трудово ангажиран, във фактическо съжителство към 2017г., единственото отличаващо го от другите двама подсъдими обстоятелство относно конкретното деяние е неговата водеща роля при осъществяването му – той го предложил и планирал, тъй като в качеството си на охранител, осъзнал, че при превозване на пари с точно определен микробус би могло да се инсценира обир, защото едната от двете системи за сигурност не функционирала. Само това обстоятелство обаче не може да се приеме като такова, обективиращо чрез извършеното престъпление, изключително висока лична степен на обществена опасност, още повече, че в микробуса са останали повече от половината от превозваните средства. По същия начин, неговите съучастници също не могат да бъдат определени като личности с изключително висока степен на обществена опасност, те са неосъждани, трудово ангажирани, съжителстващи на семейни начала, И. е баща на две деца, нямат криминални или противообществени прояви. И тримата са с положителни характеристични данни, извършеното деяние се явява инцидентна проява в живота им, като по отношение на К. следва да се отчете и влиянието на Г. при вземането на решение да извърши престъплението, с когото тя е живяла много години. И. е мотивиран и от недостиг на средства за издръжка на семейството му, тъй като възнаграждението като охранител не било достатъчно за това, а имал и кредити. Съображенията на първоинстанционния съд да приеме, че деянието представлява особено тежък случай, защото е предварително планирано и е участвало още едно лице, с цел укриване на присвоената сума, не дават основание за такъв извод. Свидетелката Д. участва в производството в това качество единствено по преценка на прокурора, но нейното процесуално качество не може да се приеме за завишаващо личната обществена опасност на подсъдимите, предварителното уговаряне тя да приеме парите на съхранение е част от плана на Г., но не води до извод за по-висока обществена опасност на личността му, в нейния дом са оставени парите заради интимните им отношения и осигурения само за тях двамата достъп. По същия начин, предварителното планиране и опитите да се придаде вид на извършеното на друго престъпление, извършено от трети лица, също не е било особено сложно и не е затруднило разследването, достатъчно е да се посочи, че качването на втория подсъдим в охранителния микробус е заснето от камера, а отварянията на вратите са записани в охранителната система, т.е. не може да се коментира прецизно планиране или осъществяване на самото деяние по начин, че разследването да бъде осуетено. Предвид тези съображения, независимо че размерът на присвоените пари надхвърля многократно изискуемия такъв, за да са налице особено големи размери, липсва кумулативно необходимата предпоставка за определяне на престъплението като особено тежък случай - изключително висока степен на обществена опасност на дееца. Действително К. и И. като помагачи, следва да отговарят по квалификацията, приложима за Г., който заради длъжностното си качество е обвинен именно за длъжностно присвояване, но дори по отношение на него престъплението не представлява особено тежък случай. Това налага преквалификация на деянието като по-леко наказуемо престъпление по чл. 202, ал. 2 т. 1, вр.чл. 201, ал. 1 от НК, като следва подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 203, ал. 1 от НК. Размерът на присвоената сума надхвърля 7 0 пъти минималната работна заплата за страната към извършването на престъпната дейност, затова безспорно е налице квалифициращият признак „големи размери“. По отношение на изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на престъплението, настоящият състав намира за правилни съображенията, ч е длъжностното присвояване и помагачеството към същото е извършено при наличието на пряк умисъл, изводим от конкретните им обективни действия. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждали са общественоопасните последици, искали са настъпването на вредоносния резултат, с цел да се облагодетелстват. Причините и условията за извършване на престъплението са проявеното от подсъдимия Г. незачитане на правото на собственост и безотговорно отношение към чуждите пари, връчени му в качеството на длъжностно лице, а за тримата подсъдими, желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин. Възраженията на защитниците на тримата подсъдими съвпадат в значителна част, поради което могат да бъдат систематизирани най-общо като такива отностно приложението на материалния закон, във връзка с правната квалификация, наложените наказания, с нарушения на процесуалните правила и с несправедливост на наказанията. Относно обосноваността на присъдата най-общо, се излагат твърдения, че доказателственият материал не съответства на фактическите изводи. Възразява се по отношение на показанията на свидетелите М., П. и Д., според въззивния съд, напълно неоснователно, както беше посочено по-горе. Законосъобразен е подходът на първоинстанционния съд по отношение както на тези, така и на останалите доказателства, за които подробно са били изложени съображения в кои части и защо се кредитират. Показанията на М. и П. не са били кредитирани изцяло, а само в частите им, с коидо допустимо въвеждат информация по делото, извън възпроизвеждането пред тях на изявления на И. и Г., в качеството на заподозрени лица. По същия начин, показанията на Д. обосновано са обсъдени само в този разпит, който е бил подкрепен при съпоставка с други доказателства, а останалите показания мотивирано са били отхвърлени, тъй като не кореспондират с материалите по делото, както подробно е посочено в мотивите. В мотивите не се установява да са допуснати твърдяните от жалбоподателите противоречия, нито вътрешното убеждение на съда да е било формирано неправилно. Относно оспорената правна квалификация, съгласно която Г. е длъжностно лице, по-горебяха изложение подробни съображения защо и въззивният съд я намира за правилна, а относно възраженията за липса на доказателства случаят да е особено тежък жалбите са основателни. Действително по делото не е установено точно как И. се е придвижил, но съгласно показанията на Д., които са подкрепени от всички останали доказателства, предварителният план е бил К. да го превози, така че от установените факти, че е бил на място, пред Мол-а, след което е предал парите на К., наред с тези показания, може да се приеме, че тя е осигурила придвиждането му. Прир подробното обсъждане на доказателствата е отговорено и на доводите относно номерата на пликовете, в които са били парите, записа от видеокамерата, комуникацията между Г. и К., местонахождението на И.. Подсъдимият Г. правилно и обосновано е бил признат за виновен и по обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, предмет на което са откритите при претърсване и изземване на 04.07.2017г. в дома на свидетелката Д., в кв.•••, ул.“•••“ №•, огнестрелни оръжия и боеприпаси - пистолет марка „Blow Compact“, модел 202, калибър 9 мм, с фабричен №С- 3987, пистолет марка „Class Magnum“, калибър 9 мм, с фабричен №“а 10835“, 3 броя патрони, калибър 9 мм, представляващи стандартни звуково-сигнални пистолетни патрони, снарядени с множество метални сачми с диаметър около 1 мм, 119 броя патрони, калибър 9х18 мм „Макаров“, 38 броя патрони, калибър 7.62х39 мм и 3 броя патрони за гладкоцевни оръжия – ловни патрони, калибър 12 мм. По експертен път е установено, че на пистолета „Blow Compact“ била премахната стеснителна муфа в цевта, така е по този начин през нея биха могли да бъдат изстреляни твърди тела - сачми, на пистолета „Class Magnum“ също била премахната стеснителната муфа в цевта, което позволявало през нея да бъдат изстреляни твърди тела - сачми, по този начин двата пистолета от стандартни газ сигнални оръжия, били преработени в огнестрелни. Пистолетите отговарят на изискванията по чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ да бъдат опрелени като огнестрелни оръжия, а патроните и сачмите съгласно чл.7, ал.1 от същия закон, са боеприпаси, които се използват в огнестрелно оръжие. Към момента на деянието Я. Г. нямал издадено разрешение за държане и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Съгласно показанията на свидетелката Д., Г. е оставил в нейната стая, за която имал ключ, иззетите вещи с протокола от 04.07.2017г., за което в същия има и изрично изявление. С оглед на това, законосъобразно е било прието, че от обективна страна, престъплението е извършено от Г., тъй като той е бил единственото лице с достъп до стаята на свидетелката, освен нея, разполагал е с ключ, двамата са били в изключително близки отношения, позволяващи му достъп по всяко време, освен това след престъплението той предприел действия по преместване на уличаващи го вещи от постоянния му адрес, при нея. От субективна страна, престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като Г. напълно съзнавал какви са предпоставките, за да държи законно оръжие и боеприпаси предвид изпълняваната от него длъжност, съответно преминатото обучение в тази връзка. При определяне на вида и размера на наказанията, първоинстанционният съд е взел предвид, че предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл.203, ал.1 от НК е за срок от 10 до 20 години, конфискация на цялото или част от имуществото, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 т.7 от НК. Действително не са налице предпоставки, даващи възможност да се приеме, че са налични многобройни смекчаващи вината обстоятелства или едно изключително такова, но все пак към приетото като смекчаващо вината обстоятелство общо за тримата подсъдими чисто съдебно минало, следва да се прибави още едно, като се съобрази, че голяма част от отнетата сума в размер на 244 000 лева, е била иззета от дома на Д., т.е. 116 000 лева реално липсват след разкриване на извършителите. Това обстоятелство не може да се отрази на квалифицацията, която следва да се измени по посочената по-горе причина, но трябва да се има предвид при определяне на размерите на наказанията. При индивидуализацията на наказанието на Я. Г. първоинстанционният съд е приел, че смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало, а отегчаващите вината обстоятелства са високата стойност на отнетите пари, активната роля при планиране на престъплението, използването на емоционалното състояние на свидетелката Д., за да укрие парите, както и опитите да бъдат уличени други лица в извършване на престъплението. При условията на чл.54 от НК е било определено наказание „Лишаване от свобода“ над минималния, под средния размер на предвиденото, като в същия срок са били наложени и наказанията по чл.37, ал.1, т.6 от НК „Лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с извършване на отчетническа и материално-отговорна дейност“ и по чл.37, ал.1, т.7 от НК „ Лишаване от право да упражнява отчетническа и материално-отговорна дейност“. Наложено е и наказание „Конфискация“ по отношение на наличното му имущество - двете регистрирани на името на Г. МПС, в размер на по ½ идеална част от тях – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с ДК№ •••••••• и специален автомобил марка „Ивеко 35 С“ с ДК№ ••••••••. Преквалифицирането на престъплението съответно ще наложи изменение на присъдата в санкционната част, като принципните съображения относно индивидуализацията на наказанията, под средния размер на предвиденото, се споделят изцяло, затова в рамките на предвидените наказания по чл.202, ал.2, т.1 от НК, следва да се намали наказанието „Лишаване от свобода“ от 13 /тринадесет/ на 7/седем/ години, което в рамките на предвиденото наказание от 3 до 15 години, е под средния, над минималния размер на превиденото, каквото наказание би било справедливо, както правилно е приел първостепенният съд. Присъдата следва да се потвърди в частта, с която е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието, на основание чл.57, ал.1 т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. По отношение на кумулативно предвидените наказания по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК също следва да се намалят наложените наказания от 13 /тринадесет/ на 7 /седем/ години, тъй като размерите на тези наказания не могат да бъдат по-малки от „лишаването от свобода“ и за това престъпление съдът е бил задължен да ги наложи. По отношение на алтернативното наказание „Конфискация“ присъдата следва да бъде потвърдена, това се налага, тъй като от една страна, подсъдимият разполага с имущество, а от друга страна, с оглед характера на извършеното престъпление, което е грубо посегателство върху чужда собственост, която му е била поверена на правно основание. По този начин би се въздействало възпитателно и поправително на подсъдимия, за да осъзнае сериозността на извършеното от него посегателство върху чуждата собственост и то в качеството на длъжностно лице. Наказанието по чл.339, ал.1 от НК на Г. е законосъобразно е било индивидуализирано в минималния размер, при съобразяване на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е бил осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 /четири/ години. Тъй като са били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК, е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“, в размер на по-тежкото, без увеличение по реда на чл.24 от НК, към което са били присъединени наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК и конфискацията. Това наказание също следва да бъде намалено до размера на измененото по- тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години, като в останалата част присъдата е правилно, тъй като лишаването от права следва да бъде присъединено по силата на императивната разпоредба на чл.23, ал.2 от НК, а наказанието „Конфискация“ също следва да се присъедини, с цел да се реализира възможността то да допринесе за постигане на целта на личната превенция по чл.36 от НК. По отношение на подсъдимата К., с проверяваната присъда е било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, както и са наложени наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК за същия срок. Смекчаващите вината обстоятелства, които следва да се съобразят, са чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, към които следва да се добави и че по-голямата част от отнетата сума е била открита и иззета при претърсването, а също и че К. до голяма степен е била повлияна и мотивирана от Г. да участва, тъй като към инкриминираната дата съжителствала с него и била под негово влияние. Отегчаващото вината обстоятелство е високата стойност на отнетите пари. При условията на чл.54 от НК е било определено наказание „Лишаване от свобода“ от 10 години, в минималния предвиден размер, „Конфискация“ на 1/2 от имуществото и са наложени наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК за срока на лишаването от свобода. След изменение на присъдата, с оглед преквалифициране на деянието, наказанията следва да бъдат намалени, като по отношение на „Лишаването от свобода“ настоящият състав прие, че то следва да се индивидуализира значително под средния размер, но не и в минималния, с оглед отнетата сума, а именно в размер на 4 /четири/ години/, при първоначален „общ“ затворнически режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Предвид размера на отнетото имущество няма основание за определяне на по-леко наказание, а и единствено ефективното изтърпяване на това наказание би реализирало целите по чл.36 от НК. По отношение на кумулативно предвидените наказания по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, също следва да се намалят наложените наказания от 10 /десет/ на 4 /четири/ години, тъй като размерите на тези наказания не могат да бъдат по-малки от „Лишаването от свобода“ и за това престъпление съдът е бил задължен да ги наложи, както това е задължително и за по-леко наказуемото престъпление. Не така стои въпросът по отношение на алтернативно предвиденото наказание „Конфискация“, като настоящия състав счита, че за постигане целите на индивидуалната превенция спрямо подсъдимата, вземайки предвид данните за личността й, най-малкия принос в извършването на деянието, респективно подбудите, повлияването и от Г., липсата на данни да е получила лично каквато и да било част от отнетата сума, не се налага да понася допълнително и тази наказателно правна санкция. Предвид горното, присъдата в тази част следва да бъде изменена, като наложеното наказание „Конфискация“ на ½ идеална част от лек автомобил „Ситроен ДС3“ с ДК№ •••••••• и жилищна сграда в гр.София, ул.“•••“ №•, застроена с жилищна сграда от 69 кв.м. и дворно място с площ от 470 кв.м., бъде отменено. Ако тя бъде санкционирана и с това наказание, тежестта на наказателната репресия спрямо нея би била несъразмерна предвид наложеното наказание на Г., който не е разполагал с недвижими имоти към момента на деянието и затова няма как те да бъдат конфискувани. По отношение на подсъдимия И. с проверяваната присъда е било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, както и са наложени наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК за същия срок. Смекчаващите вината обстоятелства са чистото съдебно минало, положителните характеристични данни, трудовата ангажираност и семейното му положение. Отегчаващото вината обстоятелство е високата стойност на отнетите пари. При условията на чл.54 от НК е било определено наказание „Лишаване от свобода“ от 10 години, в минималния предвиден размер и са наложени наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК за срока на лишаването от свобода, като предвид липсата на налично имущество, съдът не е наложил „Конфискация“. След изменение на присъдата, с оглед преквалифициране на деянието, наказанията следва да бъдат намалени, като по отношение на „лишаването от свобода“ настоящият състав прие, че то следва да се индивидуализира значително под средния размер, но не и в минималния, с оглед отнетата сума, а именно в размер на 5 /пет години/, които да се търпят при първоначален „общ“ затворнически режим на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС. По отношение на кумулативно предвидените наказания по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, също следва да се намалят наложените наказания от 10 /десет/ на 5 /пет/ години, тъй като размерите на тези наказания не могат да бъдат по-малки от „лишаването от свобода“ и за това престъпление съдът е бил задължен да ги наложи. Няма как да се конфискува имущество от този подсъдим, тъй като той не разполага с такова, а и дори да имаше налично, касае се за алтернативно предвидено наказание, което не би било справеведливо да се наложи предвид ролята при извършване на престъплението, като се има предвид, че е получил само част от обещаната му сума за това. В частта относно приложението на чл. 59 от НК и възложените разноски по наказателното производство, първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл. 334, т.3 и т.6, вр. чл. 337, т.2 и чл. 338 от НПК, САС, НО, 5-ти състав