Решение № 4233 от 16.11.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 13926/2022 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.4 във вр. с чл.111, ал.3 от ЗИНЗС. Образувано е по жалба на лишения от свобода П. П. Г. с ЕГН – •••••••••• /с установена по делото самоличност/, който оспорва Заповед № 11/25.10.2022 г. на Началника на Затвора - София, с която на основание чл.248, ал.2 във вр. чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, тъй като с поведението си грубо застрашава установения ред и сигурността в Затвора. В жалбата си лишеният от свобода Г. посочва единствено, че към момента има процесуалното качество на подсъдим, а съгласно обжалваната заповед е настанен в постоянно заключено помещение, на което пише „Доживотен затвор“. В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично, поддържа така депозираната жалба, като допълва, че не е извършил нарушението, описано в заповедта. Наказващият орган – Началника на Затвора –София -редовно призован за съдебно заседание, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. СЪДЪТ след като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна се установява, че атакуваната заповед № 11 е издадена на 25.10.2022 г. от Началника на Затвора – София за това, че на 23.10.2022 г., около 16.30 часа на пост № 3 е бил доведен подсъдимият П. П. Г. от 11 –та група за даване на писмени обяснения. Същият започнал да буйства, след което счупил осветлението в буфера и чучура на чешмата. Поведението на подсъдимия Г. било предпоставка за настъпване на вреди за самия него, за останалите лишени от свобода лица, както и за служителите на затвора. Наказващият орган приел, че с поведението си лишеният от свобода П. П. Гечев грубо застрашава установения ред и сигурността в затвора. В подкрепа на изложеното в заповедта били приложени 5бр.заповеди на Началника на Затвора – София, с които на лишения от свобода били наложени различни по вид дисциплинарни наказания за други нарушения по ЗИНЗС. Установената по-горе фактическа обстановка се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства, както следва: докладна записка от мл.инсп.Стоян Сашков Георгиев – постови на пост № 3 до Началника на Затвора –София, писмени обяснения от лишения от свобода Радослав Валентинов Кръстев, докладна записка на инсп.Милена Такиева – ИСДВР до Началника на Затвора –София, докладна записка на инсп.Красимир Пламенов Кирилов до Началника на Затвора – София, протокол № 84 от 28.10.2022 г. на Комисията по разпределение на лишените от свобода, заверени копия на заповеди на Началника на Затвора –София за налагане на дисциплинарни наказания на лишения от свобода Г., както следва: Заповед № 283 от 25.05.2022 г., Заповед № 304 от 07.06.2022 г., Заповед № 337 от 22.06.2022 г., Заповед № 338 от 22.06.2022 г. и Заповед № 553 от 06.10.2022 г., 2бр. Съобщения от инсп.Красимир Пламенов Кирилов до Началника на Затвора –София, видно от които при направени тестове за употреба на алкохол на 19.10.2022 г. и 23.10.2022 г. на лишения от свобода Г. същите са показали положителен резултат. Съдът намира, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. От тях категорично се опровергава твърдението на лишения от свобода Г., че описаното в заповедта на Началника на Затвора – София, не отговаря на истината. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС в затворите обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора. В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че с поведението си на 23.10.2022 г., около 16.30 часа на пост № 3 лишеният от свобода П. П. Г. грубо нарушава установения ред, с което застрашава сигурността в затвора. От субективна страна лишеният от свобода е действал виновно, съзнавайки противоправния характер на деянието си и неговите последици. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е неприложима спрямо подсъдимите, доколкото видно от нейното съдържание същата се отнася както до обвиняеми, така и до подсъдими лица. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган – Началника на Затвора – София, съобразно правомощията му по чл.248, ал.2 от ЗИНЗС. По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде потвърдена като законосъобразна, поради което и на основание чл. 248, ал.4 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, СЪДЪТ