РЕШЕНИЕ

№ 38

гр. Луковит, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Ивета Г. Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20214320100496 по описа за 2021 година Иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД Ищецът •••• Луковит, ЕИК •••••, с адрес: ••••••, представлявана от ••••• чрез адв. А. С. А. е предявила срещу ответника ••••• ••••• ЕИК ••••, седалище и адрес на управление •••••, представлявано от Д. П. С., обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в общ размер на 19 149, 53 лева – сборна главница, произтичаща от Договор за аренда на земеделска земя от 07.08.2015 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Луковит с вх. № •••• и вх. рег. № •••• от 13.08.2015 г., ••••• за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., както и сумата от общо 3304, 32 лева – сборна лихва за двете стопански години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 192/2020 г. на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

Твърденията на ищеца в исковата молба са, че между страните е сключен на 07.08.2015 г. Договор за аренда на земеделска земя, който е вписан в Служба по вписвания при РС Луковит, по силата на който •••• Луковит в качеството си на арендодател е предоставила на ответното дружество 144 бр. земеделски имоти, подробно описани в договора, за срок от 7 стопански години срещу задължението на арендатора - ответното дружество да заплаща годишно арендно плащане в размер на 24 лв./дка или общо за цялата площ на арендованите имоти 637, 894 дка арендното плащане е в размер на 15 309, 53 лв. Твърди се че по чл. 7 страните са уговорили годишното арендно плащане да се дължи еднократно с една вноска в съответната стопанска година, не по-късно от средата на м.ноември, а в чл. 15 са уговорили неустойка в размер на законната лихва върху дължимата сума в случай на забава на арендатора за заплащане на дължимата рента. Твърди се, че ответникът е извършвал нередовно плащания на задълженията си за заплащане на годишните арендни вноски. Ответникът дължал сума в размер 3840 лв. за стопанската 2017/2018 година, а за стопанската 2018/2019 година дължал цялото арендно плащане в размер на 15 309, 53 лв. Предвид забавата се дължала и сборна лихва в размер на 3304, 32 лв. за двете стопански години. Вземанията на •••• Луковит произтичат от цитирания договор за аренда на земеделска земя и са осчетоводени в счетоводните регистри на ••••та и ищецът е упражнил правото си по чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК да поиска от РС Луковит издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводните си книги във връзка с вземанията, произтичащи от договора за аренда, като по ч.гр.д. №192/2020 г. по описа на съда е издадена такава заповед, както и изпълнителен лист. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с това, че ответното дружество е направило писмено възражение в законовия срок срещу заповедта за изпълнение. Моли да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение.

Претендира разноските в настоящето и в заповедното производство.

В отговора на исковата молба, уточнен с молба от 13.04.22 г. и в първото съдебно заседание не се оспорва сключването на договора за аренда. Направено е възражение за неизпълнение от страна на арендодателя •••• Луковит на задължението си да предаде земеделските земи, предмет на договора в състояние, годно за земеделска обработка, каквото е предназначението, предвидено в договора. Твърди се, че от общо по договор 637, 897 дка арендовани площи, реално обработваеми са само 501 дка. Също така се твърди, че дружеството е извършило почистване на два парцела - с номера •••• и ••••, включени в процесния договор за аренда, за което е заплатило сумата от 3840 лв. с ДДС. Заявява, че прави възражение за прихващане с дължимата арендна вноска за стопанската 2017/2018 г., със сумата 3840 лв. за почистването на двата имота, като се твърди, че има и молба, входирана на 10.05.2018 г. в •••• Луковит, с която ответното дружество е направило волеизявление сумата да бъде приспадната от дължимата арендна вноска за стопанската 2017/2018 г. Освен това, прави възражение за прихващане по чл. 101 от ЗЗД със свое вземане срещу ищеца по изпълнителен лист № 14 от 14.04.2015 г. по адм.дело № 202/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч за сумата 1100 лв. и касае присъдени разноски.

В първото съдебно заседание законният представител на ответното дружество пояснява, че негодността на част от земеделските земи за земеделска обработка се изразявала в следното – имотите се намирали в близост до река Вит, в тях имало натрупани камъни, изкопани от багери дупки, обрасли били с храстовидна и дървесна растителност.

По отношение възражението на ответника, че част от арендованите имоти са били негодни за земеделска обработка, ищецът възразява, че не е направено в едногодишния срок по чл. 23, ал. 1 от ЗАЗ.

По отношение възражението за прихващане по чл. 101 от ЗЗД с вземане на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист № 14 от 14.04.2015 г. по адм.дело № 202/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч за сумата 1100 лв., ищецът възразява, че вземането на ответника е погасено по давност.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 192/2020 г. по описа на РС – Луковит съдът е издал в полза на заявителя •••• Луковит – настоящ ищец, Заповед № 112 от 01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против длъжника – настоящ ответник ••••• ЕООД за следните суми: 19149, 53 лева – сборна главница по Договор за аренда на земеделска земя от 13.08.2015 г.; 3304, 32 лева – сборна лихва и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.05.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 449, 08 лева – разноски по делото за държавна такса. Като обстоятелства, от които произтича вземането са посочени: дължими, но незаплатени арендни вноски по Договор за аренда на земеделска земя, сключен с •••• Луковит с вх. № •••• и вх. рег. № •••• от 13.08.2015 г., ••••• на Служба по вписванията при РС Луковит и лихви върху тях, изчислени към 15.05.2020 г., а именно: за стопанската 2017/2018 г. – главница в размер на 3840.00 лева и лихва в размер на 973.87 лева и за стопанската 2018/2019 г. – главница в размер на 15309.53 лева и лихва в размер на 2330.45 лева. Приложено е извлечение от счетоводните записвания на •••• Луковит за задължения към 15.05.2020 г. за незаплатена арендна цена по Договор за аренда на земеделска земя вх. № ••••/13.08.2015 г., в което са отразени задълженията на ответното дружество за арендна цена и лихви за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от длъжника, поради което и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключване между страните на Договор за аренда на земеделска земя от 07.08.2015 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Луковит вх. № •••• и вх. рег. № •••• от 13.08.2015 г., •••••. Видно от същия •••• Луковит като арендодател е предоставила под аренда на ответното дружество като арендатор земеделска земя – частна общинска собственост – описаните в чл. 1 от договора 144 броя имоти, находящи се в землището на с. ••••, за срок от 7 стопански години, считано от стопанската 2015/2016 г., срещу задължението на арендатора да заплаща годишно арендно плащане в размер на 24 лв./дка или общо за 637, 897 дка в размер на 15309, 53 лв. /чл. 5/. Страните са уговорили арендното плащане да се извършва еднократно - на една вноска в съответната стопанска година, не по- късно от средата на месец ноември /чл. 7/. В чл. 11 е уговорено задължение на арендодателя да предаде земята в състояние, годно за земеделска обработка. В чл. 15 от договора е уговорена неустойка /обезщетение за забава/ в случай на забава на арендатора за заплащане на дължимата арендна вноска в размер на законната лихва върху дължимата сума до окончателното й изплащане.

Не спорно, че процесният договор за аренда на земеделска земя е сключен след проведен публично оповестен конкурс. По делото е представена декларация от 15.07.2015 г. от управителя на ответното дружество Д. П. С., с която е декларирал, че е запознат с условията на конкурса и с представения проект на договор, както и че е извършил оглед на недвижимите имоти и констатирал, че състоянието им не се различава от описанието в конкурсните условия и съставената експертна оценка и няма претенции към арендатора за необективна информация.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на посочения документ досежно автентичността на подписа, положен за управителя на ответното дружество, поради което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, като е указал, че тежестта за доказване неистинността /неавтентичността/ на документа е върху ответното дружество. В рамките на производството по чл. 193 от ГПК съдът е назначил съдебно- графическа експертиза. Същата обаче не е извършена поради невнасяне от страна на ответника на определения депозит за вещо лице, поради което съдът е отменил определението си за допускането й. При това положение съдът намира за недоказано направеното оспорване на истинността документа – декларация от 15.07.2015 г. за запознаване с условията на конкурса и оглед на недвижимите имоти.

По искане на ответника е допусната съдебна агротехническа експертиза от вещо лице агроном. Съгласно заключението арендованите с процесния договор земеделски земи към датата на сключване на договора 07.08.2015 г. не са били годни всичките за земеделска обработка. Това наложило да се извърши почистване на имотите от големи тежки камъни, дървета, чакъл, пясък и др., които пречат на земеделската обработка. Според вещото лице някои от имотите са около поречието на река Вит и са натрупани с камъни, храсти и изкопани дупки от багери, които копаят пясък, други от имотите изглеждат не като ниви, а като гора. Вещото лице посочва, че се е наложило арендаторът да наеме тежка техника, която той не притежава, за да почисти по-големите имоти - № •••• с площ 55, 791 дка и № •••• с площ 26, 114 дка в местност „Средния рът“ в землището на с. ••••, като вещото лице се позовава на фактура № •••••/10.01.2017 г., издадена от ••••• на стойност 3840 лева за извършената услуга. Според заключението от всичките 637, 897 дка арендована земя, обработваемата е 501.000 дка, а необработваемата е 136, 897 дка, като до този извод вещото лице е стигнало въз основа на данни, предоставени от ответника. В останалата част заключението не следва да се коментира, доколкото вещото лице си е позволило да дава отговори на правни въпроси, което не е от компетентността му.

По делото е представена молба от ответното дружество, входирана на 10.05.2018 г. в •••• Луковит, с която моли да му бъде приспадната от наема за 2017/2018 г. по процесния договор за аренда сумата от 3840 лв. с ДДС, която е заплатил на трето лице за почистване на два от арендованите имоти с приложение фактурата, коментирана от вещото лице по агротехническата експертиза.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесния Договор за аренда на земеделска земя от 07.08.2015 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Луковит вх. № •••• и вх. рег. № •••• от 13.08.2015 г., ••••• от ответното дружество ••••• ЕООД са извършвани арндни плащания, както следва:

• За стопанската 2015/2016 г. сумата от 1 571, 34 лв. е прихваната от внесения на 15.07.2015 г. от ответното дружество депозит и на 12.08.2015 г. е довнесена сумата от 13 738, 19 лв. Арендното плащане е изплатено изцяло.

• За стопанската 2016/2017 г. сумата от 11 469, 53 лв. е внесена на 11.05.2018 г. Неплатеното задължение е в размер на 3 840, 00 лв.

• За стопанската 2017/2018 г. не са извършвани арендни плащания. - За стопанската 2018/2019 г. не са извършвани арендни плащания. Вещото лице е посочило по какъв начин и по кои сметки са осчетоводявани постъпилите плащания в счетоводните регистри на •••• Луковит.

Съгласно заключението, задължението на ответното дружество по неразплатените арендни плащания по стопански години е, както следва:

• За стопанската 2016/2017 г. неплатеното задължение е в размер на 3 840, 00 лв. - За стопанската 2017/2018 г. неплатеното задължение е в размер на 15 309, 53 лв. - За стопанската 2018/2019 г. неплатеното задължение е в размер на 15 309, 53 лв. Общият размер на неразплатените арендни плащания от ••••• ЕООД към •••• Луковит по Договор за аренда на земеделска земя от 08.08.2015 г. е 34 459, 06 лв.

Размерът на законната лихва върху незаплатените арендни плащания по процесния договор за аренда е:

• За задължението от 3840, 00 лв. за стопанската 2015/2016 г. – 1 376, 02 лв. за периода от 16.11.2016 г. до 28.05.2020 г. - за задължението от 15 309, 53 лв. за стопанската 2017/2018 г. – 3 933, 70 лв. за периода от 16.11.2017 г. до 28.05.2020 г. - за задължението от 15 309, 53 лв. за стопанската 2018/2019 г. – 2 381, 48 лв. за периода от 16.11.2018 г. до 28.05.2020 г. Общият размер на законната лихва по незаплатени арендни плащания по договора е 7 691, 20 лв.

Предвид така изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валиден договор за аренда на земеделска земя, размер и настъпила изискуемост на задължението за заплащане на арендно плащане, размер и период на претендираните неустойки /обезщетения за забава/.

От събраните доказателства съдът намира за безспорно установено, че страните по делото са били във валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за аренда на земеделска земя за процесния период, съдържащ всички съществени елементи. Договорът е сключен в писмена форма съгласно чл. 18 от ЗС, вписан е в Служба по вписванията. Нотариална форма за сключване на договора, предвидена в чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ /в редакцията към датата на сключване на договора/, в случая не е необходима, защото предметът му е свързан със земеделска земя – частна общинска собственост. Безспорно установено е, че договорът е сключен след проведен публично оповестен конкурс.

По силата на този договор ищецът, в качеството на арендодател, е предоставил на ответника, в качеството му на арендатор, за временно възмездно ползване земеделски земи – частна общинска собственост в землището на с. ••••, с обща площ 637, 897 дка, подробно описани в чл. 1 от договора.

Ответникът е направил възражение, че част от земеделските земи не са годни за земеделска обработка, т.е. твърди, че аренодателят не е изпълнил задължението си по чл. 11 от договора, като именно ответникът е длъжен да докаже това свое правоизключващо възражение. Той именно следва да докаже кои земеделски земи са негодни за земеделска обработка и в какво се състои тази негодност.

Съдът намира това възражение за неоснователно. На първо място, ответното дружество като участник в публично оповестения конкурс за отдаване под аренда на имоти – общинска собственост, е представило коментираната по- горе декларация от 15.07.2015 г. за запознаване с условията на конкурса и оглед на имотите, подписана от представляващия дружеството Д. П. С.. Оспорването на истинността /автентичността/ на документа не бе доказано от ответната страна в производството по чл. 193 от ГПК.

Съществува общ правен принцип /който може да се извлече от чл. 194, ал. 1 ЗЗД, чл. 264, ал. 2 ЗЗД и др./, който се изразява в това, че когато предмет на договор е стока или услуга, рекламацията за лошо изпълнение следва да се направи веднага при приемането на престацията или в много кратък срок след това – в противен случай правото на рекламация отпада. Подобен текст има и в Закона за арендата в земеделието - чл. 23, ал. 1 от ЗАЗ постановява, че арендодателят отговаря, когато отдаденият под аренда обект на договора има недостатъци, които го правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора и недостатъците бъдат открити в срок до една година от предаването, а за животните – в тримесечен срок. В тези случаи арендаторът има право на обезщетение или съответно на намаляване размера на арендното плащане. Арендодателят отговаря и когато недостатъкът не му е бил известен.

В случая такова възражение от ответното дружество, отправено до арендодателя в законоустановения срок няма, като приложените по делото доказателства /молба от 10.05.2018 г./ е почти 3 години след сключване на договора.

Нещо повече, ответникът твърди, че негодността на част от земеделските земи за земеделска обработка се изразявала в това, че имотите се намирали в близост до река Вит, в тях имало натрупани камъни, изкопани от багери дупки, обрасли били с храстовидна и дървесна растителност. Съгласно заключението на агротехническата експертиза - някои от имотите са около поречието на река Вит и са натрупани с камъни, храсти и изкопани дупки от багери, които копаят пясък, други от имотите изглеждат не като ниви, а като гора. Съгласно чл. 24 от ЗАЗ, арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключването на договора или са могли да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на обекта на договора, освен ако те са опасни за неговото, на членовете на домакинството му или на работниците здраве. В случая се касае за видими недостатъци на арендованите земи и дори да се приеме, че същите не са били известни на ответника при сключване на договора, то е могло да бъдат констатирани при обикновен преглед и съгласно цитираната разпоредба не следва да се ангажира отговорността на арендодателя.

От изложеното следва извода, че за арендодателя не се е породила отговорност за недостатъци и същият е изправна страна по сключения договор, поради което му се дължи заплащане на договореното възнаграждение.

В настоящия случай съдебно-счетоводната експертиза установи, че общият размер на дължимите и незаплатени арендни плащания по процесния договор за аренда на земеделска земя е 34 459, 06 лв., като за процесния период: стопанската 2017/2018 г. задължението е в размер на 15 309, 53 лв., за стопанската 2018/2019 г. задължението е в размер на 15 309, 53 лв. или общо 30 619, 06 лв. Ищецът претендира вземане за незаплатени арендни вноски в по- малък размер за стопанската 2017/2018 г. /3840, 00 лв/ или за процесните две стопански години в общ размер на 19 149, 53 лв. и следователно иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за сборна главница е основателен.

По акцесорния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предвид уговореното в договора /чл. 7/ изискуемостта на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. е настъпила на 16.11.2017 г., а за 2018/2019 г. – на 16.11.2018 г., поради което ответникът е в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми /чл. 15/. Размерът на законната лихва върху задълженията за процесния период се установява от съдебно-счетоводната експертиза: за стопанската 2017/2018 г. размерът на законната лихва за периода от 16.11.2017 г. до 28.05.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ е 3 933, 70 лв., а за стопанската 2018/2019 г. размерът на законната лихва за периода от 16.11.2018 г. до 28.05.2020 г. е 2 381, 48 лв. или сборната лихва върху неплатените задължения за процесния период е 6 315, 18 лв. Ищецът претендира сборна лихва в по-малък размер /3304, 32 лв./ и следователно искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен.

По възражението за прихващане. Прихващането е погасителен способ, при който се прекратява съществуването на две насрещни и еднородни задължения до размера на по-малкото от тях, което се упражнява посредством едностранно извънсъдебно или съдебно изявление на една от насрещните страни. Действието на прихващането е обратно – погасителният ефект настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши – чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Предпоставка за извършване на прихващането е активното вземане (това на страната, която извършва прихващането) да е изискуемо и ликвидно, а пасивното – поне изпълняемо. Прихващането винаги има обратно действие, без значение дали се касае за безспорно или спорно вземане.

От представения по делото изпълнителен лист № 14 от 14.04.2015 г., издаден по адм. дело № 202/2014 г. по описа на Административен съд – Ловеч е видно, че ответникът има насрещно вземане срещу ищеца в размер на 1100, 00 лева, представляващи разноски по делото.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност на вземането, с което се цели прихващане, защото в случая е могло да се извърши прихващане преди изтичане на давността – чл. 103, ал. 2 ЗЗД, чл. 104, ал. 2 ЗЗД, т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2020 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС. Вземането на ответника срещу ищеца по изпълнителния лист се погасява с общата 5-годишна давност, считано от датата на издаване на изпълнителния лист. Задължението на прихващащия ответник за арендна вноска за стопанската 2017/2018 г., претендирано в размер на 3840, 00 лева, е било изпълняемо до 15.11.2017 г. Компенсацията на двете вземания е можела да се извърши на 15.11.2017 г., когато приложимата обща 5-годишна давност по отношение на вземането на ответника срещу ищеца по изпълнителния лист в размер на 1100, 00 лева не е изтекла. След компенсацията вземането за арендна вноска за стопанската 2017/2018 г., претендирано в размер на 3840, 00 лева, остава в размер на 2740, 00 лв. От горното следва, че искът за сборна главница следва да се уважи до сумата 18 049, 53 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер като погасен чрез прихващане с вземане в размер на 1100, 00 лева.

Размерът на обезщетението за забава върху задължението от 2740, 00 лева за стопанската 2017/2018 г. за периода от 16.11.2017 г. до 28.05.2020 г., изчислен с програма за изчисляване на лихви /calculator.bg/ е в размер на 704, 02 лева. Акцесорният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сборна лихва следва да се уважи до сумата 3034, 47 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер на 3304, 32 лева.

При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска /чл. 78, ал. 1 от ГПК/, а ответникът – съразмерно с отхвърлената част от иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Ищецът е извършил разноски в исковото производство в общ размер на 649, 08 лв.

/449, 08 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за ССчЕ/, а в заповедното производство – 449, 08 лв. държавна такса. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 1031, 16 лева.

Ответникът е направил разноски в общ размер на 1600 лева /300 лв. за агротехническа експертиза, 1300 лв. за адвокатско възнаграждение/ или ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 97, 61 лева.

Водим от горното, съдът