Решение № 100 от 17.5.2024 г. на Районен съд - Сливница по дело № 82/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Н. М. М. от гр.•••, ЕГН: •••••••••• е подал жалба срещу наказателно постановление № 7992/12.01.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, оправомощен със Заповед №РД-11- 246/31.03.2022г., на Председателя на управителния съвет на АПИ, с което му е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата, административно наказание „глоба” в размер на 4000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", пр.2 от Закона за пътищата, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ /Наредбата/. Жалбодателят счита процесното НП за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което претендира отмяната му. Счита, че неправилно е приложен закона, твърдейки, че няма задължение за водача на да проверява параметрите на ППС. Твърди, че субект на нарушението по чл.26 ЗП могат да бъдат собствениците на ППС или лицата, които извършват превозите, но не и водачите на такива, какъвто е жалбодателя. Алтернативно претендира за намаляване на глобата към законовия минимум, като се отчете, че нарушението първо такова. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, чрез процесуалния си представител, юрк. •, по подробно изложени в пледоарията правни съображения, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че не са налице допуснати процесуални нарушения при издаването му и правилно и законосъобразно е приложена санкционната правна норма, както и предвид събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства е доказано по безспорен начин извършено от жалбоподателят административно нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Претендира разноски. Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съд прие за установено от фактическа страна следното: На 16.12.2022г. при извършвана проверка от свидетелите, Е. Л. С. и колегата му, З. С. З. и двамата служители на Д"АРОК" при АПИ в 14.14 часа на АМ Европа, км 31+600, в посока гр.Сливница-гр.София, спират за проверка МПС „СКАНИЯ“, модел Р500, •••. МПС е с четири оси с две управляеми оси. Установили, че проверяваното МПС е управлявано от жалбодателя и е натоварено със скална маса. В процеса на проверката е било направено измерване на разстоянието между осите, при което било установено, при измерено разстояние между осите 1, 44 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос (3-4) на МПС е 34, 450 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство ролетка №1304/18/за 5м/ и електронна везна PW-10 № К0200007. Констатирали са, че превишаването е с 15, 450 тона. С оглед измерените от длъжностните лица параметри на ППС същите са установили, че последното е "тежко" по смисъла на чл.3, т.2 от цитираната наредба. За така измерените параметри на ППС жалбоподателя, който е управлявал същото не е представил на контролните органи валидно разрешение за на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). С оглед на това контролните органи са приели, че към момента на проверката жалбоподателя е осъществявал движение на тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ без разрешение издадено по реда на раздел ІV на наредбата от администрацията управляваща пътя /АПИ/. Въз основа на така установеното контролните органи са съставили на жалбоподателя АУАН № 0009273 от 16.12.2022г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ и чл.37, ал.1, т.1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. АУАН е съставен на място в присъствие на жалбоподателя, предявен му и препис от него му е връчен срещу разписка. Саморъчно, жалбодателят не е възразил. В законоустановеният срок, жалбодателят не е депозирал възражение срещу съставеният му АУАН. Към съставеният АУАН е приложено копие от талона на МПС „СКАНИЯ“, модел Р500, •••, от който е видно, че собственик на ППС е „••“ ЕООД, протокол за измерване на превозно средство №0000127/2022, връчен на жалбодателя срещу подпис, както и кантарна бележка. Въз основа на така издадения АУАН административно наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № 7992/12.01.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, оправомощен със Заповед №РД-11-246/31.03.2022г., на Председателя на управителния съвет на АПИ, с което му е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т.2, пр.2 от ЗП, административно наказание „глоба” в размер на 4000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", пр.2 от ЗП, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ По делото са приложени заявление за последваща периодична проверка и паспорт на електронна везна PW-10 № К0200007. Приети са заповеди относно компетентността на актосъставителя и АНО. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетеля Е. Л. С., който поддържа изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и от приложените писмени доказателства. От правна страна: На първо място относно наведените в жалбата доводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира от правна страна следното: При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Както акта така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва в НП пълно и точно описание на твърдяното нарушение на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП и чл.8, ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП въз основа, на която е наложено административното наказание на жалбоподателя. Действително в разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗП законодателят е предвидил няколко хипотези за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителите, в НП е конкретизирано от наказващия орган, че жалбоподателя е нарушил т. 2 на ал. 1 от чл. 53, и в НП подробно са посочени нарушените правни норми и в какво се състои административното нарушение. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, "а" от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на административно- наказателното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите, както и писмените такива, че жалбоподателят управлява ППС, "извънгабаритно" по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване на разстоянието между осите и сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС, които са над допустимото максимално натоварване от 19 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т.5 от цитираната наредба на МРРБ. Съгласно чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В настоящия случай безспорно е установено от контролните органи, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла на цитираната правна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП същият е лице, което извършва дейност движение на извънгабаритно ППС без разрешение на собственика или администрацията управляваща пътя. Т.е. в случая законодателят е имал предвид, че следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето извършващо превоза, а не на "превозвача" по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Закон за автомобилните превози. Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки пътни превозни средства във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. За да е налице такова нарушение, то същото следва да се изразява именно в движението на извънгабаритно и/или тежко ППС в обхвата на пътя без разрешение. Текстът на чл.26, ал.2 си служи именно с термина „разрешение”, а не с думата „разрешително”. Между двата термина е налице различие, те не са еквивалентни синоними, не се припокриват. „Разрешителното” е документ, издаден от определен оправомощен за целта орган при наличието на законово регламентирани условия /р. ІV от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/. Разрешението е позволение за осъществяване на определено поведение или дейност, което може да стане или при условията на издаване на такъв документ /разрешително/ или директно на база реализацията на елементи от хипотезата на състава на специална правна норма, която разрешава /позволява, допуска, легитимира, легализира/ съответен тип поведение. Без реализацията на тези елементи от състава на правната норма това поведение е незаконно /забранено, недопустимо/ и за осъществяването му се носи административно наказателна отговорност. Описаното в процесното НП деяние е движение на посоченото извънгабаритно ППС без разрешение /”разрешително или квитанция за платена пътна такса”/ и то съответства на хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 забранява именно движението „без разрешение”, каквото е посочено от АНО, че липсва. Според чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/2001 г. движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Според чл.8, ал.4 от наредбата на извънгабаритните и тежките ППС в случаите по чл.14, ал.3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II. Т.е. в този специален случай движението на превозното средство, отговарящо на специфичните изисквания на така посочената правна норма, също подлежи на „разрешаване” /а не на издаване на разрешително/, но такова разрешаване става по силата на закона при изпълнение на посоченото в него условие, а именно- заплащането на съответната такса. При незаплащането й не се разрешава, съответно, и движение на ППС. При движение на такова неговият водач осъществява състава на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, като се движи, без да му е разрешено. Във връзка с възраженията на жалбодателя за неправилно приложение на материалния закот, съдът намира същите за неоснователни по следните съображения: Основната разлика относно правилното приложение на материалния закон, в случая кога констатираното нарушение при установено движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС следва да се квалифицира като нарушение по чл.53 ЗП или като такова по чл.177 от ЗДвП е установеното претоварване. Когато установеното претоварване на ос, при измерено разстояние между осите не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос посочени в чл.7 от същата наредба е налице изключението предвидено в чл.14, ал.3 от Наредбата и ако не е заплатена такса, се осъществява състава на чл.177, ал.3 ЗДвП. Когато установеното претоварване на ос, при измерено разстояние между осите превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос посочени в чл.7 от същата наредба и движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата, във вр. с чл.26, ал.3 ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 ЗП. В конкретния случай, установеното претоварване на ос, надвишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания. Правилно въз основа на така изложените факти АНО е стигнал до извода, че в случая жалбоподателят Н. М. М. е именно това физическо лице, което е управлявало извънгабаритно ППС без разешително, съгласно изискванията на чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата и съответно е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Предвид изложеното неоснователно е възражението на жалбодателя че не е субект на нарушението, за което е привлечен към отговорност. Не се спори, че жалбодателят е професионален шофьор и следва да знае, опасностите при управляние на претоварено ППС, както и правото си да откаже превоза, при установено претоварване, нещо, което той не е направил. За нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2 от ЗП санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от ЗП предвижда глоба в размер от 1 000 до 5 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно- наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП. Намира, обаче, че липсват мотиви от страна на АНО по отношение на определения към максималния размер на санкцията. В НП е вписано, че установеното административно нарушение е за първи път, а при определяне размера АНО не е изложил никакви мотиви. Съдът намира, че налагане на глоба в размер на 4000 лева е неоснователно и недоказано. В настоящият случай не са налични по делото доказателства продължило ли е движението си тежкото ППС, управлявано от жалбоподателя и издадено ли е или не разрешително, за да бъде взето предвид като отегчаващо вината, обстоятелство. В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на имуществената санкция следва да бъде към средния предвиден, а именно 2 000 /две хиляди/ лева. Съдът намира, че така определеното наказание съобтветнста на тежестта на констатираното нарушение. Видно от изложеното по-горе, претоварването на ППС е почти двойно, при максимално допустими 19 т. Са констатирани 34, 450 тона. Такова претоварване води до опасност при движението си на само за водача, но и за останалите участващи в движението по пътищата. Не на последно място следва да се отчете и факта, че по този начин се нанасят и значителни щети на асфалтовото покритие на пътищата. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК. Такива са поискани от въззиваемата страна, като съдът намира, че и се следват, по следните съображения: ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. Именно в чл.143 от АПК, са уредени хипотезите при които възниква задължение на административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателят. На първо място е тогава когато е налице отмяна на обжалваният административен акт – чл.143, ал.1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размера на наложената санкция, като същата е определена в предвиденият от закона минимален размер. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание. Отново не е налице и тази хипотеза – наказателното постановление не е оттеглено, напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано неправомерното поведение на жалбодателя. В случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно. Ирелевантно за случая е и обстоятелството, че в жалбата с която е сезиран съдът е направено алтернативно искане от страна на дружеството – отмяна на наказателното постановление или намаляване на наложеното наказание в минималния размер, предвиден в закона. Ето защо разноските за юрисконсултско възнаграждение, следва да се възложат на жалбодателя, като на основание чл.63д, ал.1 и ал. 3 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът