Решение № 305 от 23.3.2023 г. на Административен съд - Бургас по дело № 270/2023 г.

Производството е по реда на чл.294 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподател е ТХ Русалка холидейз ЕООД, ЕИК: ••••••••• с адрес гр.София, ул.Невена Коканова 8. В производството жалбоподателят взема участие чрез пълномощник – адвокат М.С. •••. Ответник по жалбата е орган по изпълнението, съгласно чл.271 от АПК, а именно кмета на община Созопол. Ответникът не взема участие в производството, представя преписката по изпълнението. Предмет на обжалване са действия по принудително изпълнение на заповед № 8- Z -124/02.02.2023г. на кмета на община Созопол, осъществени на 14.02.2023г. от длъжностни лица на общината – С.С., старши специалист строителство и Г.И., главен специалист строителство, двамата в дирекция УТИПЕП на община Созопол. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на предприетите действия по изпълнението, свързани с незаконосъобразността на посочената заповед на кмета и нарушаване правото на участие на жалбоподателя в производството – липса на редовно уведомяване за издадената заповед и липса на връчена призовка за доброволно изпълнение. Иска се съдът да отмени оспорените действия по принудително изпълнение. Сочат се доказателства. По допустимостта на жалбата съдът прие следното. Жалбата е подадена срещу действие на органа по изпълнението, подлежащо на оспорване пред съда на основание чл.294 от АПК. Жалбата е подадена от засегнато от изпълнението лице, претендиращо права върху обекта, спрямо който е издадената забраната за ползване и достъп, и имащо интерес от обжалване. Жалбата е подадена чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението, в срока по чл.296 ал.1 от АПК. При горните констатации съдът приема жалбата за допустима. За да се произнесе по жалбата съдът прие следното. Приложено е копие от заповед № 8- Z -124/02.02.2023г. на кмета на община Созопол. Със заповедта е забранен достъпа и ползването, считано от 14.02.2023г., до строеж „рецепция – дървена постройка с навес“ в поземлен имот с идентификатор 67800.54.41, м.Мапи, землище на гр.Созопол. В мотивите на заповедта е прието за установено, че са събрани данни за собственост върху постройката на ТХ Русалка холидейз ЕООД, но е констатирано, че сградата се ползва от друго лице. В тази връзка в разпоредителната част на заповедта органът не е посочил адресат. Разпоредено е прекъсването на електрозахранването и водоснабдяването на съответните доставчици. Посочено е в заповедта и това, че същата подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, съгласно чл.217 ал.1 т.3 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констатации, обективирани в констативен акт № 24/12.12.2022г. Действията по принудителното изпълнение са обективирани в приложен (л.105) констативен протокол № 10/14.02.2023г., надлежно съставен от подписалите го длъжностни лица. От протокола се установи, че действията по изпълнението са извършени от С.С., старши специалист строителство и Г.И., главен специалист строителство, двамата в дирекция УТИПЕП на община Созопол. С. и И. посетили посочения в заповед № 8- Z -124/02.02.2023г. на кмета на община Созопол имот на 14.02.2023г. в 15.50 часа. По време на изпълнението вещите и оборудването в обекта били изнесени от лицето, което осъществявало охрана на сградата. Било спряно електрозахранването, след което на три от входните врати на обекта били поставени отличителни знаци за забрана на достъпа – хартиени лепенки с посочване на заповедта, явяваща се основание за запечатването. Четвъртата входна врата била неизправна и не било възможно запечатването и. Жалбата е неоснователна. Оспорените действия по принудително изпълнение са реализирани от компетентен орган по чл.271 ал.1 т.1 от АПК – издалия изпълняемата заповед кмет на община. Фактическите действия са реализирани също от компетентни органи на общината, което е видно от приложената заповед № 8- Z -1293/22.12.2022г. на кмета на общината. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, отнасящи се до основанията за издаване на изпълняемата заповед, както и до процесуални нарушения в производството по издаване на същата. Тези въпроси касаят не законосъобразността на оспорените действия по принудително изпълнение, а правилността на заповедта. Последната следва да се установи от съда по реда за оспорване на самата заповед. Неоснователно е оплакването за липса на съобщаване на заповедта и липса на предварително надлежно връчена призовка за доброволно изпълнение, тъй като в заповедта дружеството жалбоподател не е посочено като неин адресат. Дали липсата на такова посочване в заповедта води до нейната незаконосъобразност не е въпрос, подлежащ на обсъждане в настоящото производство. Достатъчно основание за започване и надлежно провеждане на принудително изпълнение на заповедта е факта на издаването и. Разпоредбата на чл.217 ал.1 от ЗУТ допуска предварителното и изпълнение, и то следва да бъде проведено при положение, че липсват данни заповедта да е отменена от съда или от органа, нито данни допуснатото по закон предварително изпълнение да е било спряно от съда. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас