Решение № 3778 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 483/2024 г.

Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на З. Г. В. от гр. Плевен, [улица]срещу Решение № 2153-14-34/15.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1054-14-6/15.04.2024г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №14/28.02.2024г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен. В жалбата се посочва, че оспорващият не е съгласен и обжалва Решение №2153-14-34 от 15.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен, като обжалва срокът 21.12.2023г., в който с разпореждане на НОИ е постановено, че пенсията на оспорващия на основание Експертно решение № 94506/21.12.2023 г. на ТЕЛК - Плевен, трябва да започне да се изплаща от датата на Решението на ТЕЛК. В жалбата е посочено, че съгласно чл. 26 ал. 7 на Закона за хората с увреждания „Когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и е налице забавяне в медицинската експертиза по смисъла на разпоредбите на Закона за здравето, срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите продължава до издаване на новите експертни решения на ТЕЛК или НЕЛК без прекъсване.“ Оспорващият посочва, че видно от досието му в РЗИ - Плевен, е подал изискуемия набор с документи за преосвидетелстване на 26 юни 2023 година, като документите е изпратил по пощата - препоръчано с обратна разписка, като по неясни за оспорващия причини в Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ) е записано, че е подал заявление - декларация за преосвидетелстване на 1 август 2023 година, от което следва, че 35 дни, след като е изпратил документите за преосвидетелстване, те са постъпили за разглеждане в ТЕЛК - Плевен. Посочва, че справка в досието в РЗИ - Плевен показва, че заявлението - декларация не е подписано от В.. Посочва, че в разговор със служител в Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) в Плевен на въпрос защо, след като е подал пакета с документи за преосвидетелстване на 26 юни 2023 година, заявлението - декларация за преосвидетелстване в ИСКМЕ е с дата 1 август 2023 година, му е отговорено, че в РКМЕ приоритетно се разглеждат документи, донесени на място. Било му обяснено също, че пощенската кореспонденция до РКМЕ не се получава в картотеката, а в РЗИ или в деловодството на УМБАЛ „Георги Странски" (без да е уточнено къде точно), след което в неуточнен срок се доставя в РКМЕ. Оспорващият посочва, че срокът на валидност на предходното му решение на ТЕЛК - 2818/156 е до 1 септември 2023 година. Което по силата на чл.26 ал. 7 на Закона за хората с увреждания означава, че е следвало да подаде документи за преосвидетелстване не по-късно от края на май 2023 година, т.е. подавайки на 26 юни 2023 година, по вина на оспорващия, е закъснял с един месец с подаването на документите за преосвидетелстване, като не оспорва този факт. В жалбата се посочва още, че съгласно нормативната база на Министерство на здравеопазването, ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях, като в случая, след като е подал документи за преосвидетелстване на 26 юни, ТЕЛК - Плевен са били длъжни да излязат с решение най-късно на 30 септември 2023 година, а Експертното решение № 94506 на ТЕЛК - Плевен, е с дата 21.12.2023г. и с ледователно решението е издадено три месеца по-късно от законовия краен срок. Оспорващият посочва, че даже и да се приеме за дата на постъпване на документите 1 август 2023 година - закъснение, за което оспорващият няма никаква вина, срокът, в който ТЕЛК е трябвало да излязат с решение, е 30 октомври 2023г., като в този случай закъснението по вина на ТЕЛК е два месеца, като открит въпроса на какво основание ТЕЛК - Плевен са записали в мотивите на решението за преосвидетелстване че „По-късното преосвидетелстване е по вина на лицето“? В. посочва, че действително има закъснение по негова вина, но то е един месец, а от фактите, изложени от него в жалбата неоспоримо става ясно, че за закъснението след това - от три месеца и че няма вина - тя е на ТЕЛК – Плевен и следователно, ако трябва да има прекъсване в изплащането на пенсията му, това трябва да бъде само в рамките на един месец и възобновяването и изплащането на пенсията му трябва да е от 01.10.2023 година. Посочва още, че като се вземе предвид, че закъснението по вина на ТЕЛК- Плевен е три месеца и се сравни със закъснението по вина на оспорващия - един месец, т.е. причиненото от В. закъснение е с тежест, три пъти по-малка от тежестта на закъснението по вина на ТЕЛК – Плевен. Моли да бъде постановено решение, с което да се измени Разпореждане №14 - протокол № Р01015 от 28.02.2024 година, на ТП на НОИ - Плевен в частта, където е указана датата, от която да се изплаща пенсията за инвалидност поради общо заболяване, като вместо 21.12.2023 година тя стане 01.10.2023 година. В съдебно заседание оспорващият - З. Г. В. се явява лично като заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото разпореждане, в частта за датата от която следва да му се изплаща пенсията му за инвалидност. В съдебно заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, представлява се от юрисконсулт З. С., която заявява, че счита подадената жалба за неоснователна. Заявява, че не е задължение на административния орган да изследва датата на подаване на заявлението, а следва да се ръководи само и единствено по написаното в ЕР на ТЕЛК, постъпило в ТП на НОИ – Плевен, а в него е посочено, че закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето. Заявява, че ЕР е влязло в сила, което е означено с печат върху него, на 08.02.2024 г., поради което смята, че правилно е постановено обжалваното разпореждане, както и постановеното решение въз основа на него, поради което моли да се потвърди същото, като правилно и законосъобразно. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: З. Г. В. е изпратил документи за преосвидетелстване на 26.06.2023 г. до РКМЕ ТЕЛК - Плевен, видно от писмо от Български пощи ЕАД и справка от програмното приложение на л. 156 и 152 от делото. Приложено е заявление - декларация за преосвидетелстване до ТЕЛК- Плевен вх. №152023080197471/01.08.2023г. /л.63/, попълнена от служител на РКМЕ- Плевен. С разпореждане №14/прот. №Р01015 от 28.02.2024г. на ръководител на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ- Плевен /л.40/, на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС от 21.12.2023г. пенсията за инвалидност поради общо заболяване на В. в размер на 499, 76 лева, е възобновена, считано от 21.12.2023г. Против разпореждане №14/прот. №Р01015 от 28.02.2024г. на ръководител на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ- Плевен, В. е подал възражение /л.42/ до директора на ТП на НОИ – Плевен, в която е изразено несъгласие с постановеното разпореждане относно срокът 21.12.2023г., от който пенсията трябва да започне да се изплаща. Моли се директор на ТП на НОИ - Плевен да постанови решение, с което да промени началната дата, като вместо 21.12.2023г. се промени на 01.10.2023г. По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 2153-14-34/15.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба /възражение/ с вх. №1054-14-6/15.04.2024г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №14/28.02.2024г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Плевен. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е посочил, че съгласно чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. С ЕР на ТЕЛК на лицето са определяни 50 и над 50% т.н.р., което му дава право на лична пенсия за ИОЗ, като с ЕР на ТЕЛК №2818/30.09.2020 г. е изплащана лична пенсия за инвалидност на В. за периода 01.10.2020 г. - 01.09.2023 г. Посочено е, че на 16.02.2024 г. в ТП на НОИ - Плевен по служебен път е постъпило експертно решение №94506 от 21.12.2023 г. на ТЕЛК, с което на лицето са определени 60 % трайно намалена работоспособност и срок до 01.12.2026 г., като за периода 01.09.2023 г. - 21.12.2023 г. е спряно изплащането на пенсията на лицето, тъй като не са налице предпоставките за получаване на такава пенсия - а именно не е налично валидно ЕР на ТЕЛК с определен % т.н.р., което да дава право на тази пенсия на лицето за този период. В мотивите на ЕР на ТЕЛК №94506 от 21.12.2023 е посочено, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето. Постановено е разпореждане №14/28.02.2024 г. на ръководител ПО, с което на лицето е възобновена на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ат. 4 от НПОС личната пенсия за ИОЗ от 21.12.2023 г. - датата на ЕР на ТЕЛК. Посочва се, че съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването с извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. Посочено е че, съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това, като в случая в ЕР на ТЕЛК №94506/21.12.2023 г. изрично е посочено, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето, поради което пенсията правилно е възстановена от датата на освидетелстването, която е и датата на издаване на ЕР на ТЕЛК, а именно – 21.12.2023г. В решението е посочено, че следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 101б, от Закона за здравето (ЗЗ), като в ал. 1 е регламентирано, че регионалната здравна инспекция (РЗИ) уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (ТНР/ВСУ), а съгласно ал. 2 когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и в тримесечен срок от датата на заявлението-декларация от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза по смисъла на новата т. 48 от § 1 от допълнителните разпоредби па ЗЗдр. и при тези обстоятелства законодателят предвижда, че валидността на последното издадено експертно решение се удължава до издаване на ново експертно решение. Видно от данните в Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ), оспорващият е подал своето заявление-декларация за преосвидетелстване на 01.08.2023г., а не както той твърди в края на месец юни 2023 г., т.е. извън срока по ал. 2 на чл. 101б от Закона за здравето. ТЕЛК също се е произнесъл извън тримесечния срок визиран в същата разпоредба и в случая е налице неспазване на срока както от страна на лицето, така и от страна на ТЕЛК. В експертното решение на ТЕЛК (№94506/21.12.2023 г.) обаче изрично е отбелязано, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето, а както бе посочено по- горе съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването. В този смисъл и предвид отразеното в експертното решение на ТЕЛК обстоятелство, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето, правилно пенсионният орган е приел, че пенсията следва да се възобнови от 21.12.2023 г. (датата на освидетелстването, която е и датата на постановяване на експертното решение на ТЕЛК). В допълнение е посочено, че приложената заповед за получаване на месечна финансова помощ от 01.10.2023 г. издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане" - гр. Плевен не е относима към извършената преценка от пенсионния орган при възобновяване на пенсията за инвалидност на оспорващия. В същия смисъл и цитираната разпоредба на чл. 26, ал. 7 от Закона за хората с увреждания не намира приложение и е неотносима при преценката на правото на пенсия на лицето. В случая приложимите разпоредби са тези на КСО, НПОС и Закона за здравето (ЗЗдр.) и при съобразяване с тях правилно административния орган е приел, че инвалидната пенсия следва да се възобнови от 21.12.2023г. - датата на освидетелстването на лицето. С оглед гореизложеното, директорът на ТП на НОИ- Плевен е приел за правилно и законосъобразно, постановеното разпореждане №14/28.02.2024г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен, като е отхвърлил жалбата на З. Г. В. с вх. №1054-14-6/15.04.2024г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е постановил Решение № 2153-14-34/15.05.2024 г. По делото са представени ЕР на ТЕЛК №2818/30.09.2020 г. /л.л.34 и 35/, разпореждане №25/ прот. Р01049 от 11.11.2020г. на ръководител ПО при ТД на НОИ- Плевен /л.36/, за изплащане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. за периода 01.10.2020 г. - 01.09.2023 г., медицинското досие на З. Г. В. /л.л.79-150/ и ЕР на ТЕЛК №94506/21.12.2023 г., влязло в законна сила на 08.02.2024г. /л.л.37-39/. Решението е връчено на оспорващия на 21.05.2024 год. /л.51/, а жалбата против него е подадена на 02.06.2024 год., видно от ССЕВ /л.2/. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане, а разгледана по същество, е основателна. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-14-34/15.05.2024 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, като съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, като изискуемата писмена форма е спазена, изложени са мотиви. Спазени са административно- производствените правила. По отношение на приложението на материалния закон и целта на закона, съдът намира следното: Съгласно чл. 72 от КСО - пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) - пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК), а съгласно ал. 3 „Преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната“. Съгласно чл. 30, ал. 4 от НПОС - когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. В случая между страните не се спори за размера на пенсията, спорният въпрос е, от коя дата следва да бъде изплащана пенсията. С ЕР на ТЕЛК №2818/30.09.2020 г. /л.л.34-35/, на оспорващия са определени 50% т.н.р., което му е дало право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като на В. е изплащана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 269, 99 лева, за периода 01.10.2020 г. - 01.09.2023 г. по силата на Разпореждане №25/прот. №Р0104/11.11.2020г. на ръководител ПО към ТП на НОИ- Плевен /л.36/. Съгласно ЕР на ТЕЛК №94506/21.12.2023 г., влязло в законна сила на 08.02.2024г. /л.л.37-39/ на оспорващия са определени 60 % трайно намалена работоспособност и срок до 01.12.2026 г., като за периода 01.09.2023 г. - 21.12.2023 г. е спряно изплащането на пенсията на В., тъй като е прието, че не са налице предпоставките за получаване на такава пенсия - а именно не е налично валидно ЕР на ТЕЛК с определен % т.н.р., което да дава право на тази пенсия за посочения период, тъй като ЕР на ТЕЛК №2818/30.09.2020 г. е със срок до 01.09.2023г. В мотивите на ЕР на ТЕЛК №94506 от 21.12.2023, влязло в законна сила на 08.02.2024г. е посочено, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето. Постановено е разпореждане №14/прот. №Р01015 от 28.02.2024 г. на ръководител ПО /л.40/, с което на В. е възобновена на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ат. 4 от НПОС личната пенсия за пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 21.12.2023 г. - датата на ЕР на ТЕЛК №94506/21.12.2023 г. От административната преписка става ясно, че закъснението, въпреки че е посочено в ЕР, че е по вина на В., според съда, се дължи на неизпълнение от страна на органа за медицинска експертиза на задължението му по чл. 101б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) ал.1 от Закона за здравето, съгласно който Регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, а ал. 2 от същия член предвижда, че когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза и се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение. Съгласно чл. 56, ал.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, в приложимата в случая редакция (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) лицата или законните им представители/упълномощени от тях лица подават заявление-декларация по образец съгласно приложение № 11 на място в РКМЕ, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор за: 1. освидетелстване; 2. редовно преосвидетелстване; 3. преосвидетелстване, когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказаните условия на труд или причинната връзка; 4. предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние; 5. преосвидетелстване по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативни актове. Съгласно ал. 2 от същия член в приложимата редакция /към момента е изменена с ДВ бр. 23/2024г./- лицата по ал. 1 се уведомяват от РКМЕ служебно за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия. От представеното досие на оспорващия става ясно, че нито Регионалната здравна инспекция е изпълнила своето задължение по чл. 101б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) ал.1 от Закона за здравето, нито РКМЕ своето задължение по чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ в приложимата редакция /към момента е изменена с ДВ бр. 23/2024г./, а именно писмено да уведомят оспорващия за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия, за да може същият да подаде в срок необходимите документи за редовното преосвидетелстване, с оглед оспорващият да няма прекъсване при получаването на пенсията си, каквато очевидно идея има законодателя, с въвеждането на задължението за служебно уведомяване по чл. 101б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) ал.1 от Закона за здравето и чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. В случая ЕР на ТЕЛК №94506/21.12.2023 г. не е обжалвано от В. и е влязло в законна сила, като в него е вписано, че по- късното преосвидетелстване е по вина на лицето, но съдът счита, че вписването на това обстоятелство не води до неприложимост на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж по следните съображения: Редът и условията за извършване на експертиза на работоспособността (временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност), на вида и степента на увреждане, са установени в чл. 101 до чл. 113 от Закона за здравето, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Действително в ЕР е посочено, че по- късното преосвидетелстване е по вина на лицето, като това обстоятелство обаче не е посочено в диспозитива на ЕР, където са посочени процентът на трайно намалена работоспособност и срок, а в частта на ЕР в която са изложени мотиви. Отделно, според съда, целта на закона е лицата с намалена трудоспособност да бъдат подпомагани, когато отговарят на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като тези средства служат за да покриват своите основни потребности, като в случая оспорващият отговаря на условията за отпускане на пенсия. С изменението на чл. 101б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) ал.1 от Закона за здравето е предвидено, че Регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, а ал. 2 от същия член предвижда, че когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза и се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение, като очевидната цел на законодателя, при приемането на този текст е, че когато лицето няма вина за забавата при преосвидетелстване, то да продължи да получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, независимо, че не е постановено ново ЕР. Както беше посочено, нито Регионалната здравна инспекция е изпълнила своето задължение по чл. 101б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) ал.1 от Закона за здравето, нито РКМЕ своето задължение по чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ в приложимата редакция /към момента е изменена с ДВ бр. 23/2024г./, а именно писмено да уведомят оспорващия за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия, за да може същият да подаде в срок необходимите документи за редовното преосвидетелстване, с оглед оспорващият да няма прекъсване при получаването на пенсията си. Нещо повече, въпреки, че З. Г. В. е изпратил изискуемите документи за преосвидетелстване на 26.06.2023 г. до РКМЕ ТЕЛК – Плевен (ведно с медицинско направление за ТЕЛК от 21.06.2023г. /л.88/), видно от писмо от Български пощи ЕАД и справка от програмното приложение на л. 156 и 152 от делото, те са били заведени едва на 01.08.2024г., видно от заявление - декларация за преосвидетелстване до ТЕЛК- Плевен вх. №152023080197471/01.08.2023г. /л.63/, попълнена от служители на РКМЕ- Плевен. От горното става ясно, че органът за медицинска експертиза, веднъж не е изпълнил своето задължение, произтичащо от закона да уведоми В. за необходимостта от преосвидетелстване, а втори път е забавил обработката на подадените документи с повече от месец, и вместо лицето да не търпи неблагоприятни последици от тези действия на органа, респ. неговите служители, каквато е идеята и целта на закона, е принуден да търпи такива, с оглед посочването, че преосвидетелстването е забавено по негова вина, поради което и пенсията му след 01.09.2023г. е спряна, което освен че е в противоречие с целта на закона е и житейски несправедливо. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 30 ал. 4 НМЕ, който гласи, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Според съда, в случая забавата за подаване на документите за преосвидетелстване е единствено поради неизпълнение на задължение на органа за медицинската експертиза, който не си е изпълнил задължението по закон, да уведоми не по- късно от 4 месеца преди изтичането на срока на ЕР лицето, че следва да подаде документи за преосвидетелстване и следователно след като оспорващият няма вина за забавата на преосвидетелстването, то и пенсията му е следвало да продължи да се изплаща и след 01.09.2023г. на основание ЕР на ТЕЛК №2818/30.09.2020 г., каквато е и целта на закона. Предвид изложеното, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“, в частта относно началната дата от която е възобновено изплащането на пенсията е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и следва в тази част да се отмени, като преписката се изпрати на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен за ново произнасяне при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Плевен, осми състав