Решение № 9 от 16.2.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6/2023 г.
Софийски градски съд16.02.2023 г.докладчик Петър Теодосиев
Диспозитив
ВПИСВА в регистъра на вероизповеданията религиозна институция с наименование: "Х.Ц. - Р." Седалище и адрес: гр. София, р-н Подуяне, ж.к. ••••••• Органи на управление: Главен презвитер и Национален презвитерски съвет. Националният презвитерски съвет е в състав: Г. Х. Н. с ЕГН •••••••••• - Главен презвитер, Р. Д.М. с ЕГН •••••••••• - Национален координатор, А.К.С. с ЕГН ••••••••••. Религиозната институция се представлява от Г. Х. Н. с ЕГН •••••••••• - Главен презвитер. Решението е окончателно и подлежи на вписване. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 15 – 18 ЗПП, вр. чл. 595 – 602 ГПК, образувано по заявление с вх. №3385/13.01.2023г., подадено за вписване на религиозна институция "Х.Ц. - Р." в регистъра на вероизповеданията. Към заявлението са представени: искане за учредяване на вероизповеданието, учредителен акт от 11.11.2022 г., устав, нотариално заверен образец от подписа на представляващия, уведомително писмо за уникалност на наименованието, декларации от членовете на Националния презвитерски съвет. Описаните документи установяват изпълнението на предвидените в закона условия и ред за учредяване и регистриране на вероизповеданието, което според изисканото по реда на чл. 16 ЗВ становище от Дирекция „Вероизповедания“ представлява традиционна евангелска общност, а приетият устав на вероизповеданието има изискуемото от чл. 17 ЗВ съдържание и регламентира религиозните възгледи, верската практика, структурата и органите на вероизповеданието по начин, който осигурява упражняването на правата по чл. 5 и 6 ЗВ при спазване на изискванията на чл. 7 ЗВ. Заявените в становището на Дирекция „Вероизповедания“ резерви във връзка с разпоредбите от устава, които регламентират условия и ред за присъединяване към вероизповеданието на местни поделения на други християнски вероизповедания, не обуславят основание за отказ за вписване на вероизповеданието, тъй като въпросните разпоредби от устава (чл. 10, т. 10 и чл. 38 – 41 от устава) не противоречат на императивни законови разпоредби (включително на цитираната в становището преходна разпоредба на §3 ЗВ). По изложените съображения и на основание чл. 15, ал. 1, вр. чл. 18 ЗВ, вр. чл. 602, ал. 2 ГПК Софийски градски съд