Решение № 15 от 15.1.2019 г. на Административен съд - Враца по дело № 501/2018 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, вр. чл.37в, ал.5 ЗСПЗЗ. Образувано е по касационна жалба на „Ю.“ ООД, гр.••• против РЕШЕНИЕ №68/22.06.2018г., постановено по адм.дело №192/2018 г., по описа на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на ОСЗ-Оряхово за произнасяне по заявление-допълнение вх.№ 962/14.08.2017г. за регистрация по реда на чл.71, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ съдържащо волеизявление на дружеството за промяна в подадено заявление за участие в споразумение по реда на чл.37в ЗСПЗЗ за землището на с.••• за стопанската 2017/2018г. Твърди се, че решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се излагат съображения за това.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което преписката да се върне за ново произнасяне на органа. В с.з. касаторът се представлява от • М.Л., който моли за отмяна на решението по изложените доводи в касационната жалба. Претендират се разноски, съгласно представен по делото списък. Ответникът Директора на ОС „Земеделие“ гр.Оряхово, чрез процесуалния си представител • Ц.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съображения за това са изложени и в представен писмен отговор по делото. Представителят на ОП - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните доказателства и като съобрази разпоредбата на чл.218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, при което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображенията: Предмет на делото е Решение №68/22.06.2018г., постановено по адм.дело №192/2018 г., по описа на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлена жалбата М. К. А. в качеството му на •• „Ю.“ ООД против мълчалив отказ на ОСЗ-Оряхово за произнасяне по заявление-допълнение вх.№ 962/14.08.2017г. за регистрация по реда на чл.71, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ съдържащо волеизявление на дружеството за промяна в подадено заявление за участие в споразумение по реда на чл.37в ЗСПЗЗ за землището на с.••• обл.••• за стопанската 2017/2018г. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието от въззивният съд, че мълчаливия отказ на ОСЗ-Оряхово за произнасяне по заявление - допълнение вх. №962/14.08.2017г. за регистрация по реда на чл.71, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ е законосъобразен. Следва да бъде отбелязано, че актовете с указателен характер, какъвто несъмнено е и писмо с изх. №9166- 63/19.07.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите, са задължителни за прилагане от специализираните органи, изпълняващи конкретни функции в цитираната област. В изпълнение на тези указания при разглеждане на представените документи е било установено, че в регистрите на ОСЗ-Оряхово, наемодателят „ Ес Джи Ди Консулт 9“ не фигурира като собственик или съсобственик на имотите, предмет на заявлението-допълнение и договора за наем. Също така към депозираните от жалбоподателя документи не е бил представен документ, от който да се установи, че наемодателят е собственик или упълномощено лице на собственика/съсобственика да отдава тези имоти под наем. Следователно касатора не е извършил надлежно деклариране по чл.71, ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като не е заявил за ползване имоти, за които има регистрирани договори за наем, аренда или съвместна обработка на земята за процесните имоти по реда на чл.37б ЗСПЗЗ, както е приел и въззивният съд в своето решение. В тази насока следва да се има предвид, че е налице изменение на разпоредбите на чл.4а и чл.4б ЗСПЗЗ, които са именно в този смисъл, а съгласно §10, ал.8 ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ, когато към датата на влизането в сила на този закон договорът по ал.1 не е регистриран в общинската служба по земеделие, същият не се регистрира до привеждането му в съответствие с изискванията на чл.4а и чл.4б. С оглед на изложеното и възраженията на касатора са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. С касационната жалба не са представени нови писмени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка по делото. При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. При този изход на делото основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. В тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените и претендирани от процесуалния представител на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция определя в размер на 100/сто/лева, съгласно чл. 143, ал.3 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.37 ЗПП, във вр. чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 АПК Административен съд – Враца