Решение № 2255 от 14.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 4707/2024 г.

Софийски районен съд14.05.2024 г.докладчик ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ

Диспозитив

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7, издадено на 24.03.2023г. от Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на, , Вайбър медиа“ Сл.а.р.л. - дружество, регистрирано и действащо съгласно законодателството на Велико Херцогство Люксембург, с идентификационен № хххх в търговския регистър на Люксембург, със седалище и адрес на управление: Люксембург, хххх, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10 00 0 (десет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 251е, ал.2, изр.1 от ЗЕС. НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА Комисията за регулиране на съобщенията да заплати на, , Вайбър медиа“ С.а.р.л. сумата от 1 905.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощени защитници. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. Софийски районен съд е сезиран с жалба от, , Вайбър медиа“ С.а.р.л. дружество, регистрирано и действащо съгласно законодателството на Велико Херцогство Люксембург, с идентификационен № ххххх в търговския регистър на Люксембург, със седалище и адрес на управление: Люксембург, ул.хххх, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 7/24.03.2023г. издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 251е, ал.2, изр.1 от ЗЕС. В жалбата на наказаното лице се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на закона и на процесуалните правила. Развиват се подробни мотиви в тази насока. Акцентира се върху изпълнението на вмененото от закона задължение в срок и маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалвания акт. За съдебно заседание, , Вайбър медиа“ Сл.а.р.л., редовно призован, се представлява от упълномощени защитници, които поддържа жалбата и молят за нейното уважаване по съображения, изложени в нея. Претендират присъждане на разноски. Административно наказващият орган Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. В пледоарията си пред съда счита, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, бездействайки и непредставяйки поисканата информация в законово регламентирания срок. Предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства и доказателствени средства, и обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същото е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните и събраните по делото доказателства, приема за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 30.09.2022г. Зам. – Председател на Районен съд – град Варна е издал разпореждане по реда на чл.251г. от ЗЕС, по ЧНД № 3837/2022г. по описа на съда, с което е разпоредил на, , А1 България“ ЕАД със седалище в град София, , , БТК“ ЕАД със седалище в град София, , , Йеттел България“ ЕАД със седалище в град София и, , Вайбър медия“ С.а.р.л. със седалище в град София като предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да предоставят справка за данни по смисъла на чл.251б, ал.1 от ЗЕС за: Проследяване и идентифициране на източниците на връзките. Идентифициране на направлението на връзките. Идентифициране на датата, часа и продължителността на връзките. Идентифициране на типа на връзките. Идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство. Установяване на идентификатор на ползваните клетки. Установяване на ИМЕЙ номера на апаратите, в които са поставяни СИМ картите. В разпореждането си съда е посочил данните за СИМ карти с абонатните номера, периода от време, който следва да обхваща справката и длъжностното лице, на което да се предоставят данните. Жалбоподателят, , Вайбър медия“ С.а.р.л. е получило писмо с рег.№ Я 375/03.10.2022г. от Директора на ОДМВР – Варна с приложено към него разпореждане на съда по ч.н.д. № 3837/2022г. по описа на Районен съд – гр.Варна с рег.№ 272/30.09.2022г. в специалния регистър на съда по чл.251г, ал.7 от ЗЕС (получено на 03.10.2022г.) и направено искане за предоставяне на достъп по реда на ЗЕС по данни, създадени и обработени от страна на дружеството. В писмен отговор, входиран в ОДМВР - Варна на 06.10.2022г. жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, е посочил, че потребители на абонатни номера, посочени в съдебното разпореждане, в упоменатия период, не са използвали предоставяната от, , Вайбър медия“ С.а.р.л. обществена електронна съобщителна услуга, а именно Volp услуга. В отговора подробно са описани обстоятелствата, че наказаното лице не е обработвало и съхранявало данни за тези номера по реда на ЗЕС при и/или по повод използваната от тях обществена услуга Volp, предоставяна на територията на Република България. Също така е посочено, че, , Вайбър медия“ С.а.р.л. може да се забави с предоставянето на изисканата информация поради значителния обем на данните, които се обработват, като това може да отнеме между 3 и 6 седмици. Впоследствие и на 22.12.2022г. информацията по изисканата от ОДМВР – Варна справка, била предоставена. На 24.10.2022г. било изпратено писмо от Директор на ОДМВР – Варна до Председателя на КРС, в което бил приложен и отговора на, , Вайбър медия“ С.а.р.л. и съответно зададени няколко въпроса, сред които правилно ли са били приложени разпоредбите на ЗЕС и следва ли отговорът да бъде възприет като отказ от изпълнение на влязлото в сила съдебно разпореждане. В отговор от КРС е било изпратено писмо до ОДМВР – Варна в което е било отразено, че жалбоподателят неправилно е отказал да предостави исканата информация и е нарушил разпоредбите на ЗЕС. Видно от неговото съдържание обаче е, че в същото се акцентира върху липсата на изискуемо заплащане на такса от страна на органите по чл.251в от ЗЕС. Впоследствие Началник отдел, , Инспекция на съобщенията“, Главна Дирекция, , Мониторинг и контрол на съобщенията“ при КРС изискал справка от ОДМВР – Варна, в отговор на която на 16.01.2023г. било изпратено писмо от Началник отдел, , Икономическа полиция“ при ОДМВР – Варна в което било посочено, че с писмо с рег.№ Я 375/ 03.10. 2022г., , Вайбър медия“ С.а.р.л. е предоставил изисканата информация в пълен обем, която към дата 13.01.2023г. е била унищожена и не може да бъдат предоставени копия на документите, съдържащи депозираната информация. На 23.01.2023г. бил съставен АУАН № С – 003/23.01.2023г. от началник отдел в Главна дирекция, , Мониторинг и контрол на съобщенията“ от КРС, с който на, , Вайбър медия“ С.а.р.л. било вменено за извършено административно нарушение по чл.251е, ал.2, изр. 1 от ЗЕС. В него е отразено, че жалбоподателят не е предоставил в законоустановения срок изисканата от него информация, а е сторил това значително по – късно. Срещу акта било подадено възражение, което не било уважено и впоследствие издадено наказателно постановление. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – съдебно разпореждане на Зам. – Председател при Районен съд – гр.Варна, писма, изпратени между ОДМВР – гр. Варна и Комисията за регулиране на съобщенията, както и писмен отговор на, , Вайбър медия“ С.а.р.л. по повод изпълнението на изисканата от него информация При извършена служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че същото е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона. Видно от писмените доказателства по делото и в частност подадения отговор от, , Вайбър медия“ С.а.р.л. до отдел, , Икономическа полиция“ към ОДМВР – Варна е, че по своята същност жалбоподателят е изпълнил, макар и частично, разпоредбите на закона като е предоставил разрешената от Районен съд – гр.Варна информация. В писмото, което е било депозирано в рамките на законоустановения срок по чл.251е, ал.2 от ЗЕС жалбоподателят е дал отговор, в който е посочил, че е необходимо допълнително време, за предоставяне на исканата информация. Впоследствие и в рамките на посочения период, е изпълнил вмененото му задължение. Следователно може да се направи единствения и безпротиворечив извод, че не е налице противоправно бездействие, а напротив, през посочения период от 06.10.2022г. до 21.12. 2022г. са били предприемани действия по снабдяване на информацията, която впоследствие е била и представена. Поради тази причина и не може да се приеме, че цялостното поведение на жалбоподателя следва да бъде приравнено на цялостна липса на изпълнение. Това е така, тъй като данните, съдържащи се в отговора и въобще цялостната информация навеждат на коректно отношение и посочване, поради какви причини не е било възможно изпълнението на разпореждането на съда в срок. Посочването на заплащане на търсената информация не следва да бъде тълкувано като отказ такава да бъде предоставена. Още към дата 06.10.2022г., , Вайбър медия“ С.а.р.л. е конкретизирал, че е налице неточност в данните, а времевата рамка на искането, не е достатъчна за неговото изпълнение. В случая следва да се приеме, че са били налице обективни причини, които са били сведени до знанието на изискващия информацията от страна на жалбоподателя, но неуважени като аргументи от страна на административно наказващия орган. Жалбоподателят е предупредил със своя отговор, че обемът на данните, които следав да предостави, изисква по - дълго време за изпълнение. Всички тези обстоятелства и последващото предоставяне на информация по съдебното разпореждане, макар и извън законово регламентирания срок, изключват търсенето на противоправност в отговорността на жалбоподателя. При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание. Не следва да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя, че липсва точното описание на мястото на извършване на нарушението. Това е така, тъй като в съдебното разпореждане е посочено, че, , Вайбър медиа“ Сл.а.р.л.е със седалище в град София. Адресата е получил акта и от този момент е започнал да тече срока на изпълнение, поради което и не е налице неяснота, относно местоизпълнението. Също така не следва да бъде възприето и възражението за маловажност на случая, тъй като е налице засягане на обществени отношения, вързани с предоставяне на електронни услуги и същевременно очевидно касаещи предоставяне на информация по наказателно производство. На следващо място срокът на бездействие на жалбоподателя е значителен (повече от два месеца), което в значителна степен е затруднило разкриването на обективната истина. Независимо от това обстоятелство обаче и както беше посочено по – горе в мотивите, забавянето не се дължи на противоправно поведение на, , Вайбър медиа“ Сл.а.р.л., поради което и наказателното постановление подлежи на отмяна, но не и поради алтернативното оплакване за маловажен случай. Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и при направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира, че Комисията за регулиране на съобщенията следва да бъде осъдена да заплати на, , Вайбър медиа“ Сл.а.р.л сумата в размер на общо 1 905.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощени защитници. Видно от съдържанието на представеното пълномощно е, че адвокат хххх и адвокат хххххх са били редовно упълномощени като на същите е било заплатено възнаграждение от 800 евро, което следва да им бъде присъдено. Размерът на присъденото възнаграждение не е прекомерен предвид сложността и продължителността на съдебното производство, размера на санкцията и участието на двама защитници, поради което и възражението за прекомерност от насрещната страна не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

9