Решение № 1703 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 358/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на „Хотел Родопски дом“ АД, ЕИК 206379000, [населено място], [улица], [община], [област], против Решение № 17 от 01.08.2924 г. по АНД № 49/2024 г. на Районен съд гр. [община]. С цитираното решение е потвърдено НП № 8 от 08.04.2024 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - [област], с което на касатора е наложена имуществена санкция от 4000 лв., на основание чл. 131, ал. 2, във вр.с ал. 1, т. 7 от Закона за храните /ЗХ/ за нарушение на чл.13, ал.1 от Наредба №2 от 20.01.2021 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, във връзка с чл. 7, ал. 3 от Закона за храните. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че нарушението е описано неясно и касатора не знае в какво е обвинен и за какво нарушение му е наложена имуществена санкция. От събраните доказателства по делото се установяват много противоречия относно в това, в какво се изразява точно извършеното нарушение.В Наказателното постановление е описано, че нарушението е извършено на 19.03.2024 г., изразяващо се в дистрибутиране на храни и суровини, които не са по утвърден стандарт съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/20.01.2021 г., която норма е бланкетна. В чл. 13, ал. 2 от Наредбата е упоменато, че ако продуктите не са с утвърден стандарт, трябва да са произведени по технологична документация и да отговарят на показателите в Наредба № 2 от 2013 г. и Наредба № 37 от 2009 г. От свидетелските показания на д-р З. К. - актосъставителя става ясно, че описаните продукти в НП са били сервирани на блок маса на 18.03.2024 г. Описаното меню също е за дата 18.03.2024 г., а се твърди, че нарушението е извършено на 19.03.2024 г. при което не може да се установи точното време на извършването му. Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че описаните храни в НП, които самите актосъставители твърдят, че са открили в хладилната камера са били предназначени за изхранване на детски групи. Административният орган е записал, „дистрибутират се храни и суровини, а именно: ….., като същите не са произведени по утвърден стандарт, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/20.01.2021 г.“ В НП пише, че нарушението е описано в Констативен протокол № 0009390 от 19.03.2024 г. и субсимирано като нарушение на разпоредбите чл. 7, ал. 3 от Закона за храните, във вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/20.01.2021 г. Нарушението, което е описано в наказателното постановление и цитираното „дистрибутиране на храни“, означава, че самото стоене в хладилника на продуктите, с оглед на това, че те по този начин се предлагат в заведението се приема за нарушение от БАХБ. Нарушението би могло да се квалифицира съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 5 от ЗХ, във вр. с чл. 9 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, доколкото административния орган твърди, че има „дистрибутиране“ на храни, а не „предлагане“. В АУАН е записано, че е установено нарушение по чл. 131, ал. 1, т.7 във вр. с чл. 7, ал. 3 от Закона за храните, като не е конкретизирано в какво се изразява нарушението. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 препраща към цялата Наредба №2/2021 г., а разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 7 препраща към други наредби. По този начин доверителят не е успял и към настоящия момент не може да разбере в какво точно е обвинен. Не е посочено и че същия се явява бизнес оператор по см. на Закона за храните Неправилно е приложена административно наказателната разпоредба, което е основание за отмяна на издаденото от Директор ОДБХ - [област] наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение. В този смисъл Решение № 44 от 6.02.2023 г. на АдмС - [област] по к. а. н. д. № 13/2023 г. На следващо място в НП е предвидено различно наказание - имуществена санкция от това в АУАН, едното в АУАН в размер от 2000 до 4000 лв. по чл. 131, ал. 1, т. 7, а в НП по чл. 131, ал. 2 в размер от 4000 до 6000 лв. Дефиницията - „предлагане на храни“ не следва да се тълкува разширително в ущърб на доверителя ми, а именно, че обхваща и обекти извън посочените в чл. 1. Обекти, които не фигурират в чл. 1 от Наредбата № 2 от 20.01.2021 г. е явно, че имат възможност да не извършват само тази услуга и няма как от тях да се иска всички продукти, които доставят, както на възрастни хора, така и на деца да са с едни и същи изисквания. Законодателят изрично е отредил специфични изисквания за храните, които се предлагат на по-уязвимите групи, а именно деца и ученици. Освен това, първостепенният съд не е коментирал и отговора, който е депозиран на 13.06.2024 г. от Директора на ОУ „Х.“, в който изрично е упоменато, че училището не се явява организатор на пътуването и престоя на ученици в периода 17.03.24-20.03.24 г. в „Хотел Р.“, [населено място]. Организатор на събитието е туроператорът „Маджико Виаджо“ ООД. Съдът не е изяснил всестранно фактическата обстановка по делото, като не е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност приобщените писмени и гласни доказателства, с оглед приложимите правни норми и в този смисъл не е изяснил обективната истина по случая. Алтернативно, в случай, че се приеме, че има извършено нарушение, то моли с оглед тежестта на санкционираното нарушение, да възприеме, че същото съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на Решение № 17 от 01.08.2024 г. по АНД № 49/2024 г. описа на РС- [община], и съответно отмяна на наказателно постановление № 8/08.04.2024 г. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата по изложените съображения и излага допълнителни такива. Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Р., която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Представителят на Окръжна прокуратура – [област], изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Ч. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Административен съд - [област], като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението на Районен съд гр. Ч. е потвърдил оспореното наказателното постановление на ОДБХ - [област], като е приел, че от събраните доказателства се установява извършеното от търговеца нарушение. Установил е, че жалбоподателят е стопанисващ обект „Хотел Р. дом“ в [населено място] и че ученическите групи са изхранвани на блок маса в ресторант „Р. дом. При извършената физическа проверка на хладилните съоръжения са установени налични количества на съхранение, месни продукти – кренвирши, наденица, хамбургски колбас, които не са произведени по утвърден стандарт „С.“ според изискванията на глава II, раздел I от Наредба №2/20.01.2021 год. За извършената проверка има съставен констативен протокол №0009390/19.03.2024 г., в който проверяващите приели, че жалбоподателят, имащ качество на бизнес оператор дистрибутира в стопанисвания от него обект – ресторант с дейност кетъринг „Р. дом“ храни и суровини, а именно: кренвирш бейби „М.“, хамбургски колбас „Ж.“, македонска наденица „Ж.“, кюфте „[община]“, кебапче „[община]“, карначе свинско за скара „Х.“, свинска кайма „М. мес“, които са предназначени за изхранване на група ученици от 55 броя от [населено място] – организирано мероприятие за деца и ученици и същите не са произведени по утвърден стандарт, съгласно изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба №2/20.01.2021 год. Нарушението е квалифицирано по чл.13, ал.1 от Наредба №2/20.01.2021 год. във вр. с чл.7, ал.3 от Закона за храните и наложена санкция по чл.131, ал.1 т.7 от Закона за храните, за което свид. З. К. съставила срещу „Хотел Р.“ АД, АУАН № 0000004 от 19.03.2024 год. Съставеният акт бил подписан и връчен на пълномощника А. И., която не е направила възражения. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление. Така описаната фактическа обстановка съдът е установи въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите д-р З. К., д-р Е. Т., частично от показанията на А. И., извършената очна ставка, както и от приобщените писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Във връзка с констатирани противоречия между показанията на свид. И. и свид. К. относно извършената проверка на документите за хранителните продукти и установеното несъответствие на месните продукти е извършена очна ставка между тях, в хода на която свид. К. потвърждава показанията си, че в хода на проверката са предоставени документи на хранителните продукти, от които е установено, че само млечните продукти били по изискванията на държавния стандарт, но не и месните. В предоставените документи никъде не било отразено, че месните продукти са произведени по утвърден стандарт. Свид. И. уточнява, че при проверката вероятно не е разбрала, че проверяващите разграничили продуктите, които отговаряли на стандартите на млечни и месни продукти. Приел е, че като организирано мероприятие за деца и ученици е следвало храните, които са били предлагани за изхранване на децата в ресторанта да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 20.01.2021 год. и, че на 19.03.2024 год. в ресторанта се дистрибутирали/съхранявали в хладилни съоръжения в обекта, с цел използване при приготвяне на храните и предлагане на децата, респ. търговия/месни продукти, които не отговаряли на изискванията за специфичен стандарт по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 20.01.2021 г. И двете свидетелки сочат, че именно тези продукти били използвани при приготвяне на храната за децата, както предния ден, така и на 19.03.2024 год., която информация получили лично от главния готвач в ресторанта по време на проверката. Съдът не е кредитирал показанията на свид. И., доколкото намерените в хладилниците месни продукти, били изразходени напълно и не били налични, нито при проверката са представени документи за такива продукти, нито свид. И. е направила такива възражения при констатациите от контролните органи, нито в настоящото производство са ангажирани такива доказателства. Наведените възражения в жалбата, че установените месни продукти в хладилните съоръжения били предназначени за други гости в хотела, а не за ученическата група, са приети за неоснователни, доколкото от събраните гласни доказателства е установено, че всички гости на хотела, в т.ч. и организираната група ученици се изхранвали на една обща блок маса в ресторанта, т.е. всички предлагани храни и продукти били на едно място и предназначени за всички. Приел е, че взетите от контролните органи проби от храната са имали за цел да установят дали в нея има някакво замърсяване, но не и да установяват какви продукти са използвани при приготвянето им и дали същите отговарят на утвърдения стандарт. По тези съображения съдът е приел за безспорно установено, че дружеството - жалбоподател е извършило нарушението по чл.13, ал.1 от Наредба № 2 от 20.01.2021 г. във вр. с чл.7, ал.3 от Закона за храните, като на 19.03.2024 год. в [населено място], ул. П.“ №13-15, в обект ресторант с дейност кетъринг „Р.“, стопанисван от „Хотел.“ АД, имащ качеството на бизнес оператор, се дистрибутират храни и суровини, а именно: кренвирш бейби „М.“, хамбургски салам „Ж.“, македонска наденица „Ж.“, кюфте „[община]“, кебапче „[община]“, карначе свинско за скара „Х.“, свинска кайма „М. мес“, предназначени за изхранване на група от 55 броя от [населено място] – организирано мероприятие за деца и ученици, като същите не са произведени по утвърден стандарт съгласно изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба №2/20.01.2021 год., за което е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. Установил е, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон довели до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Доколкото ясно в акта и НП е посочена дата на проверката от инспекторите в търговския обект, на която е констатирано нарушението, съдът приема, че това е и дата на нарушението. Не са налице сочените в жалбата противоречия между описаното нарушение в наказателното постановление и разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба №2/20.01.2021 год. Административнонаказващия орган правилно е приел, че санкционираното дружество стопанисва обект, в който се приготвя и дистрибутира храна, поради което и правилно в АУАН и НП е посочил изпълнителното деяние – дистрибуция на храни и суровини, чиято легална дефиниция се съдържа в пар.6 от ДР на ЗХ, което обхваща и съхраняването на такива храни. В съставения АУАН е посочено, че месните продукти не отговарят на изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба №2/2021 год., и са нарушени разпоредбите на чл.7, ал.3 от ЗХ във вр. с чл.131, ал.1, т.7 от ЗХ, като в издаденото наказателно постановление нарушението е квалифицирано по чл.13, ал.1 от Наредба № 2/20.01.2021 г., във вр. с чл. 7, ал. 3 от Закона за храните, а на основание 131, ал.2 вр. с ал.1, т.7 от ЗХ е определена имуществената санкция. Неточното посочване в АУАН на цифровата правна квалификация на нарушението, според съдебния състав не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП, като се е позовал на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочил е, че Административнонаказващия орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.131, ал.2 вр. с ал.1, т.7 от ЗХ, съгласно която „на бизнес оператор, който при осъществяване на дейността си не спазва изискванията, определени с наредбите по чл. 6 и 7, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.“. В случая наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от законодателя размер от 4000 лева, поради което не подлежи на коригиране. Същата е в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН и че конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материалноправна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с здравословното хранене на децата, което е от съществено значение при подрастващите. Затова и законодателят е предвидил по-висока защита на тяхното здраве чрез въвеждане на специални изисквания. В случая проверката е при съмнения за хранително натравяне на голям брой деца от ученическата група и независимо дали то се е дължало или не на консумираните в обекта храни, от съществено значение е, че месните суровини продукти не са отговаряли на утвърдения стандарт. Настоящият касационен състав на Административен съд – [област] намира, че обжалваното решение е постановено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно, допустимо и правилно, като изцяло възприема изводите на въззивния съд и предвид чл.221, ал.2 от АПК не намира за необходимо изцяло да повтаря. За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Ч. правилно е приел, че е доказано нарушението като се извършва дистрибуция, на съхраняваните в хладилните съоръжения храни, предназначени за изхранване на група от 55 лица от [населено място], при организирано мероприятие „Зелено училище“ за деца и ученици, които не са произведени по утвърден стандарт съгласно изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба №2/20.01.2021 год. Както е приел и въззивния съд, от събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин, установеното от проверяващите нарушение на чл.13, ал.1 от ЗХ от касатора, като е обосновал, че термина „Дистрибуция на храни“ обхваща всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни, като в случая по безспорен начин е доказано именно съхраняването на процесните продукти. Установено по несъмнен начин е, че санкционираното лице, като бизнес оператор съхранява с цел „предлагане“ в хладилно съоръжение към обекта, месни заготовки – кюфте, кебапче, кайма, карначе и предлаганите месни продукти – кренвирши, наденица, хамбургски колбас, които не са произведени по утвърден стандарт „С.“, които не са според изискванията на глава II, раздел I от Наредба №2/20.01.2021 год. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, като за констатираните нарушения при проверката е съставен констативен протокол №0009390/19.03.2024 г. Безспорно е установено, че касаторът стопанисва хранителен обект, с оглед което е „бизнес оператор“ в смисъла на – „дистрибутира храни“, като на „всеки етап на разпространението на храни“, включително търговия и съхранение, предлагане съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗХ е приложима нормата на чл. 7, ал. 3 ЗХ. Негово е задължението при организирано мероприятие за деца и ученици, да предлага само храни, които са произведени по утвърден стандарт съгласно изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба №2/20.01.2021 год. и след като е установено, че в търговския обект, в хладилно съоръжение касаторът съхранява продукти, които са предлагани на блок маса – кюфте, кебапче, кайма, карначе и предлаганите месни продукти – кренвирши, наденица, хамбургски колбас, които не са произведени по утвърден стандарт „Стара планина“, то нарушението на сочената разпоредба във вр. с чл.7, ал.3 от ЗХ е извършено. В случая, настоящият състав намира за доказано, че съхраняваните продукти в хладилника са били предлагани при изхранване на групи ученици и съответно установено, че съхраняването съгласно §1, т.6 е една от дейностите, чрез които се осъществява дистрибуция. Правилно е прието и че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание. След като посочените месни заготовки и продукти са намерени за съхранение в хладилните съоръжения при извършената проверка на 19.03.2024 г., то правилно е установено и времето на извършване. По този повод, дори да се приеме, че на 19.03.2024 г. не е имало предлагане на процесните продукти, а съгласно менюто същите са били предложени на блок маса на 18.03.2024 г. неправилното сочене на датата на нарушението не съставлява съществено процесуално нарушение и не може да обоснове незаконосъобразност на това основание, тъй като точната дата е от значение за процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН, а в случая същите са спазени дори и да се приеме датата 18.03.2024 г. за дата на нарушението. Освен това не са оспорени констатациите и не е доказано, че на 19.03.2024 г. тези продукти, след като са били съхранявани в хладилника не са предлагани, вкл. не се доказва същите да са били съхранявани с друга цел - например за различна консумация от други групи без ученици. Обстоятелството, че тези храни са предлагани и на 18.03.2024 г. не води до различен извод, след като не се спори, че именно при проверката са намерени и съхранявани от касатора. Нарушението по чл. 131, ал. 1, т. 5 от ЗХ се изразява в неспазване на изискванията за проследимост на храните. За съставомерността на деянието е достатъчен фактът, че в деня на проверката не са представени документи за доставката на процесните храни и не е налице вписване във дневник за входящ контрол. Последващите действия на контролните органи, както и евентуалното изтегляне на процесните продукти от търговската мрежа, не са от значение за ангажирането на отговорността по чл. 131, ал. 2 от ЗХ. Именно поради тази причина не може да бъде споделен извода за нарушение на императивните изисквания по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в случая датата на извършване на нарушението съвпада с момента на извършване на проверката. По тези съображения касационният състав счита, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП. Предвид високата степен на обществена опасност на нарушението и широкия кръг от потенциално засегнати обществени отношения и лица, настоящия състав подкрепя извода за липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Неспазването на установени стандарти при дистрибуция на храни, предназначени за деца и юноши представлява потенциален риск за здравето на тази група и с нарушението са накърнени важни обществени отношения, свързани с безопасността на храната, поради което и с оглед на конкретните обстоятелства по извършване на нарушението не са налице предпоставките за приложение на института на маловажен случай на административно нарушение. Решение № 1433 от 5.11.2024 г. на АдмС - [област] по к. а. н. д. № 457/2024 г. Настоящият състав не споделя и доводите на касатора, че констатираните нарушения са описани неясно и при това допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от описанието на съставения АУАН, констативен протокол и НП се установява вида на предлаганата храна, която не отговаря на стандартите, вкл. начина по който е извършвана дистрибуция, а именно чрез съхранение. Предвид установените и обозначени факти, касатора е могъл да разбере по несъмнен начин вмененото нарушение, вкл. начина по който е извършено и както се доказва е могъл да изгради и защитната теза на жалбоподателя, която е изложена именно въз основа на установените обстоятелства. Правилни са и изводите, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отразената в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и правилен извода, че тя субсимира състава на нарушението по чл. 7, ал. 3 от ЗХ, във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 20.01.2021 година за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, Районен съд - Ч. правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото, като е изложил и причините, поради което не възприема изцяло свидетелските показния на свид. И.. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното производство и налагане на административното наказание. В случая административното нарушение е за нарушение на чл. 7, ал. 3 от ЗХ, във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 20.01.2021 година за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, което е установено при извършената проверка на 19.03.2024 година. Видно от приложения АУАН същият е съставен от компетентно за това лице. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при установяване на нарушението упълномощен представител на нарушителя. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд - [община], следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото, следва да се присъди на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – [област]