Решение № 60 от 17.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 602/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.247 АЛ.4 ОТ ГПК ВР. ЧЛ. 258 И СЛЕДВ. ОТ ГПК. Образувано е по въззивна жалба (наименована частна жалба) с вх. № 261622 от 19.01.2024 г., депозирана от ответниците в първоинстанционното производство Л. Л. П., ЕГН •••••••••• и М. Г. К. - П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр.София, 1606, ул.“Дамян Груев“, №13, вх.С, партер, против РЕШЕНИЕ № 261366 от 14.12.2023 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК по гр.д. № 11526/2020г. от СГС, I ГО, 26 състав относно поправка на ЯФГ. В жалбата се твърди, че с Решение № 264915 от 21.07.2021 г. СГС се е произнесъл по искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК предявена от „Банка ДСК“ ЕАД срещу жалбоподателите. В диспозитива на обжалваното решение е прието, че ответниците дължат солидарно сумата 18 957.94 евро за периода от 16.06.2013 г. до 04.11.2015 г. С Определение №1237/07.12.2023 г. на ВКС по т.д.№2628/2022 г. ТК, І- во ТО, делото е върнато на СГС за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение, в частта относно посочен период, за който е призната дължимост на договорна лихва. С новия си диспозитив в обжалваното решение за поправка на ОФГ, СГС заявява, че след служебна проверка на делото е констатирал, че са налице предпоставките на чл.247, ал.1 от ГПК относно отразеното в диспозитива на решението - абзац I, ред 8, като възнаградителната лихва следва да се счита не за периода от 16.06.2013 г. до 04.11.2015 г., а за период от 04.11.2015 г. до 02.01.2020 г., поради което, на осн.чл.247, ал.1 от ГПК допуска поправка на ЯФГ в Решение №264915 от 21.07.2021 год. като в диспозитива на решението, абзац първи, ред 8, се чете, че възнаградителната лихва от 18 957, 94 евро е за периода от 04.11.2015 г. до 02.01.2020 г. Така направената от СГС корекция на решението е неправилна, не отговаря на обективната истина и влиза в противоречие с трайната съдебна практика и с твърдяното от съда в мотивната част на Решение № 264915 от 21.07.2021 г., в което не се констатира да е налице противоречие между диспозитива и мотивната част. Първото противоречие е относно приетото с ТР на ВКС, че вземането за договорната лихва се прекратява от датата на предсрочната изискуемост на кредит, определена от датата на съобщаване на длъжника решението на банката за това. В Решение №264915 от 21.07.2021 г. и на двете места - диспозитив и мотивна част, е записано, че възнаградителната лихва от 18 957, 94 евро, следва да се счита за периода от 16.06.2013 г. до 04.11.2015 г., и това според жалбоподателите е правилното становище, мотивирано от съда в решението му. Единственото място в решението, където се сочи договорната лихва - по размер, и е споменат периода от 04.11.2015 г. до 02.01.2020 г., текстът следва да се разбира в разяснителен смисъл, че вземането за договорната лихва с период 16.06.2013 г. до 04.11.2015 г. не се счита за прекратено към датата 09.01.2020 г., тъй като с подаване на заявлението от 09.01.2020 г. давността е прекъсната, тъй като Банката е предявила в срок иска по чл.422 от ГПК. Поради това за периода от 04.11.2015 г. до 9.01.2020 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок и вземането на Банката за главница и за възнаградителна лихва не е погасено и сумата от 95 837, 69 евро - главница и сумата от 18 957, 94 евро - възнаградителна лихва се дължат на Банката от ответниците. Твърди се, че новият диспозитив на решението е неправилен като мотивната част на решението противоречи с диспозитива му. Съдът правилно и законосъобразно е приел, че датата на настъпване предсрочната изискуемост на вземането е датата на получаване на съобщаването за нея от кредитополучателя, а това е станало на 02.10.2015 г., както и че не може да съществуват две дати на предсрочна изискуемост.Трайната съдебна практика на ВКС, приета с ТР, установява, че след установената от съда датата на настъпване на предсрочна изискуемост не се дължи вземане за възнаградителна лихва като не може да има втора дата на настъпване на предсрочна изискуемост. Поради това липсва реална, обективна причина за поправка на ЯФГ в Решение №264915 от 21.07.2021 год., и нуждата от такава - по основание, не е доказана нито в определението на ВКС, нито в новото решение на СГС. С новата поправка решението на СГС става неправилно, тъй като съгласно трайната съдебна практика, за един кредит не може има два пъти предсрочната изискуемост. С новия си диспозитив съдът приема нова, втора дата на настъпила предсрочна изискуемост на вземането за възнаградителна лихва - 02.01.2020 г. Под формата на поправка на ЯФГ, чрез формален начин, а не по пътя на мотивирано обяснение, се търси предатиране на момента на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - към друга дата, което противоречи на фактите - в т.ч. писмени и устни заявления пред съд, и на доказателствата по делото. Иска се да бъде отменена направената корекция в диспозитива на решението и да се върне делото на СГС с указание да го приведе в съответствие с мотивната му част. Ответникът по жалба „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от С. Л. С. и Д. Н. Н.-И. - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си М. Г. Б., упълномощена с Пълномощно с рег.№№2585, 2586, том 1, акт 171 от 07.04.2023 г. на нотариус Д. Н., нотариус с per. № ••• от НК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша” №15, ет. 2, счита, че от страна на съда в обжалваното решение не е допусната явна фактическа грешка. Видно от исковата молба, въз основа на която е образувано производството, Банката е предявила иск за сумата 52 012, 91 евро - представляваща договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 02.01.2020 г. Съдът е уважил частично исковата претенция до размера на 18 957, 94 евро за периода от 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г., като за разликата до пълно предявения размер от 52 012, 91 евро и за периода от 04.11.2015 г. (след датата на настъпване на предсрочна изискуемост) до 02.01.2020 г. исковата претенция е отхвърлена. Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл. 253 от ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. От фактическа страна въззивният съд констатира следното: На 09.01.2020 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжниците Л. Л. П. и М. Г. К. - П. въз основа на Договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г. и 6 бр. анекси към него, като в заявлението е посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.01.2020 г., когато не са били платени 78 погасителни вноски. Със Заповед за незабавно изпълнение от 28.01.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 802/20 г. по описа на СРС, 72 с-в, заповедният съд е уважил заявлението и е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК солидарно срещу длъжника Л. П. и длъжницата М. П. за сумата 95 837.69 евро главница по договор за кредит от 30.10.2008 г., включваща неплатени вноски за периода 15.07.2013 г. - 15.12.2019 г. ведно със законната лихва от 09.01.2020 г., договорна лихва в размер на 52 012.91 евро за периода 16.06.2013 г. - 02.01.2020 г., санкционна лихва в размер на 709.34 евро за периода 28.08.2013 г. до 2.01.2020 г., обезщетение за забава в размер на 159, 73 евро за периода 3.01.2020 г. - 08.01.2020 г., такси и разходи в размер на 3 331.40 евро, от които 2 683.45 евро такси управление, 60 евро разходи при изискуем кредит и 587.95 евро застраховка обезпечение и 6 097.72 лв. разноски по делото (5 947, 72 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт). Съдът е допуснал незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издал Изпълнителен лист. Поради постъпили възражения от длъжниците, с Определение от 10.09.2020 г. заповедният съд е указал на Банката да предяви установителен иск за вземането си срещу длъжниците и е спрял изпълнението по заповедта за незабавно изпълнение. Определението на заповедния съд е връчено на Банката на 24.09.2020 г. На 23.10.2020 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е предявила искова молба срещу длъжниците с искове по чл.422 от ГПК, за което е било образувано гр.д.№ 11526/2020 г., по описа на СГС, ГО, 26 състав, с която е твърдяла, че е Банката предоставила на ответниците по Договор за ипотечен кредит сумата 129 500 евро. Същите са преустановили плащанията на 15.07.2013 г. Поради неплащане в срок на договорените месечни вноски, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила ответниците - кредитополучатели. Ищецът, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, е подал заявление по чл. 417 от ГПК до СРС, като в полза на Банката били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Иска се да се признае вземането на Банката солидарно срещу ответниците за сумата 95 837, 69 евро главница, 52 012, 91 евро възнаградителна лихва за периода 16.06.2013 г. - 02.01.2020 г., санкционираща лихва в размер на 709, 34 евро за периода 28.08.2013 г. - 02.01.2020 г., заемни такси в размер на 3 331, 40 евро, законната лихва върху главницата от 9.01.2020 г. до окончателното изплащане, разноски в размер на 5947, 72 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С Решение № 264915 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 11526/20 г., по описа на СГС, ГО, 26 състав, съдът е признал за установено че Л. Л. П. и М. Г. К.П. дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата 95 837.69 евро, ведно със законната лихва от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща неиздължена сума за главница по Договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г., Анекс № 1 от 23.06.2009 г., Анекс № 2 от 19.11.2010 г., Анекс № 3 от 26.10.2011 г., Анекс № 4 от 13.12.2011 г., Анекс № 5 от 26.09.2012 г. и Анекс № 6 от 11.10.2012 г., както и сумата от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 802/20 г. по описа на СРС, 72 състав. Отхвърлени са установителните искове на „Банка ДСК” ЕАД против Л. Л. П. и М. Г. К.П. за разликата между признатия размер от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г. и претендирания размер договорна лихва от 52 012.91 евро за периода 16.06.2013 г. - 02.01.2020 г., изцяло иска за санкционна лихва в размер на 709.34 евро за периода 28.08.2013 г. - 02.01.2020 г., иска за обезщетение за забава в размер на 159.73 евро за периода 03.01.2020 г. - 08.01.2020 г., като неоснователни. С решението са присъдени разноски на страните. Така постановеното решение е обжалвано в частта, в която е признато за установено, че Л. Л. П. и М. Г. К.П. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 95 837.69 евро, ведно със законната лихва от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща неиздължена сума за главница по Договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г. и 6 бр. анекси към него, както и за сумата от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 802/20г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав. С Решение № 440 от 24.06.2022 г., САС, 3-ти Търговски състав по т.д. № 1062/ 2021 г., е отменил Решение № 264915 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 11526/2020 г., по описа на СГС, Гражданско отделение, 26 състав, в частта, в която съдът е признал за установено, че Л. Л. П. и М. Г. К.П. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г., и вместо него е постановено, че се отхвърля предявеният от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 против Л. Л. П., ЕГН •••••••••• и М. Г. К.П., ЕГН •••••••••• установителен иск за признаване за установено по отношение на Л. Л. П. и М. Г. К.П., че същите дължат солидарно на „Банка „ДСК“ ЕАД сумата от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г. Решение № 264915 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№11526/20 г., е потвърдено в останалата обжалвана част. С касационна жалба от 08.08.2022 г. Л. Л. П. и М. Г. К. – П., са поискали да бъде допуснато до касационно обжалване подадената от тях касационна жалба в частта, с която САС е потвърдил решението на СГС, в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 95 837.69 евро, като също така се отмени въззивното решение в тази му част поради погасяване на вземането по давност. С касационна жалба от 09.08.2022 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е обжалвала решението на САС като е поискала да бъде отменено същото в частта, в която е отменено Решение № 264915 от 21.07.2021 г. по гр.д.№ 11526/20 г., по описа на СГС, ГО, 26 състав, с което съдът е признал за установено че Л. Л. П. и М. Г. К.П. дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г. С Определение № 1237/07.12.2023 г., ВКС, т.д. № 2628/2022г„ 1 ТО, гр.д. № 11526/2020 г. е върнал обратно на СГС за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението, в частта относно посочения период, за който е прието, че се дължи договорна лихва. С решението си съставът на СГС е приел, че част от договорната лихва е погасена по давност, а друга в размер на 18 957.94 евро е дължима за периода 04.11.2015 г. – 09.01.2020 г., тъй като не е изтекъл петгодишен давностен срок. В същото време в диспозитива на решението е признал за установено, че ответниците П.и дължат на „Банка ДСК“ сумата 95 837.69 евро главница и 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г., съответно е отхвърлил иска за разликата между претендирания размер на договорната лихва от 53 012.91 лв. за периода от 16.06.2013 г. до 02.01.2020 г. и признатия за дължим от 18 957.94 евро за периода 16.06.2013 г. до 04.11.2015 г. След връщане на делото на СГС, е постановено обжалваното Решение № 261366/14.12.2023г., по гр.д. № 11526/2020 г. на СГС, ГО 1-26 с-в, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка, като в диспозитива на Решение № 264915/21.07.2021г., по гр.д. № 11526/2020г., СГС, ГО 1-26 с-в, абзац 1, ред 8, възнаградителната лихва от 18 957, 94 евро, следва да се чете за периода от 04.11.2015 г. - 02.01.2020 г. При тези фактически данни, съдът намира следното от правна страна. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК е правен способ за отстраняване на несъответствията между формираната от съда истинска воля за разрешаване на правния спор по делото и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК, поправянето на грешката може да бъде извършено и по служебен почин на съда, постановил решението, при това безсрочно. С постановяване на решението за поправка то става част от съдържанието на основното решение по делото и съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. При анализ на постановеното решение за поправка на ОФГ, постановено от СГС, 26 състав, съдът констатира, че същото е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови решение за поправка, по следните съображения: С обжалваното решение допусната поправка на ОФГ в диспозитива в уважената част на иска - абзац първи ред 8, като възнаградителната лихва да се счита присъдена за периода от 04.11.2015 г. до 02.01.2020 г. Така постановената поправка на ОФГ обаче противоречи на ясно изразената воля на съда в тази й част. Видно от мотивите на Решение № 264915/21.07.2021 г. – стр. 10, абзац втори, ред 6 –ти до 10-ти, в частта за присъждане на възнаградителна лихва съдът е изложил мотиви, че дължима се явява такава в размер на 18 957, 94 евро за периода от 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г. (съдът е посочил, че е стигнал до този размер след математически изчисления върху допълнителното заключение на вещото лице), и тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 04.11.2015 г. (мотиви на стр.10, абзац втори, ред трети). В този смисъл е и постановеният диспозитив, където в абзац първи, ред 7 и 8 от същия е възпроизведена ясно формираната воля на съда за признаване за установено, че ответниците Л. Л. П. и М. Г. К. – П. дължат солидарно на „Банка ДКСК“ ЕАД наред със сумата 95 837.69 евро, ведно със законната лихва от 09.01.2020 г., също така и сумата 18 957, 94 евро – договорна лихва за периода от 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г. Не следва друг извод от мотивите на съда на стр. 11, абзац 4 и 5 от Решение № 264915/21.07.2021 г., където датата 09.01.2020 г. е обсъждана от съда само досежно направеното възражение за изтекла давност, което е счетено за неоснователно по отношение на вземането на банката за главница и възнаградителна лихва (съответно 95 837.69 евро главница и 18 957, 94 евро възнаградителна лихва). В съответствие с ясно формираната воля на съда на стр. 13 в абзац втори от диспозитива са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД против че ответниците Л. Л. П. и М. Г. К. – П. искове, като по отношение на иска за възнаградителна лихва искът е отхвърлен за разликата между присъдената сума от 18 957, 94 евро до пълния размер на претендираната договорна лихва от 52 012, 91 евро. Именно в тази част обаче е допусната ОФГ като противоречие между мотиви и диспозитив, като е посочен за период на отхвърляне периода от 16.06.2013 г. до 02.01.2020 г., при условие, че исковата претенция от 18 957, 94 евро вече е уважена за периода от 16.06.2013 г. до 04.11.2015 г. Т.е., допуснатата ОФГ, при ясно формираната в мотивите и изразена в абзац първи от диспозитива воля на съда, изисква поправката да бъде допусната в абзац втори, ред пети от диспозитива, като вместо начална дата 16.06.2013 г. се чете 04.11.2015 г. Настоящата съдебна инстанция намира, че всички доводи на жалбоподателите, основани на съдебната практика на ВКС и на това правилно ли е определена датата на настъпване на предсрочната изискуемост, излизат извън пределите на проверка по чл.247 ал.4 от ГПК, която разпоредба по аргумент от чл.247 ал.1 от ГПК изисква преценка на съответствието единствено между мотиви и диспозитив. От друга страна, неоснователни са доводите на ответника, че не следва да се допуска поправка на ОФГ, тъй като решението на СГС от 21.07.2021 г. в частта, в която искът е отхвърлен за разликата между присъдената - 18 957, 94 евро до пълно претендираната договорна лихва от 52 012, 91 евро, не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед проверката на допустимостта на произнасянето и предмета на въззивна, респ. касационна проверка, следва да се отстрани констатираната от страна ВКС неточност. С оглед изложеното следва да се отмени обжалването решение от 14.12.2023 г. и вместо него да се постанови поправка на ОФГ в абзац втори от диспозитива на Решението от 21.07.2021 г., така както е посочено по-горе. Водим от горното, СЪДЪТ