Решение № 220 от 14.5.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 263/2024 г.

Окръжен съд - Пловдив14.05.2024 г.докладчик Миглена Илиева Площакова

Диспозитив

О Т М Е Н Я като незаконосъобразен отказ № 20240422174030- 3/26.04.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление обр. Б1 с вх. № 20240422174030 от 22.04.2024 г., с което е поискано вписване на промени в обстоятелствата относно прокура по партидата на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД, ЕИК 206743169. ЗАДЪЛЖАВА Агенция по вписванията да извърши поисканото със заявление обр. Б1 с вх. № 20240422174030 от 22.04.2024 г. вписване на промени в обстоятелствата относно прокура по партидата на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД, ЕИК 206743169. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД, ЕИК 206743169 за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за сведение и изпълнение. Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

Мотиви

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от името на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД против отказ № 20240422174030-3 / 26.04.2024 год. на Агенция по вписванията, постановен по заявление обр. Б1 с вх. № 20240422174030 от 22.04.2024 год., с което е поискано вписване на промени по партидата на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД“, изразяващи се в заличаване на П. Щ. като прокурист на дружеството и вписване на негово място на Х. М.. По изложени в жалбата съображения е поискано отказът да се отмени като незаконосъобразен и да се извърши заявеното вписване.

В подадения отговор на жалбата Агенцията по вписванията развива съображения, поради които счита отказа за обоснован и законосъобразен и моли същият да бъде потвърден.

ОС - Пловдив, след като прецени приложените доказателства, доводите, изложени в жалбата и след служебна проверка по електронната партида на жалбоподателя в ТР към АВ, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е редовна. Видно от входящия й номер, същата е постъпила в АВп. на 26.04.2024 год. срещу отказ, постановен на същата дата. Като подадена преди да са изтекли седем дни от постановяването на отказа, следва да се приеме, че е постъпилата в рамките на законовия едноседмичен срок. Тя изхожда от надлежна страна, с право на жалба, доколкото отказът е постановен по нейно заявление. Налице е правен интерес от обжалване. Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания. В съответствие с чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ както заявлението, така и жалбата са подадени от адвокат, снабден с представителна власт да представлява дружеството в регистърното производство. В изпълнение на указанията на съда е внесена дължимата за съдебното производство държавна такса. Дружеството жалбоподател е със седалище в с. Царацово, обл. Пловдив, което обосновава местната компетентност на сезирания ОС – Пловдив. С оглед на всичко това процесната жалба се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По съществото на жалбата:

Обжалваният отказ е основан на следните мотиви: Допусната е неточност по отношение на цитираната клауза в дружествения договор относно представителството на прокуриста; чл. 13, ал. 3 от обявения в ТР дружествен договор урежда начина на представляване, а в протокол от ОСС от 29.03.2024 год. по т. 3 от дневния ред е налице позоваване на чл. 14, ал. 3. Допусната е и неточност в представеното пълномощно за търговско представителство /прокура/ по отношение на датата на протокола, обективиращ решението за избор на Х. М. за прокурист – действителната дата на протокола е 29.03.2024 год., а като основание за упълномощаването се сочи решение на ОСС от 06.07.2022 год. За изправяне на конститираните нередовности на заявителя са давани указания, които са останали неизпълнени.

По повод на жалбата съдът констатира следното:

След справка в Търговския регистър по партидата на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД се установява, че търговското дружество е учредено през 2021 год. Считано от 2023 год. съдружници в дружеството са две юридически лица: „Макском“ ЕООД, със седалище в България и „Пиерер Продукшън“ ГМБХ, със седалище в Австрия, при паритетно участие в капитала. От 2022 год. управители на дружеството са М. М. и Г. П.. Съответно, като прокуристи на дружеството са вписани Н. Т. В. и П. Щ.. Според общия статус на дружеството, отразен в графа 11, представляването му е по следния „друг“ начин:

  1. Управителят М. М. М. заедно с управителя Г. П.;
  1. Управителят М. М. М. заедно с прокуриста П. Щ.;
  1. Управителят Г. П. заедно с прокуриста Н. Т. В.. Чл. 13 от обявения дружествен договор регламентира представителството на дружеството. Според предвидената уредба дружеството се управлява от двама управители, действащи заедно, като „Пиерер продукшън“ ГМБХ има право да номинира един управител и „Макском“ ЕООД има право да номинира един управител. Всеки съдружник има право да номинира един прокурист. Чл. 13, ал. 3 предвижда, че всеки управител има правото да представлява дружеството заедно с другия управител или заедно с номинирания от другия управител прокурист. В чл. 14 е предвидено, че ако управителите не могат да приемат валидно решение по въпрос, за който се изисква тяхното единодушие се прилага вътрешен поетапен процес /процес на ескалация/, подробно уреден в споразумението между съдружниците.

На 29.03.2024 год. е проведено Общо събрание на съдружниците на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД, за което е съставен протокол. На събранието е присъствал М. М. като представител на „Макском“ ЕООД, както и Г. П. и Ф. Щ., като представители на „Пиерер Продукшън“ ГМБХ. ОСС е взело единодушно решение за освобождаване на П. Щ. като прокурист на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД и за назначаване на Х. М. като прокурист на дружеството. Решението по т. 3 от дневния ред има следната редакция: „Съгласно чл. 14, ал. 3 от устава дружеството се представлява по следния начин: (1) Всеки управител има правото да представлява дружеството заедно с другия управител или (2) всеки управител има правото да представлява дружеството заедно с един прокурист. В случай на представителство на дружеството от управител и прокурист, то прокуристът следва да е този, който е номиниран съответно от другия съдружник, а именно: управителят М. М. заедно с прокуриста Х. М. или управителят Г. П. заедно с прокуриста Н. Т. В..“.

Представя се и пълномощно за търговско управление /прокура/, съставено в писмен вид с двуезичен текст, с което М. М. и Г. П., в качеството си на управители на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД на основание чл. 21, ал. 1 от ТЗ и решение на ОСС „на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД от 06.07.2022 год.“ са упълномощили Х. М. с правата на прокурист по см. на чл. 21 и сл. от ТЗ да управлява търговското предприятие на „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД. Посочено в текста на пълномощното е, че прокуристът ще представлява търговеца пред трети лица по следния начин: „съвместно с управителя по чл. 14, ал. 3 от дружествения договор“. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на М. М. с рег. № 1218/2024 год., датираща от 11.04.2024 год. и на подписа на Г. П. с нотариална заверка от нотариус в •••, датиращо от 20.03.2024 год.

В рамките на регистърното производство на заявителя са давани двукратно указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Според първите указания от 24.04.2024 год. нотариална заверка с рег. № 1218/11.04.2024 год. на нотариус № 645 от НК не е открито в информационната система на НК. Констатирана е и неточност в приложените към заявлението документи по отношение на цитираната в ДД клауза относно представителството на прокуриста. Във връзка с констатираните нередовности, на заявителя са дадени указания. Със заявление Ж1 от 24.04.2024 год. е представено изявление на пълномощника на заявителя, с което същият заявява, че указанията следва междувременно да са изпълнени от нотариус с рег. № 645 от НК. На 25.04.2024 год. са дадени повторни указания, според които първоначалните указания са останали частично неизпълнени в частта, касаеща неточността по отношение на цитираната клауза от ДД относно представителството на прокуриста. На 26.04.2024 год. е постановен оспорвания отказ.

Доводите в жалбата за неяснота и липса на конкретика в дадените от длъжностното лице указания се възприемат от съда за неоснователни. Въпреки, че не са изрично дадени, те се извличат без затруднения от констативната част и мотивите на двете указания от 24 и 25.04.2024 год. Но дори и възраженията на жалбоподателя срещу яснотата на указанията да се възприемат от съда за основателни, пороци при даването на указания не биха обосновали извод за процесуална незаконосъобразност на отказа, водеща до отмяната му, доколкото и при липса на указания изобщо, съдът е длъжен да разреши повдигнатия спор по същество, в съответствие с т. 6 от ТР № 1 / 31.05.2023 год. на ОСТК на ВКС.

Констатираните от длъжностното лице по регистрацията неточности при цитиране на разпоредби от дружествения договор, несъмнено са налице.

На първо място, несъмнено в решението по т. 3 от протокола от ОСС, проведено на 29.03.2024 год., при конкретизацията на начина, по който новоизбраният прокурист ще представлява дружеството, е допусната грешка при позоваването на нормата от дружествения договор, който принципно регламентира съвместното представителство на дружеството от управител и прокурист. Както е посочено по-горе в решението, тази норма от ДД е чл. 13, ал. 3, а не посочения в протокола чл. 14, ал. 3 – първо, в член 14 изобщо няма ал. 3 и второ, тази разпоредба не регламентира съвместното представителство на управител и прокурист.

Но съдът приема, че изписването на чл. 14, ал. 3 при документирането на решението по т. 3 от дневния ред в протокола от ОСС е плод на очевидна техническа грешка. Тя е несъществена, тъй като не поставя под съмнение ясната и еднозначна воля на ОСС за смяна на един от прокуристите на дружеството. Независимо от цитирането в протокола на погрешен член от ДД, начинът на представляване на дружеството от прокурист произтича пряко от уредбата на чл. 13, ал. 3 от ДД и решението по т. 3 от дневния ред е в пълен синхрон с тази уредба, а именно: всеки управител има правото да представлява дружеството заедно с един прокурист, като в случай на представителство на дружеството от управител и прокурист, то прокуристът следва да е този, който е номиниран съответно от другия съдружник, а именно: управителят М. М. заедно с прокуриста Х. М. или управителят Г. П. заедно с прокуриста Н. Т. В.. Следователно, допуснатата неточност по отношение на цифровия цитат на клауза от ДД относно представителството на новоизбрания прокурист е несъществена и не са отразява на извода, че заявеното за вписване обстоятелство съответства на закона и на дружествения договор /чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Заявеното за вписване обстоятелство е валидно възникнало, поради което подлежи на вписване.

Във връзка с основанието за отказ, свързано с констатация за неточност в представеното пълномощно за търговско управление /прокура/ по отношение на датата на протокола, обективиращ решението за избора на Х. М., отново за съда липсва съмнение, че действително е допусната забелязаната от длъжностното лице неточност. За решенията на Общото събрание, на което е взето решение за избор като прокурист на Х. М., е съставен протокол от 29.03.2024 год., а в представеното нотариално заверено пълномощно за търговско управление /прокура/ е посочено решение от ОСС от 07.06.2022 год. Това отново е плод на техническа грешка, която се очевидно дължи на използването на текста на предходно пълномощно за прокура, с което овластен е бил досегашния прокурист П. Щ., представено със заявлението Б1 от 16.08.2022 год., при изготвянето на текста на новото пълномощно за овластяване на новия прокурист Х. М.. Но и тази техническа грешка не е от съществено значение при извода дали се е осъществило в правния мир обстоятелството, чието вписване се иска и дали то отговаря на изискванията на закона за форма – писмена с нотариална заверка на подписа /чл. 21, ал. 1 ТЗ/. От съществено значение е единствено обстоятелството, че легитимният орган на дружеството, а именно ОСС /чл. 11, т. 18 от ДД предвижда, че ОСС взема решение за избирането и освобождаването на прокуристите/, е избрал Х. М. за прокурист и го е овластил с писмено пълномощно с нотариална заверка както на подписите и на двамата управители на дружеството, действащи в съответствие с ДД заедно. Съдът възприема за основателен довода, развит в жалбата, че липсва нормативно изискване в нотариално завереното пълномощно за прокура да бъда посочена датата, на която е взето решение на ОСС за избор на прокурист. Поради това и допуснатата грешка в изписването на тази дата не опорочава самото упълномощаване.

Досежно указанията на длъжностното лице досежно въвеждането в базата данни на Информационната система по чл. 28б от ЗННД, в съответствие с чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ на нотариалната заверка на подписа на българския управител М. М., при служебна справка в Информационната система се установява, че пълномощното е въведено в същата.

Поради изложените съображения, съдът приема, че допуснатите в протокола от ОСС и в пълномощното за търговско управление /прокура/ „неточности“ за несъществени. Те не се отразяват върху извода, че заявеното за вписване обстоятелство съответства на закона и дружествения договор /чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/ и е валидно възникнало, поради което подлежи на вписване.

Ето защо постановеният отказ е необоснован и незаконосъобразен и следва да се отмени. На основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ ще се дадат задължителни указания на АВ да извърши заявеното вписване.

Във връзка с искането за присъждане на разноски:

Въпреки уважаването на жалбата, разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Отговорността за разноски е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. Като охранително производство, в съответствие с чл. 541 ГПК разноските, сторени от жалбоподателя при обжалване на отказа на АВп. са за сметка на молителя. Те не подлежат на възлагане върху Агенцията по вписванията. В този смисъл е последователната практика на касационната инстанция, в т.ч. определение № 903/30.10.2023 год. По ч.т.д. № 1573/2023 год. на първо т.о. на ВКС; определение № 615/23.11.2022 год. по ч.т.д. № 2297/2022 год. на второ т.о.; Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768/2022 г., II т. о., ТК; Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК; Определение № 139 от 30.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2742/2021 г., II т. о., ТК; определение № 201 / 11.03.2010 год. по ч.т.д. № 850 / 2009 год. на ВКС, второ отделение и пр.

Поради изложеното, съдът приема, че в полза на жалбоподателя и в тежест на Агенцията по вписванията не следва да бъдат присъждани разноски.

Мотивиран от гореизложеното съдът

Цитирани разпоредби

18