Решение № 9515 от 5.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1857/2024 г.

Производството е по чл. 48 от ЗОС. Жалбоподателят – И. В. С., с [ЕГН], от град Пловдив, [жк], бл. 319, вх. „В“, ет. 8, ап. 29, обжалва Решение, обективирано в Протокол № 7 от 26.06.2024 година на Комисията по чл. 12, ал. 3 от НУРУЖННОЖП при ОБЩИНА ПЛОВДИВ, назначена със Заповед № 24ОА-780 от 08.04.2024 година на Кмета на Община – Пловдив, в който е дадено становище, че г-жа С. не отговаря на изискванията на чл. 46, ал. 2, т. 3 от НУРУЖННОЖП, тъй като ведомствените жилища на общината могат да бъдат продавани след решение на Общинския съвет на настанените в тях служители от общинската администрация, които имат не по-малко от пет години стаж без прекъсване в общинската администрация. В жалбата и в хода по същество С. твърди, че отговаря на изискванията и има непрекъснат стаж от февруари 2010 година, т.е. повече от 14 години. Ответникът - КОМИСИЯ по чл. 12, ал. 3 от НУРУЖННОЖП при ОБЩИНА ПЛОВДИВ, чрез ю.к. Б., оспорва жалбата, по съображения изложени / л.113/ в писмена защита, като претендира и юк. Възнаграждение. Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не изпраща представител. Съдът счита, че решението на Комисията по чл.12, ал.З от НУРУЖННОЖП, прието с Протокол №7 от 26.06.2024г. представлява индивидуален административен акт, с който се засягат правата на С. и който подлежи на оспорване, предвид липсата на изрично установена законова забрана, поради което жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът като разгледа приложената административна преписка, както и събраните в настоящото съдебно производство доказателства, намери за установено от фактическа страна на следното: Със Заповед № 190А-987/07.05.2019 г., изменена със Заповед № 190А-1109/22.05.2019г. на Кмета на община Пловдив С. е настанена временно, докато работи в Общинско предприятие „Младежки център Пловдив“ в общинско жилище от фонд „Ведомствен“, находящо се в гр. Пловдив, [улица], секция Д, ет.4, ап.306, като е сключен договор за наем № И-4841/09.05.2019г. На 21.05.2024г. г-жа С. депозира заявление вх.№ 19 П-13207/7/, с искане да закупи общинското жилище в което е настанена. Преписката е докладвана и разгледана от комисия по чл.12, ал.З от НУРУЖЖНОЖП, назначена със заповед № 240А/08.04.2024г. на Кмета на община Пловдив, която установява, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.46, ал.2, т.З от НУРУЖННОЖП, а именно: „Ведомствените жилища на общината могат да бъдат продавани след решение на Общински съвет на настанените в тях служители от общинската администрация, които имат не по-малко от пет години стаж без прекъсване в общинската администрация. Видно от представените и приети от съда доказателства, неоспорени от страните С. е назначена на служебно правоотношение със Заповед №4/07.09.2021г. на кмета на р-н „Централен“, считано от 07.09.2021г., на длъжност главен експерт „Бюджет“, отдел “Стопански дейности, счетоводство, финанси и управление на собствеността“, т.е от тази дата тя е служител на районната общинска администрация. От служебна бележка изх.№ 6600-220/19.06.2024г. издадена от кмета на р-н Централен, се удостоверява, че към момента на издаването й С. има трудов стаж, без прекъсване в общинската администрация, от 02 години, 08 месеца и 14 дни към 01.06.2024г., като заявлението за покупка на общинското жилище е от дата 21.05.2024г. Съдът счита, че правилно и законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, Комисията се е съобразила с фактите и обстоятелствата, като преценката за неудовлетворяване на искането за закупуване на общинското жилище съответства с относимата материално правна разпоредба на чл.48, ал.2 от ЗОС, във връзка с чл.46, ал.2, т.З от НУРУЖННОЖП. Преписката е представена от ответника, няма възражения по пълнотата й, в съдебното производство не е имало искания по доказателствата от страните, поради което делото е обявено за решаване. От правна страна съдът излага следното: Относно компетентността на Комисията съдът счита, че оспорваното становище е издадено от компетентен орган, на който е възложено да разглежда преписките и да дава мотивирани писмени становища, касаещи наличие на настанителни права на настанените в общински жилища наематели във връзка с постъпилите заявления за закупуването им и последващото процедиране на преписката за продажба, спазено е изискването за форма на акта, като същият е мотивиран, издаден при спазване на административно- производствените правила и правилното приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В настоящия случай спорът по същество е дали С. има трудов стаж, не по малко от 5 години, без прекъсване в общинската администрация на гр. Пловдив. Съгласно чл.47, ал.1 от ЗОС, общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на общинския съвет, като нормата на чл.47, ал.З от ЗОС установява, че условията и редът за продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл.45а. ал.1, каквато в случая се явява НУРУЖННОЖП. Единственият текст, който регламентира продажбата на ведомствени жилища в Закон за общинската собственост /ЗОС/, това е чл.48, ал.2, по силата на който, ведомствените жилища на общината могат да се продават на служители, които имат не по-малко от пет години стаж, без прекъсване в общинската администрация. Процесното становище на Комисията по чл.12, ал.З от НУРУЖННОЖП е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Установи се безспорно, че жалбоподателката е наемател на общинско жилище от фонд „Ведомствен“ от 07.05.2019г. /съгласно настанителна Заповед № 190А- 987/07.05.2019г. на кмета на община Пловдив/, като видно от представената служебна бележка с изх.№ МЦ 126/18.06.2024г. от Общинско предприятие „Младежки център Пловдив“ към датата на настаняването й е работила на трудово правоотношение в общинското предприятие и е заемала длъжността „Главен счетоводител“ за периода от 02.05.2017г. до 06.09.2021г., т.е. трудовото й правоотношение е създадено с предприятието, а не с общинската администрация. Като доказателство по делото е представена Заповед № 50/30.08.2021г. от директора на ОП „Младежки център Пловдив“ за прекратяване на трудовото правоотношение на С., на основание чл.326, ал.1 от Кодекса на труда. Т.е. работодател на г-жа И. С. е общинското предприятие което е звено на община Пловдив и самостоятелен работодател по смисъла на §1, т.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.52 от ЗОС, различно от общинската администрация. Съдът като взе предвид относимите правни норми на ЗОС, ЗМСМА, Кодекса на труда и ЗАдм. /ЗА/ счита, че съгласно чл.38, ал.2 териториалната администрация на изпълнителната власт включва: 1. областната администрация; 2. общинската администрация и специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт. Общинското предприятие е регламентирано като „специализирано звено“ в чл.52 от ЗОС, не е самостоятелно юридическо лице, за разлика от търговските дружества, но не е и част от общинската администрация. То се създава с решение на Общинския съвет, с което се определя неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество, като осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на Правилник, приет от общинския съвет. Съгласно ЗОС на общинското предприятие не могат да се възлагат функции, представляващи част от административно-техническото обслужване на населението на общината. От друга страна съдът счита, че дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл.13 от ЗА всички държавни служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в администрацията, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. В действащия Класификатор на длъжностите в администрацията не фигурира длъжността директор, а така също и на служителите в общинското предприятие. Според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са: ръководни, експертни и технически, като лицата заемащи ръководна длъжност в администрацията, не могат да я осъществяват по трудово правоотношение - чл.13. ал.З от ЗАдм. Директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет, въз основа на трудов договор, а служителите на общинското предприятие се назначават от директора, който сключва, изменя и прекратява трудовите договори на работещите в предприятието, при спазване изискванията на Кодекса на труда. Вътрешните правила за дейността му и други действащи нормативни документи, като числеността на персонала и структурата на предприятието се определят и одобряват от общинския съвет. Следователно директорът /ръководен орган на специализираното звено/ и служителите на общинското предприятие имат статут на служители на общината, но не са служители на администрацията и няма как да са от държавната администрация по смисъла на чл.107а КТ. В конкретния случай, структурата на общинската администрация е публична и се намира на интернет страницата на община Пловдив. Видно от нея общинските предприятия не фигурират и не са част от общинската администрация, по съображенията изложени по-горе. Общинско предприятие "Младежки център Пловдив" е създадено с Решение № 142, взето с Протокол № 7 от 27.04.2017 г. на Общински съвет - Пловдив, на основание чл. 52 и следващите от Закона за общинската собственост и Наредбата за създаване, управление и контрол върху дейността на общинските предприятия по гл.VI от ЗОС. Създавайки общинското предприятие със същото решение Общински съвет - Пловдив приема й Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Младежки център Пловдив“ към община Пловдив - в сила от 01.05.2017г., посл. изм. и доп. с Решение № 297, взето с Протокол №13 от 01.08.2024г. на Общински съвет - Пловдив. В Чл.6 от П. О. съвет - Пловдив е определил предмета на дейност на предприятието, като в чл.9 е посочено, че предприятието не е самостоятелно юридическо лице по смисъла на Търговския закон, като числеността на персонала и структурата на предприятието се одобряват от Общински съвет - Пловдив /чл.12/. Директорът на предприятието е второстепенен разпоредител с бюджет, същият се назначава и освобождава от кмета на община Пловдив, като управлението му се възлага с трудов договор по Кодекса на труда. Структурата на Предприятието се определя и утвърждава от Общински съвет - Пловдив и е подробно описана в Приложение № 1 към Правилника, който е неразделна част от същия. Правомощията на директора на общинското предприятие са подробно изброени в чл.14 от Правилника, като сред тях са: сключва, изменя и прекратява трудовите договори на работещите в Предприятието, при спазване изискванията на Кодекса на труда. Вътрешните правила за дейността му и други действащи нормативни документи; налага дисциплинарни наказания и извършва всякаква друга дейност в качеството на работодател по смисъла на Кодекса на труда. Предвид изложеното по-горе се налага извода, че предприятието като звено на общината е самостоятелен работодател по смисъла на §1, т.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.52 от ЗОС, различно от общинската администрация, като кметът на общината дори не може да определя размера на индивидуалните трудови възнаграждения на работниците в него. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че законосъобразно е прието, че г-жа С. не отговаря на изискванията на чл. 46, ал. 2, т. 3 от НУРУЖННОЖП, за закупуване на ведомствено жилище на общината, тъй като няма пет години стаж без прекъсване в общинската администрация. Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в предписаната от закона форма, съобразно с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна, както и че претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна.