Решение № 177 от 27.7.2018 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 110/2018 г.

Окръжен съд - КюстендилГражданско27.07.2018 г.докладчик ВАНЯ ДРАГАНОВА БОГОЕВА

Диспозитив

  • 4 - ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.11.2017 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№845/2015 г. по описа на съда.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2017 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№845/2015 г. по описа на съда.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мотиви

Производството пред Районен съд гр. Дупница е образувано по искова молба, предявена от М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• •••, съдебен адрес: •••, кантора № 10 чрез адвокат Х.Ц.Х. срещу „•••” ООД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление: гр. С., район „ ••• ”, ул. „ ••• ” № •••, ет. •••, ап. •••, управител - Р.С.Б., с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите С постановеното по делото решение от 15.07.2016 г., съдът е обявил за окончателен сключения на 27.07.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка в строителството между М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• •••, и „•••” ООД ( в несъстоятелност), ЕИК •••, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „ ••• ” № •••, предтавлявано от управител - Р.С.Б. /на Апартамент № ••• ( ••• /, находящ се на трети (втори) жилищен етаж, със застроена площ от 42 (четиридесет и два) кв.м., състоящ се от дневна - столова, тоалетна - баня, складово помещение, входно антре и тераса ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова от общите части от правото на стоеж върху /УПИ/, в който ще се изгради сградата, представляващ парцел Х (десети), кв. 1а /едно „а”/ с урегулирана площ от 775 /седемстотин седемдесет и пет/ кв.м. по регулационния план на гр. Сапарева баня, , одобрен със заповед № 1031 от 16.07.1982 г. при съседи на имота от две страни улици с основни точки 1-2 и 44-45, УПИ парцел 1-ви /първи/ и УПИ парцел IV /четвърти/ представляващ съгласно схема на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил. самостоятелен обект с идентификатор 65365.602.1117.1.27 в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 65365.602.1050, 65365.602.1117 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД 18- 15/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: заповед КД – 14 – 10 – 360/28.10.2011г. на Началника на СГКК – Кюстендил, предназначение: жилище, апартамент, при условие, че М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• ••• доплатят остатъка от продажната цена от 1 680, 00 (хиляда шестстотин и осемдесет) евро на основание чл. 362, ал. 1 ГПК в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, осъдил е М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• ••• да заплатят местен данък в размер на 98, 36 лева; нотариална такса в размер на 73, 12 лева, съгласно т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и държавна такса от 0, 1 % по сметка на АВ за вписване на акта от 3, 28 лева., осъдил е „•••” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ••• седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „ ••• ” № •••, да заплати на М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• ••• сторените по делото разноски в размер на 2 412, 33 лева, наложил възбрана върху описания по-горе недвижим имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето, дал на М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• ••• шестмесечен срок за отбелязване на настоящото решение, считано от влизането му в сила. С молба от 05.10.2017 г. ответникът е поискал обезсилване на така постановеното решение, твърдейки, че видно от Справка - извлечение от банковата сметка на „•••“ ЕООД в лева, с IBAN •••, при „Банка Пиреос България“ АД, г-жа Т. е внесла сумата от 3 276 лв, сума, която е различна както от сумата 1680 евро, която е задължена да заплати съгласно обявения за окончателен предварителен договор, така и е различна от тази сума, която е осъдена да заплати с решение № 375 от 12.07.2016 г., постановено по гр.д. № 845/2015 г. на РС-Дупница. Сочи, че така направеното изпълнение е непълно, като е заплатена сума, по-малка от дължимата - банковата сметка на кредитора-продавач е заверена със сума, различна от тази, която ищците са били длъжни да заплатят в законоопределения срок. Твърди, че със Закона за Българската народна банка, е фиксиран обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955, 83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли с. г. става 1, 95583 лева за 1 евро и изчислена по този курс, левовата равностойност на задължението за заплащане на цена е 3 285, 79 лв. Изпълнението, освен непълно, се приема и извършено в нарушение на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД, тъй като уговорената между страните продажна цена е във валута евро, а постъпилата по банковата сметка на дружество – ответник е в лева. Позовава се на задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 82/ 21.03.2012 г. по гр.д. № 844/2011 г. на ВКС, Трето Гражданско отделение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно която при преценка на основателността на предявеното искане по чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съдът следва да съобрази само дали в законоустановения срок купувачът е платил посочената в решението сума и дали - 3 - неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Обосновава се, че съдът няма възможност да извършва преценка дали определения за изплащане остатък е незначителен по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и да отхвърли искането само на това основание. Твърди се, че до момента на депозиране на молбата за обезсилване на решението ищците не са предприемали други действия по изпълнението, освен посочения по-горе банков превод от 05.10.2016 г. В указания на ответниците по молбата – ищци в производството срок за становище е депозирано такова от тях чрез процесуалния им представител, в което се оспорват изложените в молбата – предмет на настоящото производство твърдения на молителя, сочи се че на ответника са му преведени именно 1 680 евро, като се представя вносна бележка с обмяна на валута. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното. Изводите на ДнРС за неоснователност на молбата и липса на предпоставките по чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението от 15.07.2016 г., с което е обявен за окончателен сключеният на 27.07.2009 г. предварителен договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот между ищците М.И.Т. и И.П.Т. и ответника „•••“ ООД, при условие, че ищците доплатят остатъка от продажната цена от 1 680.00 евро на основание чл.362, ал.1 ГПК в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК. Настоящото производството се развива на основание чл. 362, ал.2 от ГПК и има за предмет проверката на отрицателното условие по този текст – неизпълнение на задължението на ищеца да плати цената на недвижимия имот, предмет на обявения за окончателен договор за покупко-продажба. Доколкото твърдението на ответника, че цената не е платена, представлява отрицателен факт, насрещната страна, която се ползва от положителното решение, следва да проведе пълно и главно доказване, че е изпълнила задължението си по чл. 362, ал.1 от ГПК чрез реално плащане или по друг начин. По делото е представена вносна бележка с обмяна на валута, от която е видно, че на 10.05.2016 г. ищцата М.Т. е превела по сметка на „•••“ ООД, която сметка е посочена от самото ответно дружество /видно от протокол от 04.10.2016 г. л. 188 от първоинстанционното дело/ сумата от 1 680 евро, която е конветирана в левовата й равностойност по курса на еврото към деня на превода и възлиза на 3 276.00 лева. По отношение на еврото е налице фиксиран обменен курс към лева, въведен по силата на чл. 29 ЗБНБ и решение № 223/1998 г. на БНБ ("валутен борд"), като всяко лице може да се снабди с евро или да закупи български лева срещу притежавано от него евро по фиксиран курс ( чл. 30 ЗБНБ), поради което следва да се приеме, че за правните субекти еврото и българския лев са равностойни носители на стойност. В чл.29 от ЗБНБ е регламентирано, че когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка.

Цитирани разпоредби

16