Решение № 3673 от 13.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 10730/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № 7, представлявано от управителя Е.А.Т., чрез адвокат Р. Т. К. от САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 817189-F795893/06.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 10 476, 99 лева (десет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и 99 стотинки) за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че в процесния акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не са посочени изрично датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение. Поддържа се, че в НП е посочена дата на извършване на нарушението, която не съответства на посочената дата на извършване на нарушението в АУАН. Твърди се, че при издаването на НП административнонаказващият орган е внесъл допълнителни елементи към фактическия състав на твърдяното нарушение, като по този начин на дружеството- жалбоподател са му били предявени факти и обстоятелства, които не са му били известни при съставянето на АУАН. Излагат се аргументи, че от съдържанието на АУАН не става ясно защо след като е било установено, че стоката е била разтоварена в склада на дружеството- жалбоподател на 31.05.2024 г., същото е следвало да потвърди нейното получаване не най- късно до 23: 59 часа на 01.06.2024 г., а най-късно до 23: 59 на 03.06.2024 г. В тази връзка се посочва, че в АУАН липсва позоваване на чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Поддържа се, че посочените процесуални нарушения, допуснати при съставянето на процесния АУАН, са в противоречие на императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т 3 от ЗАНН и са ограничили съществено правото на защита на дружеството-жалбоподател. Излагат се подробни доводи за това, че в процесното НП датата на извършване на твърдяното нарушение е неправилно определена. Излагат се и твърдения, че размерът на наложената имуществена санкция е несъответен на тежестта на твърдяното нарушение. В жалбата са изложени и пространни съображения относно приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, касаеща маловажен случай на административно нарушение. Твърди се, че Наказателното постановление № 810757-F795837/28.01.2025 г. не е връчено на дружеството-жалбоподател, поради което последното не е запознато с основанията за неговото издаване. В тази връзка се посочва, че Наказателното постановление № 810757-F795837/28.01.2025 г. е издадено във връзка с нарушение, което не е аналогично на процесното нарушение. Навежда се, че дружеството- жалбоподател не е осъществило вмененото му нарушение, тъй като то е декларирало предварително транспорта на стоката, а за да бъде прието, че е извършено нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК следва да бъдат установени две кумулативни предпоставки – липса на декларирани данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната и липса на потвърждение за получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на място на получаване/разтоварване. Твърди се, че НП е съставено след изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се и разноски. В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат Р. Т. К. от САК, който моли съда при решаването на спора да приеме, че Наказателното постановление № 810757-F795837/28.01.2025 г., сочено от административнонаказващия орган като отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, не е представено с доказателствата по административнонаказателната преписка. В допълнение посочва, че не са представени и доказателства, от които е възможно да бъде установено, че Наказателното постановление № 810757-F795837/28.01.2025 г. е било връчено на дружеството-жалбоподател. Адвокат К. по същество пледира за отмяна на процесното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения и претендира присъждане на разноски, като представя списък. Алтернативно претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.В., която моли съда да постанови съдебен акт, с който подадената от дружеството-жалбоподател жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Юрисконсулт В. счита, че направеното от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражение, досежно връчването на издаденото наказателно постановление е неотносимо към нарушението вменено на дружеството-жалбоподател. Отбелязва, че процесното нарушение е формално. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Дружеството-жалбоподател „•••“ ООД, ЕИК •••, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № 7, представлявано от управителя Е.А.Т.. На 30.05.2024 г. от органи по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ – К.П.М. – инспектор по приходите, и И.Х.Й. – старши инспектор по приходите, на ГКПП ••• мост 2 била извършена проверка на моторно превозно средство марка „•••“, с рег. № •••, и ремарке, с рег. № •••, с водач С.Б.. При извършената проверка било установено, че транспортното средство превозва стока от списъка на стоките с висок фискален риск „Мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители: С тегловно съдържание на мазнини, превишаващо 1%, но непревишаващо 6%: превишаващо 3%: в опаковки, с нетно съдържание, непревишаващо 2 l” с код НК 0401 20 91, в количество 22 520 кг. на стойност 26 192, 47 лева, с изпращач „Pomlek Grudziadz Sp. Z.O.O” с VAT № ••• и получател „•••“ООД. Водачът на транспортното средство предоставил уникален номер за превоз (УНП) 2024052810260 за транспортирането на стоките. Органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050903088642_1 от 30.05.2024 г. и не поставили техническо средство за контрол на провереното превозно средство. На 29.10.2024 г. на адреса на дружеството-жалбоподател била извършена проверка от органи по приходите - свидетелят А. Д. В., заемащ длъжността „главен инспектор по приходите“ и Б.М.Т., заемащ длъжността „инспектор по приходите“. Проверката била извършена в присъствието на В.Л.В., имащ качеството „упълномощено лице“. В хода на извършената проверка органите по приходи установили, че дружеството-жалбоподател не е потвърдило получаването на стоката с висок фискален риск най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване. В хода на извършената проверка упълномощеното лице В.Л.В. е обективирал обяснение, според което причина за липсата на потвърждение е както това, че дружеството-жалбоподател не е било запознато с това, че е необходимо да бъде направено потвърждение, така и това, че при предходни доставки, при които превозните средства са били пломбирани, потвърждение за доставката се е подавало служебно. Органите по приходите отразили направените в хода на проверката констатации в Протокол № 1738236/29.10.2024 г. и Приложение № 1 към Протокол № 1738236/29.10.2024 г. На основание направените констатации в хода на извършената проверка, свидетелят А. Д. В., заемащ длъжността „главен инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, в присъствието на един свидетел, присъствал при установяването на нарушението - Б.М.Т. съставил акт за установяване на административно нарушение № F795893/29.10.2024 г. против „•••инг“ ООД за това, че при превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава членка на ЕС и завършва на територията на страната получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки не е потвърдило получаването на стоката най- късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване/разтоварване – в случая до 23: 59: 59 часа на 03.06.2024 г. (понеделник). Нарушението било субсумирано под разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля, присъствал при установяването на нарушението, и представляващия дружеството – въззивник, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. При съставяне на акта за установяване на нарушението и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени възражения от страна на дружеството-жалбоподател. Въз основа на констатациите от съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено процесното Наказателно постановление № 817189-F795893/06.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството-жалбоподател „•••“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № 7, представлявано от управителя Е.А.Т., е била наложена имуществена санкция в размер на 10 476, 99 лева (десет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и 99 стотинки) за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля А. Д. В.; писмени - Наказателно постановление № 817189-F795893/06.03.2025 г., Акт за установяване на административно нарушение № F795893/29.10.2024 г., Протокол № 1738236/29.10.2024 г., Приложение № 1 към Протокол № 1738236/29.10.2024 г.; пълномощно, по силата на което „•••“ ООД упълномощава В.Л.В.; обяснение на В.Л.В., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050903088642_1 от 30.05.2024 г., Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., както и другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав ползва показанията на свидетеля А. Д. В.. От заявеното от свидетеля В. се установяват обстоятелствата по проверката, извършена на 29.10.2024 г., направените фактически констатации и съставянето на процесния АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и непротиворечиви, от тях се извлича информация както за обстоятелствата, констатирани при извършената проверка, така и за твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики. Показанията на свидетеля В. представляват пряк доказателствен източник, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в съдебното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали, изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай. Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на първостепенния съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, при следните съображения: Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. От гледна точка на процесуалния закон. На първо място, настоящият съдебен състав констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни административно органи. Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят А. Д. В., заемащ длъжност „главен инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279 ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство - Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. На следващо място, съдът установи, че административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, колкото се касае до законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. При съставянето на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при установяването на нарушението – Б.М.Т.. Актът е подписан от съставителя, свидетеля, който е присъствал при констатирането на нарушението, и упълномощения представител на дружеството- жалбоподател, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис. Според чл.8, ал.4 от НАРЕДБА № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България лицата по ал. 1 потвърждават получаването на СВФР, като подават уведомление по електронен път съгласно приложение № 2 най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден. Според чл.127и, ал.1 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване. В случая потвърждаване получаването на стоката не е извършено, с което е консумиран съставът на административното нарушение. Независимо от гореизложеното, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати множество процесуални нарушения, които опорочават административнонаказателното производство и водят до необходимост от отмяна на обжалвания акт. В тази връзка, на първо място, следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав намира, че процесния АУАН не съдържа съществени реквизити - дата и място на нарушението. При прочит на приложения по делото АУАН се установява, че актосъставителят е посочил, че дружеството-жалбоподател не е потвърдило получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване/разтоварване – 23: 59: 59 часа на 03.06.2024 г. (понеделник). В АУАН обаче не е изрично записана датата, на която се приема, че е извършено процесното нарушение, а именно 04.06.2024 г. Същевременно в АУАН не е направено каквото и да е посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено процесното нарушение. Впоследствие, при издаването на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган е конкретизирал административнонаказателното обвинение, като е посочил, че нарушението вменено в отговорност на дружеството-жалбоподател е било извършено на 04.06.2024 г. в гр. София. Настоящият съдебен състав се солидаризира с направения от административнонаказващия орган извод, съгласно който процесното нарушение е извършено в гр. София, доколкото то е свързано със задължение за последващо деклариране на информация, а това според Наредба № Н-5/2023 г. се извършва електронно, като информацията се подава до Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, която се намира в гр. София. В случая обаче с процесното НП на дружеството-жалбоподател са предявени нови факти, които не са били вписани в АУАН, а именно, че нарушението е извършено на 04.06.2024 г. в гр. София. Срещу тези факти санкционираното дружество не се е защитавало от началото на започнатото срещу него административнонаказателно производство, поради което съществено е ограничено неговото право на защита. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесните АУАН и НП е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно горепосочените норми в АУАН и НП следва да се съдържа ясно, пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, което е гаранция за осъществяването на правото на защита на санкционираното лице, в частност да разбере фактическите рамки на повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение, за да му бъде осигурена възможност своевременно и пълноценно да направи възражения, да представи доказателства и да организира защитата си. В настоящия случай, при описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му, актосъставителят и административнонаказващият орган са посочили, че е превозвана стока, включена в списъка на стоките с висок фискален риск – НК 0401 20 91 „Мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители: С тегловно съдържание на мазнини, превишаващо 1%, но непревишаващо 6%: превишаващо 3%: в опаковки, с нетно съдържание, непревишаващо 2 l“. В случая обаче в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление не е индивидуализирана стоката, чието получаване дружеството-жалбоподател е трябвало да потвърди. От съдържанието на процесните АУАН и НП не става ясно дали е било превозвано мляко или сметана, или и мляко, и сметана, съответно какво е съдържанието на мазнини в продуктите, като всички тези факти имат значение за вида на стоката и поставянето под специален режим. Посоченото обстоятелство е съществено и е следвало да бъде изрично отбелязано в АУАН и НП, доколкото представлява признак от състава на нарушението, в чието извършване е обвинено дружеството-жалбоподател. АНО и актосъставителят са се задоволили да посочат дословно групата от стоки в съответната номенклатура, но не и точният им вид. Едва в съдебно заседание се установява от свидетелките показания какъв е видът на превозваната стока. Констатираната непълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на дружеството-жалбоподател и обуславящо незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, като същевременно налага отмяната му на формално основание. Съдът констатира, че при съставянето на процесните АУАН и НП е допуснато нарушение и на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Според императивните правила на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление трябва да се съдържат законовите разпоредбите, които са били нарушени от санкционираното лице. Видно от съдържанието на АУАН и НП в настоящия случай актосъставителят и административнонаказващият орган са посочили като нарушена единствено разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, съгласно която при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. В АУАН и НП не направено обаче посочване на разпоредбата на подзаконовия нормативен акт, доразвиващ и конкретизиращ задълженията за посочените лица и начинът за изпълнението им, а именно нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице непълна правна квалификация, доколкото и в АУАН и в НП е изрично посочено, че е нарушена единствено разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Съдът счита, че констатираната непълнота представлява съществено процесуално нарушение, защото същата засяга правото на защита на санкционираното юридическо лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от подзаконовите нормативни актове са предвиждали за него задължения, които дружеството-жалбоподател не е изпълнило. На последно място съдът констатира и неправилно определяне на датата на нарушението, което е още едно самостоятелно основание за отмяна на НП. В АУАН дата на нарушението въобще не е посочена, но е прието, че стоката е разтоварена в склада на дружеството на 31.05.2024г. Денят е петък и е присъствен ден. Съобразно посоченото в чл.127и, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.4 от НАРЕДБА № Н-5 от 29.09.2023 г. получаването следва да се потвърди най-късно до края на деня, следващ деня на получаване – събота – 01.06.2024г., съответно при непотвърждаване, датата на нарушението се явява 02.06.2024г., а не 04.06.2024г., както е посочено в НП. Неправилно актосъставителят и АНО считат, че крайният срок за потвърждаване на получаването е краят на първият присъствен ден – понеделник 03.06.2024г. In fine в чл.8, ал.4 от Наредбата е посочено изрично, че когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден. В случая стоката е получена в присъствен ден и изключението не се прилага, съответно е следвало да се потвърди получаването на стоката или в същия ден, или най-късно в събота, независимо дали е присъствен или не. Не е предвидена хипотеза ако получаването е в присъствен ден, но срокът изтича в неприсъствен ден да има възможност потвърждението да стане в първия присъствен. Следва да се прави разлика между процесуалните срокове и тези, предвидени за деклариране и потвърждаване на получаване на стоките с висок фискален риск. Изключенията са ясно разписани в Наредбата и настоящият случай не попада в тях. Доколкото се констатира и че датата на нарушението е неправилно определена от АНО, това е самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, а неправилното определяне на датата на нарушението е винаги такова. Предвид констатираните нарушения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. С оглед значимостта на установените пороци обсъждането на останалите възражения, изложени в депозираната жалба, и доводите, релевирани от страните в хода на съдебното производство, се явява безпредметно. При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на дружеството-жалбоподател. В полза на същото се претендират разноски в размер на 1 343 (хиляда триста четиридесет и три) лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото списък с разноски и Договор за правна защита и съдействие от 07.07.2025 г., в който е отбелязано, че сумата е платена в брой в деня на сключване на договора. Същевременно, от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е релевирано възражение за прекомерност на размера на заплатеното от дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение, което възражение съдът намира за основателно. След като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че в производството пред районния съд е проведено едно съдебно заседание, събрани са малко по обем доказателства, настоящият съдебен състав прецени, че претендираното възнаграждение от 1 343 (хиляда триста четиридесет и три) лева следва да бъде редуцирано на 800 (осемстотин) лева. Така мотивиран съдът: