РЕШЕНИЕ

№ 56

гр. Плевен, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело № 20254400900021 по описа за 2025 година ИСК с правно основание с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ с цена на иска 30 000 лв.

ИСК предявен при условията на евентуалност с правно основание чл. 649, ал.1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД с цена на иска 30 000 лв.

Ищецът синдикът на „•••“ АД (н) Б. А. М. твърди, че с Решение № 100/ 31. 07. 2024 г. по в. т. д. № 31/ 20234 г. по описа на ВТАС е открито производство по несъстоятелност нра „•••“ АД с ЕИК••• с начална дата 01. 07. 2020 г. и е назначен синдик. Твърди се, че с Определение № 200/ 22. 01. 2025 г. по т. д. № 2412/ 2024 г. на ВКС решението на ВТАС не е допуснато до касационно обжалване. В исковата молба е отразено, че на 05. 09. 2024 г. по т. д. № 101/ 2020 г. по описа на ОС- Плевен ответницата К. М. Д. е предявила вземане в размер на 30 000 лв., произтичащо от договор за заем на 10. 07. 2024 г. Твърди се, че предявеното вземане не е прието и е включено в списъка на неприетите вземания по чл. 685 ТЗ на кредиторите на ответника „•••“ АД. Посочено е, че срещу списъка относно това вземане е подадено възражение по чл. 690 ТЗ от ответницата К. М. Д. и съдът по несъстоятелността с определение по чл. 692 ТЗ е приел предявеното вземане по договора за заем.

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ за обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на „•••“ АД на договора за заем от 10. 07. 2024 г. като оспорва датата на сключване на договора за заем, затова, че ответниците са свързани лица съгласно §1 ДР на ТЗ и затова, че в договора за заем е посочено, че заемната сума е предадена на заемателя преди сключване на договора и липсват документи за предоставянето на сумата от заемодателя на заемателя. Твърди се, че с договора за заем се намалява възможността за удовлетворяване на всички негови кредитори в производството по несъстоятелност и по този начин са увредени интересите на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ.

При условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно основание чл. 649, ал.1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, затова, че двамата ответници „•••“ АД и К. М. Д. са свързани лица по смисъла на §1ДР на ТЗ и по отношение на тези ответници е приложима нормата на чл. 135, ал.2 ЗЗД.

Ответниците „•••“ АД и К. М. Д. са изразили становище, че предявените искове са недопустими поради превишаване на правомощията на временния синдик, поради липса на правен интерес, поради недопустимо и незаконосъобразно оспорване на определението на съда по чл. 692 ТЗ по отношение на процесния договор за заем, въз онова на който е предявено вземане в производството по несъстоятелност и поради заобикаляне на закона. Ако съдът приеме, че предявените искове са допустими, е направено искане от ответниците за отхвърляне на предявените искове.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

След направена справка в деловодната програма на Плевенския окръжен съд се установява, че производството по т. д. № 101/ 2020 г.по описа на същия съд е образувано въз основа на постъпила молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на „•••“ АД на 06. 08. 2024 г. от „•••“ ЕООД.

С Решение № 100/ 31. 07. 2024 г. по в. т. д. № 31/ 2024 г. по описа на ВТАС е отменено решение № 260081/ 25. 10. 2021 г. по т. д. № 101/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата от „•••“ ЕООД и „ •••“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на „•••“ АД като е обявена неплатежоспособността на „•••“ АД с начална дата 01. 07. 2020 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначен и временен синдик и е указан на всички кредитори срокът за предявяване на вземанията по чл. 685, ал.1 ТЗ и по чл. 688, ал.1 ТЗ.

Решението на ВТАС е влязло в сила на 22. 01. 2025 г. когато определение № 200 от същата дата по т. д. № 2412/ 2024 г. по описа на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Пред съда по несъстоятелността по т. д. № 101/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд е подадена молба за предявяване на вземане от К. М. Д., за което твърди, че е възникнало по представен договор за заем от 10. 07. 2024 г. (с думи е изписана датата седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година), по силата на който К. Д. е предоставила в заем на ответника „•••“ АД сумата от 30 000 лв. в заем, като към момента на подписване на договора заемодателят е предоставил сумата на заемателя.

С Определение № 260007/ 20. 01. 2025 г. по т. д. № 101/ 2025 г. на основание чл. 692 ТЗ съдът по възражението от К. Д. изключва от списъка с неприети вземания вземането на К. М. Д. за сумата 30 000лв., произтичащо от договор за заем от 10.07.2024г. и включва това вземане в списъка с приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1 т.10 във вр. с чл. 616, ал.2 т. 2 от ТЗ. Определението не подлежи на обжалване.

Видно от представена книга на акционерите на „•••“ АД ответницата К. М. Д. притежава 1 бр. поименна налична акция №•••, емисия учред. 2004 г., на стойност 10, 00 лв. без ограничения в прехвърлянето.

По делото са представени две вносни бележки за внесена сума от 15 000 лв. на 25. 01. 2023 г. по сметка на „•••“ АД с вносител М.К.Г. с основание „захранване на сметка“ и вносна бележка за внесена сума от 15 000 лв. на 26. 05. 2023 г. по сметка на „•••“ АД с вносител М.К.Г. с основание „захранване на сметка“.Твърди се, че тези суми са предоставени по договора за заем, което не е оспорено от ищеца.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

1.По иска с правно основание чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ с цена на иска 30 000 лв.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е в преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ - двегодишния срок след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Видно от доказателствата по делото решението постановено от ВТАС за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е 31. 07. 2024 г., а искът е предявен от синдика на 07. 02. 2025 г., който е активно легитимирано лице да предяви този иск съгласно чл. 649, ал.1 ТЗ.

Съдът не възприема твърденията на ответниците за недопустимост на иска тъй като се заобикаля закона досежно надлежното предявяване на иск с правно основание чл. 694 ТЗ. Видно от доказателствата по делото вземането на ответницата К. Д. е прието от съда по несъстоятелността с определението по чл. 692 ТЗ и е включено в списъка на приетите от синдика вземания, съответно този списък с изменението е одобрен от съда по несъстоятелността. Съдът счита, че не е налице и оспорване на определението по чл. 692 ТЗ, тъй като предметът на спора при процедурата по чл. 692 ТЗ се отнася до съществуването или несъществуването на такова вземане, а при отменителния иск се установяват определените в закона критерии за съответната законова хипотеза в контекста на установява на увреждащото интересите на кредиторите на несъстоятелността сделка или действие, което да води до непълното или в по- малка степен удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Що се отнася до липса на правен интерес от синдика съдът счита, че такъв е налице предвид установителния характер на иска, като се твърди, че процесната сделка уврежда масата на несъстоятелността, съответно интересите на кредиторите относно степента на тяхното удовлетворение при разпределението на сумите или при определяне на размера на удовлетворение на всеки от кредиторите с плана за оздравяване.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ освен в предвидените от закона случаи може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка извършена от длъжника, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.

Следователно са налице кумулативно определени предпоставки за основателност на иска по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ: сделката да е извършена от длъжника и от страна свързано лице с длъжника, да е извършена в двугодишен срок преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и да уврежда кредиторите. Липсата на която и да е от предпоставките води до неоснователност на предявения иск.

От доказателствата по делото се установява, че молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е подадена от кредитор на 06. 08. 2020 г. От представения договор за заем става ясно, че заемател по договора е длъжникът "•••“ АД.

Заемодател по договора е ответницата К. М. Д., която е акционер в ответното дружество ( видно от книгата на акционерите) въз основа на притежавана 1 бр. поименна налична акция №•••, емисия учред. 2004 г., на стойност 10, 00 лв. без ограничения в прехвърлянето.Съгласно §1, ал. 1, т. 5 ДР на ТЗ Свързани лица" по смисъла на този закон са дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството. Видно от доказателствата по делото 5 % от капитала на ответното дружество са 250 бр. акции, а ответницата К. М. Д. притежава само 1 бр. акция, поради което не отговаря на легалното определение за свързано лице на основание §1 ДР на ТЗ. Същата ответница не отговаря и на всички останали хипотези на легалното определение за свързани лица в цитираната норма, поради което при сключване на договора за заем ответницата не е била свързано лице с ответното дружество, както се изисква от разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ.

По делото е представен договорът за заем с дата в цифри 10. 07. 2024 г. и с дата с думи седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година. В хода на производството е налице спор относно датата на сключване на договора, което по отношение на иска с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ не е от съществено значение. Нормата изисква сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, а в случая и при приемане на коя да е от двете дати сделката е извършена след молбата за откриване на производство по несъстоятелност на 06. 08. 2020 г. От тази гледна точка сделката не попада в групата на сделките, които може да бъдат обявени за недействителни на основание чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, тъй като не са налице предпоставките за времето, в което следва конкретната сделка да бъде извършена.

По отношение на увреждането на кредиторите на несъстоятелността в исковата молба се твърди, че увредените кредитори са „•••“ ООД и „•••“ АД, които са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество с право на разпределение по чл. 722, ал.1, т.12 ТЗ – вземания по чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ - разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б. Твърди се, че след като тези кредитори са от следващ ред спрямо кредитора К. Д., удовлетворяването на нейното вземане в размер на 30 000 лв. би се отразило на вземанията на кредиторите по чл. 722, ал.1, т.12 ТЗ за които може да не достигнат средства или средствата да не са достатъчно за покриване размера на вземанията им. В случая увреждането на интересите на кредиторите е от обективен характер и не се изисква от законодателя знание за увреждане или желание за увреждане, достатъчно да е налице увреждащ резултат, който с оглед изложеното по- горе съдът приема за установен и доказан.

Съдът счита, че искът с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не са налице всички законови предпоставки за уважаване на иска по отношение на времето на извършване на процесната сделка.От изложеното по- горе съдът приема, че липсват законовите предпоставки за времето на извършване на сделката и затова заемодателката К. Д. да е свързано лице по смисъла на §1 ДР на ТЗ с ответното дружество.

По тези съображения искът с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

2. По иска с правно основание чл. 135 ЗЗД и с цена на иска 30 000 лв., предявен при условията на евентуалност.

Тъй като първоначално предявеният иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ е отхвърлен като неоснователен и недоказан по изложените по- горе съображения, то следва съдът да разгледа по същество предявеният евентуално иск с правно основание чл. 135 ЗЗД с цена на иска 30 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.1 и ал.2 ЗЗД Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Нормата на чл. 649, ал.4 ТЗ изисква в производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица. Цитираното правило изисква презумпцията на ч. 135, ал.2 ЗЗД в настоящия иск да се преценява в контекста на понятието „свързани лица“ съгласно §1 ДР на ТЗ. В този смисъл е Решение № 64 от 7.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2549/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г.М., в което е посочено следното: разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция. Кредиторът носи тежест да докаже отношенията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а ответниците по иска провеждат обратно доказване. Тази презумпция се прилага стриктно, а не по аналогия. Доказването на родствените, правни или фактически отношения, поради които длъжникът и третото лице са "свързани лица" по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, задължават съдът по несъстоятелността и само в производството по иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от синдик или от кредитор за попълване масата по несъстоятелността, да приеме за осъществена субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 135 ЗЗД изисква наличието на кумулативно дадени предпоставки за основателността на т. нар. Павлов иск: а) извършване на действие от длъжника; б) това действие да има увреждащ резултат за кредитора, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането; в) при възмездно действие лицето, с което е договарял също трябва да е знаел за увреждането. За знанието за увреждането третото лице се прилага оборимата презумпция на чл. 135, ал.2 ЗЗД вр. чл. 649, ал.4 ТЗ и §1 ДР на ТЗ досежно легалното определение за свързано лице.

Видно от представените доказателства по делото се установява, че преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на 31. 07. 2024 г. ответното дружество (несъстоятелен длъжник) е сключил договора за заем с ответницата К. Д. ( 10. 07. 2024 г. или 17. 06. 2021 г.) и след началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество на 01. 07. 2020 г., обявена с решението на ВТАС на 31. 07. 2024 г. Следователно към датата на сключване на договора за заем ответното дружество - длъжник не е знаело за увреждането на кредиторите на несъстоятелността, още повече че с решението на ВТАС е отменено решение на Плевенския окръжен съд, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество по молба на кредитор е била отхвърлена на основание чл. 631 ТЗ, а решението на окръжния съд е с дата 25. 10. 2021 г. По отношение на оборимата презумпция на чл. 135, ал.2 ЗЗД вр. чл. 649, ал.4 ТЗ и §1 ДР на ТЗ в случая същата не следва да бъде приложена, тъй като съгласно легалното определение за свързано лице на основание §1, т.5 ДР на ТЗ ответницата К. Д. като трето лице спрямо ищеца в иска по чл. 135 ЗЗД не е свързано лице и нормата на чл. 135, ал.2 ЗЗД е неприложима. В този случай относно субективния елемент следва да се приложи нормата на чл. 135, ал.1, изр. 2 ЗЗД като при възмездна сделка третото лице също трябва да е знаело за увреждането. Съдът приема, че ответницата К. Д. не е знаела за увреждането интересите на кредиторите на несъстоятелността към датата на сключване на сделката (10. 07. 2024 г. или 17. 06. 2021 г.), тъй като към този момент е налице решение на окръжния съд по чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ и тази молба съгласно чл. 622 ТЗ не се вписва в търговския регистър. Молбата по чл. 625 ТЗ на кредитор също не се обявява в ТР за разлика от молбата по чл. 625 ТЗ на длъжника, поради което не са налице каквито и да са доказателства, че ответницата К. Д. е знаела за висящо производство по несъстоятелност и за евентуално увреждане на масата на несъстоятелността и на кредитоите на несъстоятелността при връщане на сумата по заема от ответното дружество, несъстоятелен длъжник понастоящем, но не и към двете дати, отразени в договора за заем.

С отговора на исковата молба ответниците са представили вносни бележки за изплатени суми на 25. 01. 2023 г. и на 26. 05. 2023 г. в размер на 15 000 лв. за всяка една от вноските, по сметка на ответното дружество и че това плащане е предоставяне на сума в заем в размер на 30 000 лв. съгласно представения договор за заем. В тази случай е налице извършване на действие преди възникване на вземането по договора за заем на 10. 07. 2024 г. за сключване на договора, поради което е необходимо да се изследва и хипотезата на чл. 135, ал.3 ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В случая се изисква ответниците трябва да са имали за цел да увредят кредиторите на несъстоятелността. Съдът приема, че постигането на тази цел не е доказана в съдебното производство, тъй като към 25. 01. 2023 г. и към 26. 05. 2023 г. е налице постановено и обжалвано решение на съда по чл. 631 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, но резултатът от въззивното обжалване е настъпил едва на 31. 07. 2024 г., значително по- късно от извършването на плащането през 2023 г. и от сключването на договора за заем и на двете дати – 17. 06. 2021 г. или 10. 07. 2024 г. В тази връзка съдът съобразява и Решение № 64 от 7.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2549/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г.М., в което е посочено, че когато вземането е възникнало след увреждащото действие, чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква различен субективен елемент за възникване на правото - длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да увредят кредитора. Кредиторът е увреден (обективна предпоставка от фактическия състав), когато извършеното осуетява или затруднява кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника - длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е осребрил.

С оглед изложеното съдът счита, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 135 ЗЗД и на чл. 649, ал.4 ТЗ и §1 ДР на ТЗ, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен и предявеният на основание чл. 135 ЗЗД иск като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото и на основание чл. 649, ал.6 ТЗ следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 300 лв., която да се събере от масата на несъстоятелността.

Страните в производството не са правили искане за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения, съдът