Решение № 2006 от 28.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 16311/2022 г.
Софийски районен съд28.04.2024 г.докладчик АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 117 от 24.10.2022г., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на „Братя Неделеви“ ЕООД, ЕИК: , е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. ОСЪЖДА „Братя Неделеви“ ЕООД, ЕИК: , да заплати в полза на Патентно ведомство на Република България сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 117 от 24.10.2022г., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя „Братя Неделеви“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. В подадената жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсва посочено в него правно основание, въз основа на което е санкционирано дружеството – жалбоподател. Посочва се, че не става ясно и защо е издадено точно наказателно постановление. Поддържа, че е нарушена и разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Застъпва се становището, че шестмесечният давностен срок започва да тече от датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а не от датата на издаване на НП, поради което е изтекла предвидената в чл. 34, ал.3 от ЗАНН давност. Сочи още, че АУАН е издаден след изтичането на предвидените в чл. 34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове. Твърди, че не е спазено и изискването на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, тъй като не е посочена датата на раждане на свидетелите по съставянето на АУАН. Излага съображения, че освен това не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като посочените свидетели нито са присъствали при извършването на нарушението, нито пък при установяването на същото. Посочва, че при прекратяване на наказателното производство са дадени указания от прокурора да се извърши преценка дали да се ангажира отговорност на дееца, който е физическото лице Петър Георгиев Неделев – управител на дружеството, като материалите не следва да се имат предвид при ангажирането на административно- наказателна отговорност на ЮЛ, тъй като описаните факти и обстоятелства се явяват недоказани. Поради това счита, че е налице неяснота на кого конкретно следва да се търси отговорност – за физическото или юридическото лице. Счита, че неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли атакуваното наказателно постановление да се отмени. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Същият се представлява от адв. С., с пълномощно по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа съображенията, изложени от него в депозираната жалба. Релевира доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и на тази по чл. 34, ал.1, пар. 2 ЗАНН. Сочи, че събраните по делото доказателства не могат да се ползват, тъй като цялото наказателно производство, водено от прокуратурата, което е приключило с постановление за отказ да се образува ДП, е водено срещу физическо лице, докато процесното НП е издадено срещу ЮЛ. Излага съображения и че липсата на свидетели при установяване или про извършване на евентуално нарушение представлява порочност на акта. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски. Въззиваемата страна - председателят на Патентно ведомство на Република България, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Белишка. Същата посочва, че датата на установяване на нарушението е датата, на която преписката от прокуратурата е пристигнала в Патентно ведомство, тъй като преди това въззиваемата страна няма как да знае, че има извършено такова нарушение. Поддържа депозирания отговор на жалбата, в който подробно са изложени аргументи за неоснователеността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Правивъзражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 21.01.2021 г. служители РУ - МВР - гр. Стамболийски са извършили проверка в търговски обект - магазин, находящ се в гр. Стамболийски“, ул. „Търговска“, до автогарата, стопанисван от „БРАТЯ НЕДЕЛЕВИ“, ЕООД с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „Дунав“ № 5, представлявано от П Г Н - управител, с ЕГН: ••••••••••. При проверката било установено, че в търговския обект се предлагат за продажба стоките- 38 (тридесет и осем) бр. пакета мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA CREMA Е GUSTO” сходен на регистрираната по международен ред марка с per. № 0915198 - фигуративна, регистрирана за стоки от клас 30 на Международната класификация за стоки и услуги /МКСУ/, със срок на закрила до 10.01.2027 г., както и сходен на марка с рег.№ 000317057, LAVAZZA, словна, регистрирана по реда на ЕС за стоки от клас 30 на МКСУ/кафе/, със срок на закрила до 18.07.2026 г. и 43 (четиридесет и три) бр. пакета мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA QUALITA ROSSA”, сходен на регистрираните по реда на ЕС марки с per. № 011582525 - фигуративна, регистрирана за стоки от клас 30 от МКСУ, със срок на закрила до 18.02.2023 г. и марка с per. № 000317057, LAVAZZA, словна, регистрирана по реда на ЕС за стоки от клас 30 на МКСУ/кафе/, със срок на закрила до 18.07.2026 г. Не са били представени документи, удостоверяващи връзката между откритите в търговския обект стоки и притежателят на горепосочените регистрирани марки. Стоките са били иззети с Протокол за доброволно предаване от 21.01.2021г. Поради сходство на използваните знаци върху стоките с горепосочените регистрирани марки с рег.№№ 0915198 - фигуративна, 011582525 - фигуративна и 000317057 - словна, както и поради идентичността на задържаните стоки, със стоките от клас 30 „кафе...“, включени в списъка на регистрираните марки, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците, поставени върху стоките с регистрираните марки с per. №№0915198- фигуративна, 011582525 - фигуративна и 000317057 - словна. С извършения оглед на местопроизшествие било образувано досъдебно производство №17/2020г. по описа на РУ на МВР – Стамболийски, по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена патентна експертиза. От заключението на експертизата се установява, че марките релевантни за експертизата са притежание на LUIGI LAVAZZA S.p.A. Via Bologna 32 1-10152 Torino ITALIA. Посочва се още, че върху артикулите LAVAZZA CREMA се наблюдава маркиран баркод 8000070038769, а върху артикулите Gusto и LAVAZZA QUALITA ROSSA- баркод 8000070035805. Двата кода са с префикс 8000070, който при проверката се установи, че е регистрирана от право - притежателят на релевантните за експеризата марка - Luigi Lavazza SpA. Това обстоятелство, че кодовете са легитимни, обаче не удостоверява безапелационно, че стоките са оригинални, по проста причина, че за баркодовете също технически е възможно и са обект на фалшификации. Посочено е, че щом се касае до определянето на оригиналност по произход, то това е пакет от белези маркировки, надписи, означения и пр. обективни факти, които всички до едно, не, че не е възможно да се копират, но практически изключително рядко се случва. Тази констатация само изтъква предимството за определяне на оригиналност по определение, приоритетно пред това по произход. Вещото лице - експерт в областта излага в заключението си, че така маркирано стоките въвеждат потребителя в заблуждение, при условие, ч е в хода на досъдебното дирене, не е доказано изчерпване на правата на съответните марки. Посочено е, че са видни достатъчно белези, които посочват, че процесните вещи не са оригинални, отделно от обстоятелствата, че процесните марки са с нарушени права, поради липсата на правно основание за ползването им в търговската практика. Сочи се, че относно размер на нанесените щети е както следва: на 38 броя пакета с надпис „LAVAZZA CREMA Е GUSTO”, 250 гр. - 250, 42 лева и на 43 броя пакета с надпис „LAVAZZA QUALITA ROSSA”, 250 гр. - 316, 91 лева, или всичко общо на стойност от 567, 33 лв. Образуваното досъдебно производство било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 18.02.2022г., който преценил, че деянието представлявало административно нарушение и изпратил преписката на председателя на Патентното ведомство по компетентност за произнасяне. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за прекратяване на досъдебното производство било издадено процесното наказателно постановление №117 от 24.10.2022г., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя “Братя Неделеви” ЕООД, ЕИК: е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО във вр с чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. На основание чл. 127, ал.5 от ЗМГО стоките, обект на НП били отнети в полза на държавата и се предали за унищожаване на органите на МВР, като притежателите на регистрираните марки или надлежно упълномощено от тях лице, са имали възможност да присъстват при унищожаването. Същото било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 04.11.2022г. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Л., Ф. Е. М., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда и от приложената по делото марково оценителна експертиза. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Иларионов и М., като намира същите за обективни, логични и подкрепени от останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Макар тези двама свидетели да нямаха конкретен в детайли спомен за всички обстоятелства, то техните твърдения намират опора в събраните доказателства по досъдебната преписка. Съдът кредитира с доверие приложените по делото писмени доказателства, които потвърждават приетата за установена от съда фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав се довери и на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като намира, че същата е изготвена от специалист вещо лице, разполагащo с необходимата компетентност, което е отговорило изчерпателно на постановените му въпроси. В тази връзка заключението на вещото лице се явява обективно, всестранно и пълно и съдът го кредитира с доверие. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че оспорваното НП отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, издадено е от надлежен орган, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, както постановлението за прекратяване на досъдебно производство, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са връчени на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. По отношение на наведеното възражение от жалбоподателя, че била изтекла предвидената в чл. 34, ал. 3 ЗАНН давност също се явява неоснователно. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 34, ал.3 ЗАНН гласи, че “Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.” Никъде в разпоредбата не е посочено, че шестмесечния срок започва да тече от датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство в каквато насока са доводите на защитата. Законодателят неслучайно е посочил наименованието акт, а не постановление, като също така и в предходните алинеи на същата разпоредба съвсем ясно става, че под акт се има предвид акт за установяване на административно нарушение. Видно от материалите по делото АУАН е издаден на дата 01.06.2022г., а НП е издадено на дата 24.10.2022г., поради което следва да се заключи и че шестмесечния срок е спазен. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че не бил спазен давностния срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН. Съгласно разпоредбата “Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ. Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.” Очевидно нарушението, визирано в наказателното постановление не попада в нито една от хипотезите, посочените в чл. 34, ал.1 ЗАНН, при които не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява при изтичането на предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Настоящият съдебен състав изразява и несъгласието си с възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, което да води до опорочаване на издаденото НП. Това е така, тъй като видно от чл. 36, ал.1 административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В конкретния случай, макар и законодателят да е предвидил случаи, при които може да се образува административнонаказателна преписка без приложен АУАН, същото не означава, че при съставянето на такъв, процесното наказателно постановление е опорочено и следва да бъде отменено. Именно поради гореизложеното не може да се приеме и че при съставянето на АУАН, който не е задължителен с оглед на образуването на административнонаказателно производство и непосочването на рождената дата на свидетеля при съставянето на акта представлява нарушение от този вид, при който НП следва да се отмени. Съдът намира, че тази фактическа грешка не е ограничила правото на защита на жалбоподателя, както и правото му да разбере в какво именно е обвинен. Нещо повече, именно този свидетел беше разпитан в съдебно заседание, беше снета неговата самоличност, както и изложи обстоятелства, свързани с предмета на производството. Отделно от това не може да се приеме и възражението на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като сочи, че свидетелят М. не бил свидетел при установяване на нарушението. Заявеното от св. С. в съдебно заседание е че не е “участвал при установяване на обстоятелствата в АУАН и актът е съставен от колегата му по документи”. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Именно в конкретния случай следва да се приложи тази разпоредба. Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗМГО. Същата препраща към разпоредбата на чл. 13 ЗМГО, като в ал. 1 са посочени правата на притежателя на правото върху марка, а в ал. 2 са посочени възможните хипотези на „използване в търговската дейност“. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО като използване следва да се определи и дейността по съхранение или държане на стоките за продажба или пускането им на пазара. Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е безспорно доказано обстоятелството, а и между страните не се спори, че П Г Н е бил собственик и управител на фирма „Братя Неделеви“ ЕООД- гр. Стамболийски, чийто предмет на дейност е бил търговия с хранителни продукти. Съгласно чл. 36 ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, а това процесуално действие се извършва, когато се открие нарушителя по аргумент от чл. 34. ал. 1, изречение второ – не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, което правило намира израз и в разрешенията по чл.40 ал.1 и сл. от ЗАНН за задължително присъствие на нарушителя, тъй като едновременно със съставяне на АУАН се привлича и лицето към отговорност. Без установен нарушител не се съставя АУАН, а съставянето на АУАН е първото действие по административно наказателното производство, поради което е въведена и забраната на чл.36 ал.1 от ЗАНН да не се образува административно наказателна преписка без приложен АУАН. Изключенията се отнасят до прекратено наказателно производство или отказ да се образува наказателно производство с изпращане на материалите на наказващия орган, но в този случай следва да има установено авторство тоест лице, чието деяние се явява се явява не съставомерно по НК, но с достатъчно висока степен на засягане на установения ред на държавно управление, за да бъде административно нарушение. Не е задължително, а и не е възможно в случаите на отказ да се образува наказателно производство да има привлечено към наказателна отговорност лице, съответно и в хипотезите, когато деянието се преценява като не обществено опасно при прилагане на чл.9 ал.2 от НК, какъвто е и настоящия казус. За да не се състави АУАН обаче ще е нужно поне в мотивите на съответния акт за прекратяване или отказ да се образува наказателно производство да е посочено лицето, което е автор на деянието, преценено от държавното обвинение или съда като административно нарушение и това лице да е имало такова качество във воденото производство, което му осигурява възможност да се запознае с обвинението. Целта на АУАН е да привлече към административно наказателна отговорност съответно лице, което трябва в същия момент едновременно с образуване на производството срещу него да е запознато с всички факти, които са причини и основания да му се търси административно наказателна отговорност. Ето защо изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН не може да се разбира като правило, чието съдържание дерогира правото на защита на наказаното по административен ред лице. Юридическото лице не е участвало в наказателното производство в никакво процесуално качество и е без значение, че според мотивите на постановлението за прекратяване дали точно управителя е извършвал търговска дейност в обект, находящ се в град Стамболийски, състояща се в предлагане на стоки, означени с регистрирани марки, без дадено разрешение от техния притежател. Обвинението по НП срещу юридическото лице е за това, че на 21.01.2021г “Братя Неделеви” ЕООД използва в търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2, вр.с чл. 13, ал.1, т.2 от ЗМГО, като предлага за продажба стоките 38 бр. пакети мляно кафе, означени със знак LAVAZZA CREMA Е GUSTO и 43 (четиридесет и три) бр. пакета мляно кафе, означени със знак LAVAZZA QUALITA ROSSA, сходни и идентични с марки с per. №№ 011582525, 0915198 и 000317057, LAVAZZA, регистрирани по регионален и международен ред, с действие на територията на Република България, за стоките от клас 30 на МКСУ, без съгласието на притежателя LUIGI LAVAZZA S.p.A., Италия. Още повече, че в чл.81 ал.1 от ЗМГО като субект на нарушението са изброени физическите лица, както и търговците – еднолични или юридически лица. От значение е следователно да се прецени кой използва в търговската дейност стоки, означени със знак, който е сходен или идентичен с регистрирана търговска марка без разрешението на нейния притежател. След като се извърши тази преценка лицето трябва да бъде привлечено към отговорност със съставяне и връчване на АУАН. Изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН не може да бъде тълкувано в смисъл, че позволява да се издаде наказателно постановление с налагане на имуществена санкция само въз основа на съдебен или прокурорски акт, с който се прекратява или се отказва образуване на наказателно производство, още повече, че последното никога не може да бъде провеждано срещу юридическо лице. Изключенията се тълкуват стриктно, точно и в смисъл, който не дерогира основни права, каквото е правото на защита и срещу което не е насочено правилото на чл.36 ал.2 от ЗАНН, имащо за цел да не се привлича втори път едно лице, което вече е било запознато с основанията да му бъде търсена отговорност. Налага се извода, че в случаите, когато нарушителя е имал процесуално качество в прекратеното наказателно производство или поне е бил известен за отказа да се образува такова за деяние, за което има данни да е извършено от него, е допустимо да се приложи изключението на чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай, макар и юридическото лице да не е участвало в наказателното производство, в хода на образуваното административнонаказателно производство не са били нарушени неговите права, тъй като е издаден АУАН и същият е бил връчен на представител на ЮЛ, който е имал възможността да се защити в хода на производството, което налага извода, че неговите права не са накърнени. Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗМГО. Същата препраща към разпоредбата на чл. 13 ЗМГО, като в ал. 1 са посочени правата на притежателя на правото върху марка, а в ал. 2 са посочени възможните хипотези на „използване в търговската дейност“. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО като използване следва да се определи и дейността по съхранение или държане на стоките за продажба или пускането им на пазара. Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е безспорно доказано обстоятелството, а и между страните не се спори, че жалбоподателят “Братя Неделеви” ЕООД е дружество, чийто предмет на дейност е бил търговия с хранителни стоки. От събраните по делото гласни доказателства в хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съдебен състав се установява, че жалбоподателят набавял стоките за осъществявана търговия в гр. Стамболийски, както заявява и допуснатия за разпит в хода на съдебното следствие свидетел Иларионов, като същото обстоятелство се установява и посредством приложените по делото писмени доказателства. В процесния случай жалбоподателят е бил проверен в магазина, където е осъществявал дейността си, от служители на РУ МВР - гр. Стамболийски, а именно в магазина, находящ се в гр. Стамболийски, ул. “Търговска”, до автогарата, стопанисван от “Братя Неделеви” ЕООД. При проверката било установено, че във въпросния обект се предлагат за продажба стоките- 38 (тридесет и осем) бр. пакета мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA CREMA Е GUSTO” сходен на регистрираната по международен ред марка с per. № 0915198 - фигуративна, регистрирана за стоки от клас 30 на Международната класификация за стоки и услуги /МКСУ/, със срок на закрила до 10.01.2027 г., както и сходен на марка с рег.№ 000317057, LAVAZZA, словна, регистрирана по реда на ЕС за стоки от клас 30 на МКСУ/кафе/, със срок на закрила до 18.07.2026 г. и 43 (четиридесет и три) бр. пакета мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA QUALITA ROSSA”, сходен на регистрираните по реда на ЕС марки с per. № 011582525 - фигуративна, регистрирана за стоки от клас 30 от МКСУ, със срок на закрила до 18.02.2023 г. и марка с per. № 000317057, LAVAZZA, словна, регистрирана по реда на ЕС за стоки от клас 30 на МКСУ/кафе/, със срок на закрила до 18.07.2026г. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция намира, че тези факти безспорно навеждат съда на извод, че жалбоподателят е „държал“ процесните стоки именно с цел да бъдат продадени. Доколкото спорен се явява въпросът за целта на държане на инкриминираните 38 (тридесет и осем) бр. пакета мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA CREMA Е GUSTO” и 43 (четиридесет и три) бр. пакета мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA QUALITA ROSSA” съдът намира, че житейски нелогични се явяват твърденията, че същите са закупени с цел лично употребление, а не с цел продажба. Предвид, че основната дейност на жалбоподателя- източник на доходи за самият него е търговията с хранителни стоки, то съдът намира за житейски логичен и обоснован единствено извода, че процесните пакети с кафе са били закупени именно с цел тяхната продажба. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на съставомерен резултат. От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, като пряко се е целял към тях и е искал тяхното настъпване. По отношение на наложеното на основание чл. 127 ЗМГО наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. настоящата съдебна инстанция се съгласява с изложените от АНО мотиви относно нейния размер. Имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 20 000 лв., то в конкретния случай е наложен минималния размер на предвидената в закона имуществена санкция, като АНО е отчел, че извършеното нарущение е първо за жалбоподателя. Процесният случай не може да се определи като маловажен, тъй като извършеното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този тип. Правилно е приложението на разпоредбата на чл. 127, ал. 5 от ЗМГО, която императивно предвижда отнемане в полза на Държавата на стоките, които са предмет на нарушение по ал. 1, което наказващият орган е изпълнил. При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, тъй като извършеното от жалбоподателя нарушение е безспорно доказано по настоящото дело. Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в размер от 120 лева, предвид, че делото е решено в повече от едно съдебно заседание и са извършени множество процесуално- следствени действия. Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
Цитирани разпоредби
30- чл. 36, ал. 2 ЗАНН
- чл. 34, ал. 3 ЗАНН
- чл. 13, ал. 2, т. 2
- чл. 34, ал. 1 ЗАНН
- чл. 36, ал. 1 ЗАНН
- чл. 40, ал. 1 ЗАНН
- чл. 127, ал. 5 ЗМГО
- чл. 127, ал. 1 ЗМГО
- чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 40, ал. 4 ЗАНН
- чл. 42, т. 7 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН
- чл. 63, ал. 3 ЗАНН
- чл. 127 ЗМГО
- чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО
- чл. 13 ЗМГО
- чл. 81, ал. 1 ЗМГО
- чл. 9, ал. 2 НК
- чл. 212, ал. 2 НПК
- чл. 283 НПК
- чл. 127, ал. 1
- чл. 27
- чл. 34, ал. 2
- чл. 34, ал. 1
- чл. 34
- чл. 36, ал. 1
- чл. 37
- чл. 59