Решение № 10184 от 24.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12580/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на началник отдел “Контрол и правоприлагане” в НТУ към Агенция “Пътна инфраструктура“, подадена чрез юрк. Димитровq срещу Решение № 736 от 13.02.2023г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, постановено по НАХД № 11009/2022г. С решението е отменено наказателно постановление № BG01032022/5800/Р8-241/28.07.2022г., издадено от началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на А. С. Н. е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В жалбата е изразено несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП и в частност- че не е установен по безспорен начин субекта на нарушението. Посочва се, че от събраните доказателства се установява, че към момента на извършване на нарушението ППС е управлявано от Н.; преди съставяне на АУАН му е предоставена възможност да се запознае с доклада и снимките, генерирани от ел.системата за събиране на пътни такси, и след като се е запознал с данните за нарушението, доклада и снимките Н. не е отрекъл мястото, датата и часа на управляваното ППС, нито е възразил срещу нарушението, за което му е съставен акта. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът не се се явява и не се представлява. Ответникът също не се явява и не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд София-град, ХXVI касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение и обсъди, както наведените с касационната жалба основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като постъпила в законоустановения срок, подадена от лице – страна в производството и против акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Софийски районен съд е установил от фактическа страна следното: на 01.03.2022г. инспектор в отдел "Пътни такси и разрешителен режим" ТД "Митница София" извършил проверка на ГКПП-Кулата на жалбоподателя Н., който управлявал ППС с рег. № GD702XZ, с общата техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3, 5 тона /над 12 тона/. При проверката установил, че ППС попада в категорията, за която е дължима такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗДП. Констатирано било, че посоченото превозно средство на 23.02.2022г. в 12: 21ч. е засечено с контролно устройство с идентификатор № 10181 между 18 и п. в. "Илиянци" път № А-6, отсечка 50 + 427. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДВП. Тъй като съгласно чл. 10б, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10б, ал. 4 от Закона за пътищата, ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона следва да заплати дължимата за плащане тол такса, която се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявеното от него разстояние по определен маршрут, след проверка в Електронна система за събиране на пътни такси, проверяващият инспектор констатирал, че водачът като управлява ППС, за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е извършил нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДП. Същия ден-01.03.2022 г. от инспектор в отдел ПТРР, ТД Митница София е съставен АУАН № BG2022/5800/Р8-241 против жалбоподателя Н.. Въз основа на акта е издаденото Наказателно постановление № BG01032022/5800/Р8-241/28.07.2022г. от началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към АПИ. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че Н. не е осъществил състава на посоченото в НП административно нарушение, тъй като на посочените в постановлението дата, място и час липсват доказателства той да е управлявал описания товарен автомобил; безспорно е, че именно той е управлявал към датата на проверката- 01.03.2022г. описаното в НП ППС, но към датата на извършване на нарушението- 23.02.2022г. не е извършвана проверка и АНО не е събирал доказателства дали пак той е бил “водач” по смисъла на чл.179, ал.3а ЗдвП на същото ППС. С оглед изложените безпротиворечиви, ясни и с необходимата степен на подробност мотиви, касационната инстанция намира решението на СРС за правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а материалния закон е приложен правилно. Отсъстват доказателства кой е управлявал ППС с рег. № GD702XZ на 23.02.2022г. в 12: 21 на път № А-6, отсечка 50 + 427, при иначе безспорни доказателства, че пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и че въпросното ППС е с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона и попада в категорията на тези, за които е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДП. Обстоятелството, че жалбоподателят не е направил възражение по отношение на авторството на деянието, не освобождава административнонаказващия орган от безспорно установяване на този признак от състава на нарушението. Производствата от административнонаказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите, поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни правни повели. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН наказващият орган трябва да установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди да пристъпи към приложение на санкционния състав. Съгласно чл.103, ал.1 от НПК, с оглед препращането по чл.84 от ЗАНН, наказващият орган е този, който следва да докаже предявените обвинения, без в негова процесуална полза да е проявената пасивност в защитната позиция на наказания. В случая липсват доказателства, въз основа на които АНО е приел за осъществена отразената в АУАН фактическа обстановка по отношение на авторството. Актосъставителят не е свидетел на нарушението, нито са установявани други свидетели на нарушението. Няма въведени факти за автороството и чрез други доказателствени източници- снимки, визуализиращи шофьора на ППС към 23.02.2022г., сведения от собственика на ППС или др. Констатациите на АНО очевидно се основават на предположението, че след като Н. управлява ППС на 01.03.2022г. и не е възразил относно авторството на предявеното му с АУАН нарушение, извършено на 23.02.2022г., то той се явява извършителя. Действително, правната фикция по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда такава възможност, но при безспорно установено нарушение, извършено при управление на собствения на съответното лице, автомобил. Такива доказателства в настоящия казус не са представени от административнонаказващия орган, комуто принадлежи доказателствената тежест за установяване на нарушенията. Имайки в предвид разпоредбите на чл. 53 и следващите от ЗАНН, съгласно които наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, първоинстанционният съд правилно е възприел обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно. Като правилно и обосновано първоинстанционното решение следва да се потвърди. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН Административен съд София - град, ХXVI касационен състав,