Решение № 98 от 26.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 131/2024 г.

Производството е образувано по подадена частна жалба от „Екотекпродуктс“ ЕООД против Определение № 75 от 19.04.2024 г., постановено по ч.т.д. № 29/2024 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е спряно регистърното производство по Заявление А4 вх. рег. № 20240418170651, за вписване на обстоятелства по партидата на „Екотекпродуктс“ ЕООД, ЕИК 202087739, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. № 28/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч. В частната жалба са изложени доводи, че подадената от К. К. С., със съгласието на законния му представител Ц. А. С., искова молба, по която е образувано т.д. № 28/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, представлява груба злоупотреба с право. В тази връзка сочи, че между К. К. С. и „Екотекпродуктс“ ЕООД съществува гражданско правен спор, по който предстои касационно обжалване, и по който „Екотекпродуктс“ ЕООД е лишен от възможността за защити интересите си. Излагат се обстоятелства, че исковите претенции са недопустими. Подадената искова молба е идентична с исковата молба по гр.д. № 470/2022 г. на Окръжен съд Ловеч, което е прекратено с влязло в сила определение, поради недопустимост на предявения иск. Въпреки това отново е подадена искова молба, по която е образувано т.д. № 28/2024 г. на Окръжен съд Ловеч. Както исковото производство, така и спирането на регистърното такова са с цел препятстване подновяване дейността на дружеството и поставяне в невъзможност да бъдат защитени правата на юридическото лице. Исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяването нищожността на решенията от 18.04.2024 г., заявени за вписване със Заявление А4 с вх. № 20240418170651 по партидата на „Екотекпродуктс“ ЕООД, са недопустими. Непълнолетният наследник на починал едноличен собственик на капитала на ЕООД има само имуществени права спрямо дружеството. По тази причина дори и при успешен изход от спора по чл. 124 ГПК, това няма да промени правното положение и правните възможности на ищеца. В конкретния случай молителят не излага твърдения, които да обосновават правния му интерес от исковете за установяване нищожност на всички взети решения от общото събрание на дружеството. Ищецът не е съдружник, нито е трето лице, чиито права са засегнати от атакуваните решения, поради което за същия не е налице правен интерес от предявяване на иска за прогласяване нищожността на тези решения. Дори и при евентуално прогласяване нищожността на взетите решения на общото събрание относно обстоятелства, подлежащи на вписване, то това би било отрицателно условие за издаване на охранителния акт /арг. от чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/, поради което за същото няма призната по смисъла на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК връзка на преюдициалност, налагаща спиране на охранителното производство. Едва при наличието на влязло в сила решение по това дело, регистърният орган безусловно би бил обвързан от конститутивното действие на решението, с което се заличават частно-правните последици на решението на общото събрание. Отправено е искане до съда да бъде отменено обжалваното определение, и бъде постановено друго, с което се остави искането за спиране без уважение. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от К. К. С., със съгласието на своята майка Ц. А. С., в който е заето становище за недопустимост на частната жалба, поради липса на активна процесуална легитимация. Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба и отговора към нея, както и материалите по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Възражението за недопустимост на частната жалба не може да бъде споделено. Определението за спиране на регистърното производство, постановено по реда на чл. 536, ал. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, поражда правни последици за търговеца, по партидата на когото са заявени за вписване съответните обстоятелства, за лицето, поискало спирането, а също и за лицето, заявило вписването. С оглед на това, за заявителя съществува правен интерес от обжалване на посоченото определение. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Окръжен съд Ловеч е сезиран с молба, подадена от К. К. С., със съгласието на своята майка Ц. А. С., за спиране на регистърно производство по Заявление А4 с вх. № 20240418170651 по партидата на „Екотекпродуктс“ ЕООД за вписване на решения от 18.04.2024 г. за продължаване дейността на дружеството, делба на дружествените дялове, вида на дружеството, избор на управител, размер на капитала, подписване на дружествен договор, които решения са взети от С. К. С.а, И. К. С.а и С. К. С.. Излагат се доводи, че тези решения са нищожни, тъй като със заявлението се цели вписване на промени в дружеството, без участие на молителя като съдружник, въпреки че е налице приемане по опис на дружествените дялове, поради което молителят е подал искова молба с вх. № 2651/19.04.2024 г. пред Окръжен съд Ловеч за обявяване нищожността на взетите решения. С обжалваното Определение № 75/19.04.2024 г. по ч.т.д. № 29/2024 г. на Окръжен съд Ловеч решаващият състав е приел, че молбата е допустима, поради висящност на регистърното производство, и по същество – основателна, тъй като е налице спор по правоотношението, което е условие за издаване на охранителния акт, и е постановил спиране на соченото регистърно производство. Съгласно чл.19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, както и в предвидените от ТЗ случаи. Основанията за спиране, визирани в чл. 536 ГПК, са: наличие на дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт, или по молбата за издаване на акта възникне гражданско правен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата, в който случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иск. В конкретния случай първоинстанционният съд е приел, че е налице спор по правоотношението, което е условие за издаване на охранителния акт, т.е постановил е спирането на основание чл. 536, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК. Наличието на преюдициалност на спорното правоотношение спрямо подлежащото на вписване обстоятелство се установява от приложената искова молба, постъпила в деловодството на Окръжен съд Ловеч, и регистрирана с вх. № 2651/19.04.2024 г., по която е образувано и е висящо т.д. № 28/2024 г. на Окръжен съд Ловеч. В обстоятелствената част на тази искова молба се сочи, че при провеждането на общото събрание на „Екотекпродуктс“ ЕООД на 18.04.2024 г. са допуснати нарушения, които са основание за обявяване на нищожността на взетите решения. Отправено е искане от съда в същата насока – за прогласяване нищожността на всички решения, обективирани в документите, представени по партидата на „Екотекпродуктс“ ЕООД със Заявление А4 с вх. № 20240418170651, а именно продължаване дейността на дружеството, делба на наследените дружествени дялове, вида на дружеството, избор на управител и начина на представляване на дружеството, предмет на дейност, размер на капитала, адрес на управление, подписване на дружествения договор. Тези решения подлежат на вписване по правилото на чл. 140, ал. 1 вр. чл. 119, ал. 2 вр. чл. 115, т.1, 2, 3 и 6 ТЗ и са заявени за вписване с цитираното заявление. Доколкото валидното и правомерно вземане на тези решения е условие за издаване на искания охранителен акт /съобразно правилото на чл. 140, ал. 1 ТЗ/, то произнасянето на съда по предявения иск за оспорването им пряко би рефлектирало върху изводите на длъжностното лице по регистрацията за наличието на условията за вписване/обявяване на исканите обстоятелства /чл. 21, т. 4 и т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. По тази причина, настоящият състав счита, че образуваното производство по т.д. № 28/2024 г. на Окръжен съд Ловеч съставлява дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт по смисъла на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, като влязлото в сила решение по това дело е задължително за регистърното производство по правилото на чл. 536, ал. 2 ГПК. Не може да бъде споделен доводът в частната жалба, че съдът, разглеждащ въпроса за спиране на регистърното производство, дължи проверка за допустимостта на предявения иск по чл. 124 ГПК. Дължимата преценка на съда, постановяващ спирането, е само за наличието или липсата на предпоставките по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на регистърното производство, а именно дали делото е относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт. Преценката за допустимостта на предявения иск е единствено в правомощията на съда, пред когото е висящо исковото производство. С оглед обхвата на проверката, ирелевантни са и доводите в частната жалба за наличие на злоупотреба с право, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. Предвид на гореизложеното, настоящият състав приема, че е налице висящ спор относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт, поради което преценката на първостепенния съд за спиране на регистърното производство се явява съответна на закона, последица от което е потвърждаване на обжалваното определение. Водим от горното, съдът