Решение № 18172 от 28.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 204/2025 г.
Административен съд - София-градІІІ отделение28.05.2025 г.докладчик Радина Карамфилова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: [населено място] 9009, [улица], срещу Решение № Ж-923/04.12.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране ОСЪЖДА „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, ЕИК: , да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 100 лева. ОСЪЖДА „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, ЕИК: да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: [населено място] 9009, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс - Е, [улица], разноски в размер на 1200 лева. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производство по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Елдоминвест” ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: [населено място] 9009, [улица], срещу Решение № Ж-923/04.12.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката, чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК във връзка е чл. 154 от ГПК, Комисията се е произнесла по преписка, образувана по жалба с вх. № Е-11ИН-00-355/08.10.2024 г. като е прекратила административното производство, образувано по жалбата на "Елдоминвест" ООД, като недопустимо за разглеждане по същество от КЕВР. В сезираща съда жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят моли да бъде отменено като незаконосъобразно оспореното решение на КЕВР. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано становище от адв. Д., пълномощник на жалбоподателя, с което е заявено, че се поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и се моли опорния акт като неправилен да бъде отменен. Претендират се разноски, съобразно представен списък на разноските и се прави възражение за прекомерност. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния му представител юрк. Н., моли жалбата да бъде отхвърлена. Счита, че оспореното решение на КЕВР е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна „Електроразпределение С.“ АД, редовно призована, се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и моли оспорения акт като незаконосъобразен да бъде отменен. Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските. Софийска градска прокуратура - редовно уведомена, не се представлява. Административен съд София град, ІІІ отделение, 70 състав, след като обсъди доводите на страните и въз основа на представените по делото доказателства и вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по жалба с вх. № Е-11ИН-00- 355/08.10.2024 г., подадена от „Елдоминвест“ ООД срещу „Електроразпределение С." АД, с която се възразява относно прекъсване на електрозахранването на 18.07.2024 г., 19.07.2024 г. и 16.09.2024 г. като е посочено, че дружество търпи вреди свързани с прекъсване на производствената дейност и излизане в престой на 118 работници заети в производството на електродомакински уреди. Отправено е искане за извършване на проверка, изискване на информация за прекъсванията в района, авариите и техническите профилактики и при установяване на отклонения от дейностите в издадената лицензия да бъдат наложени глоби. Преди подаването на тази жалба от страна на дружеството до ЕР дружество е депозирана друга с вх. № КУ-20 от 22.07.2024 г., с която е поискано на основание чл. 77, ал. 1 от ОУ за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, „Електроразпределение С.“ АД във връзка претърпени вреди от неосигуряване на ел.енергия на 18.07.2024 г. и 19.07.2024 г. да му бъде заплатено обезщетение. Жалбата е подадена в КЕВР, поради което на основание чл. 142, ал. 5 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е изпратена на 19.11.2019 г. на „Електроразпределение Север" АД за извършване на проверка по компетентност. Електроразпределителното дружество е представило становище в КЕВР на 22.10.2024 г. В становището на ЕРД е посочено, че „Елдоминвест" ООД е клиент на ЕР дружество като обектът му се захранва от ТП „632”. извод „Винпром”. п/ст „Запад”. Дружеството е посочило, че след постъпила жалба от клиента на 23.07.2024 г. за претърпени щети на адреса, на 24.07.2024 г. е отправено искане за изплащане на обезщетение за претърпените щети. Представители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на място и съгласно чл. 77, ал. 2 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД (ОУ) са съставили констативен протокол, в който са описали, че не се касае за причинени материални щети, а за пропуснати ползи. След направена справка в информационната система на ЕРД и в оперативния дневник за регистриране на аварии, дружеството с установило, че са регистрирани смущения на електрозахранването на страна средно напрежение от енергийни съоръжения, които не са собственост на „Електроразпределение Север” АД. От страна на ЕР Север било изпратено писмо изх. № К-EDN-4424 от 24.07.2024 г. с което е било дадено писмено предписание на „Елдоминвест“ ООД в качеството на собственик на КЛ-СрН за предприемане на действия за възстановяване на повредения участък. Предвид резултатите от извършените проверки ЕР Север е посочило, че на основание чл. 70, ал. 4 от ОУ дружеството не носи отговорност за вредите, причинени от повреди в ел. мрежа или съоръжения по-независещи от него причини. Относно извършените проверки за преноса на ел.енергия на датите 18.07.24 г. и 19.07.2024 г. е посочено, че възникналата на 18.07.24 г. повреда по кабелна линия не е отстранена от собственика на съоръжението и неизпълнение на дадено предписание изпратено до „Елдоминвест“ ООД с изх. № К-EDN-4424 от 24.07.2024 г. Въз основа събраните данни и доказателства, след приключване на проверката по жалбата, на основание чл. 145, ал.1 от Наредба № 3, от Комисията за енергийно и водно регулиране, е изготвен доклад вх. № Е-Дк-1309 от 29.11.2024 г. Изготвен е и проект на решение, отразено в протокол № 344 от 04.12.2024 г., в които са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към тях са приложени и всички събрани по административното производство доказателства. При тази фактическа обстановка с оспореното решение № № Ж-923/04.12.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката, чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК във връзка е чл. 154 от ГПК, Комисията се е произнесла по преписка, образувана по жалба с вх. № Е-11ИН-00-355/08.10.2024 г. като е прекратила административното производство, образувано по жалбата на „Елдоминвест“ ООД, като е недопустимо за разглеждане по същество от КЕВР. По делото е приобщена административната преписка и представени към жалбата доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, имащо правен интерес от оспорване, и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в настоящото производство се преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Решението е издадено от компетентен независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, водоснабдяването и канализацията – чл. 10 от ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Актът е издаден в писмена форма и е мотивиран с основанията, които са обусловили конкретното решение, както от фактическа, така и от правна страна. Изложени са съответните установени факти, ясни са направените правни изводи, позволяващи да се изведе волята на административния орган за издаване на акт с посоченото съдържание. В производството по издаване на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена е процедурата по провеждане на административното производство, регламентирана в глава ІХ, раздел І, озаглавен „Жалби“ от Наредба № 3 /21.03.2013г. за лицензиране дейностите в енергетиката, като при проверката са събрани всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, както изисква чл.144, ал.1 от Наредбата. Спазени са изискванията на чл.145 от Наредбата и след приключване на проверката е изготвен доклад и проект на решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към доклада и проекта на решение са приложени всички събрани по административното производство доказателства. Докладът, проектът на решение, жалбата и преписката по нея са представени на председателя на комисията, който с резолюция е определил внасянето им за разглеждане на жалбата и решаването й от комисията в закрито заседание. Оспореното решение е постановено и при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 76 от Закона за енергетиката Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Разпоредбата на чл. 76, ал. 4, т. 2 ЗЕ предвижда, че КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, според която КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, следва да се приеме, че КЕВР е компетентна да издаде оспорения административен акт. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че неправилно КЕВР е определила предмета на жалбата, доколкото отправеното до последната искане не е „за възстановяване на щети вследствие на лошо качество на електрозахранването на 18.07.2024 г., 19.07.2024 г. и 16.09.2024 г.“, а за извършване на проверка, изискване на информация за прекъсванията в района, авариите и техническите профилактики и при установяване на отклонения от дейностите в издадената лицензия за налагане на глоби. От страна на жалбоподателя са депозирани две жалби във връзка лицензионните дейности на ЕР Север АД, като с първата е възразено срещу прекъсването на електрозахранването на 18.07.2024 г.. 19.07.2024 г. и 16.09.2024 г. с претърпени щети от пропуснати ползи и искане за изплащане на обезщетение, а с втората е отправено искане до КЕВР да бъде извършена проверка по случая. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки производител и обект за производство, които отговарят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите на електрическа енергия за присъединяване към мрежите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други, допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. Липсва спор, че между страните в административния спор е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Не е спорно също така, че обектът е вече присъединен, има регистриран клиентски номер, абонатен номер и точка на доставка. При така изложените оплаквания в жалбата, съдът намира, че КЕВР е извършила дължимата се проверка във връзка постъпилите жалби и правилно е констатирала, че не е компетентна да се произнесе по искането за заплащане на обезщетение за претърпените щети, защото случая касае сключен договор за доставка на електроенергия от доставчик на обект собственост на „Елдоминвест" ООД. Следва да се посочи, че договарянето между страните в двустранно облигационно отношение зависи изцяло и само от волята на договарящите се страни. Следователно, в процесния случай се касае за гражданскоправни отношения между две договарящи се страни, в което КЕВР няма правомощия. С оглед подадените обстоятелства в сигнала КЕВР е разгледала отделно всеки един от поставените въпроси (вещни сервитути, обезщетения, отстраняване на аварии и точки на измерване). По подадения сигнал, приет от КЕВР като жалба, е назначена проверка и е изготвен доклад от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика". На база извършената проверка и съставен доклад е отговорила съобразно своите правомощия. В решенията си по чл. 22 ЗЕ по жалба на засегнат субект КЕВР извършва административен контрол спрямо дейността на оператори на преносни и разпределителни мрежи. Тя разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката. Комисията е компетентна да им укаже изпълнението на техни, произтичащи от закона или от други правнообвързващи актове, административни задължения. Тя обаче няма правомощия да се произнася за упражняването на облигационни права и изпълнението на облигационни задължения, които произтичат от съществуващи между страните по спора гражданскоправни отношения. Регулациите на енергийния пазар се осъществяват не само с нормативни и административни актове, но със сключването на договори между участниците на тези пазари. Подведомствени на Комисията за енергийно и водно регулиране са споровете между лицата по чл. 22, ал. 1 ЗЕ, свързани с развитието на административни отношения, които се регулират с метода на власт и подчинение. Що се отнася до споровете, свързани с изпълнението на права и задължения, произтичащи от облигационни отношения, страните по които са равнопоставени, в това число и искания за обезщетения вследствие на прекъсване на доставката на ел.енергия, компетентен да ги разгледа е гражданският съд, както правилно е посочила и КЕВР. В този смисъл искането на жалбоподателя да бъде извършена проверка и вследствие на констатациите по нея да му бъде изплатено дължимото се обезщетение, не може да бъде предмет на отношенията с КЕВР, а следва да се отнесе до гражданския съд. Също така, съгласно чл. 76, ал. 4, т. 8 ЗЕ, Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ, но в случая не се касае за договорно нарушение – т.е. няма нарушение на някоя от точките по така сключения между страните договор, а има искане за възстановяване на щети свързани с прекъсване на производствената дейност и излизане в престой на 118 работници заети в производството на електродомакински уреди. Това обаче не е от компетентността на КЕВР. Относно наведените в жалбата доводи, относно причината за прекъсването на ел.захранването на дружеството на горепосочените дати и, че то е било в резултат от състоянието на подземната кабелна линия, която не била собственост на „Елдоминвест” ООД, съдът на първо място намира, че следва да отбележи, че така направеното възражение относно собствеността на мрежата е въведно едва пред настоящата инстанция, в сезиращата съда жалба, но не и пред КЕВР, а на следващо място с оглед отричането право на собственост както от страна на жалбоподателя, така и от страна на ЕРД, то налице е възникнал спор относно право на собственост върху дадена вещ, по които отново е компетентен да се произнесе единствено гражданският съд и същият обаче не може да бъде решен от КЕВР в рамките на административното производство. При тези данни КЕВР е осъществила дължимия по закон административен контрол по отношение на спазване от страна ЕРД задължения по пренос на ел.енергия и след като е отчела искането, че разрешаването на част от повдигнатите в жалбата въпроси не са от нейната компетентност, правилно е прекратила като недопустимо административната производство. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки производител и обект за производство, които отговарят на предвидените в закона условия, т.е. изискванията към обектите и производителите на електрическа енергия за присъединяване към мрежите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други, допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на законоустановената процедура и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата на „Елдоминвест“ ООД следва да се отхвърли като неоснователна. По разноските по производството: С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал.4 от АПК, ответникът има право на сторените в производството съдебни разноски, които съдът определя на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, на заинтересованите страни, за които акта е благоприятен се дължат разноски. Такива се претендират от „Електроразпределение Север“ АД за възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева с вкл. ДДС, съобразно представен списък на разноските и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в посочения размер. Не е направено възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение. Направено е единствено такова възражение спрямо претенцията за разноски на ответника, което е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд София град, ІІІ отделение, 70- ти състав
Цитирани разпоредби
30- чл. 22, ал. 1 ЗЕ
- чл. 145
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 143, ал. 4 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК
- чл. 154 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 10 ЗЕ
- чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ
- чл. 22 ЗЕ
- чл. 76, ал. 4, т. 2 ЗЕ
- чл. 76, ал. 4, т. 8 ЗЕ
- чл. 13, ал. 8
- чл. 142, ал. 5
- чл. 142, ал. 1, т. 1
- чл. 144, ал. 1
- чл. 145, ал. 1
- чл. 147
- чл. 172, ал. 2
- чл. 178
- чл. 24
- чл. 37
- чл. 70, ал. 4
- чл. 76
- чл. 77, ал. 1
- чл. 77, ал. 2