Решение № 183 от 21.11.2024 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 744/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ••••••••• година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на Ц. Б. П. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••••••, за нарушение на чл.60, ал.2 вр с чл.24, ал.1 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено на основание чл.128, ал.1, т.3 от Закона за храните/ЗХ/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лв. Недоволен от така издаденото НП е останал жалбоподателя Ц. Б. П. , която в предвидения за това срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални нарушения, както на материалния закон, така и за допуснати процесуални нарушения при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП.Твърди се, че липсвала дата на твърдяното нарушение, нарушението било неясно и непълно и в тази връзка създавало неяснота относно нарушението в което бил обвинен жалбоподателя.Отделно от това посочената за нарушена правна норма била невярна, с оглед на което, както АУАН, така и НП не изпълнявали изискванията на чл.42, ал.1, т.3, 4 и 5 и чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН, с което се нарушавало правото на защита на санкционираното лице. Отделно от това се оспорва извършеното нарушение, като твърди, че не извършвала дистрибуция на хранителни добавки, за които се изисквало регистрация, съгласно чл.60, ал.2 от ЗХ по реда на чл.61, ал.1 от същия закон. В съдебната фаза, жалбоподателя редовно призовано, не се явява. За него се явява адвокат О., която пледира за отмяна на обжалвания акт, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените разноски, за което се представя списък на разноските. Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат представител-Старши юрисконсулт Ц.Ч., която оспорва жалбата, счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено изцяло с мотиви изложени в подробни писмени бележки, които представя. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък. Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Във връзка с подаден сигнал с вх.№1698/23.01.2024г. до АНО, относно незаконосъобразно етикиране и продажба от разстояние на продукти с марката Herbalife на територията на Р.България е била издадена Заповед №361/01.02.2024г. на Директора на ОДБХ Хасково за извършване на проверка по постъпилия сигнал от комисия в състав д-р С. А. и д-р С. К. в срок до 06.02.2024г. Н а 02.02.2024 година била извършена проверка в интернет на адрес www.olx.bg и след проведен разговор по телефонен номер +•••••• с лице представило се като Ц. П., проверяващите приели, че жалбоподателя извършва дейност по дистрибуция/търговия от разстояние/ с храни по смисъла на параграф 1, т.21 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните чрез интернет страницата www.olx.bg и телефонен номер+••••••, като средства за търговия от разстояние, без да има извършена регистрация по реда на чл.61, ал.1 от Закона за храните, съответно без тази дейност да е вписана в регистъра на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и /или дистрибуция на храни и на хранителни добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване по чл.24, ал.1 от Закона за храните. При проверката, свидетелите констатирали, че предлаганите от жалбоподателя продукти, представлявали хранителни добавки на марката Herbalife и същите се предлагали за продажба /търговия от разстояние/ на територията на Република България с етикет на турски език, без да има предоставена информация на български език. За така констатираното бил съставен Констативен протокол от 02.02.2024г., който бил подписан от двамата свидетели и от жалбоподателя, като му била връчена покана за съставяне на АУАН на 07.02.2024г. В следствие на извършената проверка и връчената покана, на 07.02.2024година и констатираното с Констативен протокол от 02.02.2024г. свидетелят С. Д. К., в присъствието на жалбоподателя, съставил АУАН № 38- 2024 от същата дата/07.02.2024г. /. В Акта са отразени констатациите от проверката, резултатите от нея и правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.60, ал.2 вр с чл.24, ал.1 от Закона за храните/ЗХ/, като същият е подписан от актосъставителя, присъствалият на проверката свидетел – С. М. А., като и нарушителя. Екземпляр от акта е връчен на нарушителя на същата дата, видно от приложената към акта разписка. В законоустановения седмоневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН н е е постъпило Възражение по Акта. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства, Директорът на ОДБХ – Хасково е издавал процесното НП. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.60, ал.2 вр с чл.24, ал.1 от Закона за храните/ЗХ/, видно от диспозитива на обжалвание акт. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 07.08.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с отбелязване и имената на получателя й, а именно че е получено от Ц. П.. Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.260, ал.2 вр с чл.24, ал.1 от Закона за храните/ЗХ/. За това нарушение на основание чл.128, ал.1, т.3 от Закона за храните/ЗХ/ на нарушителя е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лв. Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите д-р С. А. и д-р С. К. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите д-р С. А. и д-р С. К., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Не се установява свидетелите д-р С. А. и д-р С. К. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради служебното им качество – инспектори по официалния контрол, т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените и гласните такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН, като липсва плащане на процент от наложената глоба, съгласно посоченото в придружителното писмо до съда. Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като Съдът привежда следните аргументи: Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗХ /ДВ бр.102/ предвижда БАБХ да поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗХ /ДВ бр.102/, търговия с храни от разстояние може да се извършва от: 1. бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или 2. доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние. Съгласно пък § 1., т.21 от ДР на ЗХ по смисъла на този закон- "Хранителни добавки" са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества. Съгласно сочената за нарушена нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗХ / ДВ бр. 102 от 8.12.2023 г., към датата на констатиране на нарушението/: "Търговия с храни от разстояние се извършва след регистрация". Така един от признаците на нарушението, за което е санкционирана Ц. П. е извършването на търговия. Понятието търговия съдържа в себе си извършване на дейност с цел набавяне на имотна облага. Реализирането на такава облага изисква посочване на цена, количество, начин на плащане и т. н. Видно и от разпитаните от свидетели К. и А., АНО не е правил опит да се свърже с лицето или да направи поръчка, за да може да установи реализиране на продажба и от там и на имотна облага за жалбоподателя. Ангажираните по делото доказателства не съдържат информация, от която може да се направи обоснован извод, за реализирана от страна на жалбоподателя имотна облага. Приложеното фотокопие от снимка на страница в социална мрежа съдържа само реклама на продукти/неразчетаеми по вид, марка и т.н./ и не могат да обосноват наличието на извършване на търговия. Действително към АНПр са приложени два броя фотокопие от разписки от куриерска фирма Спиди, като единствено една от тях е четлива, но от същата се установява единствено, че лице с имена Ц. Б. П. е изпратила на 16.05.2023г. добавки в плик на стойност 65, 80лв /или 85, 80лева/, но липсват доказателства на кого е доставено и какво точно е доставено на получателя, както и обстоятелството дали действително е извършена продажба на хранителни добавки от разстояние или същата е извършила услуга на свой познат да закупи и изпрати продукт на свой познат. Доказателства в този смисъл не са ангажирани от АНО и в съдебното производство. Предвид горното, настоящият съдебен състав, намира, че в хода на административнонаказателното и съдебното производство не са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват извършването на нарушението. От друга страна дори и да се приеме, че от писмените доказателства са установява, извършване на търговия от страна на жалбоподателя, без същият да има извършена регистрация по реда на чл.61, ал.1 от ЗХ, то се споделя доводът на процесуалният представител на жалбоподателя, че има допуснато процесуално нарушение от страна, както на актосъставителя, така и на АНО във връзка с посочване на датата на извършване на нарушението. Процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Следва да бъдат спазени всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на императивни процесуални изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно. В съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочена е датата, на която е извършена проверката, която се явява и дата на констатиране на нарушението, но не и дата на извършването му. Вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява в това, че е извършвал търговия с храни по смисъла на парараграф 1, т.21 от ДР на ЗХ от разстояние без да е имал регистрация. Предвид това датата на констатиране на нарушението /02.02.2024г./ и датата на извършването му /ако се приеме, че разписката от куриерската фирма доказва извършване на търговия-16.05.2023г./ не съвпадат в конкретния случай, тъй като от доказателства по делото не се установи на 02.02.2024г. жалбоподателя да е извършил продажба, респективно търговия. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота относно времето на извършването му, представлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което води до нарушение правото на защита на нарушителя. За пълнота на съдебният акт, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не следва да бъде образувано административнонаказателно производство, ако не е бил съставен Акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя или е изминала една година от извършване на нарушението. Двата срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН се отнасят помежду си в съотношение специален и общ срок. Срокът „от откриване на нарушителя” е специален по отношение на едногодишния срок от извършване на нарушението, но е част от него. В тази връзка следва да се посочи, че с ТР № 1 от 27.02.2015 година, прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, бе постановено, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и по подобие с наказателното право, с изтичането на тези давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността, като става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН, който, всъщност, поставя началото на административнонаказателното производство, в две хипотези съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (както вече бе посочено) – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението, т.е. ЗАНН борави с два начални момента – откриване на нарушителя, което означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не като фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или АНО и втори такъв момент – извършване на нарушението. Граматическото тълкуване на нормата на чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, с оглед употребения от законодателя израз „... или ако е изтекла... „, сочи, че двата давностни срока текат паралелно и независимо един от друг, което недвусмислено води на извода, че неспазването на който и да е от тях съставлява нарушение на изискването на закона. Изводът е, че Актът следва да се състави при спазване на по-краткия срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя – в този смисъл е и Решение № 86 от 21.02.2019 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 1252/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева. При това положение и констатираното от съда, че липсва посочена дата на извършване на нарушението препятства възможността да се извърши проверка дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализацията му съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. Докато закона в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административно – наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, вкл. и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП. Пак за пълнота на съдебният акт, следва да се посочи, че съгласно пък § 1., т.21 от ДР на ЗХ по смисъла на този закон- "Хранителни добавки" са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества. От това следва, че, за да се приеме, че един продукт представлява "хранителна добавка" по смисъла на ЗХ, той следва преди всичко да е предназначен за допълване на нормалната диета. В случая има неяснота и относно описание на нарушението, касаещо предмета на адм.нарушение Както в АУАН, така и в НП, липсва посочен конкретен продукт за който се твърди, че е с него е извършвана търговия от разстояние, като общо е посочено, че се касае до продукти от марка Herbalife /без изрично да се установи по делото какъв е техния вид и състав/, които очевидно нямат изискуемото от закона предназначение – те не "допълват нормална хранителна диета", за да се приеме, че са "хранителна добавка" по смисъла на ЗХ, тъй като не е изследвано съдържанието им, за да се приеме, че то е относимо за определянето им като "хранителна добавка", респ., че те представляват "концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект" с посоченото предназначение (за допълване на диетата) и в някоя от посочените форми. Също така липсва ясно и точно описания на извършеното нарушение, тъй като както в АУАН, така и в обжалваното НП липсва изложени конкретни обстоятелства относно за извършени търговски сделки от страна на жалбоподателя / на коя дата, какво е продала, на кого и за каква сума/, поради което следва да се посочи, че има допуснато съществено процесуално нарушение от страна на АНО, което безспорно нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено, за да може да организира адекватно защитата си. Пак за пълнота, следва да се посочи, че в оспорваното НП, АНО е констатирал, че Ц. П. извършва търговия с хранителни добавки от разстояние, без да има извършена регистрация по реда на чл.61, ал.1 от ЗХ, съответно без тази и дейност да е вписана в регистъра на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителни добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване по чл.24, ал.1 от ЗХ, с което виновно е нарушила чл.60, ал.2 вр с чл.24, ал.1 от ЗХ. При положение, че наказващият орган е направил извод в обстоятелствената част за търговия от разстояние с храни без регистрация е наказал жалбоподателката с наказанието предвидено в разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ която от обективна страна предвижда санкция за лице което извършва дейност, която не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1 или ал.2 и то за нарушение на разпоредбите на чл. 60, ал. 2 от ЗХ. Законодателят обаче не е скрепил със санкция нарушението на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 или 2 от ЗХ. Като е наказал жалбоподателя за това нарушение за което законодателят не е предвидил санкция, наказващият орган е дописал закона. Извършването на търговия с храни от разстояние без разрешително/регистрация е недопустимо съобразно правилата на чл. 61-65 от ЗХ. За такова нарушение законодателят е предвидил конкретна специална санкция по чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ санкционира именно лицата, които извършват търговия с храни от разстояние в нарушение на чл. 61 – 65. Като не е приложил тази санкционна разпоредба, а е подвел поведението на жалбоподателя под обективните признаци на друг състав на нарушение, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт. С оглед изложените по горе съображения, съдът приема доводите изложени от жалбоподателя за основателни, поради което следва обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лева, съобразно представения списък на разноските. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр с ал.2, т.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.