Решение № 559 от 16.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2249/2023 г.

Производството е образувано по искане на "Т." ЕООД. В молбата се твърди, че с Ревизионен акт изх. № Р-22220222002412-091-001/30.01.2023 г. са установени публични държавни вземания в общ размер от 204736, 90 лв. Твърди се, че при това обстоятелство, считано от 30.01.2023 г. дружеството е изпаднало в трайна и необратима неплатежоспособност. Сочи се и търговецът да не разполага с имущество, което да покрие първоначалните разноски, поради което се иска да бъде открито производство по несъстоятелност при начална дата 30.01.2023 г. и то да бъде спряно. В съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. И. И. от САК, поддържа молбата. Смята за приложима в случая презумпцията по чл. 608 ТЗ поради незаявени в търговския регистър годишни финансови отчети, което обстоятелство свързва с предположение за прекратена дейност., изрично декларирано през 2020 г. Твърди установените вземания от финансово-икономическата експертиза да са погасени по банков път, но сметките да били закрити много отдавна, препятстващо и събиране на информация. Извежда се предположение за некомпетентност на счетоводителя, обслужващ дружеството предвид липсата на отразяване за тяхното постъпване. Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното: От представеният ревизионен акт № Р-22220222002412-091-001/30.01.2023 г. се установява установено задължение за данък върху добавената стойност за облагаеми сделки през месеците 08-12.2021 т. и месец 01.2022 г., и лихва върху дължимите суми в общ размер от 204736, 90 лв. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230022-139- 000253/02.02.2023 г. са обезпечение на установените вземания е постановено продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. От изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза на вещото лице Г. се установява на вещото лице да е осигурен достъп до счетоводните книги на търговеца, сред които и аналитичен регистър от 01.01.2022 до 31.12.2022 г. От обобщените данни вещото лице установява търговецът да се е занимавал с онлайн търговия. Данните налагат извод, че през целия изследван период (2020 г. – 2023 г.) дейността е осъществявана със собствени средства, за 2021 г. е отчетена печалба, а през отчетната 2022 г. разходите припокриват приходите като осчетоводеният отрицателен резултат е следствие на осчетоводения ревизионен акт. Вещото лице установява осчетоводени публични задължения и извън установените с ревизионния акт. При все това за целия изследван период стойността на краткотрайните активи превишава тази на краткосрочните задължения. Изводът си вещото лице подкрепя с установени вземания към клиенти и доставчици, други разчети с персонала и съдружниците и разчети със собственици – сметки съответно 411, 401, 429 и 493. Към 31.12.2023 г. ищецът не отчита приходи като към 31.12. отразява идентични по размер парични средства съответно като касова наличност и по разплащателни сметки в лева. Видно от служебно изисканите документи, обусловили вписване на вземанията те касаят извършени от ищеца доставки през периода 26.08.2021 г. – 27.01.2022 г. От констатациите в протокол № П-22220223225574-073-001/20.12.2023 г. се установява търговецът да е служебно дерегистриран по ЗДДС на 19.04.2022 г. на основание чл. 176 ЗДДС. За 2021 г. търговецът е отчел печалба, но дължимият данък не е внесен и за събирането му е образувано изпълнително производство. При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна: Законът задължава търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публично-правни задължения към държавата или общините, произтичащи от търговската дейност, да огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува – арг. от чл. 621а ТЗ. В този смисъл твърдението на страната не е достатъчно, за да обуслови откриване на производство по несъстоятелност. Изводът за способността на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари без да се обезценява видимо тяхната стойност или това да препятства реализацията на дейността на търговеца. Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за преценка потенциала на търговското предприятие да посрещне натрупаните задължения. В случая счетоводните данни не подкрепят твърдението на ищеца за липса на активи, които да посрещнат установените в процеса публични задължения. При все че грешка при водене на търговските книги не е изключена, събраните по делото доказателства не разкриват данни за такава. Процесуалният представител на ищеца не оспорва осъществените сделки, обуславящи възникнали за ищеца вземания. Данни в тази насока следват и от констатациите в неоспорения ревизионен акт, с който са начислени публични вземания именно в рамките на месеците, през които са осъществени и установените сделки без да било декларирано дължимото публично вземане. Дори хипотетично да се приеме, че тези вземания са погасени чрез плащане (както твърди процесуалният представител на ищеца), това не позволява извод за липсващи ликвидни средства. Получените суми формират актив, чието разходване за нуждите на дружеството не следва нито от счетоводните записи, нито от доказателствата по делото, нито пък се твърди от ищеца. В този смисъл евентуалното липсващо осчетоводяване не лишава дружеството от активи, които да послужат за посрещане на паричните му задължения, а напротив, осигурява тази възможност. Искът по чл. 625 ТЗ овластява съда да наложи драстична промяна в правния статут на търговеца, препятствайки осъществяването на стопанска инициатива (чл. 160 ал. 2 ТЗ, чл. 250м, т. 4 ТЗ, чл. 260а ал. 2 ТЗ Откритото производство по несъстоятелност рефлектира и върху правата на кредиторите на търговеца като ги ангажира кредиторите изрично да заявят, ако очакват плащане и то в сравнително кратък тримесечен срок се погасява – чл. 739 ал. 1 вр. чл. 685 ал. 1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ. Това решение преследва легитимната цел било за оздравяване на трайно финансово затруднен търговец, било за своевременно удовлетворяване на потърсилите правата си кредитори. От друга страна, откритото производство по несъстоятелност, макар и временно, ограничава правната сфера и трети лица, пряко ангажирани с управлението на търговското предприятие (чл. 21 ал. 3 ТЗ, чл. 57 т. 4 ТЗ, чл. 141 ал. 8 ТЗ, чл. 234 ал. 2 т. 1 ТЗ, ). Настоящият състав приема, че очертаното въздействие на откритото производство по несъстоятелност върху правната сфера на широк кръг лица обосновава обуславя засиленото служебно начало и осигурява прокламираната от държавата защита на стопанската инициативност (чл. 19 ал. 3 от Конституцията). Проява на този принцип е и възможността лицето, ползващо се от дейността на търговеца да прекрати неговата дейност и в рамките на нарочно предвиденото производство по несъстоятелност да удовлетвори кредиторите. Наложеното ограничение върху дейността на стопански субект обаче е оправдано само ако и доколкото той обективно не е в състояние да участва в стопански живот. Затова и желанието на търговеца, съответно неговата интерпретация досежно финансовото му състояние в рамките на производство по откриване на производство по несъстоятелност не са достатъчни. Наложително е съдът да формира еднозначен извод, че липсват активи, позволяващи посрещане на задълженията на търговеца. Както бе посочено вече основа за това е надлежно структурираната счетоводна информация. По силата на чл. 38 ал. 2 от Закона за счетоводството търговците са задължени да огласяват периодично обобщаваната информация за финансовото си състояние. Нормата на чл. 55 ТЗ признава доказателствена сила на редовно воденото счетоводство, а представеният за огласяване документ обезпечава достоверност на неговата дата (чл. 181 ГПК). Редовността на счетоводството осигурява проследяване на стопанските операции и в крайна сметка обезпечава възможността за анализ на финансовото състояние на търговеца. Обявеният акт по силата на чл. 9 ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се смята известен на всички трети лица, обезпечаващо им възможност за непосредствен анализ на обобщената финансова информация, а на тази основа и за извличане на извод за отчетеното финансово състояние на търговеца. Нормата на чл. 608 ал. 2 ГПК утвърждава оборима презумпция за наличие на състояние на неплатежоспособност от липса на заявление за обявяване в търговския регистър на годишните финансови отчети за три последователни години преди подаване на молбата. Произтичащото от презумпцията доказателствено правило облекчава кредитор при изпълнение на процесуалното му задължение да докаже изискуемото състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Настоящият състав приема обаче, че неизпълнението на публичното задължение за огласяване на финансовото състояние не ползва самия търговец. Принцип в правото е, че никой не може да черпи облага от собственото противоправно поведение, който е приложим и в процеса. След като съдът дължи непосредствено да се увери във финансовото състояние на търговеца неизпълненото задължение за своевременно огласяване на годишните финансови отчети не освобождава ищеца от процесуалното задължение да съдейства за изясняване на финансовото му състояние. Неогласената счетоводна информация от една страна препятства очертания механизъм за проследяване финансовото му състояние, а от друга способства както за укриване на евентуално финансово затруднение, така и на активи. Ако в рамките на спор между кредитор и длъжник конкуренцията между интересите на двете страни осмисля утвърдената презумпция, при едностранно развиващото се производство презумпцията предполага освобождаване на съда от принципно вмененото му задължение служебно да изследва финансово-икономическото му състояние. Дори хипотетично да се приеме, че и самият търговец може да се позове на собственото си неизпълнение на нормативно вменено му задължение, възползвайки се от презумпцията по чл. 608 ал. 2 ТЗ, тя в случая е неприложима. Нормата изрично предписва период на бездействие в рамките на три последователни години преди подаване на молбата. Ищецът е декларирал липсваща дейност през 2020 г. – утвърдена алтернатива на представяне на годишния финансов отчет (чл. 38 ал. 9 т. 2 ТЗ). Следователно, предпоставка за фактически извод е изтекъл срок за обявяване на годишните финансови отчети. Към указания в нормата момент са изтекли сроковете за обявяване на годишния отчет за 2021 г. и 2022 г., но не е изтекъл срокът за обявяване на годишния отчет за 2023 г. Освен това, Върховният касационен съд (срв. решение № 348 от 19.02.2019 г. по т. д. № 1022/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) е имал повод да посочи, че извод за неплатежоспособност поради периодично неотчитано финансово състояние е възможен само доколкото презумпцията не е опровергана от доказателствата по делото. По делото са събрани данни за осъществявана дейност както през 2021 г., така и в началото на 2022 г. Дори да се приеме, че тези вземания са погасени чрез плащане, т.е. те не съществуват при отразеното в счетоводството на ищеца съдържание, това обстоятелство сочи на възникнал актив за дружеството. Дори хипотетично да се приеме, че тези средства не са на разположение на търговеца, с което да се свърже и твърдяната невъзможност за ищеца да погаси публичните си задължения, след като не се установява да са разходвани за дейността на дружеството те предпоставят различно по съдържанието си вземане. Понеже стойността на установеното имущество превишава тази на установените публични задължения от една страна и невъзможността за проследяване на това имущество и в частност достигане до извод, че вземанията са несъбираеми, а от друга изключва твърдяната невъзможност за изпълнение на установените в процеса парични задължения, което обуславя и неоснователност на предявената молба. Мотивиран от изложеното съдът